Р Е Ш Е Н И Е № 282
гр. Монтана, 13 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито
съдебно заседание на 05 юли 2017 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д***
Д*** като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 639 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и чл. 149, ал. 5 от АПК.
Образувано
е по жалба на П.Д.Г.,*** и „П.Г.
007“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Берковица против Писмо № УОСГ-94-00-2775/4/ от 08.12.2016 г. на Кмета на Община Берковица, с която моли този акт да бъде обявен за нищожен,
респ. отменен като незаконосъобразен.
Ответникът
– Кметът на Община Берковица не взема становище по
жалбата.
Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в
жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № УОСГ-94-00-2775 /3/ от 23.11.2016 г. на Община Берковица
оспорващият П.Д.Г. е поискал издаване на удостоверение за търпимост на строеж
ограда между ПИ 512574 и ПК 512399, попадаща изцяло в ПИ 512574. Към
заявлението е приложил документ за собственост и скица на имота, както и
декларация за годината построяване.
С оспореното писмо кметът на Община Берковица е уведомил оспорващият, че искането
му не може да бъде уважено, тъй като приложената скица е за друг поземлен имот,
както и че е налице имуществен спор, който касае въпроси, относими по същество
визираната в декларацията ограда, за която има издадена Заповед за нейното
премахване, тъй като същата е изградена като незаконен строеж. В заключение е
посочено, че преписката остава без движение до разрешаване на имуществените
спорове по образувано гр.д. № 53/2016 г. на РС Берковица.
С писмо изх. № УОСГ 9400-2775/9/ от 07.06.2017 г., Зам. Кметът на Община
Берковица, във връзка с дадени с протоколно определение от 31 май 2017 г.
указания на съда, за представяне на доказателства за връчване на двата
идентични по съдържание акта, но с различни издатели, посочва, че единствено
изпратено и връчено е писмото с логото на Общината, а другото е екземпляр,
който остава към архива и то е с подписите на длъжностните лица, които са го
изготвили.
С изслушанато заключение на вещото лице В.Р. се установява, че масивната
ограда е с височина 2.10-2.20 м над прилежащия терен, а съгласно чл. 48, ал. 4
от ЗУТ допустимата височина за оградите е 2.20 м., поради което и отговаря на
изискванията за правила и норми по ЗУТ, действали към датата на нейното
изграждане. Заснемането /л. 40/ и оградата са изградени по старите имотни
граници по плана от 1997 г.
По делото са представени още известие за доставяне на оспореното писмо, с
характер на индивидуален административен акт, инструкции за деловодната дейност
в Община Берковица, геодезическо заснемане на съществуваща масивна ограда в ПИ
03928.512.399 и в ПИ 03928.512.547 по КК на гр. Берковица. Приложено е и адм.д.
№ 579/2016 г. по описа на Адм. Съд Монтана, от което е видно, че Заповедта, с
която е наредено премахването на оградата е отменена с влязло в сила съдебно
решение.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на делото е Писмо издадено
от Кмета на Община Берковица /л. 3, 45
от делото/. Въпреки че по преписката е представено и друго писмо подписано,
освен от Кмета на Общината, и от Главния архитект и други лица /л. 5, 35/, т.е.
същото е с идентично съдържание и изведено със същия номер като единствено
липсва логото на Общината, то за него освен, че няма данни да е връчвано на
оспорващия, за което са дадени изрични указания с протоколно определение от 31
май 2017 г., Главният архитект на Общината се е подписал като съгласувал, а не
като негов издател. Този извод се потвърждава и от писмо изх. № УОСГ
9400-2775/9/ от 07.06.2017 г. на Зам. Кмета на Община Берковица, в което се
посочва, че писмото което е без лого на Общината не е връчвано на оспорващия,
то е екземпляр, който остава към архива и върху него са подписите на
длъжностните лица, които са го изготвили.
Искането за обявяване на нищожност не е ограничено със
срок, в който смисъл е чл. 149, ал. 5 от АПК, жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
В текста на чл. 146 от АПК са уредени основанията за
оспорване законосъобразността на административните актове: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В закона не са посочени предпоставки, условия или критерии,
при които да се приеме наличието на нищожност. Последната се преценява на база
установените за законосъобразност критерии и с оглед степента или тежестта им
на засягане при издаване на акта, като нарушаване на компетентността всякога е
било основание за нищожност.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, Главният
архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото
планиране, проектирането и строителството на съответната територия.
Съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а разрешенията за строеж
се издават от главния архитект на общината.
При действащата нормативна уредба
контролът по строителството е в правомощията на Главния архитект на Общината,
поради което и по заявления за издаване на удостоверение за търпимост
произнасяне се дължи от Главния архитект, а не от Кмета, поради което
последният се явява некомпетентен административен орган.
В оспореното писмо изрично е казано, че искането за
издаване на удостоверение за търпимост не може да бъде уважено, с което на
практика въпросът е разрешен по същество и остава извън характера на едно
обикновенно уведомление, а решение в случая следва да се вземе от Главния
архитект, който е компетентният за това орган.
Предвид изложените съображения, подадената жалба за прогласяване
нищожност на оспореното писмо се явява основателна,
тъй като липсата на компетентност е всякога основание за отмяна на издадения
акт. Констатираната нищожност обезмисля
изследване на критериите за незаконосъобразност, респ. на изискванията за
търпимост на строежа.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
административният орган няма предвидена процесуална възможност да остави
преписката без движение, поради което такова изявление в административния акт е
с характер на отказ.
При този изход на делото, искането на процесуалния представител на
оспорващия за присъждане на направените в производството разноски и по
представения списък, се явява основателно и ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 854.82 лв., направени в
производството разноски и представляващи, както следва: 50.00 лв. държавна такса, 600
лева адвокатско възнаграждение, пощенски разходи в размер на 1.85 лева и 202.97
лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 и чл. 173 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Писмо № УОСГ-94-00-2775/4/ от 08.12.2016 г. на Кмета на Община Берковица.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Главен
архитект на Община Берковица за произнасяне по компетентност.
ОСЪЖДА Община Берковица да заплати на П.Д.Г.,***
сумата от 804.82 лв. разноски направени в производството и представляващи 600
лева адвокатско възнаграждение, пощенски разходи в размер на 1.85 лева и 202.97
лв. депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: