№ 7327
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110147642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД от Б. ИВ. П. срещу В.А. и С.С. Н., за осъждане ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Б. ИВ. П., ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до
окончателното плащане.
Ищецът Б.П. твърди, че от 09-ти срещу 10-ти през месец юни 2016 г. страдал от висока
температура, получавал сърцебиене и се чувствал отпаднал, което наложило извършване на
множество изследвания за установяване на причината за влошаване на здравословното му
състояние. На 13.08.2016 г. бил приет по спешност за лечение във В.А., като след
първоначален и повторен преглед било установено, че показва неврологична симптоматика,
поради което била направена компютърна томография на главата, при която се установило,
че има неспецифични очертания в главния мозък париетоокциопитално вдясно, като не
можело да кажат от какво естество били тези очертания и че имал компресия и изместване
на мозъка. Поради това ищецът бил приет за допълнителни изследвания и лечение в
Клиниката по неврохирургия на ВМА - МБАЛ София. Веднага му била назначена терапия с
различни антибиотици и медикаменти за намаляване на мозъчния оток и била назначено
допълнително МРТ на главата с контрастно вещество. На 15.06.2016г. било направено
допълнително изследване, което показало наличието на лезии. В разговор с лекарите
получил отговор, че от образа на контрастното изследване не можели да са категорични
какво е, но най-вероятно бил мозъчен абсцес. На 17.08.2016г. му било съобщено, че две от
лезиите се съединили и образували обща с размер 3х4 см, която не подлежала на
консервативно лечение с медикаменти и било наложителна операция. На 18.08.2016г. била
извършена нужната операция от д-р Хаджиангелов, който след операцията дал мнение, че
ставало въпрос за мозъчен абсцес, но окончателната диагноза следвало да се постави след
получаване резултатите от хистологичното изследване, което единствено можело да
установи структурата и вида на оперираните образувания в главния мозък. След операцията
ищецът останал в болницата до 25.08.2016г., след което бил изписан.
1
При изписването лекарите съобщили на ищеца, че хистологичното изследване
показало туморна формация „Глиобластом 4 ст. по СЗО“. На 30-31.08.2016г. получил
епикриза, заедно с решение на Общата клинична онкологична комисия (Клинична комисия
по хематолофия при ВМА - МБАЛ София) и резултата от хистологичното изследване,
извършено от С.С. Н., в което било записано, че оперираната формация била туморна и
според хистологичното изследване било „Глиобластом 4 ст. по СЗО“. На основание на
резултатите от хистологичното изследване, решението на комисията било за провеждане на
съчетана лъчехимиотерапия, а в епикризата диагнозата била „Туморна формация на главния
мозък разположена париетоокципитално вдясно МГБ С 71 (злокачествено новообразувание
на главния мозък).
От поставената диагноза ищецът бил съкрушен, не можел да спи, бил подтиснат,
изпитвал силни притеснения, мисли, страх, болки и страдания, отказал да се храни. Ищецът
и семейството му отказали да приемат диагнозата и потърсили други мнения, като
изпратили за изследване хистологичния материал в други лечебни заведения - болница
Токуда София д-р П.Д.Дакова, УМБАЛСМ Н.И.Пирогов - д-р М.Каменова и в Хановерското
висше медицинско училище, Институт по патология - проф. Д- р Х.Х.Крайпе и проф.д-р
К.Хартман. В периода до получаване на второ мнение ищецът се затворил в себе си, не
излизал никъде, не можел да спи, изпитвал страх, ужас, паника.
След около 20 дни получил резултатите от изследвания от д-р П.Д.Дакова, д-р
М.Каменова и проф. Д-р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Хартман, които изрично отхвърлили
поставената диагноза на база резултата от извършеното хистопатологично изследване № Б-
16-19830-33 от С.С. Н.. На база предоставено заключение от хистопатологичното изследване
от Хановерското висше медицинско училище, ответникът Н. коригирал първоначалното си
и изготвил ново хистопатологично изследване № Б-16-19830-33/01.02.2017г., в което било
записано, че „направената имунохистохимия, каквато към момента във ВМА не е била
възможна, не установява със сигурност наличие на туморен процес, а по-скоро наличие на
възпаление и че трябва да се приеме диагнозата Хроничен мозъчен абсцес“. С
коригираното изследване, така и от заключенията на д-р П.Д.Дакова, д-р М.Каменова и
проф. Д-р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Хартман, се доказвало, че изготвеното първоначално
изследване и поставената диагноза „Глиобластом 4 ст. по СЗО“ от проф. Н. били грешни.
Въпреки това ищецът все още изпитвал страх, притеснение и объркване като не знаел дали
поставената диагноза е вярна или не и дали трябва да проведе лъчехимиотерапия, като след
проведени още консултации с лекари от Хановерското висше медицинско училище, които
категорично отхвърлили поставената диагноза и назначеното лечение, решил да не провежда
назначената лъчехимиотерапия.
Сочи, че майка му понесла изключително тежко новината за сгрешената диагноза и
предписаното му лечение, като това влошило здравословното й състояние, тъй като се
възстановявала от операция, а се тревожела постоянно за здравето на ищеца. Сочи, че
изпитвал угризения за това, че случилото се през 2016 г. съкратило нейния живот и довело
до смъртта й, което обстоятелство увеличило многократно болките и страданията му.
Ответникът В.А. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Оспорват се фактическите твърдения. Твърди се, че на 13.08.2016г.
ищецът постъпил по спешност в неврологичен кабинет на Спешно отделение на ВМА с
приемна насочваща диагноза „Мозъчен оток“, като след направени спешни изследвания и
консултация с неврохирург бил приет в Клиниката по неврохирургия на ВМА с приемна
диагноза „Туморна формация на главния мозък разположена париетоокципитиално вдясно“.
Въз основа на данните от образните изследвания и клиничните данни било преценено, че
пациентът бил показан за оперативно лечение на лезията разположена окципитално вдясно
предвид размера и компресионно-дислокационния синдром в най- голяма степен свързан с
нея. На 16.08.2016г. пациентът бил запознат с неотложността, обема, сложността и
2
характера на операцията, за което подписал информирано съгласие. На 17.08.2016г. била
извършена операция . В хода на операцията се достигнало до туморна формация, като бил
изпратен материал за експресно хистологично изследване. Получен бил резултат за
Глиобластом, оформен впоследствие документално като Резултат за хистопатологично
изследване № Б16-19830-33/24.08.2016г. След безпроблемен следоперативен период,
пациентът на 25.08.2016г. бил изписан. С оглед хистопатологичния резултат ищецът бил
представен на 29.08.2016г. пред Обща клинична онкологична комсиия, от която бил насочен
за начално лечение и съчетана лъчехимеотерапия. Предвид на тежестта на евентуалната
процедура се твърди, че на ищеца било препоръчано преди да пристъпи към онколечение да
потърси второ мнение. Оказано му било съдействие още на 29.08.2016г. да получи
хистологичните си препарати от хистотеката на Клиниката по обща и клинична патология.
След представяне на резултати от страна на ищеца от хистопатологични изследвания в
Токуда, Пирогов и ХВМУ, в рамките на 3 до 10 дни след изписването му от ВМА, ищецът
получил безспорни заключения, потвърждаващи диагнозата мозъчен абсцес и липсата на
морфологични данни за глиален тумор, което отхвърляло необходимостта от провеждане на
съчетана лъчехимиотерапия.
Твърди се, че въпреки погрешно поставената му диагноза на основание сгрешения
хистопатологичен резултат, успешната операция не е довела до неблагоприятни последици
за здравето му, а необосновано, несъстоятелно и прекомерно претендирал обезщетение за
неимуществени вреди, защото в резултат на сгрешената диагноза не са настъпили
неблагоприятни последици за ищеца, защото не била провеждана съчетана
лъчехимиотерапия или какво и да било допълнително лечение. Така и необосновани били
твърденията, че за тридневния срок на неизвестност са причинени изключителни страдания,
вкл. смъртта на онкологично болната му майка.
Ответникът С.С. Н. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че не е участвал пряко или косвено в диагностицирането на
ищеца, а единствената дейност било проведеното хистопатологично изследване № Б-16-
19830-33/29.08.2016г., като същото не представлявало диагноза, а основание за поставяне на
такава в окончателната епикриза, която била изготвена и подписана от лекари в състав, в
който ответникът не участвал. На следващо място, непосредствено след „грешната“
диагноза, ищецът взел всички блокчета с проби от ВМА и ги предоставил на медицински
заведения за изследване, което било видно от представен към отговора препис от
медицински журнал, в който било отбелязано, че на 29.08.2021г. лицето Николай Алексиев
взел блокчетата с пробите, касаещи ищеца. С това се препятствало възможността за
ревизиране и повторно изследване на пробите. Дори да се приемело, че диагностицирането
било невярно, то ищецът научил от независими три източника, че не следва да провежда
лъчехимиотерапия непосредствено след диагнозата от ВМА. На следващо място, акцентира
се, че искът е силно завишен, доколкото не можело да се вмени вина за кончината на майка
му във вина на ответника, така и че за период от 4 дни претендираното обезщетение било
изключително силно завишено.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото медицински документи, се установява, че на 13.08.2016 г.
на ищеца е направено изследване на КТ на глава в Катедра по образна диагностика на ВМА-
МБАЛ София, по което е посочено следното заключение: „парието-окципитално в дясно се
скенират няколко разнокалибрени зони с пръснати очертания с размери 25-40 мм, с
характеристика на абсцесни кухини, изразен перифокален едем, общомозъчен едем,
3
компресия на десния вентрикул.
В приетата като доказателство по делото предоперативна епикриза от 17.08.2016г. е
взето становище, че при ищеца е налице вероятен възпалителен процес – абсцес, с
хематогенен произход на разпространение. Взето е решение да бъдат интервенирани
лезиите, разположени в окципиталния лоб на дясна голямомозъчна хемесфера предвид
интимната им близост една до друга и размер повече от 4 см. с цел ексцизия и евентуално
изготвяне на микробиологично изследване.
Представено е и КТ – изследване на глава с контрастно излседване № 1507 от
18.08.2016г., изготвен от д-р Ива Кисьова, в което е посочено, че състоянието на ищеца след
ексцизия на ту формация в дясно париетоокципитално, като е направено сравнение с КТ
изследване от 13.08.2016 г.
Прието по делото е и МРТ – изследване № 1181 от 15.08.2016 г., в което е посочено, че
са заличени субарахноидните пространства в дясно супратенториално, в дясно
париетоокципитално се виждат две неправилни по форма кситозни лезии с добре видими
различни по дебелина собствени стени, повишаващи във висока степен интензитета на
сигнала на постконтрастните Т1-образи. Констатиран е изразен перифокален едем с
компресия на десния страничен вентикур и значителна дислокация на срединно
разположените мозъчни структури наляво от сагиталната равнина. В заключителната част е
посочено, че описаната МРТ находка е както при множествнеи абсцеси в сясната
голямомозъчна хемисфера с различна давност, киста в десния максиларен синус.
Приета е и епикриза от Клиниката по неврохирургия на ВМА - МБАЛ София, в която е
посочено, че ищецът е приет в клиниката на 13.08.2016 г. и е изписан на 25.08.2016 г., с
поставена следната диагноза: „Ту формация на главния мозък париетоокципитално в дясно.
Вписано е, че е извършена оперативна интервенция на 17.08.2016 г.: Краниотомия в дясно.
Тотална есктирпация на лезия на главния мозък разположена париетоокципитално,
парасагитално посредством ултразвукова асистенция“. Посочено е също, че се касае за
вероятен възпалителен процес и е започната терапия с тройна антибиотична терапия
предоперативно. Вписано е решение на ЛДКОБ: съчетана лъчехимиотерапия.
От приетото по делото решение на обща клинична онкологична комисия/ комисия по
хематология № 1123 от 29.08.2016 г., изготвено от лекарска комисия, с председател Р. Д.
Антонов, и членове д-р Т. Н. Ефтимов, д-р А. Д. Факирова, д-р И. Д. Кисьова, И. Н. Колева и
М. Б. Гарчева-Цачева към ответника В.А., е взето решение за съчетана лъчехимиотерапия.
Приет като доказателство по делото е и резултат от хистопатологично изследване № Б-
16-19830-33/24.08.2016г., по което е посочена диагноза „Глиобластом 4 ст. по СЗО“.
От приетото като доказателство по делото хистологично изследване № Б-16-19830 от
29.08.2016г., изготвено от ответника проф. С. Н., ВМА - МБАЛ- София, е посочена следната
диагноза: „Глиобластом 4 ст.“
Представени са резултати от хистологично изследване №К-59/16 от 02.09.2016г.,
изготвен от д-р П. Д. Дакова, лекар при „Токуда болница-София“, съобразно които на ищеца
е поставена диагнозата „стена на мозъчен абцес с давност. Липсват морфологични данни за
глиален тумор“.
Установя се от приетия по делото резултат от изследване № 1087/16 от Хановерско
висше медицинско училище, по което е взето заключение на 15.09.2016 г., по получените
на 12.09.2016 г. проби, че е прието следното невропатологично – анатомично заключение:
изразена глиоза с хронично фиброзиращо, хронично гранулиращо и отчасти прогресиращо
възпаление с клетъчен детрит отгоре, вероятно абсцесна мембрана, като е вписано и че не се
установява със сигурност възпалителен наделжащ глиобластом и няма данни за малигнитет.
От приетото по делото заключение на комплексна съдебно -медицинска и
психиатрична експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено,
4
доколкото кореспондира изцяло на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, поради което се явяват изцяло неоснователни възраженията на ответната
страна за необоснованост на същото, се установява от вещото лице - онколог, че
„Глиобластомът“ представлява първичен злокачествен тумор на мозъка, не са установени
определени рискови фактори за развитието му, квалифицира се на първичен и вторичен.
Възниква от астроцитите - звездовидни клетки, които осъществяват връзката между
невроните и кръвоностната система и този вид тумори са силно злокачествени, защото
мутиралите клетки се делят бързо и се захранват от голяма мрежа от кръвоностни съдове.
Съгласно заключението, времето, необходимо за прогресия на заболяването, варира
значително, от по-малко от 1 година до повече от 1 години, със среден интервал 4-5 години,
както и е посочено, че глиобластомите представляват 78% от злокачествените мозъчни
тумори. Диагнозата се поставя въз основа на образни изследвания чрез магнитно-
резонансната томография с контрастно усилване, като в възможно и допълнително
уточняване с програми за томография и спектрален анализ. Съобразно експертното
становище, без лечение пациентите с мултифокален глиобластом умират в рамките на 3
месеца, а лекуваните оптимално, включително оперативно, с лъче- и химиотерапия , имат
средна преживяемост приблизително 12 месеца, като по-малко от 25% от тях оцеляват до 2
години и по-малко от 1% от пациентите оцеляват до 5 години. Диагностицираните в ранните
стадии, имат по- голям шанс след операцията и проведената химио-лъчетерапия, често
настъпват рецидиви, както и при по-напреднали тумори оперативното и последващо
лечение дава възможност само да се удължи живота на страдащите от това заболяване от
няколко седмици до 5 години. Основният метод на лечение е хирургичният, а радикално
премахване на образуванието зависи от нейното разположение. Експертът посочва, че
поради голямата агресивност на тумора, е възможно да се развие в рамките на един месец,
като излекуването на пациентите е невъзможно, а целта е заболяването да остане в дълга
ремисия, чиято продължителност е около 14 месеца. В отговор на поставени въпроси при
защита на заключението, които представляват част от заключението на вещото лице и съдът
е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид (в който смисъл е и Решение
№ 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то Г.О.), вещото лице обяснява, че за да
се изследва един туморен процес най- важното е снемане на анамнезата на пациента, след
което се пристъпва към образно изследвания (компютърна томография и ЯМР с контрастно
вещество), след което се дава предполагаема диагноза, като най-точната диагноза за това
дали едно образование е злокачествено или не се поставяла след биопсия или оперативно
лечение, т.е след хистологично изследване или след химично такова. Вещото лице
психиатър дава заключение, че в резултат поставената диагноза „Глиобластом“ ищецът е
развил депресивна реакция по формата на тежък депресивен епизод без психотични
симптоми -Т32.2-МКБ 10. /реактивна депресия/, което психично разстройство е било с
продължителност от около една година, което е променило нормалния му начин на живот.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Таня Илиева Тодорова – П.а, съпруга на ищеца, и Павлина Илиева Тодорова – Каменова,
сестра на съпругата на ищеца.
От показанията на св. Тодорова – П.а, ценени по чл. 172 ГПК, се установява, че след
като на 13.08.2016 г. ищецът бил приет по спешност във В.А. със сериозно неразположение,
на 17.08.2016 г. му била извършена операция и им било обяснено, че следва да се изчака
хистологичното изследване, тъй като имало някакви образования, които са в тилната част.
Установява, че следоперативният период протекъл нормално и ищецът бил изписан и му
била дадена епикриза, в която било отбелязано хистологичното изследване на тези
образувания – „глиобластом 4 степен по СЗО“ и онкологична лекарска комисия препоръчва
лечението да продължи при съчетаване на лъче- и химиотерапия. Свидетелят дава
показания, че ищецът, след като узнал диагнозата, се почувствал много зле, изпаднал в
психическо разстройство, отказвал да се храни и отслабнал физически, имал смущения в
5
съня, като същите продължили в период от около година. Ищецът пожелал и да се прибере в
гр. Враца при родителите си. Свидетелят посочва и че ищецът изпитвал страх и притеснения
от това, че за такова заболяване прогнозите за продължителност на живот са едва до няколко
месеца. Ищецът споделял и опасенията си от вероятността да бъде инвалидизиран и да се
наложи негови близки да се грижат за него, с което той би бил в тяхна тежест, както и имал
мисли за самоубийство. Свидетелят установява и че на положените от близките му роднини
усилия да го уверят, че ще потърсят и друго мнение, ищецът отговарял, че знае какво ще се
случи с него. През месец септември ищецът потърсил мнение на друг специалист, правил и
образни изследвания с ядрено-магнитен резонанс с контраст, тъй като считал, че следва да
следи състоянието си. Установява, че ищецът, след като получил благоприятни становища за
състоянието си, не повярвал на същите и продължил да изпитва притеснения и съмнения от
това дали първоначалната диагноза за наличие на глиобластом не е правилната диагноза,
тъй като изпитвал и неразположение след операцията, за което никой от посещаваните от
ищеца лекари не можел да определи причината. Описва ищецът като човек, който не може
да бъде определен като скептик.
От показанията на св. Тодорова – Каменова се установява, че същата е посещавала
ищеца в периода на престоя му в гр. Враца от края на месец август 2016 г. ежедневно, тъй
като за времето от около десет дни му поставяла инжекции. Установява, че ищецът
изглеждал отчаян, умислен и отслабнал, бил много некомуникативен, отказвал да се храни.
Ищецът постоянно четял в интернет информация относно заболяването глиобластом и казал
на свидетеля, че това е най-лошото, което може да се случи и че знае какво го очаква.
Свидетелят описва, че ищецът бил подтиснат и споделял мислите си за самоубийство, като
изтъквал и притесненията си относно това какви психически и финансови последствия ще
има състоянието му за семейството му, както и имал страх относно страданията, които
трябвало да изтърпи в продължение на няколко месеца поради това заболяване. По
впечатления на свидетеля ищецът бил здравомислещ човек.
Предвид предмета на делото, а именно неимуществени вреди в следствие от претърпян
психически стрес, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, с оглед
факта, че същите са били в непосредствен контакт с ищеца и са били свидетели именно на
психическото му състояние към процесния период, така и е житейски логично именно
хората, които са близки да имат най-точни непосредствени наблюдения над психическото
състояние на пострадалия. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на
свидетелите са ясни, последователни и логични, поради което същите следва да бъдат
кредитирани. Тези показания съдържат конкретни данни относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди и връзката им именно с травматичното деяние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от правна страна следното:
Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени вреди с правно
основание по чл.49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които се твърди да са настъпили в резултат от
непозволено увреждане.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на следните предпоставки: претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
поставяне на грешна диагноза от лекарска комисия към ВМА и въз основа на хистологично
изследване № Б-16-19830-33 от ответника Н., причинна връзка между претърпените вреди и
поведението на ответниците, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД. В негова тежест е и да
установи наличието на предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на
6
ответниците.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че претендираните неимуществени
вреди за ищеца са настъпили в резултат на грешно поставена диагноза вследствие на
неправилна диагноза от хистопатологично изследване, съдът следва да изследва дали е
налице нарушаване на приетите от медицинската наука и практика методи, утвърдените по
съответния ред медицински стандарти в съответната област за диагностициране на
заболяването.
От събраните по делото доказателства съвкупност се установява, че вследствие на
продължително влошаване на здравословното състояние на ищеца на 13.08.2016г. постъпил
по спешност за лечение във ВМА. Били изготвени: Рентгеново изследване на главата от
18.08.2016г., Компютърна томография (КТ изследване) от 13.08.2016г., Магнитно-
резонансна томография (МРТ) от 15.08.2016г., била поставена предоперативна епикриза от
17.08.2016г. с предоперативна диагноза „Туморна формация на главния мозък“, от която
поради съмнения за възпалителния характер на лезиите била предприета антибиотична
терапия, след което на 17.08.2016г. била извършена оперативна интервенция, при която се
верифицирала туморна формация, отчетени били две лезии, които били в близост една до
друга, чрез транскортикален достъп се достигнало до туморната формация, която била
видимо и ехографски веривицирана, ексцизирана тотално и бил изпратен материал за
експертно хистологично изследване и МБ изследване, като е дадено решение на ЛДКОБ
„съчетана лъчехимиотерапия“. Въз основа на изпратените материали за хистопатологично
изследване (четири блокчета), ответникът Н. дава резултат от Хистопологично изследване №
Б-16-19830-33 от 29.08.2016г., при метод макроскопски и микроскопски, в което е поставена
диагноза „Глиобластом 4 ст. по СЗО“. След получаване на хистологичното изследване на
29.08.2016г. е издадено Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия
по хематология № 1123/29.08.2016г., с което комисията е взело решение за лечение от
съчетана лъчехимиотерапия. Материалите за хистопатологично изследване (четири
блокчета) били взети от ищеца и било потърсено второ мнение, като на 02.09.2016г. е даден
резултат от Хистопатологично изследване № К-59/16 от Болница Токуда, съгласно което на
01.09.2016г. били представени четири блокчета и четири хистопатологични препарата от
ВМА, допълнително били изработени два хистопатологични препарата, като е поставена
диагноза „стена на мозъчен абсцес с давност. Липсват морфологични данни за глиален
тумор“. Изготвено е следващо „второ мнение“ - от 09.09.2016г. от Пирогов, съгласно
Консултация, в която в хистологичното описание е описано, че в направеното допълнително
хистологично изследване и ПАС-реакция за обяснение не разкрива структури съответстващи
на микотична инфекция, а наблюдаваните изменения разкривали наличие на възпалителен
процес, поради което е дадена диагноза Мозъчен абсцес във фаза на организация със
смесена бактериална и възможно добавена микотична инфекция, без да има данни за
глиобластом. Изготвено е следващо „второ мнение“ от Хановерско висше медицинско
училище от 15.09.2016г., направено на изследван материал от 12.09.2016г. – четири
блокчета от лабораторията на ВМА, като въз основа на направен анализ е поставено
заключение, че не се установява със сигурност възпалителен надлежащ глиобластом, така и
нямало данни за малигнитет. Вследствие резултата в Хистопологично изследване № Б-16-
19830-33 е добавена забележка от 01.02.2017г. от ответника Н., че „ Направената
имунохистохимия, каквато при нас няма в момента не бе възможна, не установява със
сигурност наличие на туморен процес, а по-скоро наличие на възпаление /вж.консултация
на проф.д-р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Харман от Институти по патология на
Хановерското висше медицинско училище/. В заключение трябва да се приеме диагноза
Хроничен мозъчен абсцес.“
Въз основа на горното, настоящият съдебен състав приема, че спорът по делото се
концентрира по това – липсата на имунохистохимия, която гарантира точност на
хистопатологичните изследвания, без същото да бъде отбелязано при изготвяне на резултат
7
от хистопатологично изследване, въз основа на което може да се постави диагноза,
представлява ли небрежност или бездействие, съответно пропуск, нарушаващ добрата
медицинска практика при диагностициране на пациент. Това е така, доколкото от
заключението на вещото лице – онколог се установява, че за да се диагностицира дали едно
образование е злокачествено или не – се снема анамнеза, пристъпва се към образно
изследване, след което най-точната диагноза се поставя след биопсия, т.е. хистологично
изследване. Именно и въз основа на хистопатологичното изследване в конкретния случай е
и поставено е решението на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по
хематология № 1123/29.08.2016г., с което е взето решение за лечение от съчетана
лъчехимиотерапия.
В съдебната практика на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, е даден
отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е
противоправно. Най-често то се определя като действие или бездействие, което се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за
осъществяване на медицинската помощ– чл.79, ал.1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред
медицински стандарти в съответната област – чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото
на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл.80 ЗЗ и включва в себе си
своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите,
като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86,
ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската
професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл.
190, ал.1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват
в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна
диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо
постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно
предприемане на лечение и др. От разпоредбите на чл.86, ал.1, чл.88, ал.1 и чл.92 ЗЗ пък се
извличат основните задължения на лекаря - да приложи диагностични и лечебни методи,
които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение,
безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да уведоми пациента за лечението
и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви за неговото информирано съгласие,
което включва уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и
естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи,
очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента
диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за
здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата,
които участват в диагностично-лечебния процес. В този смисъл е решение № 255/18.03.2021
г. на ВКС по г. д. № 985/2020 г., IV ГО)
Настоящият съдебен състав приема, че поведението на ответника Н. в конкретиката на
случая представлява небрежност, т.е. неполагане на дължимата грижа на специалист
хистопатолог, която нормално би била положена в случай, в който при липса на възможност
за имунохистохимия, гарантираща точност на хистопатологичните изследвания, без
отбелязване на същото, е поставил грешна диагноза, нарушавайки добрата медицинска
практика при диагностициране на пациент.
С оглед горното, съдът приема, че е доказано наличието на противоправно поведение
от страна на служител при ответника (не се спори, че отв.Н. към датата на
хистопатологичното изследване е бил в служебноправни отношения с ВМА) В.А. поради
установения по делото неправилен резултат от извършеното хистологичното изследване, въз
основа на което е взето становище, обективирано в решение на обща клинична онкологична
комисия/ комисия по хематология № 1123 от 29.08.2016 г., изготвено от лекарска комисия, с
8
председател Р. Д. Антонов, и членове д-р Т. Н. Ефтимов, д-р А. Д. Факирова, д-р И. Д.
Кисьова, И. Н. Колева и М. Б. Гарчева-Цачева към ответника В.А., с което ищецът е насочен
към лечение чрез съчетана лъчехимиотерапия. Неправилното диагностициране от страна на
лекарската комисия със заболяването „Глиобластом 4 ст. по СЗО“ и назначеното лечение,
които не са били съответни на действителното здравословно състояние на ищеца, са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди.
Не се установява от страна на лекарския екип, така и от страна на ответника проф.
Севдалин Н., да е осигурена необходимата информираност на пациента, както и да са му
разяснили възможностите за диагностициране с допълнителни изследвания и указване на
необходимостта от потвърждаване на диагнозата и назначеното лечение, което по
естеството си е изключително агресивно към организма на човек - лъчехимиотерапия, и
напълно несъответно към състоянието на ищеца след оперативната интервенция (за което
съдът с доклада по делото е указал, че не се сочат доказателства по чл.146, ал.2 ГПК).
От представените медицински документи, както и от заключението на приетата по
делото експертиза се установи, че на ищеца не са осигурени адекватни по обем медицински
дейности по отношение на диагностиката в съответствие с медицинските стандарти, така и
недоказано е обстоятелството на същия да е разяснена необходимостта да потърси
допълнително лекарско становище и да бъдат извършени допълнителни изследвания.
Напротив, установи се, че ищецът по собствена инициатива и с подкрепата на своите
близки е положил усилия, като самият той е взел всички хистологични проби, предал ги е за
анализ на специалисти в различни здравни заведения, включително е изпратил проба за
хистопатологично изследване в Хановерското висше медицинско училище, така и е
извършвал, поради съображения за евентуално наличие на патологенни образувания в
мозъка, образни изследвания чрез магнитно-резонансната томография.
Съдът приема за доказани по делото въз основа на показанията на свидетелите
Тодорова – П.а и Тодорова – Каменова, че вследствие на поставената диагноза ищецът
изживял интензивен стрес, изпитал основателни притеснения за живота си, тревожност и
депресивно състояние, съпроводено със суицидни мисли, доколкото за заболелите
неизбежно и настъпването на летален изход, с което ищецът неминуемо е бил наясно, като
последното обстоятелство се установява и от депозираните по делото гласни
доказателствени средства. Съдът намира обаче, че не е налице установяване на твърдяното
обстоятелство поради диагностицирането му с посоченото заболяване, да е причинило
влошаване на здравословното състояние на майка му.
Пропускът на лекари, на които В.А. е възложил работа по диагностика и лечение на
пациенти, е в причинна връзка с търпени от ищеца неимуществени вреди.
С оглед на горното, съдът намира, че по делото се установи осъществяването на
всички елементи от сложния юридически факт на деликтната отговорност на ответника Н.
по чл.45 ЗЗД, съответно на В.А., по чл. 49 от ЗЗД в качеството му на възложител на
работата, поради което предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и следва да
се уважи.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет
на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
9
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно
естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените душевни болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4
от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
При съобразяване на продължителността на изпитваните емоционални от ищеца
емоционални страдания за период от около месец, тежестта на поставената грешна диагноза,
която във всички случаи има летален край, възрастта на пострадалия, здравословното му
състояние, естеството на оказаната медицинска помощ и последващото грешно
диагностициране, съдът намира, че претърпените негативни изживявания по отношение на
емоционалното и психично състояние на ищеца са били с висок интензитет в период от
около един месец непосредствено след узнаване на диагнозата на 29.08.2016 г., въпреки
сравнително бързо последвалите благоприятни резултати, но доколкото макар и за кратко
време тежкия емоционален епизод е имал отзвук в един в продължителен период от около
година.
В този смисъл, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 15000лева.
Следователно, предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди е доказан
за размера от 15000лева, като за разликата до пълния предявен размер на иска в размер на
25000лева следва да бъде отхвърлен.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Вземането за обезщетения от деликт се погасява с общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от датата на деликта (резултатът от
хистопатологичното изследване е от 29.08.2016г., съответно узнаване на диагнозата от
ищеца е 30/31.08.2016 г.- датата, на която ищецът е получил епикриза, заедно с решение на
Клинична комисия по хематолофия при ВМА - МБАЛ София и резултата от хистологичното
изследване),като с оглед датата, на която е подадена исковата молба- 17.08.2021 г.,
претендираното от ищеца вземане не е погасено по давност, поради което възражението е
неоснователно.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за
извършени такива, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, като претендира сумата от
1000лева за държавна такса, 800лева за внесени депозити за изготвяне на комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, 4000лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството. По възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, което e малко под тройния размер на
възнаграждението според Наредба 1/2004 г., съдът намира същото за основателно предвид
фактическата и правна сложност на делото, като съобразно броят на съдебните заседания,
10
материалният интерес, процесуалните действия на страните и обемът на събраните по
делото доказателства, включително разпитът на двама свидетели и изслушване на
заключение, като определя същото в размер на 2560лева. С оглед частичната основателност
на иска, следва да се присъдят разноски в общ размер на 2280лева, които се дължат
разделно от ответниците.
Ответникът В.А. е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се определи
възнаграждение в размер на 300лева, а с оглед частичната основателност на иска следва да
се присъди възнаграждение в размер на 120лева
Ответникът проф. С.С. Н. не е претендирал разноски в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1760лева, като при частичната основателност на
иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на този ответник в общ размер на
704лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД В.А. – МБАЛ СОФИЯ, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.С.“, №3, и С.С. Н., ЕГН **********,
ж.к. „С.С.“, бл. 3/**** да заплатят солидарно на Б. ИВ. П., ЕГН **********, постоянен
адрес в гр. София, ул. „К“, № **** сумата от 15000лева (петнадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Б. ИВ. П. неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, безсъние, страх, болки и страдания, от поставена грешна
диагноза от извършено грешно хистопатологично изследване, ведно със законната лихва от
17.08.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10000лв.,
представляваща разликата от уважения размер до пълния претендиран размер от 25000лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.А. – МБАЛ СОФИЯ, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.С.“, №3, и С.С. Н., ЕГН **********,
ж.к. „С.С.“, бл. 3/**** да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2) на Б. ИВ. П., ЕГН
**********, постоянен адрес в гр. София, ул. „К“, № **** разноски по делото в общ размер
на 2280лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. ИВ. П., ЕГН **********, постоянен
адрес: в гр. София, ул. „К“ № 177, ет. 1, ап.5 да заплати на В.А. – МБАЛ СОФИЯ, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.С.“, №3, разноски по делото в
размер на 120лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. ИВ. П., ЕГН **********, постоянен
адрес: в гр. София, ул. „К“ № 177, ет. 1, ап.5 да заплати на С.С. Н., ЕГН **********, ж.к.
„С.С.“, бл. 3/**** разноски по делото в размер на 704лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „БВИГ“, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: в гр. София, пл. „П“, № 5 – трето лице - помагач на
страната на ответника В.А. – МБАЛ СОФИЯ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12