О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260279 27.11.2020
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
27 ноември две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………… ………………………………………………...
Прокурор ……………………………………………………………………......
като
разгледа докладваното от зам.председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3307
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,
ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.“******чрез
адв.З.Ц.против разпореждане № 260938 от 24.09.2020
г. по ч.гр.д.№ 3640/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД гр.С. срещу длъжника М. Г.П. по
отношение на вземането за сумата от 146,29 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователно.
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано.Излага съображения. Моли
да бъде отменено обжалваното разпореждане и постановявано ново, с което се
разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези вземания. Претендира и за
направените разноски за настоящото производство.
Препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
След преценка на становището на
жалбоподателя и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№ 3640/2020 г. по описа на
СтРС е било образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу М.Г.П. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК общо
за сумата от 747,57 лв.
Заявителят е посочил, че вземането му
произтича от сключени на договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
21.12.2015г., допълнително споразумение
към договора за мобилни/фиксирани услуги от 11.07.2017г. и договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 14.09.2018г.
Длъжникът не изпълнил задължението си да
заплаща цената на получените мобилни услуги, лизингови вноски за предоставените
устройства и задълженията си да неустойки, възникнали вследствие на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради
изпадането му в забава или по негова инициатива, начислени във фактури.
С обжалваното разпореждане съдът е
приел, че начислената по договора неустойка не се дължи поради е нищожността на
клаузата, която я урежда.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря
на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той
препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1
т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а
с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с договора за
мобилни услуги неустойка е компенсаторна по своя характер и за нейното
възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без
значение. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за периодично
изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.88,
ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи
на принципа на справедливостта, т.к. правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя представлява потестативно право на
мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите
задължения по договора за предоставяне на мобилни услуги и въпреки това да
претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна
по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за
останалия срок на договора да предоставя мобилни услуги, а от друга – ще има
право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и
обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената
цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
С оглед на изложените съображения
въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за
постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния
закон за неоснователни.
Нормата на чл.411, ал.2 от ГПК
задължава съда в заповедното производство да извърши преценка за съответствие
на претендираното вземане с императивните правни норми и добрите нрави.
Извършването на тази преценка не
противоречи на принципа на диспозитивното начало, т.к. законът не допуска
съществуването на права, които са в нарушение на установения правов ред, а
призвание на съда е да съблюдава за това.
Обстоятелството дали между страните по
една правна сделка е налице спор относно съществуването на правата,
съставляващи предмета й, или не е налице
такъв спор, е без никакво правно значение, ако с тази сделка се
нарушават императивни правни норми или добрите нрави.
В такъв случай ще е налице нищожност
на правната сделка и за страните по нея не ще се породят права, поради което и
не следва да съществува правен ред, по който страната по такава сделка да може
да се снабди с изпълнително основание и изпълнителен титул за несъществуващо
/невъзникнало/ право.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящото производство не
се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника по аргумента на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260938 от 24.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 3640/2020 г. по
описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „Т.Б.“
ЕАД гр.С. срещу длъжника М. Г.П. по отношение на вземането за сумата от 146,29
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: