Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Русе, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 30 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 29 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.Т. ***,
чрез адв. В., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Русе с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лева за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и унижение, резултат от
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-924/22.12.2020
г., издадено от Началник на Първо РУ – ОДМВР – Русе, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на осн. чл. 81, ал. 2,
т. 2 от ЗБЛД.
Твърди се, че вследствие на семеен скандал,
който е приключил, съпругата на ищеца (бивша съпруга към настоящия момент) е
повикала полиция, двама униформени полицаи са се държали грубо, поискали са му
личната карта, проснали са го по очи и са му сложили белезници. Това се е
случило пред бившата му съпруга и малолетният му син. Не му е дадена възможност
да си вземе обувки при напускането на дома му. В поделението на МВР му е бил
нанесен побой от дежурния полицай и довелите го полицаи. Обиждан е с нецензурни
изрази „боклук“, „насилник“, „мръсен доктор“ и др. Получил е травми в областта
на челюстта с кръвонасядания.
След нанесените удари е прегледан при
специалист и му е издадено Медицинско удостоверение СМУ № 9158/2020 г.
С протоколно определение от 07.04.2022 г.
съдът е приел, че следва да се дадат указания на ищеца, който да прецизира ИМ
да и представи доказателства, тъй като тежестта по повод евентуално доказване
на иска е негова относно всяко едно от неговите твърдения, свързани съответно с
унижение на неговата чест и достойнство, безсънни нощи, уронен престиж и психологически
стрес. В тази връзка и петитумът следва да е свързан с претендираното
обезщетение във връзка с действието и бездействието на органите на полицията,
както и в частта с причинените вреди относно незаконосъобразния акт.
Указано му е, че на съда е служебно
известно, че в Административен съд – Русе са образувани сходни още две дела - №
27 и № 28 по описа на съда за 2022 г., по които ищец е Г.Т., като и по тези
дела се претендира изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили по
повод действия и бездействия и отменени незаконосъобразни актове на същия
ответник, извършени на една и съща дата – 25.11.2020 г., поради което следва
изрично да бъдат разграничени кои точно действия, осъществени на тази дата се
претендират за извършени по адм. дело № 29/2022 г. по описа на Административен
съд - Русе.
С отделно уточнение ищецът посочва, че се
касае за неимуществени вреди в следствие унижение на честта и достойнството му,
за това, че без вина че е извършил нарушение по ЗБЛД, още повече, че при
проверката на личната карта е дал здрава/неповредена такава; психологически
стрес от това, че трябва в момент на пандемия да намери сумата от 100 лв. и да
води съдебни дела, за да доказва правотата си.
Искът се претендира ведно със законовата
лихва от датата на връчването на НП – 05.01.2021 г. до датата на влизане в сила
на отменителното решение – 08.05.2021 г. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът - Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Русе, в открито съдебно заседание и представени
писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт Й., изразява становище
за неоснователност и недоказаност на иска. Твърди се, че претенциите в исковата
молба на Т. са недопустими, а при условия на евентуалност – неоснователни и
недоказани, като оспорва същите по основание и по размер. Във връзка с
недопустимостта сочи, че Т. е предявил три отделни иска срещу ОДМВР - Русе, въз
основа на едни и същи обстоятелства, като съответно в Административен съд –
Русе са образувани три административни дела - № 27/2022 г.; № 28/2022 г. и №
29/2022 г. В тази връзка се сочи, че отговорността е възможно да бъде
реализирана само веднъж и се цитира Решение № 14737/27.11.2020 г. по адм. д. №
7910/2019 г. на ВАС по аналогичен случай. В отговора са изложени подробни
разсъждения относно предпоставките, при които се реализира отговорността на
държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът твърди, че
претърпените от Т. вреди не са пряко следствие от отмяната на Наказателно
постановление № 20-924/22.12.2020 г., издадено от Началник на Първо РУ – ОДМВР
– Русе. Сочи още, че за твърдяните отрицателни преживявания ищецът не е
представил доказателства. Направен е извод, че поради неоснователността на
главния иск, неоснователен е и акцесорния такъв за присъждане на лихва. Отделно
се оспорва паричният еквивалент (3 000 лева) на заявените от Т. неимуществени
вреди – сочат се факторите (определени от трайната съдебна практика), които
следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, като този размер не
следва да бъде източник на обогатяване за лицето, което претендира обезщетение.
Релевира се възражение, че за Т. не са възникнали неимуществени вреди поради
факта, че в конкретния случай те са нетрайни и не засягат в значителна степен
физическото, психическото и социалното благосъстояние. С отговора ответникът
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, като е представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на исковата претенция с оглед събраните по
делото доказателства.
Административен
съд - Русе, II-ри
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На ищеца е било издадено наказателно
постановление № 20-924/22.12.2020 г. от Началника на Първо РУ – Русе, затова,
че на 25.11.2020 г.,
около 22.50 часа в град Русе, ул. „Борисова“ № 99, вх. В, ет. 6 при извършена полицейска
проверка от униформен служител се установява, че лицето не е опазило от
повреждане документ за самоличност, като личната карта е счупена в областта на
лазерната перфорация с което виновно е нарушен чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
За да отмени НП съдът е изложил изводи, че
актът е необоснован, тъй като е ангажирана отговорност при неустановено място
на извършване на нарушението с оглед обстоятелството, че нарушената цялост на
ЛК е констатирана чак в РУП.
Решението на съда е влязло в сила на
08.05.2021 г.
В о.с.з. проведено на 30.06.2022 г. са
разпитани свидетели на ищеца и ответника.
Съдът
е обявил на страните и на свидетелите, че служебно му е известно, че освен
настоящото адм. дело № 29/2022 г. има и адм. дело № 28/2022 г. по описа на
Административен съд Русе, ІІ-ри състав, със сходен предмет, а относно св. Г. е
посочено, че на съда служебно е известно, че свидетелката се е явявала и по
адм. дело № 27/2022 г. по описа на Административен съд - Русе, ІV състав.
Свид.
Г. Хр. М. заявява, че познава ищеца от 2006-та г. В края на 2020 г. той му е
споделял, че е имал проблеми с полицията, че е имал пререкания в къщи, била е
извикана полицията и са го извели. Коментирали са, че е бил задържан, след това
е разбрал, че са водени дела. Спомня си, че ищецът му е споделил, че му е била
счупена личната карта при задържането.
Разпитана е св. Г.П. Г. (бивша Т.). Св.
заявява, че е потърсила помощ на телефон 112, като сигналът й е бил за домашно
насилие, агресия спрямо нея от бившия й съпруг. Във въпросната вечер имало
физическа агресия след употреба на алкохол от страна на съпруга, което я
накарало да потърси помощ на телефон 112. Полицаите, когато дошли, я помолили
да извика съпруга си като си вземе личната карта, за да го видят, но той на няколко пъти отказал. След това
двамата полицейски служители влезли вътре. Синът им бил в стаята си, не е
присъствал на посещението на полицията.
Ищецът
се държал неуважително към полицейските органи. На следващата сутрин след
задържането съпругът си събрал багаж от жилището и се изнесъл. Жилището
представлявало СИО. По-късно Т. не живял в жилището поради издадена съдебна
ограничителна заповед.
Разпитан е свидетелят Р.Р.М. който е бил от
екипа, задържал Т. (един от двамата полицаи). Свидетелят заявява, че отишли по сигнал за семеен скандал.
Разговаряли със съпругата, която била със силно разрошена коса, тя заявила, че Т.
я хванал за косата и я е ударил с главата в мивката. Искали да влязат да
разговарят с Т., той не се отзовал, помолили да влязат в жилището. При разговор
с него, видимо той целял конфронтация с полицаите, поискали му документ за
самоличност, но той категорично отказал да го представи. Той бил седнал на един
настолен компютър, якето му било от дясната страна, извадил си личната карта от
джоба на якето и излязъл на терасата от където заявил, че ще изхвърли полицаите
от терасата, но нямало да им даде личната си карта. След това Т. бил задържан и
откаран в Първо РУ. При задържането му Т. не оказал съпротива, но търсел
вербална конфронтация. Когато казал, че ще изхвърли служителите на реда през
терасата, последните се почувствали видимо заплашени, за което се наложило и да
реагират. Разпоредили му няколко пъти да преустанови действията си, но той отказал.
По време на задържането личната му карта не се е повредила, не е била в нарушен
външен вид, той не я е дал, държал я в ръцете си. В РУ установили, че личната
карта била счупена в лазерната перфорация.
Разпитан
е свидетелят Д.С.Д., другият полицай от екипа по задържането. Възпроизвежда
сходни обстоятелства с тези на св. М..
Разпитан е свидетелят Н.Б.Н., командир
на отделение. Присъствал е на довеждането на д-р Т. в РУ. Разпитал съпругата на
ищеца и е възприел посещението на патрула като задържане след семеен скандал.
При
така установените факти съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан, тъй като не се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да са налице в условията
на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата.
Искът е допустим, твърдят се неимуществени
вреди от отменен незаконосъобразен акт - издаване на наказателно постановление
за нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД. Санкционният акт е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
Искът е предявен в срока по чл. 110 ЗЗД, вр.
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Към датата на подаване на исковата молба не
е налице и специален ред, по който страната може да претендира обезщетението,
което претендира в настоящото производство на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по
реда на чл. 203 -207 АПК.
Спазена е и разпоредбата на чл. 205 АПК,
съгласно която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая това е
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе, която по силата
на чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическото лице на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Увреждането
представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице
кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на
отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на
следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда;
пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва
да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място
последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени
вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното
действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и
да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се
реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по
съдебен ред акт на административния орган (неговото незаконосъобразно действие
или бездействие) и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди (чл.
154 ГПК). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна,
безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на
административен орган - орган, който принадлежи към системата на изпълнителната
власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа
на закон. Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г.
по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е
установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако
противоречат на материалноправни и процесуални норми. Елемент от фактическия
състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и
незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна
дейност.
В случая обаче не се установяват вреди,
настъпили в следствие на издадения и в последствие отменен санкционен акт,
относими към изложените в исковата молба основания за вредите – унижение на
честта и достойнството му за това, че без вина е обвинен в извършване на
административно нарушение; психологически стрес от това, че трябва да намери
сумата от 100 лв. да води съдебни дела за да доказва правотата си.
На първо място не се споделя тезата на
ищеца, че свидетелските показания, дадени от полицейските органи са
недопустими. Напротив -производството е исково, ограниченията досежно
свидетелските показания се съдържат в нормата на чл. 164 ГПК. На следващо място
съдът отчита, че не действията на полицията са довели до отмяна на обжалваното
наказателно постановление (вж. мотивите на РС, коментирани по-горе), а това са
пропуски в квалификацията на нарушението и пропуски във времевото му
установяване. В решението не е коментиран и въпросът кой следва да се счита за
причинител на счупената лична карта.
На практика ищецът не доказва по никакъв начин
вредите, въпреки надлежно указаната му доказателствена тежест. От свидетелските
показания, които съдът кредитира като непротиворечиви се установява, че не е
установено авторството на деянието.
Не се доказва и на какво се дължи преживения
стрес с оглед ниската степен на интензитет на наказанието – 100 лв. Както се
каза по-горе, събитията, случили се на 25.11.2020 г. са довели до издаване на
две НП, едно от които е процесното, и заповед за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. На първо място съдът следва изрично да посочи, че въпреки дадените
изрични указания ищецът не е разграничил вредите, причинени му в следствие на
издаденото и отменено НП.
Противоречивите позиции на страните по
делото касаят преценката на въпроса причинени ли са така констатираните стрес и
дискомфорт от действията на полицейските служители и издаденото НП. В тази
насока са налични две групи доказателства - писмените сведения на полицейските
служители, обобщени в доклад рег. № 1882р-15245/26.11.2020 г., както и
приобщените свидетелски показания. Служителите, дали обяснения са категорични,
че той не им е предоставял документ за самоличност.
В доктрината се поддържат разнообразни
виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но разбирането,
че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и
моралните страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя
под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на
блага, които са предмет на субективни права (право на чест, на име, върху
духовния интегритет), така и върху блага, които не са предмет на права. Не
всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по-висока степен на интензивност. Въз основа на данните по
делото, последователните и логични обяснения на полицейските служители и от
данните на свидетеля на ищеца не може да се съди, че същият е претърпял вреди
от неимуществен характер, причинени от незаконосъобразното НП.
Съдът кредитира показанията дадени от
свидетеля М., доколкото същите не противоречат в съществена степен на
установените факти по спора, но същите са оскъдни, не са разграничени в
достатъчна степен спрямо останалите правни актове, на които адресат е ищецът и
които са предмет на отделни съдебни спорове. Пред свидетеля ищецът е изразявал
в много по-голяма степен въпроса около задържането му, отколкото по въпроса,
касаещ личната му карта.
Описаните в ИМ твърдения за преживени
безсънни нощи, отслабване и стрес не са подкрепени с доказателства.
По отношение на претърпения психологически
стрес от това, че в момент на пандемия ищецът следва намери сумата от 100 лв.
съдът съобразява, че лекарят работи като лаборант в лаборатория, която не е
негова собственост (в тази връзка съдът извърши служебна проверка в ТР), а
ноторно е, че в месеците на пандемия работата на лабораториите се увеличи
неколкократно.
Налице е било неправомерно укоримо поведение
при упражнено домашно насилие, последвала е съпротива на орган на власт с
последвал отказ да изпълнение на разпореждане по предоставяне на документа и
опазването му.
В случая съдът намира, че не може да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на ответника във връзка с издаденото
наказателно постановление.
С оглед изхода на спора и предявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Русе
сумата от 200 (двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда размер на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от гореизложеното, Административен съд
- Русе, II-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Г.Т.Т.
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., представляващи болки, страдания и унижение, резултат от отмененено
незаконосъобразно наказателно постановление № 20-924/22.12.2020 г., издадено от
началник на Първо РУ - Русе, ведно със законовата лихва от 05.01.2021 г. до
08.05.2021 г.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
с постоянен адрес ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Русе, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: