РЕШЕНИЕ
№ 463/01.07.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Биляна
Икономова
при секретаря Йорданка Попова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №288 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Д.Я. ***, с
посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №29/04.03.2022г.,
постановено по АНД №571 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година,
в потвърдителната му част.
В касационната жалба се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел,
че липсват процесуални нарушения при издаване на НП в потвърдената му част и не
било нарушено правото на защита на жалбоподателя. В случая било налице пълно
разминаване между това, което се установява и описва в обстоятелствената част
на АУАН и НП, и сочената за нарушена правна норма. За извършеното деяние се
сочело, че е нарушена цялата правна норма, касаеща както отказ касационният
жалбоподател да бъде тестван с алкотест дрегер, така и отказ да даде кръв за
химическо изследване, което не било описано в обстоятелствената част на АУАН и
НП. Липсвали каквито и да било твърдения и доказателства, че касационният
жалбоподател отказал да даде кръв за химическо изследване, а било налице
твърдение само, че му бил даден талон за медицинско изследване. Тежестта да
бъде доказано противоправното поведение на наказаното лице била на АНО.
Неяснотата относно това за какво е повдигнато обвинение и за какво впоследствие
е наказано лицето, била съществено процесуално нарушение, винаги водещо до
незаконосъобразност на НП. На следващо място се навеждат доводи, че по
отношение на касационния жалбоподател липсвало качеството на водач на МПС като
субект на визираното в чл.174 ал.3 от ЗДвП административно нарушение. Липсвала
както правна, така и житейска логика полицейските органи да изискват от всички
лица поведение, а именно да дават проби за алкохол часове след определено
събитие, било то и ПТП. От събраните доказателства безспорно се установявало,
че жалбоподателят бил намерен в дома си няколко часа след като бил приет
сигнала в РПУ за ПТП, след което бил откаран в полицията, където било поискано
да даде проба за алкохол, на което той отказал. Именно поради специфичната цел
на правната норма се сочи, че тя не можело да бъде тълкувана разширително по
отношение на субектите на отговорността, визирани от нея и касаела единствено и
само водачите на МПС, които в момента на проверката управляват това МПС, а не
които някога във времето (часове или дни преди това) са управлявали МПС, с
което било извършено ПТП, както в случая. Приемайки обратното, съдът неправилно
тълкувал правната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП и неправилно потвърдил НП в тази
му част. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и на
наказателното постановление в потвърдената му част. Претендира се присъждане на
разноски за двете инстанции.
Ответникът по делото, РУ - Димитровград към ОДМВР
- Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита касационната
жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №21-0254-000842 от 11.10.2021г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, на С.Д.Я.,
за нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5
месеца , и за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП , на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил НП в частта му, с която за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП , на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за 24
месеца, а в останалата му част, по отношение на другите две нарушения, е
отменил НП.
За да постанови решението си, районният съд е
приел относно нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, санкционирано на основание
чл.179 ал.2 от ЗДвП, че е нарушен материалният закон, доколкото е налице
неустановеност и недоказаност на същото. По отношение на второто описано
нарушение – на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП, също е приел , че е нарушен
материалния закон, поради разминаване на правилно установената фактическа
обстановка с посочената за нарушена разпоредба.
По отношение на третото описано в акта и в НП нарушение
– на чл.174 ал.3 от ЗДвП, е приел, че не са били допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон, че същото е установено и безспорно
доказано, като подробно е мотивирал съображенията си. По отношение на
наложеното за това нарушение наказание,
съдът е посочил, че е във фиксиран от законодателя размер и няма възможност за
промяната му.
Решението на районния съд в обжалваната му част е
правилно.
Изцяло се споделят изводите на съда в насока, че
при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление в частта, касаеща нарушениетопо чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът, както
и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както
и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства, при които е било извършено. Не е налице неяснота относно
вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Наред с горното, правилен и съответстващ на
установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил
описаното в акта и в НП нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Районният съд е
изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, като след обстоен
анализ на същата и на събраните по делото доказателства е достигнал до
правилния и обоснован извод за авторството на нарушението и виновното му
извършване от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства безспорно сочат,
че С.Д.Я. е извършил описаното в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят наведените в касационната жалба
оплаквания. Същите са били навеждани и пред районния съд, който обосновано и
мотивирано ги е счел за неоснователни. Правилно относно коментираното нарушение
е прието, че описанието му съответства на текстовата и цифрово изписана част от
разпоредбата на закона, че е направено по начин, даващ ясна представа на
адресата на санкционния акт за какво нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, къде и кога е било извършено
деянието. Следва в тази връзка да се отбележи, че
предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП хипотези са при условията на алтернативност, а не на кумулативност и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава
административнонаказателна отговорност на водача.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не е
субект на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП , тъй като към момента на
предложеното му тестване му за употреба на алкохол, съотв. на отказ от негова
страна, не е притежавал качеството на
водач на МПС. Изложените в тази връзка съображения изцяло се споделят от
касационната инстанция и по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не
е необходимо да ги преповтаря.
Предвид гореизложеното, правилно районният съд е
приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е
законосъобразно ангажирана за посоченото нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция
счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото
и са неоснователни. Решението на районния съд в обжалваната част е валидно,
допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29 от 04.03.2022 г., постановено по АНД №571/2021 г. по описа на
Районен съд – Димитровград, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.