Решение по дело №1767/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна), подадена чрез процесуалния представител Д. О., против Решение № 1016 от 04.07.2023 г. по АНД № 1999/2023 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2201260 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна.

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че обжалваният акт е постановен при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка. Конкретно се изтъква, че точно е описано констатираното нарушение, а именно, че лицето, което полага труд е допуснато до работното място преди да е сключена застраховка за риск трудова злополука. Сочи се, че дейността, която извършва лицето е рискова, което води до задължението на работодателя да осигури и предостави работни обувки, предвид наличието на плъзгав под и дейност с рисков характер, водещо до необходимост от специално работно облекло и обувки с цел недопускане на трудови инциденти. Според касатора, съдът неправилно е тълкува посоченото в декларацията от лицето и описаното в акта и в НП. Твърди се, че работникът е декларирал всички елементи на възникнало трудово правоотношение, макар да е посочил друга фирма, като са събрани достатъчно доказателства, че именно наказаното дружество осъществява дейност в обекта, където е установено да полага труд лицето, респ. доказано е качеството на работодател. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. В хода на делото с писмено изявление касаторът поддържа направеното искане, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – да бъде редуцирано до минималния размер заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът – „К.К. “ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от А.В.И. не представя писмен отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Пледира се за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „К.К. “ ЕООД срещу НП № 03-2201260 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна, издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, на „К.К. “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че „К.К. “ ЕООД в качеството на работодател не е осигурил работни обувки на лицето, ЕГН **********, установено по време на проверката по работни места в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, ***, м/к „Сий Лайън“, да изпълнява длъжността общ работник/чистач. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г., на територията на кораборемонтния завод „Одесос“, когато лицето е установено да престира труд в полза на дружеството и е следвало да му са осигурени работни обувки.

РС – Варна констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че АУАН и НП са издадени в нарушение на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН - липсва описание в достатъчна степен на вмененото нарушение, предвид липсата на данни, обуславящи наличие на трудово правоотношение, а оттам и възникването на последващи задължения в тази връзка. На следващо място, въззивният съд приема, че предвид посочената за нарушена правна норма – чл. 284, ал. 1 КТ, в АУАН и в НП липсват посочени факти, свързани с това в каква среда е осъществявана дейността от лицето С.С. и какво точно е правилото. Отбелязано е, че нормата пък на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7, която е посочена във вр. с чл. 284 от КТ не представлява самостоятелен състав на административно нарушение. Направен е извод, че не е ясно на какво основание и по кой ред е прието, че въззивника изобщо е следвало да предостави работни обувки, както и какво се има предвид под работни обувки – какви е трябвало да бъдат тези обувки.

Горепосочените нарушения на процесуалните правила РС – Варна определя като съществени и достатъчно основание за отмяна на НП, т.к. водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице – същото е лишено от правото да разбера в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си. Въззивният съд посочва, че е абсолютно недопустимо факти, свързани с обективната съставомерност на нарушението да бъдат установявани едва в хода на съдебното следствие, а и в хода на последното не е установено на какво основание въззивникът е бил длъжен да предостави на лицето С.С. обувки, доколкото не са били установени факти, относими към нормата на чл. 284 КТ. Прието е, че е установено, че лицата чистели палубата на кораб, който факт сам по себе си не може да бъде отнесен към състава на чл. 284 КТ, а и според показанията на свидетеля И., С. е била с обувки, при наличие на други работници с чехли.

Обжалваното решение е правилно.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми, т.е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока са твърденията на касатора.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Правилен и обоснован е изводът на РС – Варна за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които представляват основание за отмяна на НП.

Съгласно административнонаказателната разпоредба, на основание на която е санкционирано наказаното дружество - чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Предвид и посочените за нарушени материалноправни норми – чл. 284, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, обстоятелствената част на АУАН и НП следва да съдържат обосноваване на релевантни факти като: качеството на работодател (обусловено от трудов договор или постановление за обявяване на трудово правоотношение); конкретно задължение за предоставяне на безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни (с конкретизиране условията на работа, обуславящи задължението за предоставяне на специално работно облекло, което задължение следва да е изрично предвидено в нормативен акт, а и което специално облекло следва да се изрично конкретизирано).

Правилно въззивният съд приема, че в случая липсва надлежно описание на нарушението в АУАН и в обжалваното НП, което описание да обезпечи възможността наказаното лице да разбере какво деяние, обявено за нарушение е извършил, респ. да реализира адекватно правото си на защита. Така установеното от районния съд правилно е определено като съществено нарушение на процесуалните правила и представляващо основание за отмяна на НП.

Несъстоятелно е позоваването на касатора на попълнена от С.З.С. декларация с посочено наименование на дружеството, което й е работодател – такава декларация не е приобщена към доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че към административнонаказателната преписка е приложено Постановление за обявяване на трудово правоотношение между наказаното дружество и С., без АУАН и НП да съдържа позоваване на това постановление, не обуславя неправилност на извода на районния съд за липса на обосноваване в НП на релевантните за нарушението факти и обстоятелства.

Твърдението в касационната жалба, че „дейността, която извършва лицето“ е рискова, предвид наличието на „плъзгав под и дейност с рисков характер“ е общо, недоказано, несъдържащо се в НП и необвързано с конкретно нормативно предписано задължение за осигуряване на работни обувки.

НП не съдържа в обстоятелствената си част и какви точно изискуеми от съответната наредба за работното облекло работни обувки е следвало и не е предоставил на С. работодателят, както правилно приема и районния съд.

Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното пред РС – Варна НП. Като е стигнал до извод за наличие на процесните пороци на НП, въззивният съд правилно е отнесъл установените факти към приложимия материален закон, поради което обжалваното решение, с което е отменено НП, следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1016 от 04.07.2023 г. по АНД № 1999/2023 г. на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: