Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10 август 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 05 август 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №261…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „Геотекс” ООД-седалище и адрес на управление гр. Варна,
против решение №365/15.04.2020год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№286/2020г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 2020-0048773 от 06.01.2020г. на Директора на регионалната дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисия за защита
на потребителите. С НП на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение на чл.15, ал.1,
вр. с чл.3, ал.4 от Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните
продукти.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция
не е отчела доводите в депозираната до съда жалба за съществени пропуски,
извършени от АНО още в проведеното административно-наказателно производство,
водещи според касатора до незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Това
от своя страна е опорочило решението на РРС. Акцентира се върху възможността
случай като процесния да бъде приет за маловажен, обстоятелство, несъобразено
както от АНО, така впоследствие и от въззивната инстанция, което съответно е
довело до потвърждаването на оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
Иска се от Административният съд да отмени обжалваното решение и наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба, в представен по делото писмен отговор я
счита за неоснователна и предлага на касационната инстанция да потвърди решението
на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата
и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №365/15.04.2020год., състав на Районен
съд Русе e потвърдил НП № 2020-0048773 от 06.01.2020г. С него на „Геотекс” ООД, за
нарушение на чл.15, ал.1, вр. с чл.3, ал.4 от Наредба за етикетирането и
наименованията на текстилните продукти, на основание чл.198 от същия закон,
директорът на КЗП-РД Русе е наложил административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 300 лева. Посочената за нарушена норма, вменява в задължение на търговците,
за текстилни продукти, които се предлагат за продажба или се продават на краен
потребител на територията на Република България, информацията, използвана за
етикетиране и обозначаване по чл. 13 и 14, трябва да се предоставя и на
български език.
Русенският районен съд e изяснил фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от материалите по въззивното дело, районният съд е изследвал и
установил по безспорен и категоричен начин,
че действително е налице нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба за етикетирането и наименованията
на текстилните продукти. Счел е още, че не са налице допуснати в
административно-наказателното производство нарушения, няма такива нито във
формата и съдържанието на оспорения пред него акт, нито в приложение на
материалния закон. Произнесъл се и мотивирано защо приема за правилно решението
на АНО, че случаят не може да се подведе под нормата на чл.28 от ЗАНН и да се
обяви за маловажен. С такива съображения е потвърдил наказателното
постановление.
За да се произнесе по представения пред него
казус, решаващият съд е установил накратко следната фактическа обстановка:
При извършена на 19.08.2019г. от представители
на КЗП проверка в магазин за матраци, находящ се в гр. Русе, стопанисван от
жалбоподателя, било установено, че за определени, изложени за продажба стоки, подробно
описани както в съставения от същата дата констативен протокол, така и в последствие
в АУАН от 22.08.2019г. на етикета им липсва информация на български език. Това
обстоятелство станало повод за започване на административно-наказателно
производство, тъй като деянието на търговеца нарушава цитираната разпоредба от Наредба
за етикетирането и наименованията на текстилните продукти. Съобразявайки
съставения на 22.08.2019г. АУАН, наказващият орган, при липса на подадени
възражения, издал и оспореното пред РРС наказателно постановление, като наложил
на дружеството, на основание разпоредбата на чл.198 от ЗЗП административно
наказание „имуществена санкция“ в минимален съгласно нормата размер - 300 лева.
Административният съд счита, че спор по фактите, установени в хода на
административното производство пред административно-наказващия орган, както и в
проведеното съдебно такова, липсва.
Основният довод за незаконосъобразност, който
се поддържа от представителя на наказаното дружество, както пред районния съд,
така и пред РАС е свързан на първо място с твърдение за съществени пропуски,
извършени от АНО още в проведеното административно-наказателно производство
досежно задължителното съдържание на АУАН и НП, водещи според касатора до
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и на следващо, че макар формално
деянието да осъществява признаците на административно нарушение, то случая
можело да се отнесе към тези с много по-ниска обществена опасност и да се
приеме за маловажен, като не се налага наказание на нарушителя.
Възраженията в този смисъл обаче са неоснователни
и не се подкрепя от фактите и доказателствата по делото. Напротив, при
внимателен преглед на доказателствата по делото се установява, че нарушението
на изискването на чл.15, ал.1, вр. с чл.3, ал.4 от Наредба за етикетирането и
наименованията на текстилните продукти, не е за една-две стоки, продаващи се в
проверения обект, а касае голям брой такива стоки, от различно естество и с различно предназначение. Ето защо, правилно
и мотивирано с решението си районният съд не е приел процесния случай за маловажен.
Такова е становището и на касационната инстанция.
Административният съд също като въззивната инстанция счита, че НП съдържа всички необходими и задължителни по
закон реквизити, издадено е от компетентен орган, в чиито правомощия е контрола
за спазване на правата и защита на потребителите и налагането на наказания при тяхното
нарушение, в съответствие с целта на закона. Събраните в
административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства,
както и доказателствата, събрани в съдебното производство пред въззивната
инстанция, безспорно сочат, че обективираното от жалбоподателя поведение е било
в разрез с правилата на българското законодателство, с оглед на което същият е
санкциониран правилно.
Атакуваното решение е допустимо, валидно и
постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.
Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното
решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се
сочат от жалбоподателя. Решението на РРС по изложените в настоящите мотиви
съображения се оставя в сила.
По делото, с оглед изхода на спора следва да
бъдат присъдени поисканите от юрисконсулта на КЗП разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №365/15.04.2020год. на Районен съд
гр. Русе, постановено по а.н.д №286/2020г. по описа на съда.
Осъжда „Геотекс” ООД-седалище и адрес на
управление гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Х. И. да заплати на Комисията
за защита на потребителите гр. София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.