РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2051/1.11.2021г.
Град Пловдив, 01.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2116 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.второ ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, чрез юрк. Б., против решение № 799 от 12.06.2021 г. по а.н.д. №
1472/ 2021 г. на Районен съд – Пловдив, V н.с., с което е отменено
наказателно постановление № 194 от 28.10.2019 г. на директора на ОДБХ – Пловдив,
с което на „Блу Лайн България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Ж.К. Лазур, бл.46, вх.1, ет.8,
представлявано от И.Я.Я., на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните /вече
отм./ са наложени три административни
наказания имуществена санкция от по 1000 лв. всяко от тях, за нарушение по чл.21а,
ал.1, чл.21а, ал.2 и чл.21а, ал.3 от ЗХр. / отм./.
В жалбата се иска съдът да отмени
постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди
издаденото наказателното постановление. Счита изводите на районния съд за
неправилни, като неправилно е тълкуван и приложен законът. Счита изводите на
районния съд за липсата на дата на извършване на деянието за неправилни. Счита,
че фактите по делото са безспорно установени, а именно, че в складова база „Йока“ в с.Куртово конаре са
налични голям брой консерви за храна за човека, за които не се представят
никакви данни за произход, срок на годност, производител. Твърди също, че не е
спорно по делото, че дружеството е имало качеството на „търговец на храни“ по смисъла на § 1, т.61 от ДР на Зхр. /отм./. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Блу Лайн
България“ ЕООД намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави решението
на ПРС в сила. Подробни съображения излага във възражението против касационната
жалба и в допълнителна молба. Претендира присъждане на разноски за тази
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив излага
становище за основателност на жалбата, а решението на районния съд е
незаконосъобразно.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон и във връзка с направените от
касатора оплаквания за нарушение на чл.
348, ал.1, т.1 НПК, въз основа на доказателствата по делото, намери
жалбата за допустима, а по същество за неоснователна поради следните съображения:
За да постанови решението си районният съд е приел на
първо място, че в процесните АУАН и НП липсва
надлежно и изрично отбелязване на датата, която административно - наказващият
орган е приел, че е датата на която са извършени трите процесни
нарушения. Съдът е приел датата /времето/ на извършване на деянието по смисъла
на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за съществен реквизит, както на
АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и
материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими
към отговорността на дееца. Според съда липсата на посочване на дата на
извършване на деянието в НП поставя невъзможност да се провери дали е налице идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и
това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН; дали е нарушен
принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и
също нещо; верността на фактическите изводи на наказващия орган. Поради това
приема, че липсата на дата /време/ на извършаване на нарушението в НП не само
ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено
да гадае за деяние с какви точно фактически параметри е подведено под
отговорност, но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните
правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява
безусловно основание за неговата отмяна.
На следващо място съдът приема, че в атакуваното наказателно
постановление липсва надлежно описание на качеството, в което административно –
наказващият орган е приел, че дружеството – жалбоподател действа. Мотивирал се
е с разпоредбата на чл. 21а от Закона за храните /отменен/, които изисква
субекта на визираните в нея административни нарушения да притежава качеството -
търговец или производител на храни. Съдът е посочил, че не може да се приеме,
че посоченото качество – оператор на храни, по отношение на което липсва
легална дефиниция, покрива белезите на търговец на храни по смисъла на пар. 1, т. 61 от ЗХ /отм./, според който това е всяко
физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия на храни по смисъла
на т. 60. Според последната – търговията е процес на внос, износ, съхранение,
транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в
места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни
мостри от храни.
Районният съд е приел, също, че в АУАН и в НП липсват
данни за това каква е дейността на дружеството - жалбоподател – преработка,
производство или дистрибуция на храни. Фактът, че на няколко места са описани етикитирани консерви с отбелязване, че съответния
хранителен продукт има за дистрибутор дружеството – жалбоподател не освобождава
от задължение съставителя на акта и административно – наказващият орган да
установят и надлежно опишат качеството и дейността на санкционираното лице.
Съдът е констатирал също, че при извършване на процесната
проверка е липсвал представител на дружеството – жалбоподател, а проверяващите
лично и непосредствено не са изследвали въпроса за това каква е дейността на
дружеството. В описаната в АУАН и НП дейност по етикитиране
и опаковане на стекове на стерилизирани консерви „Белени домати-рязани на
кубчета“, “Белени домати - цели“, „Стерилизирана сладка царевица“ от осем броя
служители липсва изрично посочване на
кого са служители – на дружеството – жалбоподател, на дружеството – наемодател
/собственик на склада/ или на трето лице.
Съдът е приел, доколкото констатираните пороци при
описание на нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани
на етап съдебно следствие, тъй като се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, накърняващо правото на защита на
наказаното лице, то НП следва да бъде отменено.
Настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното
от Пловдивския районен съд решение, предмет на настоящия съдебен контрол, е правилно
и законосъобразно.
Цитираните норми на чл.21а, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗХр /отм./ предвиждат производителите и търговците на храни
са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други
вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат
вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция,
като за целта:
1. изискват и съхраняват информация за всеки свой
доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на
вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат
вложени в храни;
2. съхраняват информация за производителите и
търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.
Според ал.2 на сочената норма за изпълнение на
изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат
системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват
предоставянето й на компетентните органи при поискване, а съгласно ал.3 За
изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират
и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта
им.
На първо място, видно от съдържанието на АУАН и НП,
посочените нарушения в описанието нито са ясно разграничени, нито е налице идентитет с тези, посочени в закона – кое е по ал.1, която
също има две подточки, кое по ал.2, а по ал.3 изобщо липсват каквито и да е обективни
факти и изводи, кореспондиращи със сочената правна норма. Така по ал.3 за
наказаното лице, а и за съда изобщо не става ясно в какво се състои отделното нарушение
– дали в неосигуряване възможност за проследяване на храните или в неетикетиране
и маркиране на храните, което от своя страна да улесни проследимостта
им.
Освен това изобщо не е посочено кое е лицето, което
следва да осъществи посочените задължения и съответно ще следва да понесе
санкцията за неизпълнението им. Послужено е
единствено с изразът „операторът на храните“, което няма легална дефиниция,
нито кореспондира с изискванията на закона – това да е производител или
търговец.
В този смисъл правилно съдът е приел, че в атакуваното
наказателно постановление липсва надлежно описание както на нарушението, така и
на качеството, в което административно – наказващият орган е приел, че
дружеството – жалбоподател действа и следва да понесе отговорността си, нито данни
за това каква е дейността на дружеството – жалбоподател.
Относно датата
на извършване на нарушението настоящата касационна инстанция намира, че би било
добре същата да бъде посочвана по-прецизно, но нейната липса в случая не е
съществена, тъй като очевидно момента на проверката съвпада с момента на
извършване на нарушението. Липсата на документи от своя страна препятства
установяването на по-ранна дата или на период на нарушението.
Предвид
изложеното Административен съд – Пловдив, двадесет и първи касационен състав
намира, че съдебното решение не страда от пороци, които да налагат неговата
отмяна или изменение.
При този изход на спора, на ответника по касацията
следва да се присъдят разноските по делото, които се установяват в размер на
450 лв. за тази инстанция.
Ето защо и основание чл.63, ал.1, изречение 2 от ЗАНН
във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 799 от 12.06.2021 г.
по а.н.д. № 1472/ 2021 г. на Районен съд – Пловдив, V н.с.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция по безопасност на храните – Пловдив да заплати на „БЛУ ЛАЙН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Ж.К. Лазур, бл.46, вх.1, ет.8, представлявано от И.Я.Я.,
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.