р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 13.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми
наказателен състав, в публичното
заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря Д.Т. и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 2841 по описа за 2011 година, и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР –
Плевен;, с която
на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по
чл. 21 ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание. В жалбата
си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът
съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото Заповед № І з – 1687/02.08.2010
година на М- ра на вътрешните работи, началниците на сектор ПП КАТ при
съответните ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения по ЗдвП.
На 14.05.2011 година полицейските служители ***
и *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата
в град Плевен. Полицейският патрулен автомобил бил разположен на главен път
І-3, км. 100 +000 до бензиностанция „Ромпетрол”.
В 09:10 часа полицейските служители
забелязали приближаването в посока град София към град Русе, на лек автомобил Мерцедес
SЛК с рег. № СА 14 -97 РТ. С помощта на техническо
средство Радар TR- 4 с фабричен
№ 099/97 засекли скорост на движение на същия автомобил от 134 км/ч извън населено място при максимално разрешена
за движение 90 км/ч. Подали сигнал на водача и го спрели за проверка.
Отчетената от радара скорост на движение на автомобила била показана на водача.
За констатираното административно нарушение, извършено от страна на
жалбоподателя полицейските служители съставили акт на същия, в негово
присъствие, връчен му по надлежният ред. Жалбоподателят го подписал без
възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
Наказателно постановление №
632 от 20.05.2011 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен; Акт за
установяване на административно нарушение № 632 от 14.05.2011 година на младши
автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР – Плевен; Заповед № І з – 1687 от 02.07.2010 година на Министъра
на вътрешните работи, списък с
идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП
средства за измерване СИ – радарни скоростомери, разпечатка от запаметените и измерени от Радар TR- 4 с фабричен № 099/97 скорости
в деня на проверката.
В същата насока са и показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетеля ***, разпитан непосредствено в съдебно заседание. Същите
показания, както и приложената разпечатка установяват, че към момента на
спиране на водача движението не е било интензивно, жалбоподателят не възразил
на показаната му отчетена от радара скорост.
При
така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на проведеното
против жалбоподателят административно наказателно производство и съдебното
следствие съдът прие за безспорно установен въз основа на всички , че жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата
на чл. 21 ал. 1 ЗДП и извън населено място управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил със скорост над
допустимата, установено по надлежният ред.
Деянието е установено с надлежно
техническо средство – радар, което отговаря на всички изисквания на закона за
измерванията – преминало е успешно първоначална и последваща проверка, за което
свидетелстват представените писмени доказателства. Приложената разпечатка от
радара съдържа всички необходими реквизити като
дата, час, посока, трафик, режим, въведено ограничение и отчетени скорости. Видно от същата е , че
към момента на засичане скоростта на движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя интензивен трафик не е имало като следващата отчетена от радара
скорост е регистрирана едва в 09:35 часа минути на същия ден.
Ето защо съдът прие, че
наказателното постановление впоследствие е издадено в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 ал.4 ЗАНН и тази на чл. 53 ал. 2 ЗАНН при наличието на
безспорни доказателства за факта на извършване на нарушителя, неговата
самоличност и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗдвП годни веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес са както изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи, така
и разпечатките от
същите. В този смисъл съдът възприе като
неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
това, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя не е установена с
годно техническо средство.
При така изложените
правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при
ОД на МВР – Плевен;,
с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано. Наложената глоба е определена в съответствие със санкционната разпоредба
на чл.182 ал. 2 т. 5 ЗДП в предвидения в закона размер.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 632 от 20.05.2011 година на Началник сектор ПП при
ОД на МВР – Плевен, с което
на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДП на А.Н.А. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: