Р Е Ш
Е Н И Е
№ 54
гр.Варна,
23.06. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание, проведено на 22 май две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното
от съдия Светослава Колева ВЧНД № 91 по описа на ВАпС за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК намиращи приложение по препращане
от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при ОП Варна против
определение № 161 от 13.02.2020 г., постановено по ЧНД № 1446/2019 г. по описа
на ОС Варна, с което е било извършено групиране на наложените на осъденото лице
П.В.С. наказания, като е било отказано увеличаването на определеното най-тежко наказание
по реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение
№ 161 на ВОС от 13.02.2020 г., постановено по ЧНД № 1446/2019 г., с което
наложените на П.В.С., с ЕГН: ********** наказания по НОХД № 98/2007
г. по описа на Военен съд - София и по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд –
Варна са били групирани и за изтърпяване е било наложено най-тежкото измежду
тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
На основание чл.68 ал. НК съдът е привел в
изпълнение наказанието по НОХД №
632/2004 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е зачел
досега изтърпяната част от така групираните наказания.
Във
въззивния протест се излагат оплаквания единствено относно неправилен отказ за
приложение на чл.24 от НК, като се иска увеличаване на наложеното най-тежко
наказание с 1/2.
Прокурорът
от АП-Варна поддържа частично протеста, като изразява становище, че са налице
предпоставките по чл.24 от НК за увеличаване на наложеното наказание, но не с
максимално предвидената ½, а с две години.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция С.,
лично и чрез служебния си защитник си адв.П.Н., поддържа становище за
неоснователност на протеста и липса на основания за приложението на чл.24 от НК,
обосновавайки се с изключително дългия период от време, изминал по НОХД №
98/2007 г. по описа на Военен съд София.
Варненският апелативен съд, след като се запозна
с материалите по делото констатира, че протеста е допустим и го разгледа по
същество.
Предмет на настоящото произнасяне са последните три осъждания на на П.В.С.:
П.С. е осъден с присъда по НОХД № 632/2004 г. по описа на Районен съд –
Димитровград, изменена с решение по ВНОХД № 229/2016 г. по описа на Окръжен съд
- Хасково за деяние, извършено на 21.06.2004 г. в гр. Димитровград и наказуемо
по чл.195 ал.1 т.3 и 5, вр чл. 26 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и изпълнението на наказанието е отложено
с изпитателен срок от пет години по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 20.11.2006 г.
С присъда по НОХД № 98/2007 г. на
Военен съд – София, влязла в сила на 18.04.2016 г., за престъпление, наказуемо
по чл.199, ал.2, т.3, вр чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК на лишения от свобода е
наложено наказание в размер десет години лишаване от свобода. Деянието е извършено
на 31.01.1998 г.
С присъда по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен Съд – Варна, погрешно отразена
на бюлетина за съдимост като присъда на Районен съд – Варна, която е влязла в
законна сила на 7.11.2019 г., за деяние, извършено в периода от 19.10.2011 г.
до 20.10.2011 г. и наказуемо по чл. 196а вр чл. 195 ал. 1 т. 3, 4, 5 и 7 от НК,
на осъденото лице С. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет години; по реда на чл. 68 от НК е
било приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от две години,
наложено по НОХД № 632/2004 на Районен Съд Димитровград.
Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че са възможни два варианта за обособяване на
съвкупности, като по-благоприятният вариант за групиране на наказанията по
коментираните актове, е този за кумулиране на наказанията по НОХД № 98/2007 г.
на Военен съд - София и НОХД № 340/2014 г. на Окръжен Съд – Варна. В тази
хипотеза възникват и основанията за привеждане в изпълнение по реда на чл.68 НК
на наказанието по НОХД № 632/2004 г. по описа на Районен съд – Димитровград,
доколкото деянието по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен Съд – Варна е извършено в
изпитателния срок, установен с присъдата по НОХД № 632/2004.
ВОС е отказал по реда на чл.24 от НК да увеличи
размера на наложеното за изтърпяване наказание с претендираната от прокурора
½, тъй като е намерил, че общото наказание от десет години „Лишаване от
свобода” е достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК. На основание чл.25,
ал.2 от НК окръжният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание
„лишаване от свобода” до настоящия момент.
Въззивният съд намира протеста за частично основател по следните
съображения:
На първо място представителят на прокуратурата
поддържа оплакването за незаконосъобразност на проверяваното определение на ВОС
в частта на отказа от приложение на чл.24 от НК. Изразява становище за
прекомерност на искането за увеличаване на наказанието с ½, но намира,
че увеличение от 2 години би постигнало целите по чл.36 от НК..
Настоящият състав на ВАпС не споделя становището
за защитата, че изключително дългия период от време, изминал от осъществяване
на деянието до ангажиране на наказателната отговорност на осъденото лице П.С.
по НОХД № 98/2007 г. на Военен съд - София препятства приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК. Безспорно, деянието по цитираното наказателно
производство е било извършено на 31.01.1998 г., а ос.лице С. е бил признат за
виновен с присъда № 87, постановена от ВКС и влязла в сила на 18.04.2016 г. по
касац.дело 98/2015 г. Видно от мотивите на състава на ВКС, публично достояние
във виртуалното пространство – сайта на ВКС, изминалият неразумно дълъг период
от време е бил отчетен при индивидуализацията на съответните наказания – ВКС е
приел, че справедливите наказания за всеки от подсъдимите лица е 20 години
„Лишаване от свобода“, но този срок следва да бъде редуциран на 50% именно като
обезщетение за неразумната продължителност на наказателното производство.
Подобна компенсация осъденият П.С. е получил и по НОХД № 340/2014 г на ВОС, по
което върховната инстанция е възприела доводите му за необходимост от
смекчаване на наказателната репресия спрямо него с оглед продължилото повече от
7 години наказателно производство. Т.е. осъденият П.С. вече е получил двукратно
облекчаване на наказанията по коментираните нак.дела и отчитане на подобен довод
и в производството по чл.306 от НПК би се явило лишено от основание. Още
повече, видно от приложените по делото писмени доказателства, изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода, въпреки влязлата през 2016 г. в сила присъда на Военния
съд, е започнало едва през 13.11.2019 г., в резултат на издадена ЕЗА и
осъществено предаване на осъденото лице С. от испанските власти, осуетило опита
му да избегне реализацията на наказателната репресия. Горното, съчетано с предходното
съдебно минало на осъденото лице С. - осъждан двукратно за извършени
посегателства срещу собствеността и документооборота, които обаче очевидно не
са изиграли никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му, обосновават
извод за необходимост от по-интензивна държавна принуда спрямо дееца, без
прилагането на която целите на специалната и генералната превенция не биха били
постигнати успешно в този. В този смисъл и увеличаването на наложеното
наказание се явява абсолютно наложително, тъй като противното би било равнозначно
на безнаказаност на упоритото престъпно поведение на осъденото лице. От друга
страна обаче неоснователна е претенцията на прокуратурата за увеличаване на
наказанието в максимално допустимия от закона размер - с 5 години. Безспорно С.
е осъден с общо с 5 влезли в сила присъди. В коментираната група обаче попадат
само 2 от тях и именно те следва да бъдат ценени при решаване на въпроса за
адекватното увеличаване на наказанието, което следва да постигне съответствие с
обществената опасност на тези конкретни деяния. Разгледаните престъпни прояви в
коментираната група са: квалифициран грабеж и квалифицирана кражба по чл.196а НК, за всяко от които са били наложени наказания в сериозен размер - от по 10 години „Лишаване
от свобода”. За тази престъпна деятелност наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 12 години се явява справедливо и съответно на целите, поставени в
чл.36 от НК. Само справедливото по вид,
размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция
на наказателноправната репресия. Единственият достъпен механизъм за
определяне на съотношението между наложеното и увеличеното наказание, при липса
на изрична регламентация в закона, е именно справедливостта. При тази преценка
на съда за постигане на справедливост с постановеното увеличение следва отново
да се преследва постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл. 36 от НК. В конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената
опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и
превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо
другите членове на обществото.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд
Варна следва да бъде изменено в изложения по-горе смисъл.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3,
намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определение №
161 от 13.02.2020 г., постановено по ЧНД № 1446/2019 г. по описа на ОС Варна, с
което е било извършено групиране на наложените на осъденото лице П.В.С. наказания „Лишаване от свобода“ по НОХД № 98/2007 г. по описа на Военен съд
- София и по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд – Варна, като на основание чл.24
от НК УВЕЛИЧАВА с две години срока на наложеното за
изтърпяване най-тежко наказание – от ДЕСЕТ
ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ на ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА определението
в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.