Р Е Ш Е Н И Е
№ …../
21.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 594/ 2022
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу
Решение № 257/ 11.07.22 г. по НАХД № 124/ 2022 год. по описа на Районен съд -
Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Касаторът
счита, че няма противоречие между националното законодателство и общностното
право, тъй като Република България имала възможност да въвежда допълнителни
изисквания към водачите на МПС, каквото именно е удостоверението за
психологическа годност, уредено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (Наредба № 36). В жалбата се възразява срещу извода на въззивния съд,
че е задължение на наказващия орган да изложи мотиви в обстоятелствената част
на НП за причините за допълнителните изисквания, които българската държава
поставя на чуждите граждани, работещи в български компании. Позовава се на императивната
норма на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща
превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. Жалбоподателят
излага доводи, че румънското удостоверение за психологическа годност е с
различен срок на валидност от издаваното по българското законодателство удостоверение
и не смята, че издаденото в друга държава – членка на ЕС удостоверение или
медицинско заключение следва да се приеме за резонно и заместващо българското
такова.
Иска да бъде
отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„С.ХХ“ ЕООД, EИК ХХХХХХХХХ, чрез представляващ Л.Л., редовно призован, се
представлява от адв. А.В., ВТАК. Представя Писмени възражения, с които оспорва
касационната жалба. Иска да се потвърди решението на въззивния съд. М молба вх.
№ 4302/ 05.12.22 г. изразява становище по същество на спора и обръща внимание
на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36 (ДВ бр. 86/ 2022 г.), в
сила от 21.10.2022 г., по отношение удостоверението за психологическа годност
на водачите, извършващи обществен превоз. Иска да се присъдят разноски за
касационната инстанция съгласно приложен списък и доказателства за извършването
им (л. 31).
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич счита подадената жалба за неоснователна, а Решението на
районния съд – за правилно и законосъобразно. Излага становище, че административното
нарушение не е било безспорно доказано. Моли да се потвърди Решението на РС – Добрич.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 257 от 11.07.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил Наказателно постановление
(НП) № 23-0000672, издадено на 15.06.2021 г. от Директора на Регионална дирекция
„АА“ –Варна, с което на „С.ХХ“ ЕООД (с лиценз на Общността за превоз на товари
№ 15187) за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. второ от ЗАвтП е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди
лева).
При извършена
комплексна проверка на дружеството и след служебна справка в Регистъра на
психологическите изследвания на 03.02.2021 г. в 14:12 ч. е установено нарушение
за това, че на 10.08.2020 г., в гр. Добрич, дружеството е допуснало водача N.C., роден на *** г., до управление
на товарен автомобил (влекач) марка „Даф“, кат. N3, с рег. № ХХХХХХХХХ, извършващ
международен превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф,
монтиран в автомобила и Международна товарителница CMR от 10.08.2020 г., без водачът
да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП.
След приключване на
проверката, на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287816. Въз основа
на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна обжалваното
НП № 23-0000672, в обстоятелствената част на което административнонаказващият
орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. В издаденото НП е
указано, че видно от справка в Регистър „Психологически изследвания“, на водача
никога не е бил издаван описаният документ и нарушението не е изолиран случай.
В диспозитива на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. второ от
ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Въззивният съд е обсъдил всички доказателства
за извършеното на 10.08.2020 г. в гр. Добрич нарушение, включително Международна
товарителница CMR от 10.08.2020 г., информацията от дигиталния тахограф, гражданството
на водача на товарното МПС и наличието на валидно СУМПС, прилагането на
Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 07.09.2005 г.
относно признаване на професионалните квалификации и Директива 2003/59/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. В резултат е постановил, че издаденото НП е незаконосъобразно и го е
отменил изцяло.
Касационният състав
споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на НП.
Съображенията за това са следните:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на съдебното Решение на това основание. Доказателствата, на които
съдът се е позовал, са описани в АУАН и приложени към административнонаказателната
преписка. Решението е правилно и законосъобразно и не
са налице касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени
в мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са
напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени
по-горе.
Нарушението е
установено при извършена комплексна проверка на дружеството, след направена
справка за издаване на удостоверение за психологическа годност, копие от СУМПС,
разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR от 10.08.2020 г.,
копие от СРМПС, таблица на водачите, копия на договори за наем на персонал,
копие на декларация. В хода на съдебното производство пред Районния съд са
приобщени към доказателствения материал и заверени копия от Удостоверение за
психологическа годност на N.C. (л. 15 и л. 16 от АНД № 124/ 2022 на РС – Добрич), индивидуален трудов
договор на N.C. със
„Свентранс Спедишън“ СРЛ (л. 80-93 от АНД № 124/ 2022 на РС – Добрич), Международна
товарителница CMR № В 41193399 от 10.08.2020 г. (л. 30, л. 101-103 от АНД № 124/
2022 на РС – Добрич), Договор за временно наемане на персонал (л. 89-98 от АНД
№ 124/ 2022 на РС – Добрич), Заповед за командироване (л. 99-100 от АНД № 124/ 2022
на РС – Добрич) и Констативен протокол за комплексна проверка от 23.02.2021
г.(л. 127-166 от АНД № 124/ 2022 на РС – Добрич).
Поведението на
превозвача в качеството на дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187, е квалифицирано като нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от ЗАвтП, за което е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП.
Ответникът
по касационното дело е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, според
който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 (Наредба
№ 36).
Водачът
N.C. притежава
свидетелство за управление, издадено от Република Румъния. На основание чл.
151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на държави-членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на Р България по повод създадените с българско дружество трудови
правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила за
работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. Наказващият орган
е бил длъжен да изложи мотиви за причините за допълнителните изисквания, които
поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в български фирми и
да установи дали това изискване за установяване на психологическа годност не е
направено в страната, където водачите на МПС са придобили професионалната си
квалификация. Още повече, че по делото е приложено Удостоверение за
психологическа годност, издадено в Румъния, т.е. същият е психологически годен
за водач на МПС за превоз на стоки.
С оглед
гореизложеното се налага изводът, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такова не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В
дадения казус, водачът на МПС за международен превоз е с психологическа годност,
съгласно румънското законодателство, предвид притежаването на посоченото по -горе
Удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на първоинстанционния съд е правилно, постановено е в съответствие с
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
направеното в срок искане от процесуалния представител на ответника по касация
за присъждане на разноски и представените писмени доказателства, касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанция в размер на
300.00 лв. (триста лева). Възражението на касатора за прекомерност по чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение
е ориентиран към минимума.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 257/ 11.07.2022 г. по НАХД № 124/ 2022 год. по описа на Районен
съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „С.ХХ“ ЕООД, EИК ХХХХХХХХХ,
чрез представляващ Л.Л., със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ХХХХХХХХ
сумата от 300.00 лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: