№ 24
гр. Благоевград, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Анета Илинска
Катя Сукалинска
при участието на секретаря К. Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Г. Р. и Б. Г. Т., съд.
адрес в гр. С., ул.“***“№1, подадена чрез процесуален предствител против
решение №8016/06.04.22г на РС-П. по гр.д. №1213/20г., с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
установителни искове и в полза на ответната страна са присъдени разноските
по делото.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го
считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настояват за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с
присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се обосновава.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за
безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по
спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила
родствените връзки, по силата на които ищците В. Г. Р. и Б. Г. Т., са преки
наследници по закон (дъщери) на Г. Б.Г., п. 21.02.2016г., както и че
последният е пряк наследник по закон (син) на Б. Г.ев Г., бивш жител на гр.П.,
п.31.01.2006г (вж.у-ние за н-ци изх.№977/02.09.2020г).
Безспорно е също, че К.И.Г., родена 18.07.1904г е починала на 09.12.1972
г. и е оставила следните наследници по закон: Б.А.А.; И.А.А., п.11.11.2000г. и
оставил като наследници: Е.Г.А. (съпруга - починала на 24.12.2012г.), К.И.А.
(дъщеря), В.И.А. (дъщеря), А.И.А., (син - починал на 25.09.2011г, без преки
наследници); К.И.Г., починала на 10.05.1997г. и оставила следните
наследници по закон: С. И. Я.(съпруг); Г. С.ов Я. (син), починал на
19.01.2017г и оставил следните наследници по закон: В.Б.Я..а(съпруга), С.ка
Г. Я.а(дъщеря), А. Г.ев Я.(син); И. С.ов Я.(син); Ц. С.ова Р.(дъщеря) и К.
С.ова Я.а (дъщеря); Е.Г.П. (дъщеря) - вж. у-ние за н-ци изх. №402/15.03.2021г
на Община-П..
Според удостоверение за наследници изх.№944/17.06.2021г, издадено от
Община Благоевград, К.И.Г.(п.09.12.1972 г) е втора съпруга на Г. П.Г., роден
на 14.05.1900г, починал на 13.03.1953г в Хърсово, област Разград, като
последният е оставил следните наследници по закон: М.Г.К. (дъщеря),
починала на 30.07.2010 г. и оставила следните наследници по закон: Х.Г.Х.,
ЕГН ********** (син), Ф.Г.А., ЕГН ********** (дъщеря), К. Г. К., ЕГН
********** (дъщеря), П.Г.Х., ЕГН ********** (син); З.Г.Г., роден на
22.04.1929г(син), починал през 1977г и оставил следните наследници по
закон: М.С.Г., ЕГН **********(съпруга), починала на 07.07.2012г, И. З.Г.,
ЕГН ********** (син), Б. З.Г., ЕГН ********** (син); И. Г.ев Г., ЕГН
********** (син); Б. Г.ев Г., ЕГН ********** (син), починал на 31.01.2006 г. и
оставил следните наследници по закон: М. Д.а Г.а, ЕГН ********** (съпруга),
2
починала на 16.04.2015 г./, Г. Б.Г., ЕГН ********** (син), починал на
21.02.2016 г. и оставил следните наследници по закон:В. Г. Р., ЕГН
**********, Д. Г. Г.а, ЕГН ********** (дъщеря) и Б. Г. Т., ЕГН **********
(дъщеря); Б. Г.ев Г., ЕГН ********** (син), починал на 24.11.1997 г. и
оставил следните наследници по закон: В. Б.ова Г.а, ЕГН **********
(съпруга), С.Б-В., ЕГН ********** (дъщеря) и С. Б. Г., ЕГН ********** (син);
К. Г. Я.а, ЕГН ********** (дъщеря), починала на 10.05.1997г. и оставила
следните наследници по закон: С. И. Я., ЕГН ********** (съпруг); Г. С.ов Я.,
ЕГН ********** (син), починал на 19.01.2017г. и оставил следните
наследници по закон: В.Б.Я..а, ЕГН ********** (съпруга), С.ка Г. Я.а, ЕГН
**********(дъщеря), А. Г.ев Я., ЕГН ********** (син); И. С.ов Я., ЕГН
********** (син); Ц. С.ова Р., ЕГН ********** (дъщеря) и К. С.ова Я.а, ЕГН
********** (дъщеря); Е.Г.П., ЕГН ********** (дъщеря).
С оглед на изложеното следва, че Б. Г.ев Г. (дядо на ищците по бащина
линия) и К. Г. Я.а (съпруга на ответник) са преки наследници по закон (син и
дъщеря) на Г. П.Г., роден на 14.05.1900г. и починал на 13.03.1953 г. в
Хърсово, област Разград. Съгласно удостоверение за наследници изх.
№977/02.09.2020г към датата на смъртта на Б. Г.ев Г., същият е бил женен за
М. Д.а Г.а, ЕГН **********, която е починала на 16.04.2015 г.
Установява се по делото, че с Решение №506/06.04.2016 г. по гр.д.
№258/16 г. по описа на РС-П. в особената книга за приемане и отричане от
наследство при РС-П., е вписан под № 08/06.04.2016г отказа на Д. Г. Запрева,
ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на Роза И.а Г.а,
ЕГН **********, починала на 02.02.2016 г. и Г. Б.Г., починал на **********,
бивши жители на гр.П..
Съгласно нотариален акт №24, дело № 69/1972 г. по описа на П.ки
районен съдия, Б. Г.ев Г., жител на гр.П. е признат за собственик по давностно
владение, наследство и делба на недвижим имот, намиращ се извън чертата на
града, а именно: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 160 кв.м. – част
от имот с пл.№ 3188 в кв. „***“ при съседи: площад „***“, А.М., старата
мелница на З. и А.М., заедно с част от жилищната сграда в това място, която
част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на
втория етаж, точно над стаята от първия етаж, също с южно изложение,
свързани със самостоятелно стълбище и чардак.
3
Установено е също така, че на 28.11.2007 г. е издаден нотариален акт №
25, рег. № 7382, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус рег. № 287 на
НК, с който ответникът С. И. Я., ЕГН ********** е признат за собственик по
давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от
дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот II-3295 в кв. 225 по
плана на гр.П., целият имот с площ от 208 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от
двуетажната паянтова жилищна сграда, построена в северната част на
описания по-горе недвижим имот при граници и съседи на имота: от изток –
УПИ III -3296 „Воденицата“, от запад УПИ I -3293 И.А.М., от север –празно
място „Орището“, от юг УПИ V-3297 И.А.М..
Съгласно нотариален акт № 081, рег. № 10484, дело № 459 по описа за
2020 г. на нотариус рег. №510 на НК, с район на действие РС-П., на
28.10.2020г ищцата В. Г. Р. е закупила от А. Т.Д. и С.Д.Д. правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 56126.603.3295 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., ул.“Орището“ № 5 /пет/ с площ от 217, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор : няма, номер
по предходен план : 3295, квартал 235, парцел 2, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 56126.603.3297; 56126.603.4549; 56126.603.7751 и
56126.603.3293, както и на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор
56126.603.3295.1 по кадастралната карта на гр.П., с адрес на сградата
ул.“Орището“ № 5, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
56126.603.3295; 56126.603.7751 и принадлежащи към ПИ с идентификатор
56126.603.3295, застроена площ от 87 кв.м., брой етаж – два, с
предназначение на сградата: жилищна еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма.
От представената скица № 15-842192 от 15.09.2020 г. на СГКК-
Благоевград сграда с идентификатор 56126.603.3295.1 по КККР на гр. П., е
със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи – два, брой самостоятелни обекта
в сградата – няма данни, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна,
построена в поземлен имот с идентификатор 56126.603.3295 по КККР на гр.
П., с площ от 217 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, при
4
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 56126.603.3297;
56126.603.4549; 56126.603.7751 и 56126.603.3293, като същата е разположена
в поземлени имоти с идентификатори 56126.603.3295, 56126.603.7751.
Според св.М.Г., Б. Г., който е дядо на ищците, е притежавал половината
от процесната къща, която се намира в гр. П., кв. „***“, на пл. „***“. Къщата
била построена през турско време от прадядото П. Г. и била ползвана от
неговите деца – Г. и Д.. Там те създали своите семейства, като в половината
къща живеел Г., а в другата – Д.. Къщата била разделена на две половини, с
два входа. В половината на ищците живеел Г., който е баща на Б.( и дядо на
ищците), а в другата половина – Д.. Свидетелят сочи още, че ответникът С. Я.
живее в къщата от 1980г, когато се оженил за К.. Ползва една стая, която се
намира отпред на къщата, с изглед към улицата. Не е виждал С. да ползва
някаква част от парцел. Никой не му е печел да ползва имота.
Св. Христов твърди, че процесната къща има два входа. Б. и М. ползвали
източния вход, а в другата част на къщата живеел ответникът Я., заедно със
съпругата и сина си. Те влизали в къщата от северната страна. Имотът, който
ползвал С. не бил включен в парцела. Не е чувал ответникът или някой друг
наследник да има претенции към имота. С. не ползвал парцела.
Св. Мърваков сочи, че едната половина от къщата е на дядо Мита, а
другата на дядо Г.. Дядо Б. ползвал къщата от източната страна, а западната
се ползвала от дядо Мита. Посочва, че дядо Б. живял в къщата през целия си
живот, заедно със съпругата и синът си. Твърди, че ответникът Я. живее в
къщата откакто се е оженил за К.. Входа на ответника бил в средата на
къщата. Той не ползвал парцела.
Св. Мингачев твърди, че в случая става въпрос за една къща, разделена с
два входа. От единия вход е влизал Борчо, а от другия брат му Мита, като
Борчо ползвал южната половина на сградата. Заявява че това ответникът го
ползва повече от петдесет години, като пояснява че ползва по-голямата част
от половината от къщата. Не е видял някой от наследниците да оспорва това,
което ползва ответникът.
Според св. Аргилов процесната къща е направена от дядо Г., който е
съпруг на К. и баща на Б., Б., Л., З. и К..След смъртта на Б. в къщата останала
да живее жена му М., а след нейната смърт техният дял останал празен.
Твърди, че след смъртта на К. останал мъжът й, който си изгледал децата в
5
къщата. Посочва още, че не може да се каже, че къщата е разделена на две.
Единият брат ползвал едната половина, а другият – другата.
От приетото в рамките на въззивното производство удостоверение изх.
№93/06.10.22г от Община П., се установява, че ПИ с идентификатор
56126.603.3295 по КК на гр.П., отразен в скица № 15-884995-28.09.2020 г. на
СГКК-гр. Благоевград е идентичен с УПИ II 3295, кв. 235 по действащия към
момента регулационен план на града. Същите са идентични с ПИ №3188, кв.
„***“ по плана на гр. П. от 1958 лв. и 1971г, описан в НА №24, т.I, д.
№69/1972г.
При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките на
иска по чл.124, ал. 1 ГПК и е отхвърлил ищцовите претенции. Изложените в
тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са
основани на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което
и по арг. от чл.272 ГПК препраща към тях.
Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите за
незаконосъобразност на атакувания акт. От събрания доказателствен
материал не може да се установи, че процесната спорна 1/2 ид.ч. от
поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, подробно описани в
исковата молба, са принадлежали към патримониума на наследодателя на Б.
Г. и по силата на наследственото правоприемство е преминала у неговия син
Г. Г., а след неговата смърт у неговите деца – ищците В. Р. и Б. Т.. Според НА
№24/1972г Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и
делба единствено на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 160кв.м. от имот с
пл.№3188 в кв. „***“, гр. П., заедно с частта от жилищната сграда в това
място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и
една стая на втория етаж, точно над стаята на първия етаж, също с южно
изложение. Не се установи Б. Г. да е бил собственик на другата (спорната) 1/2
ид.ч. от поземления имот и ½ ид.ч. от жилищната сграда, по отношение на
която ответникът С.Я. се е снабдил с констативен НА№25/2007г. Оттук
неоснователност на ищцовите доводи, че са собственици по силата на
наследственото правоприемство на имота, на който е признат за собственик
ответникът.
Неоснователни са и доводите, според които Б. Г. е придобил правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение. Не се
6
установява по делото по категоричен начин, че Б. Г. е установил своя
фактическа власт върху целия недвижим имот (а не само върху половината от
него) и че изрично е демонстрирал пред останалите сънаследници, в т.ч. и по
отношение на ответника, преобръщането на държането на техните идеални
части във владение за себе си, което те да са възприели недвусмислено.
Според приетото в ТР 1/12г ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, съсобственикът следва да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая, такова
доказване не бе установено от ищците по отношение на чуждите идеални
части от имота. Гласните доказателства, събрани пред първата инстанция, по
недвусмислен начин доказват, че в случая става въпрос за една къща,
разделена с два входа, като единият брат (Б.) е ползвал едната половина, а
другият брат (Мита) е ползва другата половина на къщата. Не се установява
Б.Г. да е ползва целия имот за себе си и да е манифестирал ползването си по
отношение на другите съсобственици. Ето защо сложният фактически състав
на придобивната давност се явява недоказан, както правилно е прието от
районния съд, чийто съображения се споделят и от настоящия съдебен състав.
Не на последно място-настоящия състав намира за необходимо да
посочи, че само по себе си твърдението на ищцата В. Р., че впоследствие (на
28.10.2020г) е закупила процесния имот от А. и С.Д. носи белезите на
извънсъдебно признание чрез конклудентни действия, че ищцата не е
собственик на процесния имот. Само по себе си последното опровергава и
изключва тезата на ищцата, изложена в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, защото липсва правна(и житейска) логика да закупи имота,
ако се е считала за негов собственик(вж. исковата молба).
Необходимо е да се отбележи, че в поведението си правните субекти
следва да съобразяват и не накърняват принципа на добросъвестност в
гражданките правоотношения, изискващ страната да не упражнява или
непредприема действия в противоречие с предхождащо си поведение
(вж.Р714/81 ВС и др.). След като В.Р. вече е закупила процесния имот от А. и
Сн. Д.(т.е. признала е че не негов собственик), последващото й поведение по
предявяване на настоящия иск, основавайки се на наследствено
правоприемство от Б. Г., очевидно нарушава посочения принцип.Още повече,
7
че след като веднъж имота е придобит на едно основание от даден правен
субект, придобиването му на друго основание е недопустимо, тъй като вече е
негов собственик.
В контекста на изложеното предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК се явява
неоснователен, поради което правилно е отхвърлен с атакувания акт, което
налага потвърждаването му.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не
са поискани и доказани.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8016/06.04.22г на РС-П. по гр.д. №1213/20г.
по описа на с.с.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8