РЕШЕНИЕ
№933
03.01.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково……………..……
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1171 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Н.Х., гражданин на Бангладеш, с посочен по делото адрес: СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ на МВР, гр. Любимец, бул. „Одрин“ 75, срещу Решение №16164/28.08.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен. На първо място се навеждат доводи, че решението било постановено в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Сочи се, че изложените съображения в решението били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал изложените от чужденеца факти, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. Както заявил пред ДАБ, причината да избяга от Бангладеш била заплахата за неговия живот и свобода, както и невъзможността да издържа и задоволява нуждите на семейството си. Бил заплашван многократно от свои роднини, тъй като имали спор за земи, а чужденецът се занимавал със земеделие. Решил да не чака да пострада и избягал от Бангладеш. В проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си по произход, но полицейските служители отказвали да му окажат съдействие и не приемали жалбите му , тъй като чичо му бил близък с правителството. От друга страна, в Бангладеш често се извършвали атентати, което обосновавало реалната опасност за живота му. В този смисъл представената справка била непълна и не отговаряла на истината. Като пренебрегнал фактите, касаещи пряко ситуацията със сигурността в страната на произход на жалбоподателя, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. На следващо място се твърди, че била нарушена материалната разпоредба на чл.9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ. Административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, който представлявал транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“, хипотезата на нормата касаела не насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността на конкретен човек като цивилно лице поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, без личен елемент на преследване или степен на персонализация, съобразно които да се преценява заплахата и съответно необходимостта от закрила.В тази насока било и решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (с) от Директива 2004/83/ЕО (преработена в Директива 2011/95/ЕС), в мотивите на което Съдът на ЕС в Люксембург изрично приемал, че кандидатът за субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно горепосоченото тълкувателно решение на СЕО (сега СЕС), дори ако се приемело всяка държава – член на ЕС да има право да прецени степента на безогледното насилие, характеризиращо военния конфликт, това не я освобождавало от задължението да установи и то по категоричен начин, че ситуацията в съответната държава се е подобрила. В конкретния случай досежно ситуацията в държавата по произход на жалбоподателя Бангладеш, в тежест на административния орган било да докаже, че е налице промяна от такъв значителен и постоянен характер, която да отговаря на обратната хипотеза на чл.9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ, а именно – че изобщо не съществува реален риск от тежки посегателства и гражданите на тези държави могат безпрепятствено и трайно да се ползват от ефективна закрила в страната си на произход. Подобен анализ въобще липсвал в обжалваното решение. Обсъждали се факти, които потвърждавали опасенията за живота на чужденеца в държавата му на произход, което предполагало и необоснованост на обжалваното решение. В тази връзка, съгласно друго задължително тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 30.01.2014г. по дело №С-285/2012г. за предоставяне на закрилата по чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО (сега 2011/95/ЕС), транспонирана в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, СЕС приемал, че за предоставянето на тази субсидиарна закрила не било необходимо конфликтът да бъде квалифициран като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. Според СЕС достатъчно било да съществува ситуация, при която редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или две или повече въоръжени групи се сблъскват помежду си, без интензитетът на тези въоръжени сблъсъци , равнището на организираност на тези въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие на съответната територия. Определението за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното право изисквал преценка за наличие на организираност на въоръжените сблъсъци чрез единно командване и провеждане на продължителни и съгласувани военни операции.По смисъла на даденото тълкуване от СЕС в горепосоченото решение не било необходимо констатацията за съществуването на въоръжен конфликт да бъде обусловена от определено равнище на организираност или от особена продължителност на конфликта. Жалбоподателят твърди, че изпитвал основателен страх да се върне в Бангладеш, тъй като твърденията на административния орган за липса на обоснован страх от преследване опасност за живота му не отговаряли на истината. В този смисъл решението било постановено в нарушение на чл.8, ал.8 от ЗУБ. Цитират се връзки към публикации в новинарски сайтове и се твърди, че от изложеното било видно, че ситуацията в Бангладеш била твърде опасна, а твърденията на административния орган не отговаряли на истината. Горното обуславяло най-малкото предоставяне на субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Моли се за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до ДАБ при МС, подадени чрез СДВНЧ – София при Дирекция „Миграция“ под вх.№105400-3692/18.10.2016 г. (под името Н. Х.) и чрез РПЦ – гр. София под вх.№1058/06.06.2017 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 19659/06.06.2017г., М.Н.Х. от Бангладеш е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.Н.Х., гражданин на Бангладеш, роден на *** г. в гр. Дака, неженен. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 19659/06.06.2017 г. като М.Н.Х., гражданство Бангладеш, роден на ***г. в гр. Дака, Бангладеш, със същия постоянен адрес, професия продавач, образование средно, религия сунит, неженен, без документи за самоличност.
С Писмо рег. №УП 19659/14.06.2017г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗ – кв. Овча купел, РПЦ - София е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-7179/10.07.2017г. (рег. №УП 19659/12.07.2017г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С М.Н.Х., ЛНЧ ********** било проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 19659/13.07.2017 г. В интервюто чужденецът посочил, че е гражданин на Бангладеш. Заявил, че може да представи документи за самоличност или други документи, касаещи самоличността му – в себе си нямал, но можел по ел. поща да предостави. Паспорт, национална лична карта, свидетелство за раждане. Всичките му документи били при този, който го довел тук. Не можел да предостави оригинални документи – този човек бил арестуван от полицията тук. Ш. се казвал, само това знаел чужденеца. Когато чужденеца бил в Бусманци, на няколко пъти го интервюирали за този човек – той им взел документите на всички и ги изоставил. Според чужденеца най-вероятно го арестували, не знаел със сигурност. Преди около 4 месеца дошли офицери за този човек, чужденецът им казал, че дошъл тук с паспорт, с виза, обаче бил заблуден от този трафикант. Имал приятели в държава – членка на ЕС, но нямал роднини. Заминал за Кипър със студентска виза на 31.10.2015г. законно, с паспорт, със самолет. Имал легален престой за около 1 година. Останал около 10 месеца. Студентите не можели да работят в Кипър, затова бил в колеж, но не можел да си позволи в един момент разходите по колежа. Понеже семейството му не можело да му изпрати пари, решил да си търси работа. Не могъл да си намери работа и решил да напусне, където може да работи легално, където и да е. Нямал никакво намерение да идва в България, но в Кипър един човек му казал, че има начин, като дойде в България, да го препрати в Италия. На 17.09.2016г. пристигнал от Кипър със самолет в България – легално. След като излязъл от летището, този – Ш., ги посрещнал, завел ги в един апартамент, било през нощта, вероятно било в София. На 13.10.2016г. полицията ги задържала и ги закарали в Бусманци. Много пъти питал за документите си, но Ш. не му давал отговор. Посочил като държава – крайна цел Италия. Имал приятели там, хора, които познавал. Заявил, че не е пътувал до други държави. Посочил, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност (бангладешец) или изповядваната от него религия (мюсюлманин – сунит). Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. В страната си живеел в гр. Дака. Не бил сменял адреса си на местоживеене. Не бил живял в друга държава, освен Бангладеш. Бил продавач в магазин за дрехи. Изкарвал около 10-12 000 (около 100 евро) месечно. Живеел с родителите си. Имал един брат и една сестра в Бангладеш – М. Н. Х. и У.А. – те не работели. Всички живеели заедно. Майка му била домакиня, баща му си стоял вкъщи. Заявил, че не е издържал цялото семейство. Имали семейна сграда в Дака, която давали под наем – 6 апартамента. Давали апартамента за 8500 така. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е служил в армията. Не получавал призовка. Не била задължителна военната служба. Не е бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование). Не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. На поставения въпрос дали имал конкретен повод да напусне страната си посочил, че имали проблеми относно собственост с негов чичо. Често стигали до сбивания. Те били близки с правителството и семейството на чужденеца нищо не можели да им направят. Два пъти се жалвали. Лично чужденецът два пъти ходил в полицията, но дори не го оставили да си подаде жалбата. Тъй като чичо му бил близък с правителството и казали на чужденеца да се оправят както могат с него. Това били причините, поради които напуснал страната си и не желаел да се завърне в нея. Имало заплаха, отправена лично към него, дори го били по главата, дясната ръка, лявата. Не отишъл в болница, а в аптеката си взел лекарства, с които да лекува раните си. Били и баща му един път. След като чужденецът напуснал страната, повече не ги били, но продължавали да заплашват баща му и му казвали, че ако чужденецът се върне, пак щели да го бият. Семейството на чичо му не получило нищо, защото собствеността била на бащата на чужденеца. Заявил, че не може да живее при свои роднини или на друго място в страната. Нямал други роднини в Бангладеш, освен тези, с които имали проблеми. Не се опитал да се премести в друга част, защото нямало да се чувства добре – посочил, че семейството му било в Дака и не би живял на друго място. Не бил арестуван или задържан. Мисли, че ако се завърне в страната си, пак ще се повтори същата история. Искал да остане в България, да си намери работа тук. Мисли, че семейството му ще живеят по-добре, ако той самият не е там, за да създава проблеми с чичо си. Отначало казал, заедно с другите, когато го хванали, че е от Мианмар. По време на първото интервю казал, че е от Бангладеш. Много добре за него щяло да бъде да го изведат от затворения център и да го преместят в център от отворен тип.
С Решение №16164/28.08.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Н.Х..
На 10.10.2017г. решението е връчено на жалбоподателя срещу подпис, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено. Жалбата срещу решението е подадена на 12.10.2017 г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.
Съдът, като прецени доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председателя на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. София при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното му положение. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход.
Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Бангладеш, която се явява страната по произход за търсещия закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване в Бангладеш и от друг от субектите, посочени в чл.8, ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ.
Да факто в бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Нещо повече, сочените от търсещия закрила обстоятелства са повече индикация, че неговата цел е търсене на по-добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той лично или неговото семейство са обект на преследване в родината му (Бангладеш) било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Важното е, че реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, както и последният сочи в своето решение при мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна закрила по някоя от хипотезите на чл.9, ал.1 или ал.2 от ЗУБ.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който извод е изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В случая, по данните от съдържащата се в административната преписка Справка с вх. №МД-975/11.08.2017г., не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Бангладеш, а и не се установява в страната да е налице вътрешен или международен конфликт. С оглед изложеното в справката относно положението в Бангладеш, следва да се приеме, че в страната са налице региони, в които не съществува реален риск чужденеца да понесе тежки посегателства, с оглед на което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.
Налага се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, като извършва дължимата се проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в Бангладеш, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл.146 АПК, а подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Х., гражданин на Бангладеш, против Решение №16164/28.08.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: