РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти декември
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 178 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Община Пирдоп, БУЛСТАТ: *********, с административен
адрес: гр.Пирдоп, пл. „Тодор Влайков“ №2, срещу Наказателно постановление /НП/
№ 7 издадено на 08.08.2019 г. от директора на Областно пътно управление /ОПУ/-
София, с което на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата
/ЗП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер 3000 лв. за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ ЗП,
изразяващо се в това, че на 11.01.2019г. без разрешение за специално ползване
на пътищата от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ София,
управляваща Републиканския път I-6, km 201+460 /ляво/, експлоатира рекламно съоръжение.
Жалбоподателят
счита, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не са
спазени правилата за връчване на Акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/, което опорочава издаването впоследствие на НП. В
обстоятелствената част на обжалваното НП се твърди, че не е посочено кой е
извършителят на нарушението. Нищо не се споменавало за изграждане на
съоръжение, както и не бил изследван въпросът кой е изградил съоръжението,
предвид обстоятелството, че е цитирана за нарушена разпоредба, която определя,
че е забранено изграждането на рекламни съоръжения без съответно разрешение. На
следващо място се сочи, че нито в АУАН, нито в НП са посочени достатъчно
конкретно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и
описанието на нарушението. В този смисъл АУАН се сочи, че не отговаря на
изискванията свързани с необходимите му реквизити – чл.42, т.4 ЗАНН, както и НП
не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Липсвала и
индивидуализация в необходимата степен на мястото на извършване на нарушението,
а обхватът на пътя не бил описан с конкретни параметри. Не било ясно в какво се
изразява изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено. Не
било ясно кое поведение е възприето от наказващия орган като „експлоатиране на
рекламно съоръжение“. Не било посочено на какво разстояние от края на платното
за движение се експлоатира съоръжението, какъв е физическият размер на
съоръжението, както и други признаци за съставомерност на деянието във връзка
със законови понятия, цитирани в жалбата. На следващо място се сочи, че на
11.01.2019г. не са осъществявани активни действия за реално експлоатиране на
рекламното съоръжение и извод, че съоръжението е било експлоатирано не може да
се обоснове. Не било прецизно цитирането и на санкционните норми, а вменените
цифрово нарушения били две – за изграждане и експлоатация на рекламно
съоръжение, докато словесното описание било само за експлоатация. Сочи се, че
ако извършените нарушения са били две, а наложеното наказание – само едно, то е
допуснато нарушение на чл.18 ЗАНН, според който за всяко отделно нарушение се
налага отделно наказание и нарушението на това правило е съществено процесуално
нарушение. Сочи се още, че не са налице каквито и да е доказателства, които да
потвърждават нарушението на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и б. „в“
ЗП и не е направено усилие да се установи прекия извършител на противоправното
деяние, увредил съответните обществено отношения. На последно място,
жалбоподателят е поискал от съда, в случай че счете, че е налице доказано
нарушение, то да се отнесе към нормата на чл.28 ЗАНН като маловажен случай.
В
съдебно заседание жалбоподателят Община Пирдоп се представлява от упълномощения
адв. В.В. от САК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Адв.В. счита,
че същото е издадено в противоречие с императивни разпоредби на закона.
Депозирана е от жалбоподателя чрез кмета на община Пирдоп и писмена защита, с
която се акцентира на основните съображения за незаконосъобразност на
процесното НП, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна ОПУ- София взема становище по
съществото на делото чрез упълномощения процесуален представител юрк. Здравко П.,
който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Счита за установено от доказателствения материал по безспорен
начин, че санкцията е правилно наложена. Въззиваемата страна също е депозирала
писмено становище, в което се сочи, че обжалваният акт е издаден в предвидената
от закона форма, както и съдържа изискуемите реквизити. Сочи се, че съгласно
чл.53, ал.2 ЗАНН пороците на АУАН не са пречка за издаване на НП ако е установено
по безспорен начин деянието, неговият автор и вината му. Въпросът дали НП е
законосъобразно издадено трябвало да се решава не с оглед на това дали са
допуснати въобще нарушения, а с оглед на това доколко те са пречка да се
установи, че деянието е извършено. Конкретните обстоятелства по нарушението в
процесния казус се считат за установени. Счита се още, че чл.28 ЗАНН е
неприложим в настоящия случай. Сочи се в заключение, че нарушението е съществено, обжалваното НП е
правилно, а наложената административна санкция е в предвидения от закона размер
с оглед степента на обществен опасност на нарушението и целите, визирани в
чл.12 ЗАНН.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
11.01.2019г., в обхвата на Главен път I-6, km 201+460, служители на
Областно пътно управление – София установили, че има поставено рекламно съоръжение
– билборд. Установили още, че ОПУ-София не е издавало разрешение за специално
ползване на пътя относно това рекламно съоръжение. Тъй като мястото, на което
бил поставен билбордът било едновременно и начало на общински път, било
преценено, че рекламното съоръжение е изградено и използвано от община Пирдоп.
До кмета на община Пирдоп била изпратена покана за премахване на рекламното
съоръжение в 15-дневен срок, която не била изпълнена, а вместо това с писмо
кметът информирал ОПУ-София, че рекламното съоръжение било поставено с
разрешение за поставяне в терен между общински път с номер SFO3458 за
местност „Еленско“ и ГП I-6.
Кметът бил поканен за съставяне на АУАН, но поради
неявяването му, такъв бил съставен в негово отсъствие на 11.04.2019г. и връчен
при отказ. На основание съставения АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 7/08.08.2019г. от Директора на ОПУ-София.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите И.П.М., Т.Т.И., С.Н.В., както и от събраните писмени
доказателства – АУАН № 26/11.04.2019 г.; снимка/схема на местоположението на
неправомерно експлоатираното рекламно съоръжение, изготвена от ОПУ-София;
кореспонденция между ОПУ-София и община Пирдоп.
Разпитани
са по делото трима свидетели – актосъставител и свидетели по АУАН.
Свидетелят
И.М. заявява, че работи на длъжност „главен специалист“ в ОПУ-София и си спомня
за случая, за който бива разпитван и поддържа своите констатации. Твърди, че
става въпрос за изградено съоръжение без съответното разрешение за изграждане и
разрешение за експлоатация и че същото се намира на Главен път I-6, който се поддържа и е собственост на А„ПИ“. Категоричен
е, че съоръжението нямало нужните документи за изграждане и експлоатация. Това
била причината да се напише уведомително писмо до кмета на община Пирдоп за
премахване на съоръжението поради нерегламентираното му поставяне, но същото не
било премахнато. Свидетелят твърди, че е спазил процедурата и е поканил кмета
на община Пирдоп за съставяне на АУАН, но същият не се явил, след което свидетелят
съставил АУАН, който бил изпратен за връчване чрез колегата му Т.И., но кметът
отказал да го получи. Свидетелят твърди, че рекламното съоръжение е билборд.
Обяснява, че от общината влезли в кореспонденция, за да оспорят предписанието
за премахване, твърдейки че съоръжението е на общински път. Свидетелят
потвърждава, че на мястото има общински път, но има правила, които не са
спазени, а именно: при изграждане на съоръжение в обслужващата зона – например
на територията на общината или друг частен имот, при близост на пътна връзка,
съоръжението следва да се изтегли на 100 м. от пътната връзка и да се спазят
отстоянията по Наредбата за специално ползване на пътищата, което в конкретния
случай не било изпълнено. Освен това трябвало да има и разрешение да се сложи
съоръжението на това място, тъй като влиза в строителната ограничителна линия
на пътя, която е 25 м., като ако съоръжението е на 26ти метър то вече свободно
може да се сложи, тъй като А“ПИ“ няма отношение. Свидетелят М. твърди, че от
общината представили някакво разрешение за поставяне на съоръжението, което е
нерегламентирано пред А“ПИ“, която трябва да издаде съответното разрешение за
изграждане и експлоатация, но такова в случая няма. Обяснява накратко
процедурата. Свидетелят твърди, че съоръжението е било поставено на около 2
метра след канавката, което влиза в обслужващата зона на пътя и от там вече
влиза правилото, че следва да се изтегли на 100 м. от пътната връзка. Заявява
обаче, че точни метри не може да каже, защото не е измервал, а не е измервал
защото няма отношение. Свидетелят М. сочи, че разбрал, че съоръжението е на
община Пирдоп, а чрез направената кореспонденция с кмета, той един вид си е
признал, че е на общината. Не може да каже на какво отстояние е било
съоръжението от населеното място. Свидетелят не си спомня точно по какъв начин
е било експлоатирано рекламното съоръжение, но заявява, че май рекламирало нещо
за чиста вода.
Разпитана
е като свидетел Т.Т.И. – ръководител на „РПС“ – Златица към ОПУ-София. Заявява,
че тя е човекът, който е ходил да връчи на кмета на община Пирдоп АУАН, но той
е отказал, което било удостоверено със свидетели. Свидетелката твърди, че
АУАН-ът е съставен за незаконен билборд, но как точно е установено нарушението
актосъставителят можел да каже. Той и се обадил да отиде да види билборда, след
което тя отишла и на място констатирала, че наистина има поставен билборд,
обадила се на колегите си и те продължили процедурата. Запитана дали е разбрала
от кой е изградено това съоръжение, свидетелката заявява, че не е разбрала.
Няма спомен дали е давано предписание за премахване на билборда.
Другата
разпитана свидетелка – С.Н.В. *** на длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности“ и че е била поканена да присъства при
съставянето на акта и удостоверила с подписа си, че по покана на
актосъставителя не се е явил собственика на рекламното съоръжение. Знае за
какво е съставен АУАН. Обяснено и било от актосъставителя, че съоръжението е
незаконно и няма съответните разрешителни.
Представена
е по делото разменена кореспонденция между ОПУ-София и община Пирдоп. С писмо
изх. №08-00-8/11.01.2019г. ОПУ-София е уведомило кмета на община Пирдоп, че при
извършен обход на рекламни съоръжения по Републикански път I-6 /София-Бургас/
установили, че на км 201+406 в ляво има незаконно изградено рекламно съоръжение
и във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ и на основание чл.57, ал.1 от
Закона за пътищата са длъжни в 15-дневен срок от получаване на писмото да
премахнат рекламното съоръжение. С писмо изх. №6600-6-1/22.01.2019г. община
Пирдоп чрез кмета Ангел Геров е отговорила на писмото на ОПУ-София, заявявайки
че рекламното съоръжение е поставено с разрешение за поставяне №18/12/07.2005г.
в терен между общински път с номер SFO3458
за местност „Еленско“ и ГП I-6 /София-Бургас/.С писмо изх. №08-00-100/21.03.2019г. ОПУ-София информира
кмета на община Пирдоп, че съоръжението се намира в обхвата на пътя, не попада
в урбанизираната част и Разрешения за специално ползване на пътищата чрез
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения се издават от Агенция „Пътна
инфраструктура“ след преминаване на регламентираните от Закона за пътищата и
Наредбата за специално ползване на пътищата процедури, а цитираното от общината
разрешение за поставяне от 2005г. е неоснователно и невалидно пред Агенция
„Пътна инфраструктура“. С писмото е поканен кметът или упълномощено лице в
5-дневен срок да се яви в ОПУ-София за съставяне на АУАН и е посочено, че при
неявяване в срок, АУАН ще бъде съставен в тяхно отсъствие съгласно чл.40, ал.2 ЗАНН. Няма представени доказателства на коя дата е получено последното цитирано
писмо, съдържащо покана за явяване за съставяне на АУАН.
Видно
от приложения оригинал на Акт за установяване на административно нарушение
/л.25 от делото/, той е съставен на 11.04.2019г. на територията на ОПУ-София от
И.П.М. на длъжност „старши специалист“ в присъствието на свидетелите Т.Т.И.-Атанасова
и С.Н.В..***, ЕИК: *********, представлявана от кмета Ангел Пенчов Геров за
това, че на 11.01.2019г., след извършен оглед на място, било установено, че
експлоатира рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на
пътищата, на път I-6, km 201+460 ляво,
с което е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ от Закона за пътищата. Като
„забележка“ е отбелязано, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл.40, ал.2 ЗАНН. За удостоверяване верността на написаното подписи
са положили актосъставителят и свидетелите по АУАН.
Представена е на вниманието на съда „схема“ на
процесния пътен участък, изготвена от инж. С.В. – „главен експерт“ в отдел
„ИРД“ в ОПУ-София, на която със стрелка е отбелязано местоположението на
процесното рекламно съоръжение и е видно, че посоката е с.Антон - гр.Пирдоп.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 14.08.2019
г. на служител на община Пирдоп, а жалбата е подадена чрез куриер на 21.08.2019
г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения - както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на обжалваното НП, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на
жалбоподателя, както и върху законосъобразността на обжалваното НП.
Основателни
са голяма част от възраженията, наведени с жалбата.
На
първо място, никъде в съставените документи - АУАН и НП, не е посочено за какво
рекламно съоръжение по вид се касае, доколкото понятието „рекламно съоръжение“
е общо и събирателно такова. Единствено в кореспонденцията между страните се
споменава, че се касае за „билборд“. Този пропуск не е съществен според съда,
доколкото установи се, че санкционираното лице, още преди издаването на
процесното НП е било вече наясно за изграждането и експлоатацията на какъв вид
рекламно съоръжение бива административно обвинено.
На
второ място обаче, не е достатъчно ясно и конкретно описано местоположението на
рекламното съоръжение. Описанието се изчерпва с посочване на номера на пътя и
точния километър от пътя, където съоръжението е поставено. Не е отразена
посоката, която е отправна за преценка на местоположението. Не са посочени
отстояния на съоръжението от пътя. Това е така, тъй като не са извършени никакви
замервания. Свидетелят - актосъставител потвърди този факт. В същия смисъл, не
са посочени и точни параметри на рекламното съоръжение.
Тук
следва да се посочи, че според настоящия състав контролният орган е подходил
твърде формално при извършване на проверката. Вместо да сформира комисия, която
да посети местонарушението и да извърши необходимите замервания за отстоянията
на рекламното съоръжение от пътя и параметрите на самото съоръжение и да ги
отрази в протокол, който впоследствие да е надлежно доказателство, са извършени
две посещения от отделни служители на ОПУ-София, които не само не са правили
измервания, но и не са се задълбочили във визуалното си възприятие за
рекламното съоръжение, тъй като не са запомнили точно какво е изобразено на
него. Този подход е „несериозен“ от страна на административнонаказващия орган и
следва да се възприеме като процедурен недостатък. Становището на свидетеля М.,
че измерване не било необходимо, е неправилно според съда, тъй като част от
фактическия състав е описанието дали рекламното съоръжение се намира в „обхвата
на пътя“ или в „ограничителната строителна линия“, което в случая не е
установено безспорно, а не е и посочено.
На
следващо място, административнонаказващият орган не е положил необходимите
усилия да установи нито кога е изградено съоръжението, нито пък е възприело
период на експлоатация, а е счело, че е достатъчно да посочи една единствена
дата – тази на установяване на нарушението и като дата на самото нарушение. Не
е без значение обаче нито кога е изградено съоръжението, нито колко дълго е
ползвано по предназначение без съответните разрешителни, тъй като тези
обстоятелства, освен че са част от фактическата обстановка, която следва да се
установи правилно, са от значение и за индивидуализацията на наказанието
предвид степента на обществена опасност на нарушението.
На следващо
място, в АУАН и НП, като обстоятелства
при които е извършено нарушението се сочи, че жалбоподателят екслоатира без
разрешение за специално ползване процесното рекламно съоръжение, а са цитирани разпоредбите на две отделни нарушения от ЗП – чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ /изграждане на рекламно
съоръжение/ и б. „в“ /експлоатация на рекламно съоръжение/. Следователно
за жалбоподателя възниква неяснота за какво именно е привлечен към
административнонаказателна отговорност - за изграждане на рекламно съоръжение
без разрешение или за експлоатация на рекламно съоръжение без разрешение за
специално ползване или и за двете нарушения, като се държи сметка, че
наложената с наказателното постановление санкция в случая е една. От разпита на актосъставителя и от даденото предписание
за премахване на рекламно съоръжение става ясно, че становището на
административнонаказващият орган е било, че съоръжението е изградено от община
Пирдоп, именно поради което на нея е предписано да го премахне. Това становище
обаче е намерило изражение в АУАН и НП единствено при цитиране на нарушените
разпоредби, без да има каквото и да е словесно описание на възприетото
нарушение – изграждане на рекламно съоръжение без надлежно разрешение за това.
Ако се възприеме, че община Пирдоп е счетена от контролния орган само за
експлоатиращ съоръжението субект, то изобщо не е следвало на нея да се дава
предписание за премахване. В противен случай – ако идеята на органа е била да
вмени на община Пирдоп двете нарушения – „изграждане“ и „експлоатация“, освен
че е следвало да се направи прецизно описание на нарушението, е следвало да се
наложат и две санкции по смисъла на чл.18 ЗАНН. Неяснотата, която
административно-наказващият орган е създал относно това за какви и колко на
брой нарушения санкционира нарушителя, представлява съществено процесуално
нарушение.
С
оглед лаконичното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, което не
носи достатъчна информативност за съставомерните признаци на нарушението, съдът
намира, че са нарушени нормите, предвиждащи задължителни реквизити на двете категории
актове и по-конкретно: нарушени са чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Нарушението на тези разпоредби е самостоятелно
основание за отмяна на НП. В конкретния
случай нарушението не съдържа минимално дължимото по
силата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН
описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Както е изрично
записано в АУАН и НП, констатирана е
експлоатация на рекламното съоръжение. В този смисъл, съществено
за твърдяното в НП нарушение е липсата на каквото и да било описание какво е
било изобразено на рекламното съоръжение.
Това нарушение на изискването по чл. 57 ал.1
т.5 ЗАНН за
описание на нарушението в НП е изключило адекватната защита на
жалбоподателя по въпроса експлоатира ли и как рекламното съоръжение. Това
неописание на нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено,
е започнало още от АУАН, където не само,
че не е посочено какво изразява рекламното съоръжение, но и липсва посочване дори какво е
самото рекламно съоръжение. За приписваното на жалбоподателя нарушение, а
именно: че
експлоатира рекламното съоръжение,
този пропуск представлява неописание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Дали е налице експлоатация на рекламно съоръжение е оценка на
конкретни факти, най-важният от които е какво има на това рекламно съоръжение,
какво е изобразено, изобразено ли е въобще нещо и какво. В случая от
съдържанието на АУАН и НП правото на защита на жалбоподателя е накърнено по
фактите, чрез които се е осъществил съставът
на приписваното му нарушение. Пестеливото в случая описание на рекламното
съоръжение в АУАН и НП и дори противоречиво описание на нарушението чрез
посочване цифрово на
две различни форми на изпълнителното деяние,
безспорно се е отразило на законосъобразността на процесното НП. Следва
също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е
необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК, докато
с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем.
Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Становището
на въззиваемата страна, че дори да се констатират пороци в АУАН, то НП може да
се издаде ако е безспорно установено нарушението, самият нарушител и неговата
вина е правилно, доколкото чл.53, ал.2 ЗАНН предвижда именно това, но е
неприложимо за настоящата хипотеза и настоящия казус, тъй като пороците на АУАН
са пренесени и в наказателното постановление, без да бъдат предварително
отстранени, с което е опорочена по необратим начин, без възможност за саниране,
административно-наказателната процедура. Следва да
се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в административнонаказателния
процес, в ЗАНН, респ. и в субсидиарно приложимия НПК не е
предвидена възможност за
технически грешки и пропуски
в НП. Саниращата разпоредба на чл.53,
ал.2 ЗАНН е неприложима за самото наказателно постановление. С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в
тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Освен
изложеното,
следва да се отбележи, че в атакуваното НП наказанието е било наложено на
основание чл. 54 ал.1 във вр.с чл. 53 ал.1 ЗП. Всяка една от тези две цифрово посочени разпоредби съдържа отделни
хипотези. За яснота на обвинението наказващият орган е бил длъжен да прецизира
и конкретизира кое точно предложение има предвид за да може привлечения към
административнонаказателна отговорност да организира защитата си в пълен обем.
Отделно
от горепосоченото, следва да се счете, че макар да има приложено писмо-покана
за съставяне на АУАН, няма доказателства кога то е получено от община Пирдоп,
за да се извърши преценка дали са били налице предпоставките на чл.40, ал.2 ЗАНН за съставяне на АУАН е отсъствието на представител на нарушителя.
Процесното наказателно постановление освен това
е издадено от директора на ОПУ- София,
докато издаването на наказателни постановления за нарушения по републиканските
пътища е правомощие на председателя на
управителния съвет на А“ПИ“ или упълномощено от
него лице (чл.56, ал.3, т.1 ЗП). Представено е по делото пълномощно №П-165/18.06.2019г.
от председателя на УС на А „ПИ“ за упълномощаване на инж. Даниела Любенова
Харалампиева-Н., в качеството и на директор на ОПУ-София, за различни дейности,
описани в 15 точки, сред които обаче не е „издаването на наказателни
постановления“. В този смисъл, липсват и доказателства за компетентност на
издателя на наказателното постановление.
С оглед
изложеното,
настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП
са допуснати нарушения от категорията на съществените, които не биха могли да
бъдат отстранени в настоящото производство. Горепосочените съществени процесуални
нарушения необратимо са опорочили производството,
което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон и е
напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Единствено
за пълнота на изложението обаче, следва да се посочи, че освен наличните пороци
от формално и процедурно естество, не може да се счете и за безспорно доказано
вмененото на община Пирдоп нарушение. Несъмнено установено е единствено, че
рекламно съоръжение има изградено и че за изграждане и експлоатация на същото
община Пирдоп не разполага с нарочни разрешения от Агенция „Пътна
инфраструктура“. В действителност, с писмото, което общината е отправила до
ОПУ-София, своеобразно е признала, че тя е изградила рекламното съоръжение и
макар по всяка вероятност именно изградилият съоръжението да е и негов
ползвател, това не се установява по несъмнен начин, а същевременно наложената
санкция изглежда да е именно за неправомерна експлоатация. Нито в АУАН, нито в
НП е описано по какъв начин се експлоатира съоръжението – дали се ползва за
обичайната си цел /реклама/ и какво има изобразено на него, а свидетелите също
не успяха да установят този факт по един несъмнен начин. Налага се изводът, че за да се приеме
налице "експлоатация" на рекламно съоръжение, не е достатъчно да се
установи физическото съществуване на последното след изграждането му. В
настоящото производство факти,
обосноваващи извод за експлоатация, не се доказват, а и не са словесно
посочени, нито от актосъставителя в съставения от него АУАН, нито от административнонаказващият
орган в издаденото от него атакувано НП. Не се установи и точното местоположение
на рекламното съоръжение, за да може да бъде извършена надлежна преценка дали
то попада, както повелява чл.26, ал.2 ЗП в „обхвата на пътя“ или в обхвата на
„ограничителната строителна линия“. Следователно, ангажираните от
административнонаказващият орган доказателства за реалното извършване на
нарушението са недостатъчни и не са от естество да доведат до несъмнен извод за
това.
Поради
гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и подлежи на отмяна. С оглед на това и на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7/08.08.2019 г.,
издадено от Директора на ОПУ-София, с което на основание чл. 54, ал.1 във
вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата на ОБЩИНА
ПИРДОП, ЕИК: *********, с адрес: гр.Пирдоп, Софийска област, пл. „Тодор
Влайков” № 2, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер 3000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1,
б. „б“ и „в“ от Закона за пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: