РЕШЕНИЕ
№ 1934 дата 13
ноември 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 14 октомври 2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2897 по описа за 2018год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000218001929-091-001/12.07.2018г.,
издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение №
212/28.09.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на
търговското дружество “РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, гр.Бургас, е установено
допълнително задължение за ДДС в данъчен период м.11.2016г., поради отказано
право на данъчен кредит в размер на 80800лв. на основание чл.70, ал.5, във вр.
с чл.6, чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС, по фактура №
**********/30.11.2016г. издадена от „МКМ трейд“ ЕООД. Начислени са и съответните лихви за забава.
Жалбоподателят “РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ“ АД обжалва
издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, като оспорва извода на органа
по приходите, че по процесната фактура не е била осъществена реална доставка на
стока и счита, че единственият мотив да се откаже правото на приспадане е
обстоятелството, че на доставчика също е била извършена ревизия, при която също
е било отказано правото на данъчен кредит по предходните доставки. Посочва, че
по този начин органът по приходите изобщо не е обсъдил доказателствата, касаещи
пряката процесна доставка, като в разрез със законовата регламентация продължава
да търси произхода на стоката. В тази връзка се позовава на решения от
практиката на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяна на ревизионния акт и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Също претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Със Заповед № Р-02000218001929-020-001/02.04.2018г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, е възложено извършването на ревизия на
търговското дружество „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, с предметен обхват – установяване
на задължения за ДДС за данъчен период м.11.2016г. Резултатите от ревизията са обобщени в
съставен РД № Р-02000218001929-092-001/20.06.2018г., като въз основа на
съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА №
Р-02000218001929-091-001/12.07.2018г., издаден от началник сектор и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на търговското
дружество “РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, гр.Бургас, е установено допълнително
задължение за ДДС в данъчен период м.11.2016г., поради отказано право на
данъчен кредит в размер на 80800лв. на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.6,
чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС, по фактура №
**********/30.11.2016г. издадена от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД, както и са начислени са и съответните лихви за забава. При оспорването
по административен ред, с Решение № 212/28.09.2018г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Бургас, ревизионния акт е потвърден.
В хода на ревизията е установено, че доставчикът „МКМ
ТРЕЙД“ ЕООД е издал към жалбоподателя фактура № **********/30.11.2016г., с
данъчна основа 404000лв. и начислен ДДС – 80800лв., с предмет на доставката –
поливинил хлоридни основи в количество от 8000кв.м. За установяване
действителното изпълнение на тази доставка органът по приходите е изискал
допълнителни доказателства от жалбоподателя, в изпълнение на което са били
представени приемо-предавателен протокол от 30.11.2016г. към фактурата, стокова
разписка № **********/30.11.2016г., договор за доставка от 01.08.2016г., видно
от който доставчикът „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД се е задължил да доставя стока съобразно
поръчките и изискванията на купувача -
„РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД. Предвид обстоятелството, че и двете дружества по сделката се представляват
от едно и също лице – управителя М. Михов, той е представил писмени обяснения
от името на доставчика, видно от които, стоките по фактурата са били предадени
в складовата база на „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД в гр. Русе, на ул. „Тутракан“ № 23
А. посочил е също, че доставчик на „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД е „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД,
като в цената на стоката „поливинил хлоридните основи“ е включена и
стойността на транспортната услуга, която е за сметка на този предходен
доставчик. Обяснил е, че транспортът е бил извършен посредством товарни
автомобили, а по отношение на плащанията е посочено, че това по процесната
фактура е било извършено посредством насрещни прихващания, за което е бил
представен двустранен споразумителен протокол от 15.12.2016г., с който се
погасяват задължения в размер на 168 336,15лв. на „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД към
„МКМ ТРЕЙД“ ЕООД по фактура № **********/30.11.2016г. и на „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД към
„РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД по фактура № **********/30.11.2016г. Представени са били
и документи, касаещи предходната доставка - копие на фактура №
**********/29.11.2016г., издадена от „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД на
„МКМ ТРЕЙД“ ЕООД, с данъчна основа 400000лв. и 80000лв. начислен ДДС и с
предмет на доставката на 8 000кв.м.
поливинил хлоридни основи. Обяснено е също, че „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД закупува
от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД суровини, необходими за производството на
хидроизолационните продукти, и едновременно с това „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД е един от
основните представители на продуктите на „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД както на
местния пазар, така и извън него.
Органът по приходите се е позовал на обстоятелството,
че по отношение на доставчика „МКМ
ТРЕЙД“ ЕООД също е била извършена ревизия по ЗДДС, включваща и процесния данъчен период м.11.2016г., като е приобщил
част от доказателствата събрани в това производство, а именно - договор от 28.10.2016г. с гръцкото
дружество TSENDO TRADING MIKE, със
седалище в гр. Солун, с който този търговец се е задължил да предаде и да
прехвърли на „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД правото на собственост върху стоки,
съгласно спецификация, с наименование на
стоката поливинил хлоридни основи – 2 000кв.м., с единична цена 1,25 евро,
срещу заплащане на стойност 2 500 евро, както е договорено разходите за
транспортирането на стоката да бъдат за сметка на купувача. Било е
констатирано, че договорът е без подпис и печат на купувача. Събрана е инвойс
фактура № 14/08.11.2016г., издадена от доставчика TSENDO TRADING MIKE, както и
CMR от 08.11.2016г. с изпращач TSENDO TRADING MIKE, получател „БУЛТРЕЙДИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД, като е констатирано, че за превозвач е бил вписан доставчика, но
без отбелязване на регистрационен номер на превозното средство, както и клетка
24 на CMR е останала непопълнена,
касаеща отбелязване кой е получил стоката. Приобщен е и следващ договор от
31.10.2016г., с който гръцкият търговец
TSENDO TRADING MIKE е договорил продажбата на същия вид стоки поливинил
хлоридни основи, също с купувач „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, в количество
от 14 000кв.м. с единична цена
0,714286 евро, или на обща стойност 10000евро. Също е било констатирано, че и
този договор е без подпис и печат на купувача. Разходите за транспортиране на
стоката били договорени да бъдат за сметка на купувача. Събрана е и инвойс
фактура № 15/11.11.2016г., издадена от TSENDO TRADING MIKE с аналогичен предмет
на доставката - поливинил хлоридни основи за под, в количество от
14 000кв.м. , както и CMR към нея
от 11.11.2016г. с вписан изпращач TSENDO TRADING MIKE и получател „БУЛТРЕЙДИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД, като в товарителницата също не е бил вписан регистрационен номер
на превозното средство, както и клетка 24 също е останала непопълнена и няма
вписване за получател на стоката.
В хода на
ревизията на доставчика „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД, органът по приходите е изпратил молба
за информация до гръцката данъчна администрация на основание Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, касаеща
извършени доставки от TSENDO TRADING MIKE към „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД в
периода от 01.11.2016г. до 28.02.2017г. Съгласно получения отговор, установено
е било, че гръцкото дружество е с управител българския гражданин Цвятко Савов
Цветков, като в отговора е било посочено, че то не притежава нито необходимите
съоръжения, нито персонал, за да извършва своята икономическа дейност, като са
били налични само три фактури, съгласно счетоводни регистри, като не са били
открити документи относно транспортирането на стоките или такива, доказващи
плащането по фактурите. Гръцките данъчни власти са изразили становище, че
счетоводните записвания показват преднамерено фиктивна дейност, защото гръцкото
дружество не е функционирало изобщо от първоначалното си основаване.
При анализа на събраните фактически данни органът по
приходите е приел, че са налице редица несъответствия. По отношение на
транспортирането на стоките е приел, че представените международни
товарителници и приемо-предавателни протоколи не кореспондират както помежду
си, така и с дадените писмени обяснения от участниците в доставките. Посочил е,
че към фактурата, издадена от „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД на прекия доставчик,
има приложен приемо-предавателен протокол, в който е посочено място на
предаване на стоката в гр. София, а не в гр. Русе, както са посочили в
писмените си обяснения страните. От друга страна няма представени транспортни
документи за превоза от София до Русе. При проследяване на транспорта от Гърция
са взети предвид писмените обяснения от
управителя на „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, че това дружество е официален
дистрибутор на TSENDO TRADING MIKE за доставки на „поливинил хлоридни основи“
за България, като при направена заявка от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД, „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“
ЕООД съответно отправя заявката към TSENDO TRADING MIKE и крайния пункт за
доставка на заявените стоки от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД е гр.Русе, ул.“Тутракан“ 23А.
На основание обясненията дадени от управителя на „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, че
транспорта на стоката се извършва от неговия доставчик TSENDO TRADING MIKE,
който е и доставчик на стоката, е преценил, че би следвало гръцката компания да
има материална и ресурсна обезпеченост и персонал за изпълнението на такава
доставка, но такава обезпеченост на гръцкото дружество не е била установена и
то не е разполагало със стоката предмет на доставката, съобразно информация,
предоставена от гръцката данъчна администрация. Позовал се е също така и на
обстоятелството, че не са били извършвани никакви плащания по доставките между
TSENDO TRADING MIKE, „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД и „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД, а
разплащането по процесната доставка между „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД и „МКМ ТРЕЙД“
ЕООД е било извършено чрез взаимни прихващания на вземания/задължения между
двете дружества, предвид обстоятелството, че те са и доставчици, и клиенти едно
за друго. В тази връзка органът по приходите е приел, че доставка на процесната
стока не е била ефективно извършена, няма фактическо предоставяне на стока, а
съставените документи, удостоверяващи доставката ѝ са с невярно
съдържание, изготвени с цел неправомерно ползване на данъчен кредит. Органът по
приходите е отбелязал и факта, че ревизираното дружество и „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД са
свързани лица, тъй като представляващият ги М. Кънчев Михов е управител и на
двете дружества. На основание чл.70, ал.5 и чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1
и чл.71, т.1 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД правото
на данъчен кредит до размера на начисления данък от 80 800лв. по
фактурата, издадена от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД.
Ревизионният акт е законосъобразен.
Спорът по делото е фактически и той касае
действителното извършване на фактурираната към жалбоподателя доставка на стока
– поливинил хлоридни основи по фактура № **********/30.11.2016г. на доставчика „МКМ
ТРЕЙД“ ЕООД.
Няма спор, че ревизираното дружество притежава издаден
данъчен документ, съдържащи изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в
които данъкът е посочен на отделен ред. Спорната предпоставка е фактическото
действително изпълнение на доставката,
изискуемо за упражняване правото на приспадане и тя подлежи на доказване на
общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в резултат на
съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се извърши в
резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази насока.
Установеното в хода на ревизията не дава основание да се приеме за безспорно и
надеждно доказана документираната с процесната фактура доставка, както и
събраните в хода на съдебния процес допълнителни доказателства не допринасят за
формирането на това убеждение.
Като свидетел по делото беше разпитан Тодор И., който
посочи, че към края на 2016г. е работил при търговеца „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“
ЕООД на граждански договор, като неговите задължения са били преди всичко
свързани с логистиката на товарите и по-конкретно да посреща камионите,
докарващи стоката от Гърция и от София да ги придружава до складовата база на
жалбоподателя в Русе, където те се разтоварвали, като за този курс се плащало
на шофьорите на ръка около 200евро. След приключване на разтоварването той
вземал оформените документи и ги носел в офиса на „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД.
Посредством този свидетел жалбоподателят иска да установи транспортирането на
стоката до неговия производствен склад в Русе, предвид обстоятелството, че
превозните документи – съставената международна товарителница сочи като място
на доставяне на стоката в гр.София.
По делото беше разпитана и свидетелката Марияна Б.,
служител на работодателя, работеща като отговорник на склада за суровини и
готова продукция, посредством която страната иска да установи организацията на
работа и в частност получаването на процесната стока и влагането й в
производствения процес. Каза, че са получавали процесната стока и от „БУЛТРЕЙДИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД. Свидетелката обясни, че едно от задълженията й е да получава
пристигащите стоки, като посочи, че те пристигат с ТИР-ове, като стоката винаги
се придружава от CMR, като едно
от нейните задължения е да подписва тези документи, като предава на шофьора
подписания екземпляр, а един екземпляр остава при тях, който тя предава на
счетоводството. Стоката се разтоварва с мотокар, заприхождава се в екселски
таблици, след което се предава за произвеждане на изделията, за които се водят
производствени картони, в които се вписват използваните суровини и се прави
рекапитулация за вложеното количество.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели,
защото, съпоставени с другите писмени доказателства по делото, не се установява
съответствие, а по отношение на св.Б., съдът съобрази и възможна
заинтересованост.
По-конкретно, съдът се позовава на доказателствата,
касаещи гръцкия търговец TSENDO TRADING
MIKE, сочен като производител на процесната стока поливинил хлоридни
основи/влакна, както и доставчик към „БУЛТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД и превозвач на
стоката, вписан в международните товарителници, за който гръцката данъчна
администрация, по реда на общностния обмен на информация, е дала сведения, че
този търговец изначално не разполага с производствен капацитет, няма
съоръжения, нито персонал за извършване на търговска дейност. Това компрометира
твърдението, че този търговец е способен да извърши транспортирането на
стоките. Представената международна товарителница сама по себе си не доказва
този факт. Съгласно чл.4 от Конвенцията за международни автомобилни превози на
стоки (Конвенция CMR) удостоверяването на договорите за
международни автомобилни превози на стоки се извършва с международна
товарителница CMR, която може да се определи като тристранен договор между
изпращача, превозвача и получателя на стоката. С подписване на товарителницата
от изпращача и превозвача превозният договор се счита сключен. При доставка,
получателят също следва да подпише и подпечата документа с вписване на мястото
и датата на получаване на доставката. С това превозната операция
приключва. Съгласно чл. 9 от
Конвенцията, товарителницата има доказателствена сила по отношение на условията
на договора и получаването на стоката. В случай обаче, че липсват реквизити за място, дата на
получаване на стоките, подпис и печат на получателя, както е в настоящия
случай, то документът е лишен от възможността да служи като доказателство за
факта на предаването на стоките на получателя. Без този реквизит, по същество
превозвачът не би могъл да удостовери пред изпращача, че е изпълнил превозния договор, в който случай следва да
отговаря за липса на товара. Показанията на св.Б. противоречат на тези
обективни данни, тъй като тя сподели, че лично подписва носените от шофьорите
CMR, като е видно, че подпис няма. Също така остава неясно защо изобщо
представител на „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД трябва да подписва товарителницата, след
като той не е страна по договора, респ. не е посочен като получател в клетка 2.
Отделно от това, товарителницата не съдържа и означение на превозното средство,
с което се извършва превоза, което, макар и да не е част от задължителните
реквизити на документа по смисъла на чл.9 от Конвенцията, няма пречка да бъде
вписана и тази информация, за да се идентифицира превозното средство за целите
на доказването на транспорта. Също така, видно е, че двете товарителници са
съставени съответно на дати 08 и 11 ноември 2016г., а процесната фактура, за
която се претендира да е била издадена въз основа на тези превози, носи дата
30.11.2016г., като дори да се съобрази 5-дневния срок за издаването й от
настъпване на данъчното събитие, това сочи на превоз с времетраене от порядъка
на 14 дни, което може да се счете за обективно недостоверно, предвид ноторния
факт за разстоянието от Солун-София-Русе, което е приблизително 600км и не
предполага преход от 14 дни. В този смисъл съдът счете за недоказан факта на
транспортиране на стоките от Гърция до Русе.
Излаганите понастоящем мотиви от съда, макар и стоящи извън пряката
доставка, съдът намира за необходими, защото именно доказването на превоза е
една от индикациите за ефективно извършена доставка. А в настоящия случай,
пряката доставка всъщност не изисква транспорт, защото, обективно „МКМ ТРЕЙД“
ЕООД само префактурира стоката към жалбоподателя (т.е. няма реален транспорт
между „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД и „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, т.к. се твърди, че стоките се
доставят директно до предприятието в Русе) или както се обясни, той е „на
входа“ на предприятието. В този смисъл съдът намери за необходимо да се проследи
транспорта назад, за да се достигне до преценка дали изобщо е бил осъществен
такъв до „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД и оттам да се направи косвения извод, че стоката е
достигнала и до жалбоподателя „РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД. Допълнителен аргумент в
полза на извода, че до прекия доставчик не е достигнала процесната стока е и
обстоятелството, че няма данни за извършено плащане от „МКМ ТРЕЙД“ ЕООД в полза на „БУЛТРЕЙДИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД, както и от това дружество към твърдяния гръцки производител TSENDO TRADING MIKE. Също така, като част от
документацията, съпътстваща процесната фактура е и съставена стокова разписка №
**********/30.11.2016г. между доставчика „МКМ ТРЕЙД“ и жалбоподателя „РУВИТЕКС
Индъстри“ АД, в която като превозвач е вписано името на управителя и на двете
дружества – М.Михов, като по делото не се твърди някаква част от транспорта да
е била извършена от прекия доставчик, за който се посочи, че само префактурира
стоката, а и е видно, че полето за номера на превозното средство е останало
непопълнено, както и полетата за „получател“ и „предал“. В този смисъл и този
документ не доказва релевантни факти, свързани с транспортирането на стоката,
като един от възможните индикации за доставка.
Горните изводи не се повлияват и от назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза. По същество, чрез тази експертиза
жалбоподателят установява производството на продукцията 3 D Dekor, за което процесната стока поливинил хлоридни основи се явява
производствена суровина. Влагането на такъв материал не е спорно. Видно е, че
дружеството произвежда такава продукция, която е предмет на последващи доставки
към крайни потребители, които доставки се осъществяват също от „МКМ ТРЕЙД“
ЕООД, т.е. това дружество е и „на изхода“ на предприятието. Недоказано обаче
остава, че именно стоката по процесните фактури е вложената суровина за
установеното производство. Действително, вещото лице казва, че стоката по
процесната фактура е вложена в производството, но това е извод, който може да
бъде зачетен само в случай, че се доказва реалност на престацията по процесната
фактура. Т.е., документално погледнато, изводът на вещото лице може и да е
верен, тъй като експертът дава заключението въз основа на документи, но след
като съдът счете, че процесната стока не е достигнала до жалбоподателя, то няма
основание да се приеме, че именно тя е била вложена в производството.
На основание изложените мотиви, съдът счете за
обоснован извода на органа по приходите, че по издадената от доставчика „МКМ
ТРЕЙД“ ЕООД фактура не се установява да е била реално доставена стока на
жалбоподателя - поливинил хлоридни основи, поради което с основание е отказано
правото на приспадане до размера на данъка, счетен за неправилно начислен по
смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС с оглед констатираната липса на доставка на
стока по смисъла на чл.6 от с..з.
Жалбата против ревизионния акт, като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 3641,20лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, *** против
Ревизионен акт № Р-02000218001929-091-001/12.07.2018г., издаден от началник
сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение
№ 212/28.09.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.
ОСЪЖДА “РУВИТЕКС ИНДЪСТРИ” АД, ***, с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП сумата от 3641,20лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: