РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. Плевен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20214430106962 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от М. Д. Б. против „Бул
инс“ АД, като се твърди, че е пострадал при ПТП на 21.07.2020г. и са му
причинени множество телесни увреждания.Посочва се, че на 21.07.2020г.
около 16:40 часа на път II-13, км 99+131, землище гр. ***“ е осъществено
ПТП със следните участници:
1. Участник 1- ***, собственост на ОД на МВР гр. Плевен с адрес ***;
управляван от Д. И. И. с ЕГН ********** с адрес: ***;
2. Участник 2- ППС *** с рег.№ ЕН ***, собственост на „***“ ЕООД с
адрес гр. ***;управляван от И. П. И. с ЕГН ********** с адрес: ***;
3. Участник 3-ПЪТНИК ПРИ УЧАСТНИК 1- М. Д. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 257000-
2885/24.07.2020г. лицето М. Д. Б. е пътник и е пострадал следствие на
процесното ПТП.
1
Твърди се, че ПТП се реализира при следния механизъм:
Водачът на МПС- *** с рег.№ ЕН *** не съобразява скоростта с релефа
на пътя, пътните условия, условията за видимост, застига, предприема
маневра изпреварване и удря със задната си лява част МПС- *** с рег.№ ***,
като допуска ПТП с пострадалия пътник- М. Д. Б.. Причина за настъпването
на ПТП са допуснатите от водача на *** с рег.№ ЕН *** нарушение на
правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая
съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач И. П.
И. и настъпилите обществено опасни последици- телесни повреди, причинени
на доверителя ми М. Д. Б..
Посочва се, че за увреждащия *** с рег.№ ЕН ***, управляван от И. П.
И., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. №
BG/02/119003401630, валидна до 14.12.2020г. със ЗД „Бул Инс“ АД. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС,
съгласно чл.432 КЗ.
Твърди си, че ищецът, в качеството му на пострадало лице по смисъла на
478, ал.1 от КЗ, има право на основатие по чл. 492 от КЗ, да претендира пряко
от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна отговорност
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане
на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“
АД, получена от застрахователя на 30.06.2021г. и е представила заверени
всички документи, с които разполага. По случая е образувана щета с №
**********, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното, в случая за ищецът е налице правен интерес и
предпоставки за предявяването на настоящия иск за ангажиране на
отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД за причинените неимуществени вреди.
2
Посочва се, че в пряка причинно- следствена връзка с ПТП от
21.07.2020г. М. Д. Б. изпада в безсъзнание и е транспортиран до ЦСМП-
Плевен, където е прегледан и са установени фрактури на три ребра и счупена
дясна раменна ключица. Настанен е в Гръдна хирургия към УМБАЛ „Г.***“
за наблюдение, след което е преместен в Клиника по Ортопедия- Плевен. От
Епикризата се установява, че М. Б. е с данни за фрактура на първо ребро в
дясно; суспекция за травматична костна увреда на пето ребро в ляво:
застойни промени в хилуснитесенки; усилен хилусен и перихилерен рисунък
двустранно; белодробен емфизем: бронхиектазии; завишен строеж на десен
диафрагмален купол; маркиран интерлоп в дясно; плеврална адхезия в
горната част на ляв страничен к.д. синус; фрактура на левия процесус транс
верзес Thl; лява акромиоклавикуларна става туксирана; суспекция за
травматична коства увредя на второ ребро в ляво; уголемени хилусни сенки;
нлевродиафрагмална адхезия в ляво; фрактура клавикуле декстра; фрактура
косте 2 декстра; ивица на просветляване в долната част на окципиталната
кост, суспектна на травматичната костна увреда; фрактура на дясна
клавикула. На костен прозорец и от 3D реконструкциите се скенира фрактура
на дясната ключица. 1во и 2ро ребро в дясно, процесус трансверсус на Thl в
ляво. От рентгеографията се установява фрактура на дясната ключица с
дислокация повече от 2см. Горните обстоятелства се потвърждават и от
резултата от образното изследване от 28.07.2020г.
Твърди се, че:след изписването от лечебното заведение ищецът спира да
посещава работното си място поради временна неработоспособност. След
процесното ПТП пострадалия прави курсове на физиотерапевтични
процедури, но и към момента все още не се е възстановил.Същият и до
момента продължава лечение в домашни условия и все още не се е
възстановил. Изпитва трудност в ежедневието- има нужда от чужда помощ
при приготвяне на тоалета си, при придвижване, не може да осъществява
домашните си задължения поради силни болки. Това води до смущение по
време на сън, често събуждане през нощта, получаване на сърцебиене.Стресът
и болките, които изпитва и в настоящия момент трайно променят
ежедневието му. Инцидентът е изключително интензивен и пречи на
доверителя ми да води нормален и пълноценен живот.Преди процесното ПТП
той е бил в добро здравословно състояние, енергичен мъж с активен социален
живот, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от
3
обичайното си ежедневие. Освен болките Б. е изживял и силен стрес по време
на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него физически
травми се отразяват изключително негативно на здравословното и
емоционалното състояние и ще останат за цял живот в негово съзнание и по
неговото тяло.
Моли съда, да постанови решение, с което да приеме, че предявените
граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ЗД „Бул
Инс“ АД да заплати на М. Д. Б. обезщетение в размер на 10 000лв./десет
хиляди/ частичен иск от 90 000лв./деветдесет хиляди лева/, за причинените
му неимуществени вреди,изразяващи се втьрпени болки и страдания,
вследствие на получени телесни увреждания при процесното
ПТП.Претендирам законната лихва върху сумата от датата на настъпване на
ПТП- 21.07.2020г., до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира подробно становище, че
предявената искова претенция е неоснователна, като прави и възражение за
съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Не е спорно, видно от приложения по делото Констативен протокол за
ПТП и приложената към него План- схема с пострадали лица № 25700-
2885/24.07.2020г., че на 21.07.2020 около 16,40 часа, Участник 1-ППС с
рег.***“, управляван от Д. И. И. и ППС с рег. № ЕН ***, марка „***“, модел
„Берлинго“ с водач И. П. И. и пътник М. Д. Б. са претърпели ПТП. Видно
от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 257000-
2885/24.07.2020г. лицето М. Д. Б. е пътник и е пострадал следствие на
процесното ПТП, като се е намирал в л.а.
Не е спорно между страните и се установява от Заявление от ищеца
до ответника ЗК БУЛ ИНС АД, че ищецът е описал претърпяното ПТП,
приложил е препис от Констативен протокол за ПТП и е направил искане за
определяне справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Представено като доказателство по делото и отговор с изх.№ НИД-
4632/09.07.2021г. изпратени от ответника до процесуалния представител на
ищцеца, с които се отказва да се изплати застрахователно обезщетение до
4
представяне на влязъл в сила акт, от който се установява, че виновен за
процесното ПТП е водач, застраховал МПС-то си в застрахователното
дружество.
Изготвена е СМЕ и в хода на процеса. Представено като доказателство
по делото ДП№1839/2020г. по описа на РП, с изготвена СМЕ в която са
описани травматичните увреждания на ищеца по делото.
Приобщено като доказателство по делото е по ДП №1839/2020 г. по
описа на РП Плевен, както е изготвена и СТЕ относно механизма на ПТП.
Разпитани са свидетелите *** И. относно претърпените болки и
страдания на ищеца и свидетелите В.й Х., Д. И. и И. И. относно възприетата
обстановка, като очевидци, респ. участници в ПТП-то.
Спорен по делото е въпроса налице ли е виновно поведение от страна
на водача на лекотоварния автомочи има ли съпричиняване и дължи ли се
претендиранато обезщетение.
Въз основа на изложеното, съдът приема, следното:
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
5
причинител.
Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно,
фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки(юридически
факти): 1)застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и 2)наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-
застраховател.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че
това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Спорно по делото е наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже,
че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Не е спорно, че между ответника и собственика на л.а. *** ЕН *** е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Не е спорно , че застраховката е със срок на валидност
от 15.12.2019г. до 14.12.2020г.
От изслушаната САТЕ, която е изключително подробна, се установява:
Произшествието се състои в сблъсък на два автомобила, реализирано по
следния начин: движение на лек автомобил "***“ с рег.№ *** от полагащата
му се лента за движение към лентата за насрещно движение, сблъсък с
попътно движещия се зад него автомобил "***" с рег.№ ЕН *** и последващо
6
движение на двата автомобила след удара до установяването им в покой на
мястото, където са намерени.До сблъсъка на 21.07.2020 г., автомобил "***" с
рег.№ ЕН *** се е движел със скорост Vс = 27,44 м/сек = 98,78 км/ч към гр.
Долни Дъбник, престроявайки се от дясната пътна лента в лявата (за
насрещно движение) две секунди преди реализираното спиране. В същото
време попътно, пред автомобил "***" в дясната пътна лента, в посока гр. Д.
Дъбник се е движил автомобил "***" с рег.№ *** със скорост Vуд.2= 6,53
м/сек = 23,5 км/час. На 13,92 м преди мястото на удара, водача на автомобил
"***" с рег.№ *** променя направлението на управляваното от него МПС,
като от полагащата му се дясна пътна лента се престроява в лявата,
реализирайки движение в дъга на ляв завой към крайпътно отбивка. Към този
момент, челната част на автомобил "***" с рег.№ ЕН *** се е намирала на
разстояние V уд.2 = 55,73 м. от мястото на удара, като водача на МПС
предприема спиране чрез натиск върху спирачния педал.
Така движейки се един към друг двата автомобила достигат до мястото на
първоначален контакт, с което е започнал удара между тях. Получил се е
страничен кос удар, който е отразен с позиция № 13 в Приложение № 1 на
настоящата експертиза.Мястото на удара, отразено като вертикална проекция
на контактното петно върху асфалтовата настилка в надлъжно направление е
на S уд.надл = 48,9 м от Ор№1. В напречно направление, мястото на
първоначален контакт при удара е на Sуд. Напр. = 5,0-6,4 м вляво от десния
край на асфалтовата настилка по посока на движение на двете МПС.
В първата фаза на удара, предна дясна ъглова част на автомобил "***" с
рег.№ ЕН *** в областта на облицовка предна броня, преден десен калник,
дясна част на предна престилка е започнала да контактува със странична
задна лява част от купето на "***" с рег.№ *** в областта на заден лява
страница (калник), задна лява врата и задна лява гума. ". Получили са се
еластични и пластични деформации в контактуващите се повърхнини и части,
а възникналите тангенциални ударни сили се стремят да отделят двете
МПС.Втората фаза съдържа транслационно- ротационното движение на двете
МПС, което е с по-голямо изразена ротация за автомобил "***" с рег.№ *** .
В процеса на това движение от двата автомобила са се отделили части, които
са намерени при огледа. След удара двете МПС са изминали определени
разстояния, движейки се закьснително до установяването им в покой, с което
7
произшествието е приключило.
Първоначалния контакт между автомобил "***" с рег.№ *** и
автомобил "***" с рег.№ ЕН *** е настъпил в лентата за насрещно движение
(лента за движение от ***), спрямо посоката на движение на двата
автомобила.
Скоростта на лек автомобил "***" с рег.№ ЕН *** преди удара се е
движил със скорост Vс = 27,44 м/сек = 98,78 км/час, а в момента на удара е
бил със скорост Vуд 1 = 21,23 м/сек = 76,44 км/час.
При сравняване на отстоянието на автомобил "***" с рег.№
ЕН *** до мястото на удара към момента, в който водача на "***" с рег.№ ***
е променил направлението на управляваното от него МПС от полагащата му
се към насрещната пътна лента с дължината на опасната зона при реалната
скорост на движение и при скорост 90 км/час се получава следното
неравенство:О Рсп.с = 89,37 м > Sс.12 = 55,73 м < Осп. С90 = 76,85
м.Посочено е:От горното неравенство е технически възможно да се
направи извода, че водача на "***" не е имал техническа възможност да спре
до мястото на удара, към момента, в който направлението на "***" се е
променило от полагащата му се към насрещната пътна лента.
5.2. При движение на автомобил "***" с максимално разрешената скорост за
дадения пътен участък - 90 км/ч. и аналогични действия на водача на
автомобила, то същият би достигнал мястото на удара 0,32 сек. по-късно,
като за това време "***" ще измине 2,09 метра след мястото на удара, удар
отново ще настъпи, като деформациите на МПС, ударния импулси за всяко
едно от тях и разстоянията след удара биха били с по- малки числени
стойности. Водачът на автомобил "***" с рег.№ *** е имал техническа
възможност да предотврати ПТП.Към момента, в който челната част на
автомобил "***" с рег.№*** е бил на разстояние 13,92 м от мястото на удара
и водача наМПС предприел действия за промяна на направлението на МПС,
прстроявайки се от дясна в лява пътна лента, автомобил "***" е бил на 55,73
м от мястото на удара, в лявата пътна лента. Към този момент и преди него,
водача на автомобил "***" с рег.№ *** е имал техническа възможност да
възприеме местонахождението, посоката и направлението на автомобил
"***", да го пропусне, а след това да реализира движение в избраната от него
посока, с което да предотврати ПТП.
8
Свидетелите И. И. и В.й Х. посочват, че другият автомобил не е бил с
подаден сигнал за маневра, а свид. Д.И., че е подал мигач.
От приложено ДП №№1839/2020г., се установява, че че същото е
прекратено с Постановление на прокурор при РП-Плевен, тъй като
пострадалият от ПТП-то М. Д. Б. е отказал да води наказателно преследване
спрямо Д. И. И.. От мотивната част на Постановлението за прекратяване на
ДП от 01.03.2022 г. е прието, че виновен за ПТП-то е ищецът по делото, а не
водача на лт.а. „***“.Изложени са мотиви, съобразени с изготвената САТЕ и
събран доказателствен материал, че водачът на „***“ е имал техническа
възможност да предотврати произшествието със свое адекватно поведелние
при предприемане маневрата навлизане в лявата лента на движение.
Скоростта на лекотоварния автомобил „***“ е ирелевантна, тъй като и
допустива скокост от 90 км/ч не е било възможно той да избегне удара.
Констатациите в Постановлението за прекратяване на ДП, а именно, че
водачът на лек автомобил „***“ е могъл да избегне удара се подкрепят и от
изслушаната по настоящето дело САТЕ, неоспорена от страните по делото и
която съдът кредитира при формиране на извода, че водачът на застрахования
в ответното дружество автомобил не е виновен за процесното ПТП.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се доказа един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че
процесното ПТП е причинено виновно от водача на застрахования автомобил
то предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да се
обсъждат вредите, които е безсъмнение е понесъл ищецът, както и останалите
възражения и доказателства.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените деловодни разноски: в размер общо 2016лв., от
които 1400лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.3 и
ал.9 от Наредба№1/2004г., фактическата и правна сложност на делото и
616лв. за експертизи и свидетели. Съобразено е и направеното възражение за
редукция на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Б., ЕГН**********, искове с правно
основание чл.432, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г*** да заплати на
ищеца сума в размер на 10000 лева, представляващ частичен иск от иск в
размер на 90 000 лева, представляващи представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие
от ПТП от 21.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП-
то-21.07.2020г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Д. Б., ЕГН**********, да
заплати ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
г*** сума в размер на 2016лв., представляващи направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10