РЕШЕНИЕ
№ 32/13.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска......…...……………………………..и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова…….…………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова касационно адм. дело № 799 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Х.А.П. ***, против Решение №95/16.06.2022г., постановено по гр. д. №32/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, постановено в нарушение на материалния закон – ЗСПЗЗ и Правилник за прилагането на ЗСПЗЗ, и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК. Сочи се, че в решението си съдът не обсъдил всички спорни факти и обстоятелства относно редовността и законосъобразността на издадената Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково. На първо място, срокът за изготвяне на служебно разпределение бил до 15 септември, а видно от събраните доказателства комисията заседавала на 17 септември, т.е. два дни след крайния срок за изготвяне на служебно разпределение, на което заседание било взето решение да бъдат удовлетворени заявленията за отказ от участие в процедурата за изготвяне на служебно разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. в землището на гр.И.. На второ място, на 27.09.2021г. бил изготвен проект за разпределение на масивите за ползване на стопанската 2021/2022г. за землището на гр.И., т. е. 12 дни след крайния срок за неговото изготвяне, определен в ППЗСПЗЗ. На трето място, съгласно чл.72, ал.3 от ППЗСПЗЗ, срокът за изготвяне на предварителния регистър на имотите, въз основа на декларациите по чл.69 и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ, бил до 01 август, като промени в него можело да се правят до 15 август включително и такива, свързани с желанието на всеки подал декларация или заявление за участие или неучастие в доброволното споразумение, респективно служебното разпределение, а видно от приложения по делото регистър, същият бил датиран от 08.12.2021г., т.е. след като била подадена жалбата и съдът изискал от ОД „Земеделие“ – Хасково да бъдат представени всички документи, свързани със служебното разпределение за землището на гр.И. и повече 4 месеца след крайния срок за неговото изготвяне. Освен това, съгласно чл.72, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие изготвяла предварителния регистър на имотите въз основа на декларациите по чл.69 и заявленията по чл.70, а не въз основа на заявления по чл.56, ал.1 от АПК. С цел да се легитимират подадените заявления за отказ от участие в служебно разпределение от изключените от разпределението участници, комисията приела заявления от тези ползватели, неотговарящи нито по форма, нито по съдържание на определените за това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ заявления и декларации, с които се декларира/заявява желанието за участие или неучастие в споразумение/разпределение в срок до 31 юли. Още повече, че тези заявления били подадени след изтичане на срока за изготвяне на служебно разпределение, а именно 15 септември. На следващо място, неоснователно било вземането под внимание на заявления за отказ от участие в споразумение, дори то да е служебно, след като вече участникът декларирал или заявил желание за участие или неучастие в срок до 31 юли на годината, както било регулирано в чл.37б, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ всеки собственик и ползвател на земеделска земя да заявява чрез декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ или чрез заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, с които заявява дали ще участва или не в споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ, с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Декларацията или заявлението се подавала в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важала за следващата стопанска година. Нямало опция преди изготвяне на доброволно споразумение или служебно разпределение да се подава „изрично заявление“ за отказ от участие. Тази възможност била изчерпана с подаването на декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ или чрез заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ до 31.07.2021г. На следващо място се навеждат доводи, че разпределението пропорционално на „белите петна“ не се отнасяло като пропорция към общата обработваема земя в землището, а към обработваемата площ на ползвателите, които участват в споразумението или разпределението. Разпределението на „белите петна“ се извършвало между всички участващи в споразумението/разпределението, с цел да се обработват тези „бели петна“ срещу заплащане на съответния наем, в процентно съотношение на заявените от тях обработваеми площи. В случая, като не били разпределени пропорционално „белите петна“, тези, които не били разпределени, се ползвали от определени хора безвъзмездно, което било в противоречие с целта на ЗСПЗЗ. Твърди се, че никога до сега, откакто се изготвяли споразумения, не оставали неразпределени „бели петна“. Дори в случай, когато имало само един желаещ да участва в споразумение по чл.37 в от ЗСПЗЗ в едно землище, на него му се разпределяли всички „бели петна“ в съответното землище. Неясно било защо в случая не било направено същото и не били разпределени всички „бели петна“ между участващите в разпределението, а някакъв минимален процент от наличните. На следващо място се коментира назначената съдебно-техническа експертиза, като се навеждат доводи, че районният съд не взел предвид всички направени от вещото лице изводи, като в тази връзка се сочи, че вещото лице изрично посочил, че П. бил ощетен с 116,26 декара.
По подробно изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г., като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, в представена чрез процесуален представител писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна. Счита решението на Районен съд – Свиленград за необосновано. Доводите, които били наведени в касационната жалба, били наведени и пред районния съд, но останали необсъдени от същия, затова се сочи, че решението било необосновано и се моли да бъде отменено.
Настоящата инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Свиленград е образувано по повод подадена жалба от Х.А.П. срещу Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г., издадена от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. С тази заповед, на основание чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на Областните Дирекции „Земеделие“ и чл.37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), въз основа на представен доклад на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед №РД-07-31 от 05.08.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, съдържащ проект за разпределение за землището на гр.И., общ.И., обл.Хасково, Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково нарежда следното: Разпределението на масивите за ползване за стопанската 2021/2022 година и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви в землището на гр.И., общ.И., обл.Хасково, да е в съответствие с проекта за разпределение, който да се счита за неразделна част от заповедта. Посочено е, че неразделна част от заповедта представлява и доклада на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №РД-07-31 от 05.08.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. За имотите с начин на трайно ползване „полски пътища“ и „напоителни канали“, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател, ще бъде приложена процедурата, уредена в чл.75б от ППЗСПЗЗ.
С Решение №95 от 16.06.2022г. , постановено по гр. д. №32 по описа за 2022г. на Районен съд – Свиленград, съдът отхвърля жалбата на Х.А.П. срещу Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково и осъжда Х.А.П. да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково сумата от 150 лв. – разноски по делото.
За да постанови решението си, съдът е приел, че принципът, залегнал в ЗСПЗЗ, е че масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Доброволно се създавали масивите за ползване на земеделски земи от техните собственици и ползватели в землището, а служебно разпределение на масивите за ползване се правело, само ако има заявления за създаване на масиви, но не е изготвено доброволно споразумение от участниците в процедурата в определения в закона срок или ако доброволното споразумение обхваща две трети от определената по реда на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ площ, то останалата една трета се разпределя служебно. Съдът е посочил, че ЗСПЗЗ не съдържа забрана за оттегляне на първоначално подадената декларация, с която ползвател е направил искане да участва в създаването на масиви за ползване на земеделски земи. По тази причина била приложима общата разпоредба на чл.56, ал.1 от АПК. Не било необходимо ЗСПЗЗ изрично да позволява оттегляне на искането за участие в създаването на масиви, тъй като съгласно АПК следвало да не го забранява. Липсвало в ЗСПЗЗ и ограничение такова оттегляне да бъде направено в определен срок. Това можело да стане във всеки момент до подписването от всички ползватели на доброволно споразумение или до издаването на заповед за създаване на масиви въз основа на служебно разпределение. Съгласно чл.56, ал.1 от АПК било достатъчно в ЗСПЗЗ да не се съдържа забрана в обратен смисъл. По тази причина следвало да се приеме, че след като 14 ползватели десезирали административния орган, то те вече не следвало да участват в административното производство по създаване на масиви. В това производство следвало да продължат да участват останалите ползватели, които не са десезирали органа, както правилно преценила комисията. Съдът е приел също, че при извършване на служебното разпределение, правилно комисията разпределила между участниците в производството по създаване на масиви, които са подали своевременно искания и не са ги оттеглили, т. нар. „бели петна“. По отношение на разпределението на площите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ съдът посочил, че вещото лице пояснило в съдебно заседание, че площите са разпределени пропорционално на заявените площи от ползвателите, но са „непропорционални“, поради това, че не са изчислени с математическа точност. Според съда, разликите в математическите изчисления са несъществени, така че те не опорочават административната процедура и допуснатите математически неточности не представляват порок на обжалваната заповед, който не е толкова съществен, за да доведе до отмяна поради нейна незаконосъобразност. Отделно от това, доколкото „белите петна“ били със значителни размери, никога не било възможно даден ползвател да бъде настанен в „бели петна“ и земята, която му е предоставена, точно да отговаря на неговите права. Същевременно, видно от заключението на СТЕ разпределените на жалбоподателя „бели петна“ били с 0.133 дка повече, т.е. правата му не били нарушени. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради това, че в извършеното служебно разпределение не били включени всички „бели петна“ в землището на гр.И., а само тези, попадащи в масивите на ползвателите/собственици, неоттеглили исканията си за участие в административната процедура, като е мотивирал съображенията си.
Касационната инстанция счита, че проверяваното решение е правилно.
Изводите на районния съд за недопуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство са правилни. Напълно се споделят изводите на решаващия съд за характера на относимите в случая срокове. Съставянето на проекта за разпределение на ползването на земите по масиви на дата 27 септември не съставлява нарушение, обосноваващо в конкретния случай отмяна на оспорената пред районния съд Заповед №ПО-09-535/29.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, доколкото издаването на заповедта е станало преди началото на стопанската година, която съгласно§ 2, т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
Законът държи сметка за стопанската година, тъй като принципно сроковете в производството по чл.37в от ЗСПЗЗ са съобразени с този период. В този смисъл, при всички положения се допуска възможност за издаване на заповед за разпределение на ползването най-малко до началото на стопанската година, респ. и съставяне на проект за разпределение на ползването на земите по масиви до началото на този период, освен ако в изключителни случи не се налага издаване на заповедта и след тази дата.
Неоснователни са доводите за неспазване на срока за изготвяне на предварителен регистър за ползването на имотите по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Разпечатването и прилагането на този регистър след 1 август не следва да води до извод за изготвянето му след нормативно предвидения срок. Доказателства в подкрепа на това твърдение на касационния жалбоподател не са налице. Дори и да бяха представени, в случая този регистър няма пряко отношение към формирания със заповедта на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково извод.
Подробните доводи в насока липса на законово основание за оттегляне на вече подадена декларация/заявление по чл.69, чл.70 от ППЗСПЗЗ след датата 31 юли на съответната година, са неоснователни. Изводите на съда в това отношение са правилни, като не се споделя становището на касационния жалбоподател за недопустимост на действие по оттегляне на заявление за участие в споразумението след сроковете за подаването му, съответно за преминаване към обработване на земите в реални граници. От това, че в закона е регламентиран срок за подаване на декларация/заявление за участие в разпределението, не може по аналогия да се направи извода, до който достига жалбоподателят. Това е така именно поради липсата на изрична забрана в ЗСПЗЗ за оттегляне на вече заявено участие в разпределение. Липсата на такава забрана не препятства прилагането на общата разпоредба на чл.56, ал.1 АПК. В този смисъл, няма пречка съответното лице да оттегли изразена по-рано воля. Такова оттегляне в случая е налице и макар да е било извършено след 31 юли, а именно в период 10-15 септември, същото няма за последица опорочаване на процедурата по служебно разпределение на масивите за ползване, тъй като оттеглянето е било извършено преди издаването на заповедта по чл.37а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ липсва текст, който да задължава собственик/ползвател на земеделски земи да ги предоставя за служебно разпределение. Подаването на декларацията и заявлението по чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ по отношение начина на обработване на земите, са предоставени на свободната преценка на собственика/ползвателя, като за съответния субект съществува възможност да промени тази своя преценка чрез подаване на уведомление, като заяви желание за преминаване от обработване в масив към обработване в реални граници. При заявен отказ след датите по чл.37а, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.69, чл.70, чл.72, ал.2 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, предварителният регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ също подлежи на промяна, която следва да се извърши до издаване на заповедта по чл.37а, ал.4 от ЗСПЗЗ, но няма пречка това да стане и след това, стига с тази заповед да не се засягат имоти, които не са включени в регистъра.
Сроковете във връзка с процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ са инструктивни, а не преклузивни, поради което неспазването на някои от тях не води до съществено процесуално нарушение, което да се отрази на законосъобразността на крайния административен акт. Ето защо в конкретния случай направеното оттегляне на подадени декларации/заявления по чл.69, чл.70 от ППЗПЗЗ не е основание за отмяна на Заповед № ПО-09-535/29.09.2021г., издадена от Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.
Неоснователни са възраженията относно т. нар. „бели петна“. Изводите на районния съд в тази връзка са правилни и напълно се споделят от настоящия състав на съда.
Наред с изложеното, следва да се има предвид, че в хипотезите чл.75а, ал.1 от ППЗСПЗ, законът допуска издаване на заповедта за разпределение на ползването на масивите в срок до 1 октомври (една, от които касае именно случаите в които е налице служебно разпределение на масиви за ползване), както и в изключителни случаи в срока на текущата стопанска година. Това показва, че приоритет на законодателя е комасацията, дори пред агротехническите срокове и стопанската година, затова в общия случай не би могло да се приеме, че извършването на дейностите по разпределение, вкл. и корекциите, преди издаване на заповедите по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, макар и да е станало след указаните в закона и правилника за прилагането му срокове, е в противоречие с целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че при издаването на заповедта не са допуснати твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон. Спазена е процедурата по чл.37в, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ, като не е налице и нарушение на други относими в случая правни норми. Като е достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Същото се дължи в размер на 100.00 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/16.06.2022г., постановено по гр. д. №32/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА Х.А.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.