Р Е Ш Е Н И Е
№ 260757 20.05.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети май две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 332/2021 г. по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на Сдружение на собствениците „Бургас – ул. Патриарх
Евтимий, № **“, против З.И.К. за установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок ответникът депозира отговор, с който на първо място се прави възражение за
недопустимост на производството, а в условията на евентуалност се твърди, че
исковете са неоснователни.
В
съдебно заседание процесуален представител
на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като
присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
З.И.К.
е собственик на ап. №7 на ет.4 в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий, № **. През 2013 г. в
публичния регистър на сдруженията на собствениците в Община Бургас е вписано
Сдружение на собствениците „Бургас – ул. Св. Патриарх Евтимий № **“ (за
краткост Сдружението) с председател В. К. Т.. В Сдружението
са представени 100 % ид.ч. от ЕС.
На
проведеното на 24.02.2016 г. Общо събрание на Сдружението е прието решение да
се събира сума в размер от 5 лева за всеки самостоятелен обект за покриване на
общи и текущи разходи на етажната собственост.
Видно
от заверено копие от тетрадка за общи суми и разходи на етажната собственост
ответникът е заплащала суми за общи и текущи разходи, както следва: за месец
март 2016 г. – 5 лева; за месец април 2016 г. – 3 лева; за месеците юни, юли,
август и септември 2016 г. – 12 лева; за 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г. – 15
лева; на 11.03.2020 г. заплаща сума от 1 лев за ел. енергия и на 07.04.2020 г.
– 4,50 лева за ток и чистачка.
На
18.02.2020 г. се провежда ОС на Сдружението, което приема решение З.И.К. да
бъде уведомена за 30-дневен срок за доброволно плащане, а при неизпълнение от
нейна страна, да бъдат предприети последващи законови действия. Протоколът от
ОС, проведено на 18.02.2020 г., е обявен на ответника на 24.02.2020 г. и тя
получава препис от него.
На
23.10.2020 г. Сдружението подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС. На 10.11.2020 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № 260740 за следните суми: 240 лева, сбор от такси за управление и поддръжка
на общите части в етажната собственост, дължими за периода 01.03.2016 г. –
01.03.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 61,08 лева, начислена за
периода от 01.03.2016 г. – до 01.03.2020 г. и законната лихва върху главницата
от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане. Тъй като длъжникът възразява
против издадената заповед за изпълнение, Сдружението предявява установителни
искове за вземанията си, по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
От
представеното към исковата молба удостоверение за регистрация на сдружение на
собствениците по чл.46а ЗУЕС е видно, че госпожа В. Т. е управител на
Сдружение на собствениците „Бургас – ул. Св. Патриарх Евтимий № **“. Ответникът
твърди, че след изтичане на мандата й, не е преизбирана за нов мандат. По
аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗУЕС управителят продължава да
упражнява функциите си до избора на нов управител. Ответникът не твърди, че
такъв нов управител е избран, нито представя доказателства в тази насока.
Ето
защо производството е допустимо.
Предявените
искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл.6, ал.1, т.10
от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено от ответника възражение за
погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Извън
предвидените в чл.
40 ЗУЕС ред и срок не могат да бъдат разглеждани доводи за нищожност и/или
незаконосъобразност на решенията на общо събрание на сграда в режим на етажна
собственост /решение
№ 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I-во г. о., решение №
155/21.06.2017 г. по гр. д. № 4451/2016 г. на IV-то г. о. и Определение № 373 от
2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2020 г., I г. о./ Ето защо съдът не следва да разглежда възражението на
ответника за нищожност на решенията, приети на ОС на Сдружението, проведено
през 2020 г.
По главния иск:
Според
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане
на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Както се установи, ответникът притежава апартамент в
сграда в режим на етажна собственост, поради което дължи суми за поддържане на
общите й части. Липсата на информация дали тези суми се използват по
предназначение, не освобождава ответника от задължението й да ги заплаща.
Според
разпоредбата на чл.33, ал.5 от ЗУЕС когато
сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата
или входа (процесният случай е точно
такъв), общото събрание на сдружението има и
правомощията на общото събрание на собствениците.
Според
решение на ОС на Сдружението от 24.02.2016 г. собствениците на всеки
самостоятелен обект от ЕС дължат по 5 лева за общи и текущи разходи. В решението
не е отразено, че тази сума е дължима месечно, но това следва от разпоредбата
на чл.48, ал.8 от ЗУЕС. След като сумата се дължи месечно, то собственикът ще
изпадне в забава, ако не я плати, считано от първо число на следващия месец.
Установи
се, че за месец март 2016 г. ответникът е заплатила сума от 5 лева, а за месец
април 2016 г. е заплатила само 3 лева, т.е. остава да дължи 2 лева за този
месец. Няма доказателства да е заплатила сума за месец май 2016 г., а за
месеците юни, юли, август и септември 2016 г. е заплатила сумата от 12 лева,
т.е. дължи още 8 лева. За 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г. тя е заплатила сума
в размер на 15 лева. Тъй като липсва уточнение от длъжника кое вземане погасява
с това плащане, то следва, че К. погасява най-старите вземания на основание
чл.76, ал.1, изр.3 от ЗЗД или тези за месеците от януари до март 2017 г. Тя обаче
надлежно е заявила възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност,
по което съдът дължи произнасяне.
Тъй
като се касае за периодични плащания (месечни), то с изтичане на 3-годишен срок
(чл.111, б.“в“ от ЗЗД) се погасяват вземанията на Сдружението. Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.114, ал.1 от ЗЗД), т.е. от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи сумата. Тъй
като давността се прекъсва с подаване на исковата молба (чл.116, б.“б“ от ЗЗД),
а същата в настоящия случай се счита подадена от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то от 23.10.2020 г. давността
се счита за прекъсната.
Според
чл.3, т.2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост
Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според
пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
С
оглед горното съдът намира следното:
За
вземанията за периода април 2016 г. – декември 2016 г. давността е изтекла към
дата 01.03.2020 г., поради което те са погасени по давност и искът за тях
следва да бъде отхвърлен.
За
вземанията за месеците април, май, юни и юли 2017 г. погасителната давност
изтича преди 23.10.2020 г. при съобразяване на разпоредбите на чл.3, т.2 от
Закона и пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето,
поради което те също са погасени по давност и искът за тях следва да бъде
отхвърлен.
Вземанията
за месец март 2016 г. и за месеците от януари 2017 г. до март 2017 г. са
погасени чрез плащане, но дори и при липса на такова, давността за тях също е
изтекла.
За
вземанията за месеците август и септември 2017 г. погасителната давност следва
да изтече след 23.10.2020 г. при съобразяване на разпоредбите на чл.3, т.2 от
Закона и пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето, но
на 23.10.2020 г. тя е прекъсната, поради което те не са погасени. За всички
останали вземания (в периода октомври 2017 г. – февруари 2020 г. включително) давността
не е изтекла към момента на подаване на исковата молба и ответникът дължи
плащане по тях, тъй като такова не е налице. Платените от ответника през месец
март 2020 г. и месец април 2020 г. общо 5,50 лева не се отнасят за погасяване
на задължения през процесния период, поради което не следва да се вземат
предвид.
Следователно
ответникът дължи суми за разходи за периода август 2017 г. – февруари 2020 г.,
които са в размер на 155 лева, до който искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер от 240 лева и за
периода от месец март 2016 г. до месец юли 2017 г. включително отхвърлен, като
неоснователен.
По иска за присъждане на мораторна лихва:
Според
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Вземането
за лихва се погасява с изчитане на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид
изложеното и при съобразяване на разпоредбите на чл.3, т.2 от
Закона и пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето
ответникът дължи лихва за забава само от 01.09.2017 г. до 01.03.2020 г. Следва
да се отбележи обаче, че ответникът не дължи лихва за забава върху вземането за
месец февруари 2020 г., защото К. изпада в забава за плащането му именно на
01.03.2020 г., а това е крайният момент, до който се претендира въобще лихва за
забава. Ето защо лихва за забава следва да се присъди само върху главница от
150 лева. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК чрез общодостъпен
софтуер лихвата е в размер на 38,04 лева, в който искът следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 61,08 лева.
По въпроса за разноските:
С
оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не
е поискала присъждането им нито с отговора на исковата молба, нито в по-късен
момент, поради което сума не й се дължи. Извън горното, няма доказателства
госпожа К. да е направила разноски по делото – няма доказателства за платено
адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество претендира като разноски в заповедното и в исковото
производство заплатени адвокатски хонорар и държавни такси. Ответникът е
направила възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по него.
С оглед материалния интерес по делото и на основание чл.7,
ал.2, т.1 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (за краткост Наредбата) възнаграждението
на адвоката както в заповедното, така и в исковото производството не може да
бъде под 300 лева. Видно от представените договори за правна защита и
съдействие ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 300 лева и за исковото производство в същия размер,
т.е. той не е прекомерен и следва да бъде взет предвид в неговата цялост при
определяне на дължимите на страната разноски.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в заповедното производство в
размер на 208,38 лева, а в исковото – в размер на 240,43 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
З.И.К., ЕГН – **********, дължи на Сдружение на
собствениците „Бургас – ул. Патриарх Евтимий, № **“,
сумата от 155 (сто петдесет и пет) лева, представляваща сбор
от дължими плащания за общи и текущи разходи за етажна собственост с адрес гр.
Бургас, ул. Патриарх Евтимий, № **, за периода август 2017 г. – февруари 2020
г. включително, ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния
иск за разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от 240 лева и
за периода месец март 2016 г. – месец юли 2017 г. включително.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
З.И.К., ЕГН – **********, дължи на Сдружение на
собствениците „Бургас – ул. Патриарх Евтимий, № **“,
сумата от 38,04 лева (тридесет и осем лева и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2017 г. до
01.03.2020 г. върху дължими плащания за общи и текущи разходи за етажна
собственост с адрес гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий, № **, за периода август
2017 г. – януари 2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата над признатата сума до
пълния претендиран размер от 61,08 лева и за период на дължимост на лихвата месец
март 2016 г. – месец август 2017 г. включително.
ОСЪЖДА З.И.К., ЕГН – **********, да заплати на Сдружение на
собствениците „Бургас – ул. Патриарх Евтимий, № **“, сумата от 240,43 лева
(двеста и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща разноски
в исковото производство, и сумата от 208,38 лева (двеста и осем лева и тридесет
и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и двете суми съобразни уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ