РЕШЕНИЕ
№ 1524
гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101700 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че е с
решение * по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на *е възстановено правото на собственост
спрямо недвижими имоти, намиращи се в *. Изтъква се, че на 15.11.2006г. единственият
наследник на собственика на имота *с ищеца договор за продажбата му, за което е съставен
нотариален акт *. Твърди се, че след смъртта на продавача, неговият наследник М. Д. М. е
сключил на 19.06.2019г. с Г. М. Р. договор за продажба на същия имот, обективиран в
нотариален акт *, както и че приобретателят по сделката го владее без основание. Ищецът
твърди, че разпоредителната сделка от 15.11.2006г. отговаря на изискванията на закона и е
породила транслативния си ефект като последващият приобретател не е придобил вещни
права спрямо имота тъй като същият е изваден от патримониума на праводателя му. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че по силата на договора за продажба от
15.11.2006г. ищецът е собственик на процесния имот както и за осъждането на ответника Г.
Р. да предаде владението спрямо него. Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът М. Д. М., в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба
като изразява становище, че към *** сключване на договора от 19.06.2019г. е бил
собственик на процесния имот.
Ответникът Г. М. Р., в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва
основателността на претенцията по чл. 108 от ЗС. Излага становище, че след продажбата от
19.06.2019г. в продължение на 5 години е упражнявал непрекъснато владение спрямо имота
1
като е сключвал договори за наем, поради което и на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС е
придобил собствеността му. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени положителен установителен иск за собственост
по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С решение * по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на * е възстановено правото на собственост
спрямо три недвижими имота, намиращи се в *. На 15.11.2006г. ****** с ищеца договор за
продажбата на процесната нива, за което е съставен нотариален акт *. Прехвърлителят
починал на * като оставил за свои наследници по закон * М. Д. М. и *. На 19.06.2019г.
между М. М. като продавач и Г. Р. като купувач е сключен договор, обективиран в
нотариален акт *, относно продажбата на всички земеделски земи, предмет на решението *.
За периода от 01.07.2019г. до 01.06.2023г. по отношение на същите земеделските земи са
сключени пет договора за наем от ответника Г. Р., с които на ***** е предоставено
възмездното им ползване за срок от една година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
* е единствен наследник на *като към момента на реституцията по наследствено
правоприемство е била едноличен собственик на процесната нива. Вещните права спрямо
земеделската земя валидно са прехвърлени от нея в полза на ищеца с разпоредителната
сделка от 15.11.2006г., която отговаря на формалните изисквания на закона за сключването
й. Поради това към момента на откриване на наследството на * тези права не са били част от
наследственото имущество и не са преминали в патримониума на ответника М. М.. След
като последният е нямал вещни права спрямо имота, договорът за продажба сключен с
ответника Г. Р. не е породил вещнопрехвърлителен ефект и на това основание
приобретателят не е станал негов собственик. По делото не се оспорва, че от 19.06.2019г.
купувачът по втората разпоредителна сделка е започнал да упражнява фактическа власт
спрямо нивата *като владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Срокът по чл. 79, ал. 2 от
ЗС, обаче е прекъснат на 07.06.2023г. с предявяване на ревандикационния иск срещу него
съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС, поради което възражението за придобиване
на правото на собственост по давност е недоказано. От изложеното се достига до извод, че
ищецът е едноличен собственик на имота и че ответникът Г. Р. го владее без основание, тъй
като фактическата власт е установена след сключване на разпоредителна сделка с
несобственик, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ответника Г. Р. за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците следва да
заплати на ищеца по 512,50 лв., представляващи направени по делото разноски за държавни
такси и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника Г. Р. за прекомерност на
2
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС е неоснователно, защото
възнаграждението не надвишава размера по чл. 7, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размерни на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Д. М. с ЕГН: ********** * и Г. М. Р. с ЕГН:
********** *, че *, в качеството на купувач по Договор за покупко-продажба от
15.11.2006г., *, е придобил правото на собственост спрямо *.
Осъжда Г. М. Р. с ЕГН: ********** *, да предаде на *, владението спрямо *.
Осъжда М. Д. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 512,50 лв. /петстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда Г. М. Р. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 512,50 лв. /петстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3