О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….../…….. 12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на 15.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 511 по описа за 2016 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх. №10084/05.04.2016г., поправена по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №14366/18.04.2016г., на Б.Б. – постоянен синдик
на „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, с която срещу „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от А.Л.Е. – управител,
„УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, СДРУЖЕНИЕ „БРАНШОВИ
ЩИТ”, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Пловдив, и А.Л.Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Плевен, е предявен иск за обявяване за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка – споразумение от 05.02.2015 г. и анекс
от 05.02.2015 г., с което „Гамор” ООД се е задължило да заплати на А.Л.Е.
сумата от 119 913,76 лв., което вземане е прехвърлено от А.Л.Е. на „Улъйбка”
ЕООД с договор за цесия от 10.03.2015 г., която сделка уврежда кредиторите на
несъстоятелността, извършена е в двугодишен срок преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност и страна по нея е свързано с
длъжника лице.
От ищеца е
формулирана и претенция да му бъдат присъдени сторените в производството
разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предявеният
иск се обосновава със следните основни фактически твърдения:
На 30.04.2015г. в деловодството на
Варненския окръжен съд е депозирана искова молба с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Гамор” ООД, ЕИК
*********, която е вписана по партида на дружеството, водена в Търговския
регистър, на 15.05.2015г. - вписване №20150515173343.
С решение №1009/21.12.2015г.,
постановено по т.д. №696/2015г. по описа на ВОС, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Гамор” ООД, ЕИК *********, и е определена
началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2014г. Решението е вписано в
Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, на 22.12.2015г.
(вписване 20151222103222). С определение №253/25.01.2016г. адвокат Б.Н.Б. е
назначен за постоянен синдик на „Гамор” ООД (в открито производство по
несъстоятелност).
На 05.02.2015г. между „Гамор” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, представлявано от управителя А.Л.Е., А.Л.Е., ЕГН *********,
с постоянен адрес в гр. Плевен, в лично качество, и Сдружение „Браншови щит”
гр. Пловдив, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. Пловдив, като поръчител,
било сключено споразумение, по силата на което „Гамор” ООД декларира и
признава, че има задължения към А.Л.Е. в размер на 119 913,76 лева,
представляващи платени от него месечни вноски по Договор за банков
инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г. и Договор за финансов
лизинг №97184/17.12.2012г., като се задължава да изплати на А.Л.Е. посочената
сума от 119 913,76 лв. в срок до 02.03.2015г. (посочено с думи като
„петнадесети март две хиляди и петнадесета година”). За обезпечаване на задължението
си „Гамор” ООД издало в полза на А.Л.Е. запис на заповед за сумата от 150 000
лева с дата на издаване 05.02.2015г. и падеж 02.03.2015г.
На същата дата 05.02.2015г. към
споразумението от 05.02.2015г. бил сключен анекс, по силата на който страните
се съгласяват, че сумата в размер на 119 913,76 лв., предмет на
споразумението, представлява заплатени от А.Л.Е. месечни вноски по Договор за
банков инвестиционен кредит
№565/05208/020020 от 13.12.2012г. и 9 броя договори за финансов лизинг с №97175, №97183, №97180, №97177, №97184,
№96920, №97182, №97181 и №97178, всичките от 17.12.2012г., както и
задължение на „Гамор” ООД по ДДС и дължими лихви по справка-декларация по ЗДДС
№0300-2196005/14.07.2014г.
Страни по Договора за банков инвестиционен
кредит №от 13.12.2012г. и договорите за финансов лизинг от 17.12.2012г. са
съответно „Уникредит Булбанк” АД и „Уникредит Лизинг” АД, в качеството си на
кредитор от една страна, и от друга страна „Гамор” ООД – кредитополучател и
„МЦРМ -Радост” ООД, „Рентал” ЕООД, „НДК” ООД, П.С.И. и А.Л.Е. - солидарни
длъжници. Според ищеца, А.Л.Е. не се явява трето лице на посочените договори,
не е изпълнявал чуждо задължение, а е изпълнявал собственото си задължение по
договорите. С оглед на това и позовавайки се на разпоредбата на чл.127 от ЗЗД,
според която платеното на кредитора трябва да се понесе от солидарните длъжници
по равно, в случаите, когато солидарен длъжник е изпълнил повече от своята
част, той има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, а ако някой от тях
се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите
съдлъжници, включително и този, който е изпълнил, ищецът счита, че като
солидарен длъжник наред А.Л.Е. не може да иска от „Гамор” ООД всичко, което е
платил по посочените договори. С постигнатото споразумение, с което „Гамор” ООД
се е задължило да заплати на А.Л.Е. всички платени от последния суми по
договорите, които суми не са дължими от „Гамор” ООД на А.Л.Е. по силата на
закона или на договорите, са увредени интересите на кредиторите на „Гамор” ООД,
тъй като е увеличен пасива на дружеството. Твърди се от ищеца, че към датата на
сключване на споразумението „Гамор” ООД е било в неплатежоспособност и не е
било в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите си, което
обстоятелство е било добре известно на А.Л.Е., който представлява дружеството
при сключване на споразумението от 05.02.2015г.
С договор за продажба на вземания
(цесия) от 10.03.2015г. А.Л.Е. е продал на „Улъйбка” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив своите главни и акцесорни вземания от „Гамор” ООД в общ размер на 119
913,76 лева ведно с всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания
(законни лихви, разноски, неустойки), които вземания произтичат от Споразумение
от 05.02.2015г. Извършената продажба е съобщена по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД
от А.Л.Е. на „Гамор” ООД, представлявано от управителя А.Л.Е. на 10.03.2015г.
Издаденият като обезпечение запис на заповед от 05.02.2015г. за сумата от 150
000 лева е бил прехвърлен от А.Л.Е. на „Улъйбка” ЕООД на 10.03.2015г. с джиро
№1.
Сочи се, че съдружници в „Гамор” ООД
са П.С.И. и А.Л.Е., като дружеството се представлява от А.Л.Е., с оглед на
което „Гамор” ООД и А.Л.Е. се явяват „свързани лица” по смисъла на §1 от ДР на
ТЗ. Сключената между „Гамор” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Л.Е.,
А.Л.Е. и Сдружение „Браншови щит” - гр. Пловдив сделка - споразумение от 05.02.2015г. и анекс от
05.02.2015г., е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата на
откриване на производство по несъстоятелност.
При тези основни фактически твърдения
и като твърди, че тази сделка представлява действие, което уврежда кредиторите
на „Гамор” ООД, ищецът счита, че са налице всички изискуеми предпоставки по
чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и моли съда да обяви за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на атакуваната с иска сделка – споразумение от 05.02.2015г. и анекс от
05.02.2015г.
В съдебното заседание искът и
изложените твърдения за неговото обосноваване се поддържат.
В подадения писмен отговор на исковата молба ответниците
„ГАМОР” ООД (в несъстоятелност) и А.Л.Е., чрез общия си пълномощник адвокат Г.А.,
оспорват предявения иск като неоснователен. Твърди се, че поетото от „ГАМОР” ООД задължение за
заплащане на сумите, индивидуализирани по основание и размер в споразумението
от 05.02.2015г., изм. с Анекс от 05.02.2015г., не
представлява сделка, увреждаща кредиторите. С цитираното споразумение „ГАМОР” ООД
се е задължило да възстанови на А.Л.Е.
платените от последния суми, които „ГАМОР” ООД така или иначе е
дължало на кредиторите си „УниКредит Булбанк” АД, „УниКредит лизинг” АД и НАП. Със споразумението не се създават нови задължения на дружеството за нови суми, а страните се съгласяват, че
задълженията на дружеството за посочените в споразумението суми към досегашните кредитори „УниКредит Булбанк” АД, „УниКредит лизинг” АД и НАП
няма да се погасяват на тях, а
ще бъдат погасени на кредитора А.Л.Е., който вече е изпълнил тази задължения към старите кредитори.
Задълженията за връщане на главницата и лихвите по
договора за инвестиционен кредит, както и за заплащане на лизинговите вноски по
договорите за лизинг
са поети от „ГАМОР” ООД в качеството му на кредитополучател, съответно -
лизингополучател и е следвало да бъдат изпълнени от него. Никое от посочените в
договорите лица - солидарни длъжници не e усвоявал никакви части от
предоставения кредит, не е получавало и каквато и да било престация по
договорите за лизинг. Тяхното участие в тези договори като солидарни длъжници
има обезпечително-гаранционна
функция, който извод следва и от приложимите към договорите Общи условия
(т.12.2., т.28.6 от ОУ към договора за кредит; т.42, ал.1. от договорите за лизинг). Тяхната отговорност е акцесорна - ангажира се само
при неизпълнение на дълга от страна на главния длъжник - кредитополучателя и
лизингополучателя „ГАМОР” ООД. Означените в договорите като солидарните
длъжници лица всъщност отговарят като поръчители, поради което всеки от тях,
който е платил главния дълг, има право да получи изцяло платеното, на основание
чл.143 от ЗЗД. Поради това, при погасяване
на главния дълг от страна на солидарния длъжник, същият има право да иска
възстановяване на цялата платена сума от страна на длъжника.
Що се отнася до погасеното вземане на НАП към
„ГАМОР” ООД за плащане на ДДС в размер на 12 095 лв. според ответниците няма
никакво съмнение, че задължението е било единствено на дружеството и поради това платената от ответника сума следва да му бъде възстановена.
С оглед на
това ответниците считат, че с
подписването на споразумението от 05.02.2015г. дружеството „ГАМОР” ООД не е поело задължения, надвишаващи тези, които така или иначе е имало и
са съществували преди подписване на споразумението, а е уговорило, че вместо да ги дължи на старите си кредитори, ще ги дължи на лицето, платило
правомерно неговия дълг, което изключва наличието на съществен елемент от хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ -
увреждането
на кредиторите.
В съдебното заседание процесуалният
представител на тези ответници обосновава становище и за недопустимост на
предявения иск, което основава на влязлото в сила решение по търговско дело
№588/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ по отношение на вземането, предмет на атакуваното
с настоящия иск споразумение. Като сочи, че синдикът също е бил страна в това
производство,аргументира подробно становище, че е настъпило преклудиращо
действие на решението по отношение на фактите, релевантни и за настоящия спор.
Отговор на исковата
молба е подал и ответника „УЛЪЙБКА”
ЕООД, в който, като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца,
възразява срещу твърдението, че с подписването на процесното споразумение от 05.02.2015г. законният представител
на „ГАМОР” ООД е увредил дружеството, съответно, че с това действие се увреждат
кредиторите на „ГАМОР” ООД. Твърди, че е придобил валидно вземането на А.Л.Е. от „ГАМОР” ООД за посочената в споразумението от 05.02.2015г. сума от 119 913,76 лева
по силата на договора за цесия от 10.03.2015г., включен е в списъка на
кредиторите с приети вземания, като вземането му е било и съдебно признато в
производството по чл.694 от ТЗ. В условие на евентуалност обосновава твърдение,
че е трето добросъвестно лице по смисъла на закона, поради което и евентуалната
недействителност на атакуваната с иска сделка не се отразява на придобитите от
него права.
Този ответник
не е взел участие в съдебното заседание, не е представил допълнително становище
по предявения иск.
Ответникът
сдружение „БРАНШОВИ ЩИТ”, гр. Пловдив, не е подал отговор на исковата молба, не
е взел участие в съдебното заседание.
По делото е
проведено едно открито съдебно заседание, в хода на доказателствения процес са
събрани само писмени доказателства. Както съдът е посочил в доклада си по
делото, спорът е основан само на различията в анализа и оценката, която всяка
от страните прави на основните факти, по отношение на които иначе не съществува
спор. С нарочно определение съдът е приел, че основните фактически положения,
на които се основава иска - наличието на сключен Договор за банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012
г.; 9 броя договори за финансов лизинг с № 97175, № 97183, № 97180, № 97177, №
97184, № 96920, № 97182, № 97181 и № 97178, всичките от 17.12.2012 г.,
по които ответното дружество „ГАМОР” ООД е кредитополучател и лизингополучател,
а ответникът А.Л.Е. е солидарен длъжник; извършени погасителни плащания по тези
договори от А.Л.Е., в т.ч. и по отношение на размера на платените суми; извършено
плащане от А.Л.Е. и на публични задължения на ответното дружество „ГАМОР” ООД
като общият размер на плащанията съответства на сочената с иска сума от
119 913,76 лева; наличието на сключено между „Гамор” ООД и А.Е.
споразумение от 05.02.2015г., с което дружеството е признало съществуването на
такова вземане към А.Е. и се е задължило за неговото плащане, съответно
извършеното впоследствие прехвърляне на вземането на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД за
връщане на тази сума на ответника „УЛЪЙБКА” ЕООД, са безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване. Не се спори между страните и че в хода на
разрешеното от съда по несъстоятелност продължаване на индивидуално
принудително изпълнение, предприето от ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк” АД, върху недвижим
имот на длъжника дългът на „ГАМОР”
ООД към „УниКредит
Булбанк” АД е погасен изцяло, като са останали средства, които са били върнати
в масата на несъстоятелността.
След анализ на събраните по делото
доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Съдът е сезиран със спор по чл.647,
ал.1, т.6 от ТЗ за обявяване на сключеното между несъстоятелното дружество „ГАМОР” ООД и ответника А.Л.Е. споразумение от
05.02.2015г., с което страните по него уреждат последиците от погасителните
плащания, извършени от ответника Е.,
на парични задължения на несъстоятелното дружество. В случая
става дума за плащане на дългове по банков заем към „УниКредит
Булбанк” АД, договори за лизинг, сключени с „Уникредит Лизинг” АД
и публични задължения за данъци.
Производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД е открито на
21.12.2015г. с Решение №1009/21.12.2015г., постановено по
чл.630 от ТЗ по т.д. №696/2015г.
по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение. В
несъстоятелността се е развило оспорване по чл.685 и следващите от ТЗ на паричното вземане, произтичащо от
плащането на задълженията на несъстоятелното дружество, уредено в процесното
споразумение. Предявеният от кредитор с прието вземане и от длъжника „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност) иск
по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на приетото в производството
по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД
(в несъстоятелност) вземане на кредитора „УЛЪЙБКА” ЕООД в размер на
119 913,76 лв., произтичащо от договор за продажба на вземане от
10.03.2015 г., по силата на който А.Л.Е. му е прехвърлил вземането си към
„ГАМОР” ООД, обективирано в споразумение от 05.02.2015г., е отхвърлен на две
съдебни инстанции. С постановените от
Варненски окръжен съд по т.д. №588/2016г. Решение №62/29.01.2018г. и от
въззивния Варненски апелативен съд по в.т.д. №173/2018г. Решение
№141/19.06.2018г. процесното споразумение и уреденото с него парично вземане е
признато като валидно правно основание за задължаването на масата на
несъстоятелността с неговото плащане.
В светлината на тези факти съдът
намира искането по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за процесуално недопустимо по
следните причини:
По силата на чл.694, ал.8 от ТЗ
влязлото в законна сила решение по
предявения иск по чл.694, ал.1 от ТЗ има установително действие в отношенията
на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. В
този случай е налице преклудиращия ефект на res
judicata на постановените от Варненския окръжен съд по т.д. №588/2016г.
Решение №62/29.01.2018г. и от въззивния Варненски апелативен съд по в.т.д.
№173/2018г. Решение №141/19.06.2018г. Последиците на res judicata установяват забрана за преразглеждането на
установителното действие, което има вече разгледания в несъстоятелността на „ГАМОР” ООД правен спор
относно процесното споразумение като основание за задължаването на масата на
несъстоятелността с плащането на паричното вземане, уредено с това
споразумение. Тази забрана има задължително действие за съда по чл.647 от ТЗ по силата на чл.297 от ГПК. Правният интерес от водене на исковото производство по чл.647 от ТЗ
е лимитиран в повелителен порядък от законодателя до изброените в ал.1
специфични основания. Процесното споразумение, чиято валидност за задължаване
на масата на несъстоятелността на „ГАМОР”
ООД с плащане на уреденото с него парично вземане е потвърдена по
чл.694, ал.8 от ТЗ, е извън обхвата на хипотезата, уредена в чл.647, ал.1, т.6
от ТЗ. Синдикът е имал възможност като страна в развилото се производство по
чл.694, ал.1 от ТЗ, предмет на т.д. №588/2016г. по описа на ВОС, съотв. в.т.д.
№173/2018г. по описа на ВАпС да противопостави всички свои възражения срещу
процесното споразумение и уреденото с него парично вземане. Както е посочено
по-горе, установителното действие на решението по чл.694, ал.8 от ТЗ преклудира
възможността това да бъде направено от синдика на „ГАМОР”
ООД (в несъстоятелност) по реда на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
Приетото парично вземане в несъстоятелността на длъжника, уредено с процесното
споразумение, не е от категорията увреждащи кредиторите сделка, предмет на
отменителния иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
С оглед на горното настоящия съдебен
състав намира повдигнатия от синдика на „ГАМОР”
ООД (в несъстоятелност) иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за
процесуално недопустим, поради което производството по него следва да бъде
прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. №511/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, т.о., образувано
по искова молба вх. №10084/05.04.2016г., поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №14366/18.04.2016г., на Б.Б. – постоянен синдик на „ГАМОР” ООД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, с
която срещу „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, представлявано от А.Л.Е. – управител, „УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Пловдив, СДРУЖЕНИЕ „БРАНШОВИ ЩИТ”, БУЛСТАТ *********, със
седалище гр. Пловдив, и А.Л.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
е предявен иск за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделка – споразумение
от 05.02.2015 г. и анекс от 05.02.2015 г., с което „Гамор” ООД се е задължило
да заплати на А.Л.Е. сумата от 119 913,76 лв., което вземане е прехвърлено от А.Л.Е.
на „Улъйбка” ЕООД с договор за цесия от 10.03.2015 г., която сделка уврежда
кредиторите на несъстоятелността, извършена е в двугодишен срок преди подаване
на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и страна по нея е
свързано с длъжника лице.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: