Решение по дело №495/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда на чл. 38, ал. 8 вр. с ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/., във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е образувано по жалба, подадена

ОТ:

1. П. С. В. с [ЕГН]

и

2. П. Г. В. с [ЕГН],

с адрес: [населено място], [жк] [адрес]

СРЕЩУ: Решение №ППН-01-332/2023, София, 11.07.2024г., постановено от Комисията за защита на личните данни

С ИСКАНЕ: Да се отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с доказателствата и материалния закон.

Жалбоподателите твърди, че обжалваното решение е издадено, освен в нарушение на законодателството и в противоречиво формирани мотиви, доводи и изводи, както и при липса на доказателства.

Сочат с оглед твърденията на Д. Н. пред Комисията за защита на лични данни, че през м. Април 2023г. са поставили камера, която наблюдава семейството й, и че камерата имала функция да променя обхвата си на заснемане, поради което моли Комисията да предприеме действия относно демонтиране на въпросното видеонаблюдение, от една страна твърдят категорично, че не били воайори, и от друга страна нямали обяснение защо госпожа Н. се възприемала като субект, заслужаващ специално внимание за наблюдение и че процесната камера е поставена точно заради нея.

Твърди, че процесната камера е монтирана с цел предпазване на предблоковото пространство и автомобилите им от нежелани набези. Обхвата на камерата не обхващал пътеката, през която минавала жалбоподателката. Всеки вход си има отделна пътека. Всички съседи били съгласни на входа на бл.№*, ап.*да има видеонаблюдение, защото заявяват, че ги предпазва от евентуални набези над леките им автомобили, както градинките и предблоковото пространство.

Г. Н. била монтирала камера за видеонаблюдение, която е насочена към притежаваните от тях друг апартамент, а именно: ап. №*, находящ се в същия [жк], в бл. №*

Отделно от изложеното нямали домоуправител, който да взема решения за поставяне на видеонаблюдение и други решения и да свиква Общо събрание на живущите, тъй като били с различен статут-без общи части. Всеки апартамент е със самостоятелен вход, въпреки, че се отразява като блок. Всички малки блокчета в [жк] са със същия статут.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, чрез процесуалния си представител подържат подадената жалба и молят да се постанови решение, с което да се отмени, като незаконосъобразено решението на комисията за защита на личните данни. При подробно изложени съображения по съществото на делото в представените писмени бележи, считат издаденото решение на комисията за защита на личните данни за незаконосъобразно, неправилно и издадено при липса на доказателства, в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание ответника по жалбата, редовно призован, не се явява не изпраща процесуален представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора в представено писмено становище моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, издадена при спазване на административно процесуалните правила в съответствие с материалния закон.

Заинтересованата страна редовно призована, се явява лично, счита решението за правилно и моли да бъде потвърдено, сложената от П. и П. камера се въртяла в двете посоки и не иска да наблюдава нейната пътека и нейната врата., ако се решало да остане камерата иска да бъде поставена преграда, която да не позволявала наблюдение на нейната собственост и градина.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл.235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна съдът прие следното:

Производството пред административния орган е било образувано по жалба № ППН-01-332/21.04.2023 г., подадена от Д. Н. Н., с твърдения, че през месец април 2023 г. П. С. В. поставила камера, имаща функция да променя обхвата си на заснемане, с която наблюдавала семейството на г-жа Н.. Поради което, моли Комисията да извърши проверка по случая и да предприеме действия относно демонтиране на въпросното видеонаблюдение.

С писмо Изх. № ППН-01-332#2/08.06.2023 г. административния орган уведомил П. В., с адрес: [жк] [адрес] [населено място], за образуваното административно производство и на основание чл. 36, ал. 2 АПК, е предоставил възможност 7- дневен срок от получаване на писмото, да изрази писменото становище по изложените в жалбата твърдения, с указание че всяко едно твърдение следва да бъде скрепено с доказателства, относими към случая.

С отговор № ППН-01-332#3/19.06.2023г. относно жалба № ППН-01-332#1/21.04.2023г. П. С. В. е заявила, че е поставила на закупения от нея през 2005 апартамент камера, с целта сигурност и превенция за безопасност по възможност. Камерата била стационирана и гледала единствено тения и съседния до техния двор на Т. Н. - 087 614 9297 / която има дъщеря на 18г. и внук на 9г. които много често бил при нея, и тя била много доволна от слагането на камерата, която според нея и дава сигурност/. Колите им се паркирани отпред на улицата, многократно или драскани и намирани с нарязани гуми. Тя имала служебна кола в която винаги имала стока за която се притеснявала, това също била целта на тази камера. И не на последно място имала направена градинка, но цветята многократно бяха изкоренявани или унищожавани. Това наложило слагането на стационарна камера с цел предотвратяването на хулиганските и вандалски прояви в квартала /които не били насочени само към тях, има и други потърпевши/. Срещу тях няколко съседи същи имали камери и благодарение на една от тях съседката А. Й. - *, разпозна вандала които изподрал от край до край колата й. По този случай имало преписка и видео в полицията. От приложените снимки ясно се виждало, че камерата гледа само тяхната пътека и двор.

Д. Н. Н. е подала втора жалба с №ППН-01-332#4/26.10.2023г. с която твърди, че на 08 или 09.07.2023 г. П. С. В. премахва камера IР66(жалба №1), но на 11. 07. 2023 г (18:30 -19: 00) часа отново поставя въпросната камера и отново били изложени на денонощно видеонаблюдение от лицето П. С. В., живуща в [населено място], [жк], [адрес].

С цел установяване изграждането на система за видеонаблюдение и нейните технически параметри, със Заповед РД- 15-260/18.07.2023г. на председателя на КЗЛД е разпредено на поименно посочени инспектри в КЗЛД, извършване на фактическа проверка на място.

В хода на проверката от лицата упълномощени със Заповед РД-15-260/18.07.2023г. е съставен Констативен акт със задача: Да се установи спазени ли са разпоредбите на Регламент (Е.) 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на лични данни на физически лица, посредством система за видеонаблюдение, изградена на адрес: [населено място], [жк], бл. *, aп.*.

Проверката на място е открита на 29.08.2023 г. на адрес: [населено място], [жк], бл. 19. aп. 11, с връчване на заповед за проверка на П. С. В., която оказала съдействие и осигурила възможност за събиране на доказателства от страна на проверяващия екип. На проверката присъствал и съпруга й П. Г. В..

С Констативния акт се установява, че на посочения в жалбата адрес се намира двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, със самостоятелни входове за всеки един от апартаментите / входовете са с различен изглед и посока/ и прилежащи общински площи. Входа на г-жа В. е към [улица], а другия на обратната страна, към локална улица. Г-жа В. и семейството ѝ живеят на адрес: [населено място], [жк] , [адрес]. ап. *.

На посочения в жалбата адрес е изградена система за видеонаблюдение. По данни на присъстващите системата за видеонаблюдение е изградена през месец април 2023 година, с охранителна и превантивна цел. Била монтирана от роднина на г-жа В..

Системата за видеонаблюдение се състяла от 1 бр. PTZ камера, домашна LAN мрежа, SD памет карта -32 GB, мобилно приложение за личния телефон на г-н В. /Vi 350 Pro/. Камерата е със следните технически характеристики: 5 МРХ. PTZ, помощен режим, микрофон (двупосочен звук) и Wifi, с 32 GB SD карта.

Достъп до изходящия образ се осъществявал, чрез мобилно приложение V350 Pro инсталирано на личния телефон на съпруга на г-жа В.. Проверяващия екип бил информиран, че през юли 2023 г. поради смяна на мобилния оператор, камерата не е работила около един месец.

Системата за видеонаблюдение позволявала наблюдение на изходящия образ от камерите в режим „реално време“ и запис на изходящия образ при движение в обхвата им, включително ,нощен режим на работа и запис и на звук.

Проверяващия екип установил, че при наличните записи не е установена промяна при позиционирането на камерата /изходящия образ е един и същ/. Във връзка със смяна на мобилния оператор, откритите записи били с неактуално часово време. При проверка на настройките на системата за видеонаблюдение били открити записи за около два дни, камерата била настроена да записва звук и позволява нощен режим на работа

На обекта не се извършвала охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение.

Камерата била монтирана отвън на фасадата, на входната врата на бл. 19, aп. 11, до прожектор с PR датчик, като в момента на проверката в обхвата й на наблюдение попадали прилежащите общински тревни площи /градинка/, и пътеката към улицата, както и малка част от тротоара.

По време на проверката проверяващия екип използва опциите за PTZ контрол на ъглите на камерата. Направени били графични изображения на крайно дясно /снимка 17/ (с обхват и заснемане: фасадата на блока, прилежащите общински площи и малка част от [улица]), крайно ляво /снимка 18/ (с обхват и заснемане горния ъгъл входа на жалбоподателката, фасадата на блока, пътека и подходи към съседните входове и част от прилежащите общински площи) и междинни положения при промяна на позицията на камерата /снимки 19 и 20 - с обхват на заснемане прилежащите общински площи, част от [улица]и съседни имоти).

При проверката на опциите не била открита активирана функция за проследяване.

Не било извършване предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни).

Системата за видеонаблюдение не позволявала идентификация на физически лица, освен ако не били познати.

Системата за видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица (посредством осъществяване на достъп до база с данни).

По време на проверката проверяващия екип констатирал, че имало поставени информационни стикери относно извършване на видеонаблюдение върху газоразпределително табло в началото на пътеката към имота.

Към констативния протокол са приложени попълнен въпросник, заснетите графични изображения от проверявания обект, камерите, изходящия образ от системата за видеонаблюдение и информационните стикери, както и допълнителни относими документи.

Комисията за защита на личните данни, след като приела жалбата за допустима, предвид факта, че съдържа твърдения за неправомерно обработване на лични данни, конституирала страните в производството жалбоподателя Д. Н. Н. и ответна страна – П. С. В. и П. Г. В. и насрочила открито заседание за разглеждане по същество депозираната жалба на 20.04.2022 г., за която дата и час страните били редовно уведомени, като им била предоставена възможност да се запознаят с книжата по административна преписка.

На проведеното открито заседание, КЗЛД разгледала жалбата по същество при наличие на кворум. При разглеждане по същество по т.1 ПН-01-332/21.04.2023 - жалба от Д. Н. Н. срещу П. С. В. относно неправомерно инсталирани видеокамери, предложения проект за решение бил приет с пълно мнозинство от 3 гласа "за" от всички 3 члена на комисията, а именно жалбата е приета за основателна, на основание чл. 58, § 2, буква „г“ за нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (Е.) 2016/679, КЗЛД разпоредила на администратора да демонтира камерата поради липса на правно основание в едномесечен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства.

С Решение № ППН-01-332/2023 от 11.07.2024г., КЗЛД с изложени мотиви по съществото на спора формирала извод, че в конкретния случай се установява обработване на лични данни, чрез видеозаснемане на обществени площи, пътеката към улицата, както и малка част от тротоара, като при препозициониране на камерата биха попаднали - фасадата на блока, прилежащи общински площи и малка част от [улица], входа на жалбоподателката, пътека и подходи към съседните входове и съседни имоти, без да е налице условие за това, с оглед на което е нарушен принципът по чл. 5, пap 1, б. „а“ от Регламент 2016/679 и най-целесъобразна корективна мярка, която следвала да преустанови по-нататъшното незаконосъобразно поведение, се явявала тази по чл. 58, пар. 2, буква „г“ от Регламента - разпореждане до администратора на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да им бъде разпоредено да предприемат действия, с които да преустановят заснемането на обществени площи, като за целта демонтират въпросната камера.

От писмо вх. № 2973/01.11.2024г. подписано от Директора на ОД на МВР – П. се установява, че от извършената справка в „Деловодство“ при Първо РУ - П.за последните 2 години към [тел. номер] и ОДМВР - П.* от граждани, живущи на адрес: [населено място], [жк], бл. 11 и съседни блокове се установява 1 подаден сигнал за срязани гуми на два автомобила, като по случая е образувано ДП № **/04.09.2022 г. по описа на Първо РУ - П.. По досъдебното производство не са изисквани и прилагани записи от камери за видео - наблюдение. Към настоящият момент ДП е спряно.

От заявление вх. № 3000/05.11.2024г. подписно от Кмета на Община П. се установява, че сградата представляваща блок № 19, [жк], [населено място], находяща се на същият административен адрес не фигурира в списъка на регистрирани домоуправители. Сдружение на собствениците със същия административен адрес не фигурира в публичния регистър на собствениците на сгради в режим на етажна собственост.

От събраните в хода на съдебното производство гласните доказателства, чрез разпитва на свидетелите Т. Н. и Л. Т. се установява, че същите живеят в бл. 19 и са съседи със заинтересованата страна и жалбоподателите. Знаят за поставената от П. и П. камера и са съгласни с видеонаблюдението заради сигурността. Блокчетата в които живеят са със самостоятелни входове към всеки апартамент и нямат домоуправител.

По делото е представена декларация от П. Г. и още 10 живущи в жилищен блок № 19 кв. Твърди ливади с изложеното съгласие за видеонаблюдние.

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършената по реда на чл. 157, ал. 1, изр. второ АПК служебна проверка, съдът установи, че жалбата е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 145 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК предвид разписката към известието за доставяне следва да се приеме, че същата е връчена на жалбоподателите на 18.07.2024 г. и депозирана по пощата видно от представената обратна разписка и направеното отбелязване на 31.07.2024 г., (от името на лицето, което има правен интерес от оспорването й, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно приложеното към жалбата), поради което съдът дължи разглеждането и по същество.

При извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Приложимата към процесния казус нормативна уредба се съдържа в Регламент /Е./ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, пряко приложим в държавите членки, считано от 25.05.2018 г., както и в Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /Е./ 2016/679 и на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите, вменени й по смисъла на по чл. 57 от Регламент /Е./ 2016/679, като производството по жалби срещу актове или действия на администратор на лични данни е регламентирано в чл. 38 и сл. от ЗЗЛД, съответно в Глава четвърта, Раздел II от Правилника за дейността на комисията за защита на личните данни и нейната администрация /Правилника/. КЗЛД разполага с определена оперативна самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, § 2 от регламента да упражни. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, при подадена до КЗЛД жалба от субектът на данни, който счита, че са нарушени правата му по Регламент (Е.) 2016/679 и по ЗЗЛД, комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" - "з" и "й" от Регламент (Е.) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (Е.) 2016/679, както и по глава девета.

Следователно, когато Комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, оспореният административен акт за издаден от компетентен орган. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията е колегиален орган, който се състои от председател и 4-ма членове. След като изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали трима от членовете на комисията или 50% плюс един от състава на комисията и председател. Решението е прието с мнозинство, като трите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено и в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. То съдържа реквизити като: наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. На заинтересованите стани са им връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства, и им е осигурена възможност да изразят становище по тях. Съгласно чл. 58, § 1 от Регламент (Е.) 2016/679 и с оглед правомощието си по чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД, със заповед на председателя на КЗЛД е разпоредена проверка на данните, изнесен в сезиращата жалба, резултатите от която са обективирани в нарочен констативен протокол, приобщен като доказателство в административната преписка от лицата надлежно упълномощени със Заповед №РД-15-260/18.07.2024г.

Решението на КЗЛД е издадено при спазване на предвидената нормативна процедура. Приложими са правилата на чл. 38 от ЗЗЛД и на Глава четвърта от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация във вр. с препращането от чл. 9, ал. 2 на ЗЗЛД. Съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от посочения Правилник, производството е образувано по писмено искане на заинтересовано лице, подадено по пощата. Искането съдържа данните по чл. 28, ал. 1 от Правилника. Твърдяното в жалбата нарушение е продължавано и не е прекратено към датата на сезиране на КЗЛД, независмо, че е имало преустановяване за период от 1 месец. Посоченото определя, като приложими нормите на ЗЗЛД и на Регламента. КЗЛД е спазила изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на всички необходими доказателства във вр. с препращането от чл. 32 от Правилника, посредством които е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите лица. КЗЛД е спазила принципите за законност и истинност по чл. 4 и чл. 7 от АПК. Отделно от това, КЗЛД е спазила и специалните изисквания на чл. 37, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 и чл. 40, ал. 1 от Правилника, т. к. е формирала становище по редовността на жалбата, извършена е проверка на място и жалбата е разгледана по същество в открито заседание, за което страните са уведомени.

Решението на КЗЛД е взето в съответствие с чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД – при наличие на кворум и мнозинство от общия брой на членовете на комисията.

По делото не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че П. С. В. и П. Г. В. са изградили видеосистема за наблюдение, чрез поставяне на една камера на адрес: [населено място], [жк], [адрес]. Камерата е монтирана отвън на фасадата, на входната врата на [адрес], до прожектор с PR датчик, като в обхвата й на наблюдение попадат прилежащите общински тревни площи (градинка), и пътеката към улицата, както и малка част от тротоара.

Съгласно легалното определение на § 1 от ДР, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД, по смисъла на този закон, "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (Е.) 2016/679, а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (Е.) 2016/679. Според чл. 4, т. 1. от Регламент (Е.) 2016/679, "лични данни" е всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А според т. 2 на чл. 4 от Регламент (Е.) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни, чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Според чл. 5 от Регламент (Е.) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните ("законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели.

В чл. 6 от Регламент (Е.) 2016/679 са посочени изискванията за законосъобразност на обработването, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Спорът се свежда до това дали законосъобразно Комисията е определила, че обработване на лични данни, чрез видеозаснемане на обществени площи, пътеката към улицата, както и малка част от тротоара, като при препозициониране на камерата биха попаднали - фасадата на блока, прилежащи общински площи и малка част от [улица], входа на жалбоподателката, пътека и подходи към съседните входове и съседни имоти, е в нарушение на принципът по чл. 5, пap. 1, б. „а“ от Регламент 2016/679.

Жалбоподателите оспорват, че посочената жилищна сграда на която е монтирана камерата за видеонаблюдение не се намира режим на етажна собственост, поради което не било необходимо провеждане на общо събрание на етажните собственици и приемане на решение за видео наблюдение. Видно от представения [НА], том. I, рег. № **, дело № ** от 2005 г. имот находящ се в [населено място] [жк] апартамент № * в жилищна сграда № * на **, се състои от една стая кухня и сервизни помещение с площ от ** кв.м. с принадлежащо избено помещение с стълбище с площ от 10.20 [жк], от запад – двор от юг – апартамент № *. Съгласно трайно установената съдебна практика обективирана в Решение № 1от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о., когато етажи или части от етажи от сграда принадлежат на различни собственици, отделните обекти /жилища, офиси, магазини и др. / са част от единната постройка, но не я обхващат изцяло. За да се гарантира на притежателите на тези обекти пълноценно упражняване на собственическите им правомощия, възниква необходимост отделните собственици да ползват общо определени части от сградата, които чл. 38 ЗС определя като общи части. Общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение - перални, сушилни, портиерско жилище и др. ако няма норма, задължаваща в сградата да има такива. В тези случаи предназначението на обектите за общо ползване може да се промени по съгласие на всички собственици - ТР 34/1983 г. на ВС, ОСГК. Различен е статутът на общите части по естеството си. Те са същностна, неотменна част от сградата и правният им режим не може да се променя. Общите части по естеството си са предмет на принудителна съсобственост. Съпритежанието на общите части възниква по право в момента на учредяване на етажната собственост като те се определят по реда на чл. 40 ЗС и цената им се включва в цената на отделните, самостоятелни обекти на сградата. Тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС е императивна по отношение на общите части по естеството си, те не могат да придобиват друг статут по волята на етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка би била нищожна поради противоречие със закона. Изключение за този режим предвижда чл. 38, ал. 2 ЗС като допуска да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата. Тази промяна на статута на общите части, чрез която се създава т. нар. ограничена съсобственост обаче може да се обособи само по общо съгласие на всички етажни собственици.

В чл. 8, ал. 2 ЗУЕС е предвидено, че когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Общите части, принадлежащи на всеки отделен вход са входните врати, стълбища, коридори към избени и складови помещения и др. За да се създаде отделно управление на общите части на отделен вход по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС според практиката на ВКС /решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 4753/2015 г. на ВКС III г. о./ е необходимо, чрез съответния вход да се осигурява достъп само до част от самостоятелните обекти и входът да не обслужва други самостоятелно притежавани обекти.

В настоящото производство не са представени доказателства за такова решение на Е., нито решения за отделно управление по чл. 8 ЗУЕС на всеки вход поради което не може да се приеме, че процесната камера за видеонаблюдение не е монтирана на сграда в режим на етажна собственост. А щом е сложена на сграда в режим на етажна собственост следва да е спазен реда за управление на етажната собственост и жалбоподателите е следвало да получат съгласието на собствениците на имотите в сградата на бл. № 19 в [жк] [населено място].

Представената с жалбата декларация, не може да бъде кредитирана от съда доколкото на първо място не може да бъде установена нейната достоверност, а именно дали в действителност волеизявленията са на посочените в нея лица и на следващо място същите какво отношение имат и какво съгласие дават. На следващо място по преписката заинтересованото лице, като собственик на жилище в сграда блок № 19, кв. „Твърди ливади изрично е изразило несъгласие да бъдат обработвани неговите и ненавършилите му [възраст] възраст деца лични данни. Действително съгласно Регламента и ЗЛД е допустимо извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на жалбоподатели. Всяко друго наблюдение, обхващащо части на етажната собственост, както и на публични места извън сградата, не може да се приеме за дейност, "изцяло лична или домашна" по смисъла на решение на Съда на Европейския съюз от 11.12.2014 г. по дело № С-212/13. Съдът е обсъдил спорния въпрос и в светлината на разпоредбите на нормативната уредба, с която се регламентира използването на видеонаблюдение, и е извел правно издържани изводи, че право да извършват видеонаблюдение имат държавните институции в изпълнение на техните функции, търговци или юридически лица, които са лицензирани да извършват частна охранителна дейност, а във всички останали случаи - само при наличие на нормативно основание или при изрично съгласие. В случая тези предпоставки не са налице. Не е налице и решение на собствениците на имоти в сградата, по реда и на основанията, уредени в Закона за собствеността, нито при условията на действащия към настоящия момент Закон за етажната собственост, за извършване на видеонаблюдение. Приложеното по делото становище на трети лица, извън страните по делото, които заявяват съгласи с поставянето и със запазването на инсталираната система за видеонаблюдение, без претенции за нейното отстраняване не налага други правни изводи.

С оглед изложеното обработването на лични данни, по смисъла на чл. 4, § 2 от Регламент (Е.) 2016/679, от субектите при ползване на публични места и собствените им имоти се явява прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД принцип за "Свеждане на данните до минимум". Посредством осъществяваното видеонаблюдение жалбоподателите могат да идентифицират лицата ползващи обществени места, да правят изводи относно ежедневните им навици и контакти и да съхраняват тази информация, без да са получили изрично информирано съгласие затова, без да имат правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността и здравето им.

 

С оглед изложеното и доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни, предвид липсата на основания по чл. 6 от Регламент (Е.) 2016/679 за законосъобразното им обработване, в процесния случай, както обосновано е приела в обжалваното решение КЗЛД, е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента.

Ето защо и издаденото на основание чл. 58, § 2, б. "г", за нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от регламент /Е./ 2016/679 разпореждане администраторите на лични данни да преустановят видеонаблюдението и да демонтират камерата, е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските

С оглед изхода на делото право на разноски има ответника на основание чл.144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на същия съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв. за процесуално представителство в настоящото производство.

Водим от изложеното СЪДЪТ

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от П. С. В. с [ЕГН] и П. Г. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес] срещу: Решение №ППН-01-332/2023, София, 11.07.2024г., постановено от Комисията за защита на личните данни.

ОСЪЖДА П. С. В. с [ЕГН] и П. Г. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес] ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.