№ 69
гр. Пловдив, 18.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20235000500447 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя М. А. С., редовно призован, се явява адв. Н. А., с
пълномощно от днес.
Въззиваемият Д. М. К., редовно призован, се явява лично. От неговия
пълномощник - адв. Г. В. постъпи молба, с която същият заявява, че е
ангажиран по друго дело, но не възразява да бъде даден ход на делото.
Въззиваемата С. С. В., редовно призована, лично и с адв. Е. К.,
упълномощена от по-рано.
Въззиваемият Д. Г. В. , редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Х. М. и адв. Е Х, упълномощени от по-рано по делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Също.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Също.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 18845 от 12.07.2023 г. от М. А. С. против решение № 634 от 12.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 2491/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с
което са отхвърлени предявени от него против Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В.
главен иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран в
нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на
недвижим имот, подробно описан в решението, поради противоречие със
закона, както и евентуално съединените искове за прогласяване нищожността
на този договор поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.
Решението е обжалвано и по отношение отхвърляне на обективно
кумулативно съединената искова претенция от жалбоподателя М. С. против
Д. К. и С. В. с правно основание чл. 109 от ЗС. Излагат се подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
заявява искане то да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени,
като се претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Заявено е и
доказателство искане.
От въззиваемите Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В. са постъпили отговори, с
които се оспорва въззивната жалба, излагат се съображения относно
правилността на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде
потвърдено, а направеното доказателствено искане да бъде оставено без
уважение.
По заявеното с въззивната жалба доказателствено искане за
допускане на комплексна СТЕ съдът се е произнесъл в с.з. на 13.11.2023 г.
Докладва се постъпилата от адв. А. молба, в която заявява, че се
поддържа доказателственото искане, заявено във въззивната жалба, като се
уточнява задачата на исканата СТЕ.
С докладваната молба от адв. Г. В. се взема становище по заявеното с
въззивната жалба доказателствено искане, като се заявява, че съдът вече се е
произнесъл по него и го намира за неоснователно.
Адв. А.: Поддържам подадената въззивна жалба и молбата, с която е
направено доказателствено искане. Последното се опитах да разработя в тази
молба, която представих малко късно, за да стане ясно какво точно и на какво
2
основание искаме.
Адв. М.: Уважаеми съдии, по въззивната жалба заявявам, че оспорвам
същата като неоснователна по съображенията в отговора. Искането ни е да
бъде оставена без уважение и да ни бъдат присъдени разноски.
По така направеното доказателствено искане - съдът имаше възможност
да се произнесе в закрито заседание по вече направено искане със сходно
съдържание. То беше оставено без уважение поради липса на предпоставките
на чл. 266 от ГПК. Настоящето обаче се базира на отказ от допускане на
допълнителни въпроси в първоинстанционното производство към СТЕ.
Считам, че съвсем правилно в първоинстанционното производство не бяха
допуснати подобни въпроси. Мотивите на съда, а и моите съображения са, че
тези обстоятелства - дали е допустимо и може ли да се направи санитарно
помещение и къде то да се разположи към настоящия момент или към 2022 г.,
когато е издадено процесното разрешение за строеж, е изцяло ирелевантно. В
случая е важно и същественият въпрос е може ли да бъде вещта годен обект
на правото на собственост така, че тя да бъде прехвърлена – това е спора. Не е
въпросът може или не може да се направи санитарно помещение. Това бяха и
съображенията на първоинстанционния съд да остави без уважение тези
доказателствени искания.
Аз от самото начало на производството твърдя, че ищецът се домогва да
опровергае съдебната делба, извършена с разделителен протокол от 1962 г.
По това дело вещото лице е представило заключение и проект за разделяне на
имота на 2 части – между Жилфонд и П., който е праводател на моите
доверители. Още към онзи момент изрично е посочено в делбата, че се
оформя ново жилище за П.. Подробни съображения са изложени в
първоинстанционното производство в смисъл, че към онзи момент – 1962 г., е
налице годен обект на правото на собственост, с оглед влезлия в сила
разделителен протокол на Районен съд Пловдив. Впоследствие вещото лице
сочи изрично, че това, което е предвидено като СМР по тази делба от 1962 г. е
изпълнено и е налице, т.е. съобразено е разделянето, което се е извършило
през 1962 г. Това, което придобива е годен обект на правото на собственост и
впоследствие тази вещ не може да загуби своята годност като обект на
правото на собственост. След като тази вещ е била годен обект на правото и
са извършени валидни прехвърлителни сделки с нея и няма как да загуби
3
своята годност поради последващи нормативни актове и повече да престане
да бъде годен обект като вещ. Затова са изцяло ирелевантни въпроси може ли
сега да се прави санитарно помещение, щяла ли е да издържи конструкцията
и т.н. Има административно дело, което е изцяло ирелевантно, беше оспорено
това разрешение за строеж и правилно не беше спряно настоящето
производство. Беше направено такова искане и в първата инстанция. Какви
доказателства се събират относно разрешението за строеж през 2022 г. няма
значение за сделката, която е оспорена, за която те твърдят, че няма
транслативен ефект, защото вещта не е годен обект на правото на
собственост. Съображенията бяха възприети от първоинстанционния съд.
Аз считам, че така поставените въпроси не следва да бъдат допускани,
тъй като те не са необходими за изясняването на спора.
Адв. К.: Също оспорваме въззивната жалба и поддържаме депозирания
писмен отговор.
Така направеното доказателствено искане в молбата на жалбоподателя
считам за неоснователно, тъй като не е направено своевременно и е
преклудирано. Взели сме становище по доказателственото искане във
въззивната жалба, съответно съдът също вече се е произнесъл в закрито
заседание. Подобно беше направено и в първоинстанционното разглеждане на
делото, което бе оставено без уважение. Считам, че не е налице хипотезата на
чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане и събиране на тези доказателства във
въззивното производство.
Освен това, такъв спор не е въвеждан в самата искова молба. Също така
въпросът за конструкцията на сградата считам, че е ирелевантен за спорния
по делото предмет. Споделям изцяло становището на колегата М. и
депозираното такова в молбата от днес на адв. В..
Адв. Х.: Оспорвам подадената въззивна жалба. Считам същата за
неоснователна, а решението на Пловдивския окръжен съд за правилно,
законосъобразно и постановено без каквото и да е съществено нарушение на
правата на която и да е от страните.
Оспорил съм направеното още с жалбата до вас доказателствено искане
за събиране на допълнителни доказателства. Подкрепям определението ви, с
което е отказано това искане като правилно и законосъобразно.
4
По отношение подадената в петък молба от колегата А., считам същата
за неоснователна по съображенията, изложени ясно и точно от колегите
преди мен. Считам, че с нея се цели да се внесе безспокойство в състава на
ПАС, визирайки съществено процесуално нарушение на правата на
жалбоподателя, като се прави ирелевантно за спора искане. Затова моля да
оставите без уважение тази молба, тъй като тя няма правно основание, нито
релевантност по отношение повдигнатия пред вас спор.
Адв. А. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, искането с това
уточнение на задачата нито е преклудирано, нито е процесуално недопустимо.
Добре знаете, че с ТР № 1/09.12.2013 г. ОСГТК прие т. 3, че въззивният съд
събира доказателства, ако в жалбата е въведено оплакване за допуснато
процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи
извода, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това искане
колежката, представлявала моя доверител, го е направила. Затова направих
тази молба, за да бъде малко по-ясно и прегледно. Цитирал съм в кое съдебно
заседание, има и обосновка. Съдът по някакви причини е отказал. Това
искане, освен че не е процесуално недопустимо, както колегите твърдят, то е
и абсолютно относимо именно към това, което каза колегата М.. Той каза, че
спорът по делото е дали това е самостоятелен обект на собственост, тъй като
ответниците твърдят, че това е самостоятелен обект на правото на
собственост – жилище, а ние от самото начало твърдим, че за да има обект,
наречен жилище, което трябва да има минимално необходимите реквизити, и
то не сега по ЗУТ, а по всички нормативни актове законодателно,
градоустройствено са били изисквани за един обект, за да бъде жилище.
Такъв реквизит е именно баня-тоалетна и тук въпросът не датира от 1962 г.,
както казва колегата М.. Да, той датира от тогава, но датира именно и ние не
се стремим да опровергаем онази делба, защото тя е делба на тавански
помещения. Напротив, ние се позоваваме на нея и тук въпросът е как това от
тавански помещения се превръща в жилище и ако този въпрос е ирелевантен,
защо сега се издава ново строително разрешение, при вече едно отменено,
което е висящо разглеждането му в административния съд, в което отново се
издава разрешение за това същото и понеже онова дело е от административен
характер, ние не правим тази връзка, виждате, че няма и искане едното да
бъде спряно, но при наличие на това ново издадено строително разрешение,
макар и то да не е влязло в сила, ние искаме да установим технически,
5
конструктивно възможно ли е там на този тавански етаж да се изгради такова
санитарно помещение, така щото, ако то се изгради или то незаконно е
изградено, то да бъде самостоятелен обект, наречен жилище. Ето къде е
връзката между това наше искане и спорния предмет на делото, така че ние не
искаме нещо, което е извън предмета на спора. Ние твърдим, че там въобще
на този етаж и от конструктивна, и от градоустройствена, а и от правна
гледна точка там не може да има на този етаж такова санитарно помещение,
защото то е свързано с ВиК проекти и т.н., но това е изяснен въпрос. Ние
искаме да изясним, че от конструктивна гледна точка там не може да има
такова санитарно помещение. Това е и същността на искането ни и то е
направено в първата инстанция, защото арх. РИ - Н. казва, че не е
конструктор, че не може да даде отговор на този въпрос. В протокола казва,
ще видите, че във Франция има такива жилища. Няма да коментирам думите
й, защото ние сме тук и този казус коментираме. Затова искането за такъв вид
експертиза е абсолютно относимо към делото - нито е преклудирано, нито
процесуално недопустимо.
В момента се явява адв. Г. В. – пълномощник на въззиваемия Д. М.
К..
Адв. В.: Поддържам молбата си и считам, че съдът вече се е произнесъл
в закрито заседание по доказателственото искане.
Адв. Х. /реплика/: Искам само да ви кажа, че не само във Франция се
срещат често такива жилища. От собствен личен опит искам да кажа, че тази
баня я ползвах десетина години. Много е добра.
Във връзка със заявеното от адв. Н. А. доказателствено искане съдът
счита следното:
На първо място искане за допускане на СТЕ е било заявено с въззивната
жалба, по което съдът се е произнесъл при условията на закрито заседание,
като е оставил същото без уважение. Към настоящия момент съдът нe
отстъпва от това си становище, като следва да се допълни, че в съдебно
заседание на 21.09.2022 г., когато е изслушвано пърованачалното заключение
на вещото лице Н. и са направените от нея разяснения, искане за допускане
на допълнителна СТЕ със задача, каквато е конкретизирана както във
въззивната жалба, така и от адв. Н. А., в нарочната му молба, не е направено.
6
Такова е направено в съдебно заседание от 16.02.2023 г., което искане съдът е
оставил без уважение като преклудирано, каквото е и било и в който смисъл
не е допуснато процесуално нарушение от съда. Поради това и исканата СТЕ
с въззивната жалба, както и с докладваната днес молба, се явява
преклудирана, не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което
отново това искане ще бъде оставено без уважение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение заявеното в молбата от 15.03.2024 г. на адв. А. и
поддържано днес доказателствено искане за допускане на комплексна СТЕ с
конкретизирана задача.
Адв. К.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам
доказателствени искания.
Адв. М.: Също нямаме доказателствени искания и представям списък на
разноските за двама адвокати.
Адв. Х.: Също нямам доказателствени искания.
Адв. А.: Нямам други искания. Представям договор за правна защита за
настоящата инстанция, придружен от банков превод, тъй като е платено по
банков път възнаграждението, както и списък на разноските.
Правя възражение за прекомерност на разноските на В. и В..
Адв. Х.: Също правим възражение за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от адв. А. пълномощно, договор за правна
защита и съдействие, доказателства за изплатено възнаграждение.
ПРИЛАГА представените от пълномощниците на страните списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Приключва съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, аз от името на моя доверител
7
поддържам въззивната жалба, която е изключително подробна, мотивирана.
Моля в някакъв срок, указан от вас, да ми дадете възможност да представя
писмена защита, защото по тези въпроси, по този казус има много съдебна
практика на ВКС, част от която колежката, изготвила жалбата е посочила, но
има и много други решения, вкл. тълкувателни.
Съвсем накратко ще кажа следното. Смисълът на спора по това дело,
което колегата М. правилно очерта, е има ли възникнал самостоятелен обект
жилище на таванския етаж, но този спор не е самоцелен, защото просто ние не
искаме да има там жилище. Този спор се поражда от това, че ако възникне
там такъв самостоятелен обект, от таванския етаж ще се завземат
допълнителни площи, които са извън тези по делбата от 1962 г., при която са
разпределени таванските помещения между етажните собственици и по този
начин ще се нарушат общи части в сградата, респ. в таванския етаж. Това е
всъщност смисълът на искането да се обяви за недействителна тази сделка
поради липса на годен самостоятелен предмет. От тук нататък тезите,
доказателствата, които са били винаги излагани от страна на моя доверител по
това дело, са били винаги за това, че в този тавански етаж, нито
документално, нито фактически, могат да се обособят такива помещения,
които да придадат качеството на този обект на жилище. Две са основните
причини. Първо, защото, за да има жилище, по всички правила и норми, и
тогавашни строителни правила, и последващи по ЗТСУ, и по днешните, и по
наредби, трябва да има обособено санитарно помещение. Това го знаят и
неюристите. Там на този тавански етаж ние твърдим, че никога не е било
разрешавано по законен ред обособяването на такива санитарни помещения,
защото това е свързано и с изменение на ВиК-инсталацията на цялата сграда,
т.е. с промяна на общи части и на второ място – по цялата нормативна уредба
и от 60-те години, и до ден днешен, ако бъде проследена, за да се промени
предназначението на тавански помещения в жилище, е необходимо да има
съгласие на всички етажни собственици в сградата, защото таванският етаж
ех lеgе е обща част по предназначение. Промяната на общи части по
предназначение става само със съгласието на всички собственици, каквото в
случая не съществува. Следователно, тук ние не се стремим да опровергаем
тази делба, както каза колегата М. – че от самото начало ние искаме да
опровергаем делбата. Не - вижте преписката от делбата от 1962 г. Това дело
съм го чел цялото, иначе не бих се явил. По някакви причини това дело за
8
делба е запазено и приложено към настоящето дело. Вижте преписката по
делбата и ще видите, че никъде в делото за делба не се говори за жилищни
помещения. И в разделителния протокол, и в заключението на вещото лице,
което е било тогава по делото, и в цялата тази преписка – досие, папка с
материали, които са запазени от това дело от 1962 г., се говори за делба на
тавански помещения. От тук нататък вече се поставя следващия въпрос – как
и по силата на какво там се обособява този самостоятелен обект с
предназначение жилище, който става предмет на тази сделка, която ние
оспорваме. Аз твърдя, че няма нито законно, нито нормативно основание
такъв обект да възникне там на този тавански етаж и доводът на ответниците
по това дело, че това е създадено от време оно и че това е едно заварено
помещение при действието на старите правила, се опровергава от това, че и
сега през 2022 г. те искат и им се издава строително разрешение. Ами ако
нещо в правния мир е законно обособено, защо ми е необходимо на мен това
строително разрешение сега, при положение, че през 2016 или 2017 г. такова
е било издадено и ВАС го отменя, именно на това основание. Няма данни да
има промяна на предназначението, за да се издаде такова строително
разрешение. Сега през 2022 г. се издава ново строително разрешение, което,
както вече се каза и както стана ясно на съда, е предмет на административно
съдебно обжалване по висящо АХ дело. Какво ще реши там съдът, няма какво
да коментираме, но това са основните правни моменти тук. В този казус,
както виждате, от времева гледна точка, датиращ от много години, има много
други тънкости, подробности, има оспорване на проекти и т.н., представен е
някакъв проект от 60-те години от другата страна, който ние твърдим, че
въобще не е одобрен. Има го този проект по делото. Вие ще направите
преценка кой от проектите е релевантен и т. н. Няма да се спирам на тези
детайли. Моля да отмените атакуваното решение в този смисъл и да ми дадете
възможност да представя писмена защита в определен срок.
Моля и да ни присъдите разноски.
Адв. В.: Твърдението на колегата А. за тяхната мотивация е кристално
ясно. Още с отговора на исковата молба са представени поредица от
нотариални актове, искови молби, отговори на искови молби, в които С.
навсякъде твърди, че Б. е собственик, прави сделки с нея, отговаря, че е
станала собственик само на таванското жилище, но нямала собственост на
9
мазетата – поредица от сделки, договори, искови молби и насрещни искови
молби. Единствена причина за това дело са прословутите тунели под
главната. Когато С. направи разкопките, което вече е установено с ред
съдебни актове, се започнаха дела, както с/у клиента ми, така и с/у цяла друга
поредица собственици. Това е причината да сме тук.
Извън това ще помоля да ми се определи срок за представяне на
писмени бележки, малко по-дълъг от на колегата А., за да се запозная със
съдебната практика, която ще посочи.
Адв. К.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на първоинстанционния съд и да присъдите направените по делото
разноски по представения списък.
С оглед събраните доказателства пред първоинстанционния съд се
установи по безспорен и категоричен начин, че на процесния самостоятелен
обект – жилище, от 1962 г. до настоящия момент не са променяни границите
и съседите на този имот. В. придобива жилището през 2016 г. в този му вид от
предходния собственик Б. с абсолютно идентично описание, обем и граници,
като това съответствие е установено и от заключението на вещото лице и от
свидетелските показания по делото.
Придържам се към това, което спомена колегата Г. В., защото
действително сме представили обилни писмени доказателства за това, че и
самият жалбоподател е приемал за жилище таванското помещение, като
имаме предвид предходните дела, които е водил с предходния собственик. В
този смисъл моля да потвърдите решението като правилно и законосъобразно
Въззиваемата С. В.: Искам да кажа, че през 1962 г., когато е разделено
това нещо, майката и лелята на собственика са му го подарили и са го приели
за жилище и т.н. Има си съгласие в цялата къща, даже има показания на
свидетел, съдържащи ясно цялата история на къщата. Категорично според
тези показания това е направено със съгласието на всички собственици и
жилището е обособено. Има документ, на който обаче техният предишен
адвокат скри половината от текста – все едно, че няма обособено жилище,
което беше много странно. Има жилище от 1962 г., има си всички нотариални
актове. Аз не бих купила нещо, което няма такъв статут на жилище и това е
през 2016 г. Тези проблеми започнаха след като аз станах свидетел срещу
неговите тунели. Дотогава проблем не е съществувал. В един момент
10
проблемът се появи отникъде, защото аз съм свидетел срещу тунелите и
катакомбите под нашите къщи и под главната. Това е причината.
Адв. М.: Уважаеми съдии, ще ви моля да постановите решение, с което
да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да присъдите на
доверителя ми разноски по представения списък.
Искам да кажа също няколко думи относно това, което каза колегата А..
По делото е представен проектът за делба от 1962 г., одобрен от Районен съд
Пловдив тогава, обаче забележете. Първо беше представен като копие от
ищцовата страна и тя бе задължена да го представи или в оригинал, или
официално заверен препис, но тя не го стори. Ние го сторихме. Като видите
оригинала изрично има текст в него, в който пише, че се разделя въпросният
етаж и се оформя жилище за В.. Точно този текст – оформянето на жилище не
знам дали е закрит, но липсва. Очевидно е, вие ще видите копието,
представено от тях, ще видите къде е надписа в оригинала, представен от нас.
Според нас това не е случайно и съм длъжен да го кажа това нещо. Очевидно
най-меко казано е нередно това представяне, на такъв документ. Взел съм
коментар по тази заверка, тя изобщо няма статут на официална заверка.
Документът е просто изваден от електронното досие. Аз съм изложил това в
отговора на жалбата им.
Имаме проект от 1962 г., одобрен от Районен съд Пловдив за оформяне
на жилище и няма нито едно доказателство по делото, събрано в първа
инстанция за това, че това, към този момент – 1962 г. и после към 1968 г.,
когато го купува покойната праводателка на нашия доверител, изрично
вещото лице арх. И. казва, че това отговаря на изискванията на жилище към
онзи момент. Едно доказателство нямаме в друг смисъл. Казва, че СМР-та,
които са предвидени, са описани във въпросния делбен протокол от 1962 г.,
те са изпълнени. По тази причина считам, че правото на собственост върху
обекта възниква с делбата. Съобразно делбения протокол вече имаме обект,
имаме вещ и може да бъде прехвърлен. Последващи промени в нормативните
актове не могат да отнемат правото му да бъде вещ и третирана като такава. В
този смисъл сте се запознали и ще имате възможност при решаване на делото
по същество още веднъж да видите събраните експертизи. Не остава
съмнение, че този обект може да бъде жилище.
По тези съображения и подробно изложените в отговора на въззивната
11
жалба моля да постановите решение, с което отхвърлите въззивната жалба.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба и оставите в сила решението на Пловдивския
окръжен съд изцяло, както и да присъдите изцяло направените разноски по
делото.
Накратко - тъй като, с оглед процесуалното поведение на адвоката на
жалбоподателя, ние сме поставени в ситуацията да оспорваме неща, които
според нас са правно несъстоятелни и ирелевантни, но сме длъжни да го
направим. По силата на логиката на колегата А. на процесния етаж и на
долния етаж трябва да бъде отнета правната квалификация жилище на всички
намиращи се там обекти, защото в сградата няма асансьор. Такива са
съвременните изисквания. Сега ще влиза изискване и за топлопропускливост
и т.н. и излиза, че ще може да се отнема статут, когато не са изпълнени.
Радвам се, че не стигнахме и до термина „обитаване“. Само искам да ви кажа
нещо от фактическа страна, изложено и в делото. Таванските помещения на
жалбоподателя се намират до това жилище. Основният му спор с лелята на
нашия клиент възникна след като тя му отказа да му продаде нейната
собственост. Това беше основната причина. До този момент той желаеше да
купи това жилище. Проблемите с новите собственици започнаха от момента,
когато под сградата в разстояние от десетки метра започнаха да се прокопават
тунели. Тук, с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, ви моля да
обърнете внимание на следното, защото част от нещата са казани и от
жалбоподателя в първата инстанция. По наказателните постановления за
незаконно строителство, издадени срещу жалбоподателя, той твърди, че
строителството е законно, а в досъдебното производство, което е срещу него,
той твърди, че не е извършил това строителство, за което преди това твърди,
че е законно. По същия начин аз считам, че може би първоинстанционният
съд, след като ние констатирахме тази липса на толкова важно в делбата
изречение по отношение на статута на това помещение, следваше направо да
се образува досъдебно производство срещу жалбоподателя. Там той много
умело представи документ заверен с електронен подпис. Посъветвал се е с
адвокат явно, за да го направи по този начин. Добре, че бяхме 4 адвокати, за
да констатираме това обстоятелство, което за мен категорично показва,
очеизважда на съда що за процесуално поведение има ответникът, ерго какво
12
фактическо и правно поведение има при образуването на настоящето дело.
По отношение на разноските - ние с колегата М. сме получили по 1750
лв. за три заседания по делото, а колегата А. 1300 лв. за едно съдебно
заседание, предоставям на съда по тяхното присъждане.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на страните в едноседмичен срок от днес да
представят писмени бележки.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т.е. до 18.04.2024 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13