№ 1009
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500350 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266590 от 17.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 4893/2020 год. по описа на
СГС, I-21 състав е отхвърлен предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД против Д. В. Д.
иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 32 590.31 лева, от които 5 000 лева просрочена главница по
договор за кредит овърдрафт; 12 283.85 лева договорна лихва за периода 14.03.2016 г. –
14.03.2019 г.; 15 187,06 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2016 г. до 26.03.2019
г., имащо характер на неустойка, и 120 лева разноски за връчване на нотариална покана.
Решението е обжалвано от ищеца с доводи за неправилност. Поддържа се, че съдът
неправилно е приел, че погасителната давност досежно вземането започва да тече на
26.09.2009 год., тъй като договора за овърдрафт се е подновил автоматично, съгласно
Общите условия на банката. Отделно от това ответника е извършил погашения на сумите и
след тази дата, което счита отново за подновяване на договора, чрез конклудентни действия.
Моли се предявения установителен иск да бъде уважен.
Въззиваемият Д. В. Д., чрез назначения му от съда особен представител оспорва жалбата,
като твърди неоснователност, тъй като съдът правилно и в съответствие с материалния
закон е формирал воля за недължимост на сумите по заповедното производство и моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с
ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 25.09.2007 год. между Първа инвестиционна банка“ АД и
Д. В. Д. бил сключен договор за издаване на международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт, като банката се задължавала да открие и води на името на
ответника картова разплащателна сметка и да предостави по тази сметка кредит овърдрафт в
размер на 5000 лева. Срокът за ползване на кредита овърдрафт бил две години – до
25.09.2009 г., с клауза за автоматично подновяване, съгласно Общи условия за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. По
първоинстанционното производство не са приложени Общи условия, действали към
момента на сключване на договора. Договорната лихва по отпуснатия овърдрафт, съгласно
т.7 от договора била 16 % върху усвоената част, т.нар. „дебитно салдо“ при усвояване на
сумата чрез ПОС-трансакции и 18% при дебитно салдо за всички останали трансакции.
Усвояването на сумата по овърдрафта се установява от съдебно-счетоводната експертиза.
Главницата по овърдрафта в размер на 5 000 лева не е била погасена, видно от заключението
на вещото лице. Върху непогасената част от главницата банката е начислявала договорна
лихва за периода от 21.09.2011 г. до 28.03.2019 г., като размерът на договорната лихва за
претендирания период от 29.03.2016 г. до 28.03.2019 г. е 10 907.07 лева. Сметката е била
задължена с дължими такси на 30.08.2010 г., 29.08.2011 г. и 28.08.2012 г. с обща сума 117
лева.
Така сключения договор между страните, съдържа две съглашения, които са свързани
помежду си: 1/ договор за откриване на разплащателна сметка и 2/ договор за предоставяне
на банков кредит във форма на „овърдрафт“ по откритата разплащателна сметка. За
разплащателната сметка на ответника е била издадена кредитна разплащателна карта „Visa
classic”.
Правилно е отчетено, че приложимите за правоотношенията между страните разпоредби по
време на сключването на договора са били Законът за кредитните институции, Законът за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (отм.) и
2
Наредба № 16 от 29.09.2005 г. на БНБ за електронните платежни инструменти (отм.).
Договорът препраща към Общи условия на банката за правата и задълженията на страните
във връзка с издаване и ползване на кредитни карти и предоставяне и погасяване на
предоставения овърдрафт. По делото не са представени доказателства за запознаване на
кредитополучателя с общите условия на банката, действащи към датата на сключване на
договора, като волеизявлението на кредитополучателя в точка 11 изр. второ в договора не
следва да се кредитира като доказателства в тази връзка. Представените в
първоинстанционното производство „Общи условия“ са в сила от 24.04.2020 год., т.е.
значително след сключване на процесния договор. Поради това съдът приема, че ищецът не
е доказал запознаването на ответника с общите условия, действащи към датата на сключване
на договора, както и не е доказал съдържанието на самите общи условия към тази дата.
Съгласно т.3 от сключения на 25.09.2007 год. договор срокът на ползване на овърдрафта е
две години и предвид недоказаността на условията за автоматично подновяване на срока за
ползване на овърдрафта, съдът приема, че този срок е изтекъл на 25.09.2009 г. и
автоматично подновяване не е настъпило. В подкрепа на това е и изявлението на
представителя на ищеца в проведеното пред първоинстанционният съд съдебно заседание
на 15.04.2021 г., че срокът на ползване на кредитната карта е две години. При
доказателствена тежест на ищцовата страна не са представени доказателства за подновяване
на кредитната карта на ответника, поради което съдът приема, че такова подновяване не е
настъпило. Договорът за кредит овърдрафт е бил сключен във връзка с откриването в полза
на ответника на разплащателна сметка и издаването на ответника на кредитна карта и
ползването на овърдрафта практически се е извършвало чрез кредитната карта, издадена на
ответника. След като кредитната карта не е била подновявана, овърдрафт не е бил ползван
след неговото усвояване и изтичане на срока за ползването му. От приетото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза е установено усвояване на суми по сметката и след
25.09.2009 г. и над лимита по кредита, но няма доказателства тези осчетоводени
„усвоявания“ да са разпореждания на ответника с парични средства извън лимита по
договора за кредит.
Въз основа на приетото, след като срокът за ползване на овърдрафта е изтекъл на 25.09.2009
г., на следващия ден 26.09.2009 г. е станало изискуемо вземането на банката за главницата
по предоставения овърдрафт в размер на 5 000 лева. Петгодишният давностен срок за това
вземане е изтекъл на 26.09.2014 г. Не са установени обстоятелства, които да са довели до
спиране или прекъсване на давността, поради което съдът приема, че вземането на ищеца за
главница по договор за кредит овърдрафт е погасено по давност. След като искът досежно
главницата е погасен, то не е дължима и договорната лихва върху нея, както и неустойки за
забава.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението на Софийски градски съд
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищеца следва да бъде осъден да заплати на
назначения от съда особен прадставител на ответника адвокатско възнаграждение в размер
3
на 1 507 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265597 от 02.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 12116/2018
год. по описа на СГС, I-24 състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на адв. К.Т. – САК, особен
представител на Д. В. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1 507 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4