Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 06.01.2023 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети
състав
На двадесети
декември година
2022
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана
Бачева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 183 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава
Х от АПК.
Делото е
образувано по жалба на „Херба
Бизнес Консулт“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Бенковски“ № 4, представлявано от управителя Й. Л. Б.против
Ревизионен акт №
Р-03002521006553-091-001/ 01.06.2022 г., който е потвърден с Решение № 156/
24.08.2022 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за ДП м. 07, 08,
09, 10, 11, 12.2021 г. в общ размер на 108 802, 89 лв. по фактури,
издадени от „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД и „Коби БГ“ ЕООД и са
начислени лихви за забава в общ размер на 8 063, 14 лв.
Жалбоподателят
оспорва изцяло ревизионния акт (РА), с който не е признато право на приспадане
на дънъчен кредит по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни
периоди м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2021 г. в общ размер на 108 802, 89 лв. по
фактури, издадени от „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД и „Коби БГ“
ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 8 063, 14 лв. и
молбата е да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Оспорващият навежда,
че ревизиращият орган е допуснал нарушения на закона, като мотивите му са
противоречиви и несъответстващи на събраните в хода на адм. производство
доказателства. Жалбоподателят се позовава на практиката на СЕС и Директива
2006/112, като сочи че получателят упражнява правото си на данъчен кредит
когато притежава данъчен документ. Според оспорващия фактурите, издадени от
горепосочените доставчици са прецизно осчетоводени, а закупените билки се
предмет на последващи доставки, което е задължително условие за признаване на
правото на данъчен кредит. Прави възражение за процесуална незаконосъобразност
по издаване на РА. Жалбоподателят сочи, че според Решение от 6. септември 2012
г. на СЕС по дело С-324/ 11 и Решение от 21юни 2012 г. на СЕС по съединени дела
С-80/11 и С-142/11 добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на
стоки и услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен
кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.
Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от
страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени
услуги, не следва да лишава жалбоподателя от предоставеното му от закона право
на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадените фактури.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си
представител, И.Н. – главен юрисконсулт, в писмена молба по делото изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на юрк. възнаграждение в размер на 9 324, 64 лв.
Представителят на ОП – Търговище,
конституиран на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, дава заключение, че при
издадения РА са спазени процесуалните правила. Не са допуснати нарушения при
установяване и констатиране на нарушението по време на протеклото ревизионно
производство. Със съответните аргументи са отхвърлени направените възражения и
в настоящото производство не са представени никакви доказателства или не се достига
до някаква промяна на фактическата обстановка, така както е обсъдена в РА. В
ревизионното производство е установено, че по фактури, издадени от две ЮЛ са
начислени и е приспаднат данъчен кредит от жалбоподателя, като липсват
доказателства за осъществени реални доставки. В хода на ревизионното
производство ревизиращият орган е изпратил писма и е извършил насрещни проверки
като са установени фактите, първо че въпросните фактури не са включени в
дневниците за продажби на двете ЮЛ, и на второ място, че липсват каквито и да
било документи, доказващи реално извършена сделка, поради това жалбата следва
да бъде отхвърлена.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя е
възложена със ЗВР № Р-03002521006553-020-001/23.11.2021г., (стр. 333 от приложеното
дело на АС - Силистра) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от
връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията – Н. П. гл.
инспектор по приходите. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.12.2021 г.
(стр. 334 от приложеното дело) електронно.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03002521006553-020-002/22.02.2022г.,
(стр. 331 от приложеното дело) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 01.04.2022 г., ревизиращите
органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
02.03.2022 г. (стр. 332 от приложеното дело) електронно.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03002521006553-020-003/25.03.2022г.,
(стр. 331 от приложеното дело) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 29.04.2022 г.,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 28.03.2022 г. (стр. 330 от приложеното дело) електронно.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03002521006553-020-004/07.04.2022г.,
(стр. 327 от приложеното дело) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.11.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 29.04.2022 г.,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 08.04.2022 г. (стр. 328 от приложеното дело) електронно.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03002521006553-020-005/20.04.2022г.,
(стр. 325 от приложеното дело) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 29.04.2022 г.,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 21.04.2022 г. (стр. 326 от приложеното дело) електронно.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03002521006553-020-006/12.05.2022г.,
(стр. 323 от приложеното дело) в която е
определено тя да се извърши за задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. Заповедта е издадена от М. Т. Г. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 29.04.2022 г.,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията, като същият е заменен с
Даниела Кирова поради заболяване на Нина Пилева, за което процесуалния
представите е представил болнични листи в първо с.з. по делото. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 20.05.2022 г. (стр. 324 от приложеното дело)
електронно.
На 11.05.2022 г. екипът от ревизори,
Н. П. и Б. О. са съставили Ревизионен доклад № 03002521006553-092-001/11.05.2022г.
(стр. 76 до 90 от приложеното дело) РД е връчен на жалбоподателя на 12.05.2022
г. (стр. 90б от приложеното дело).
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № 03002521006553-091-001/01.06.2022 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
В хода на ревизионното производство
е установено, че РЛ извършва покупко-продажба на лечебни растения – билки.
Жалбоподателят притежава два организирани билко-заготвителни пунктове (складови
бази) в с. Славяново (от 01.02.2021 г.) и в с. Дралфа (от 03.06.2021 г.) в
имоти под наем, за които е представил удостоверения на МОСВ (стр. 95б и стр.
96б от приложеното дело). Представил е позволително за ползване на недървесни
горски продукти, изкопаване на корен от коприва, ръчно бране на лист левурда,
откъсване на съцветия от глог, ръчно бране на цвят липа. РЛ е регистрирано по
ЗДДС по избор от 28.01.2021 г. Няма регистриран ЕКАФП.
Ревизиращите органи не са признали
право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Акаунт
мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД и
„Коби БГ“ ЕООД.
РЛ е упражнило право на приспадане
на пълен данъчен кредит в общ размер на 48 280, 36 лв. по 34 бр. фактури от
доставчика „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД, описани по данъчни
периоди в таблицата на стр. 9-11 от РД (както и пропуснатата фактура № 103/
17.10.2021 г. с начислен ДДС от 1 166, 40 лв. на стр. 303 от приложеното
дело). Фактурите са издадени в периода от м.07 2021 г. до м. 10.2021 г. с
предмет на доставка – билки (лист от липа, гръмотрън, плод и цвят от глог, стрък от слез, плод от шипка
и др.). От РЛ са изискани издадените фактури и съпроводителни документи, както
и писмени обяснения за контактите с доставчика, за което последното е
представило фактури, издадени от доставчика, главна книга, оборотна ведомост
(за периода 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г.), извлечения от счетоводна сметка
304 „Стоки“ (за периода от 01.07.2021 г. до 31.10.2021 г.). Жалбоподателят е
представил сключен договор с доставчика (стр. 307 до 311 от приложеното дело),
в който е уговорено РЛ да бъде снабдено със следните стоки: за 2021 г. – 130
т., за 2021 г. – 150 т. и за 2022 г. – 150 т., като поради повтарянето на 2021
г. два пъти, не може точно да се определи количеството на стоката за доставка.
Към фактурите, издадени през м. 07.2021 г. са приложени единствено касови
бонове, а към издадените през м. 08, 09, и 10.2021 г. са приложени касов бон,
ППП (приемно-предавателни протоколи) и кантарни бележки. РЛ не е представило
писмени обяснения и документи за начина за осъществяване на контакт с
доставчика, както и доказателства за транспортирането на стоките, предмет на
доставка.
След извършената насрещна проверка у
доставчика е установено, че „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД не е
включило в дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода 01.07.2021 г. –
31.10.2021 г., както и в следващите данъчни периоди до 31.03.2022 г.
включително фактурите, издадени към жалбоподателя. По данни от НАП ревизиращите
органи са установили, че доставчикът „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“
ЕООД не е декларирал продажби към жалбоподателя, а за ДП м.10.2021 г. е
подадена нулева СД за ДДС. При извършената насрещна проверка при доставчика е
установено, че не са представени документи, липсват и доказателства, че стоките
предмет на процесните фактури са били в патримониума на издателя на фактурите.
Следва да се има предвид, че предмет на доставките по процесните фактури са
билки, които са родово определени вещи, като за да се приеме, че е налице
доставка на тези стоки, е необходимо да се докаже тяхното индивидуализиране и
реалното им предаване от продавача на купувача по аргумент на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД., а при ревизията не се представени доказателства за това. Органите по
приходите са установили и още, че както от жалбоподателя, така и от доставчика
му не са представени документи относно транспортирането на стоката в т.ч.,
пътни листи, товарителници, и експедиционни бележки, не са представени
документи от кого е извършен превоза, мястото, от което е натоварена стоката и
т.н.
Поради това ревизиращите органи са
приели, че както от доставчика, така и от жалбоподателя не са представени
документи за реално извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по
фактурите, издадени от доставчика „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД.
Заради това не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС за ДП
м.07, 08, 09, 10, и 11.2021 г. в общ размер на 48, 280, 36 лв.
Относно непризнатото права на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Коби БГ“ ЕООД.
РЛ е упражнило право на приспадане
на пълен данъчен кредит в общ размер на 60 522, 53 лв. по 23 фактури,
описани по данъчни периоди в таблицата на стр. 13 – 14 от РД на стр. 82 и 82б,
като там са пропуснати фактури № 27/ 19.11.2021 г. и № 22/ 01.10.2021 г. Фактурите
са издадени в периода от м.07.2021 г. до м. 11.2021 г., като предмет на
доставката са билки (цвят и лист от липа, бъзак, сушен плод от ябълка, пелин
хвощ, бял равнец, мащерка и др.).
В хода на ревизията от РЛ са
изискани документи (фактури и съпроводителни документи) и писмени обяснения за
данни за доставчика, кой е контактувал с РЛ, кой е получил сумите за разплащане
по доставките, за чия сметка е транспорта, за МПС и шофьор, както и в кой обект
са приети стоките. Жалбоподателят е представил фактури, издадени от доставчика
с приложени към тях ППП и кантарни бележки, аналитичен регистър на счетоводна
сметка 304 „Стоки“ и на счет. сметка 503 „Разплащателна сметка“ за периода
01.07.2021 г. до 31.10.2021 г. Ревизиращите органи са установили, че РЛ не е представила
документи и писмени обяснения за чия сметка и кое лице е извършило
транспортирането на стоките, данни за конкретно МПС, от кой обект е натоварена
стоката, кой е осъществил контакт с доставчика и др. При извършена насрещна
проверка на доставчика „Коби БГ“ ЕООД са били изискани документи и писмени
обяснения за процесните доставки, за които не са били представени
доказателства. Установено е било, че доставчика е регистриран по ЗДДС от
06.07.2021 г. и дерегистриран по реда на чл. 176 от ЗДДС, считано от 23.02.2022
г. според получени документи от МОСВ – Регионална дирекция гр. Шумен
доставчикът е имал един билко-заготвителен пункт, регистриран на 26.08.2021 г.,
с прекратена дейност според подадено заявление от 18.01.2022 г.
Поради тези обстоятелства ревизиращите
органи са приели, че не са налице безспорни доказателства за извършени доставки
на стоки от доставчика „Коби БГ“ ЕООД към РЛ. А тъй като при извършената
насрещна проверка на доставчика не са представени документи, липсват
доказателства, че стоките, предмет на процесните фактури са били в патримониума
на издателя на фактурите „Коби БГ“ ЕООД, защото за да се приеме, че е налице
доставка на тези стоки, е необходимо да е доказано тяхното индивидуализиране и
реалното им предаване от продавача на купувача по аргумент на чл. 24, ал. 2 от
ЗДД, а при ревизията не са представени такива доказателства. Ревизиращите
органи са установили и още, че както от жалбоподателя, така и от прекия му
доставчик не са представени документи за транспортирането на стоката в т.ч.
пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, не са представени документи
от кого е извършен превоза, за мястото, от което е натоварена стоката.
Поради изложеното ревизиращите
органи са установили, че от доставчика и жалбоподателя не са представени
документи, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС
по фактурите, издадени от прекия му доставчик „Коби БГ“ ЕООД. Като поради това
с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68,
ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС за данъчни
периоди м.07, 08, 09, 10 и 11.2021 г. в общ размер на 60 522, 53 лв.
Ревизионният акт е обжалван частично
по административен ред на 22.06.2022 г. В жалбата пред решаващия орган са
оспорени същите основания, посочени в РА, както и в жалбата до съда.
Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 156 от 24.08.2022 г. от
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Варна. По-горестоящият орган по приходите
е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло в оспорената
част.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 19.09.2022 г., според представената обратна разписка (стр. 21
от настоящото делото), а жалбата срещу
РА е постъпила при ответника на 29.09.2022 г.
От правна страна:
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законоустановения срок, разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис като това не беше оспорено успешно от
жалбоподателя.
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя, с което е
спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в
срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на дружеството-жалбоподател
на 11.05.2022 г.
Ревизираното лице се е възползвало
от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение ( стр. 71
и 72 от приложеното дело).
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част
от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното
лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за
законосъобразност на акта.
По съществото на спора.
По отношение на съответствието на
обжалвания РА с материалния закон, съдът намира следното:
Задължителна материална предпоставка
за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително
извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ
като получател на доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка като
предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 167 и чл. 63 от
Директива 2006/ 112/ ЕО (директивата за ДДС) е транспонирано в разпоредбите на
чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС.
В практиката си СЕС трайно приема,
че доставката подлежи на данъчно облагане само, ако между доставчика и
получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран
предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации.
Възникването на правото на
приспадане на данъчен кредит е свързано с наличие на посочените в чл. 68 и чл.
69 от ЗДДС предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно.
Установяването и реалното получаване на стоките или извършването на услугите по
облагаемата доставка по аргумент на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС заедно
с притежаването на данъчен документ е условие за възникване на правото на
данъчен кредит. По силата на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК в тежест на РЛ е доказването на осъществяването на предпоставките
за възникването на данъчен кредит. В тази връзка съдът споделя становището, че
не е достатъчно притежаването на данъчен документ по чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а е
необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, по
аргумент на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този извод следва и от практиката на
СЕС в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а също и в
решение по дело С-285/ 11 и дело С-566/ 07, както и в решение по дело С-152/ 02
и по дело С-324/ 11. Правото на СЕС не съдържа правила за преценка на
доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища
прилагат националните си процесуални правила при преценка за това настъпило ли
е данъчното събитие по фактурата, издадена от РЛ.
Следва да се посочи, че по делото в
първо съдебно заседание процесуалният представител на приходната агенция оспори
автентичността и съдържанието на документите, представени в хода на ревизията
от жалбоподателя, изходящи от двамата му доставчици. Поради отсъствието на
жалбоподателя или негов представител съдът отложи заседанието като указа на
жалбоподателя да вземе становище, което той не стори в указания от съда срок.
Поради това съдът приема, че процесните фактури (от стр. 13 и 14 от РД, както и
ф-ра № 27/ 19.11.2021 г. и ф-ра 22/ 01.10.2021 г.), ППП, кантарни бележки,
договор за продажба на стоки от 01.02.2021 г., не отговарят на счетоводните
изисквания, че същите нямат индивидуализиран предмет, че по тях не са извършени
реални плащания, установяващи приемане и предаване на стоки, транспортиране на
стоките, както и реално получаване на стоките по тях. Произходът на стоките не
е елемент на фактическия състав на правото на данъчен кредит по силата на
решения от практиката на СЕС (С-80/11, С-142/ 11, С-324/ 11, С-18/13).
По тези съображения съдът приема, че
жалбоподателят не е доказал по делото, че доставките по оспорените фактури,
ППП, кантарни бележки от двамата му доставчици: „Акаунт мениджмънт консултинг –
А.М.С.“ ЕООД и „Коби БГ“ ЕООД, описани на стр. 13 и 14 от РД, както и ф-ра №
27/ 19.11.2021 г. и ф-ра 22/ 01.10.2021 г. са реално осъществени и стоките по
тях са реално получени.
При изложеното, съдът счита, че по
отношение на жалбоподателя, не е налице задължителната материална предпоставка:
реално извършени облагаеми доставки на стоки по процесните фактури от
доставчиците: „Акаунт мениджмънт консултинг – А.М.С.“ ЕООД и „Коби БГ“ ЕООД, за
възникване на правото на дружеството за
приспадане на данъчен кредит и РА в оспорената част се явява за постановен при
правилно приложение на материалния закон.
Предвид на факта, че от страна на
жалбоподателя, не са ангажирани доказателства или възражения по отношение
размерите на установените в РА размери на ДДС за главница и лихви, то съдът
приема, че същите за правилно установени като задължения за РЛ.
По изложеното съдът намира, че
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноски:
При изхода от спора, следва искането
на процесуалния представител на решаващия орган да бъде уважено. На ответника
по делото следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 9 324,
64 лв. за юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК във
вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Херба Бизнес Консулт“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Бенковски“ № 4, представлявано от управителя Й. Л. Б.против Ревизионен акт № Р-03002521006553-091-001/
01.06.2022 г., който е потвърден с Решение № 156/ 24.08.2022 г. на директора на
дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за ДП м. 07, 08, 09, 10, 11, 12.2021 г. в
общ размер на 108 802, 89 лв. по фактури, издадени от „Акаунт мениджмънт
консултинг – А.М.С.“ ЕООД и „Коби БГ“ ЕООД и са начислени лихви за забава в общ
размер на 8 063, 14 лв.
ОСЪЖДА „Херба Бизнес Консулт“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Бенковски“ № 4, представлявано от управителя Йордан Любенов Ботунски, да
заплати на НАП- София сумата от 9 324, 64 лв. за разноски по
делото за юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: