№ 963
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.09.2021 г. по гр.д. № 46004/20г., СРС, IІ ГО, 74 с-в е
отхвърлил предявените от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* срещу ЮЛ. Д. Т.,
ЕГН ********** и Н. Х.Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от общо 1000 лв., (по 500 лв. от всеки)
частично от 60 000 лева, представляваща изплатеното по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение по изп.д. №
20178590400216 по описа на ЧСИ С.С. за вреди от застрахователно събитие -
ПТП, причинено от наследник на ответниците на 08.04.2011 г. в гр. София, в
района на околовръстен възел „Драгалевци“ - кръстовище с кръгово
движение на бул. „Черни връх“, при управление на мотоциклет с рег.№
******* след употреба на алкохол, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
сумата от общо 624,40 лева, (по 312,20 лв. от всеки/ частично от 37 463,40
лв./-мораторна лихва за периода от 08.04.2011 г. до 19.05.2017г. Осъдил е ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на ЮЛ. Д. Т., ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 360 лв. разноски.
Решението в частта, с която предявеният иск от„Л.И.“ АД срещу Н.
1
Х.Н., е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЗК„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от
изпълнителните директори М. М.-Г. и П.Д. чрез пълномощника юрисконсулт
Н.Г. с мотива, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е в тежест
на ищеца да доказва приемане на наследството от страна на ответника Н.
Х.Н., който не е депозирал отговор по чл.131 ГПК. Сочи се, че по делото
липсват доказателства Н. Х.Н. да е оспорил факта на приемане на
наследството от сина си, поради което не е в тежест на ищеца да установява
този факт. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде уважен предявения иск на ЗК „Л.И.“ АД срещу Н. Х.Н.
като наследник на К.Х. за половината от претендирана сума от 1624,40 лв.,
ведно с разноските пред първоинстанционния съд. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Въззиваемият/ответник Н. Х.Н., ЕГН ********** не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от общо 1000 лв., частично от 60 000 лева,
представляваща изплатеното по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезщетение по изп.д. № 20178590400216 по описа на ЧСИ С.С.
за вреди от застрахователно събитие - ПТП, причинено от наследник на
2
ответниците на 08.04.2011 г. в гр. София, в района на околовръстен възел
„Драгалевци“ - кръстовище с кръгово движение на бул. „Черни връх“, при
управление на мотоциклет с рег.№ ******* след употреба на алкохол, сумата
от 624,40 лева, частично от 37463,40 лв. - мораторна лихва за периода от
08.04.2011 г. до 19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба -24.09.2020 г., до окончателното
изплащане. Тези суми се претендират при равни квоти от всеки ответник.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за мотоциклет „Хонда
CBR-900-RR” с per. № ******* с валидност, включваща твърдяната в
исковата молба дата на ПТП. К. Н. Х. е управлявал посочения мотоциклет
като на 08.04.2011г. в гр. София, в района на околовръстен възел
„Драгалевци“ -кръстовище с кръгово движение на бул. „Черни връх“, е
осъществил деликт /ПТП/ - при управление на мотоциклета със скорост от
около 100 км/ч в условията на десен завой губи контрол над превозното
средство и се удря в мантинела, вследствие на което К.Х. и пътуващата с него
Л.А.М. изпадат от мотоциклета и след удари в бордюр и мантинела, починали
на място поради несъвместими с живота травми.
С Решение № 7532/05.11.2015 г., постановено по инициирано от
наследник на починалата Л.А. гр. д. № 14215/2012 г. по описа на СГС, 5
състав, на А.Н. Н. (баща на починалата Л. А.) е присъдено обезщетение в
размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до
окончателното плащане. Решението е влязло в сила, като въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20178590400216 по
описа на ЧСИ С.С., по което ищецът застраховател е изплатил на три вноски
сума в общ размер от 106 289,48 лв., включваща главницата от 60 00 лв.,
лихва в размер на 37 463,40 лв. Твърди, че двамата ответници са наследници
по закон на виновния водач, че виновният водач е управлявал след употреба
на алкохол, поради което претендира от ответниците при равни квоти част от
размера на изплатеното обезщетение в настоящото производство, ведно с
лихвата за забава.
Ответникът Н. Х.Н. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК.
3
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от ответника ЮЛ. Д. Т., с
който се оспорва претенциите с твърдения, че е направила отказ от
наследството, оставено от покойния й син К. Н. Х., който отказ е вписан в
Книгата на отказите, водена от СРС под № 1685/24.11.2020 г.
От правна страна:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ/отм./, застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил
застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на
покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования
автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са
настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на
третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил
на ищеца това обезщетение.
По делото е безспорно, че ищецът в качеството си на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност” е платил обезщетение в претендирания
размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увреденото лице, че наследодателят на ответниците, негови родители, е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол над
допустимата норма, безспорен е и механизма на осъщественото ПТП.
В случая решаващият съдебен състав констатира, че единственият
спорен въпрос във въззивното производство е дали са налице условията за
ангажиране отговорността на ответника Н. Х. Н. само спрямо който е
подадена въззивната жалба, който заедно с другия ответник Ю.Т./ спрямо
който решението е влязло в сила като необжалвано/, са наследници по закон/
възходящи/ на починалия им син К. Н. Х..
С проекта за доклад съдът е поставил в тежест на ищеца установяването
на обстоятелството, че ответниците са приели наследството, като му е указал,
че не сочи доказателства ответникът Н. Х.Н. да е приел наследството на сина
си К. Н.. В първото съдебно заседание докладът е обявен за окончателен, като
4
доказателства в тази връзка не са ангажирани от страна на ищеца.
Доказателствената тежест не е разпределена формално, налице са указания
към ищеца, че в негова тежест е доказването на факта на приемането на
наследството от страна на този ответник. Както е посочено в решение № 165
от 16.09.2013 г. по т.д. № 1057/2011 г. на ВКС, II т.о., постоянна и
непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира
отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо те да са приели наследството. Чл. 48, изр. първо от Закона за
наследството изрично постановява, че наследството се придобива с
приемането му, като начините за приемане са посочени в закона - чл. 49, чл.
51 ЗН. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН приемането на наследството по опис има
защитна функция - да се ограничи отговорността на наследника за
задължения на неговия наследодател само до размера на полученото
наследство. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник
отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в
ЗН начина. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря
за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено-до размера
на полученото наследство, ако го е приел по опис- чл. 60, ал. 2 ЗН.
Предвидената в чл.60, ал.1 ЗН отговорност на наследниците за
задълженията, с които наследството е обременено, предпоставя условието
наследството да бъде прието, като установяването на този релевантен за
конкретния спор факт е в тежест на ищеца, доколкото исковете са насочени
към законните наследници на деликвента.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната, същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.09.2021 г. по гр.д. № 46004/20г. на
СРС, ІI ГО, 74 с-в в обжалваната част.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6