Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 15652 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 338553 от 14.02.2018 г., постановено по гр. д. № 46713/2017 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение (ГО), 145-ти състав, районният
съд е осъдил ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати на М.М.И., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата
от общо 6090 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, претърпени от нея вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП),
настъпило на 17.06.2016 г., в град С.,
предизвикано от И.Д.Т., между когото и ответното дружество към датата на инцидента
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност", с полица № BG/06/116001345100, валидна към датата
на произшествието, както следва: разходи
за лекарства в размер на 530 лева, разходи
за силна храна (усилена диета) в размер на 2160 лева в сторени в периода
17.06.16 г.-17.06.17 г.; разходи за
закупуване на остеосинтезен материал в размер на
700 лева, закупен на 28.06.16 г., разходи
за болногледач в размер на 2400 лева за периода от 17.06.16 г.-17.06.17 г.,
разходи за транспорт в размер на 300 лева,
ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на исковата
молба-11.07.17 г. до окончателното й изплащане. С посоченото съдебно решение
районният съд е отхвърлил предявената искова претенция за разликата, над сумата
от 6090 лева до претендирания
размер от 6990 лв., представляваща претендирани
имуществени вреди – разходи за рехабилитатор в размер на 900 лв. за
допълнителни 30 сеанса за периода 17.08.16 г.-28.02.17 г., като неоснователен.
На основание чл. 38 ЗА районният съд е осъдил
ответното дружество да заплати на адвокат С.К.Н. - САК, сума в размер на 592.45
лв., адвокатски хонорар съразмерно на
уважения размер на предявения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 12, 87 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърления
иск. На основание чл. 78, ал.6 ГПК, „ДЗИ О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийския районен съд, разноски за експертизи, съразмерно
на уважения иск, в размер общо на 374,64 лева.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен
срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „ДЗИ О.З.“ ЕАД, в която се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в частта, в която е съдът е уважил исковата претенция за сума в размер
над 3 310 лв. Поддържа се, че поради нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е достигнал до погрешни фактически
и правни изводи при постановяване на решението в обжалваната част. Излагат се
доводи, че ищецът е доказал, че е плащал възнаграждение за болногледач в размер
на по 200 лв. на месец, като претендира такова за период от 12 месеца в общ
размер на 2400 лв. Сочи се, че съобразно заключението на изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), ищцата се е нуждаела от болногледач
единствено след първите 3-4 месеца след настъпване на инцидента. С оглед
изложеното се поддържа, че дължимото средно обезщетение на пострадалата е в
размер на 700 лв. – 200 лв. за три месеца и половина, поради което неправилно
съдът е присъдил такова в размер на 2 400 лв. за период от 12 месеца. На
следващо място се сочи, че по данни от СМЕ ищцата се е нуждаела от усилена
белтъчна диета за срок от шест месеца на стойност от по 180 лв. на месец,
поради което неправилно районният съд е присъдил сума в размер на 2 160
лв. за период от 12 месеца, вместо дължимия разход за усилена храна за срок от
6 месеца в размер на 1 080 лв. Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните
части и исковете да бъдат отхвърлени за посочените във въззивната
жалба размери. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна жалба от М.М.И.,
с която обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за
имуществени вреди за сумата от 900 лв., представляваща разходи за болногледач
на ищцата в периода 17.08.2016 г. – 28.02.2017 г. Поддържа се, че решението в обжалваната
част е необосновано, като изводите на районният съд не кореспондират с
материалите по делото. Съобразно изложеното се иска същото да бъде отменено в
обсъжданата част и исковата претенция на ищеца да бъде уважена изцяло. Излагат
се доводи и за неоснователност на депозираната въззивна
жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от процесуално легитимирани страни и в законоустановения
срок реда на по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 2 ГПК, поради което същите са процесуално
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си единствено за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените
си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Съдът, като съобрази непреклудираните доводи на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В исковата молба ищцата излага доводи, че на 17.06.2016 г., около 17:00
часа, в град С.,***, в района на кръгово кръстовище, образувано между ул.
„Александър Пушкин“ и ул. „Иваница Данчев“, на
пешеходна пътека, е пострадала при инцидент, причинен от лека автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № *******, управляван от И.Д.Т.. Поддържа
се, че собственикът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие (ПТП), като вината на водача на лекия
автомобил е установена с одобрено от съд споразумение по НОХД № 18474/2016 г.
по описа на СРС, НО, 112-ти състав. Съобразно изложеното от ответника се
претендират имуществени вреди, описани в исковата молба, които се твърди да са
настъпили във връзка пътно-транспортното произшествие.
Решението е влязло в сила, в частите, в които районният съд е уважил
предявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от
общо 3310 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата вследствие на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 17.06.2016 г. в град С., както
следва: разходи за лекарства в размер на 530 лева, разходи за силна храна
(усилена диета) в размер на 1080 лева, извършени в периода 17.06.2016 г.- 17.12.2016
г., разходи за закупуване на остеосинтезен материал в
размер на 700 лева, закупен на 28.06.2016 г., разходи за болногледач в размер
на 700 лева за периода от 17.06.2016 г.- 02.10.2016 г., разходи за транспорт в
размер на 300 лева, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от
датата на исковата молба - 11.07.17 г. до окончателното й изплащане. Предвид
изложеното, в конкретния случай със сила на пресъдено
нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени част от правопораждащите факти, обуславящи възникването на спорното
материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, по-конкретно,
настъпването на процесното ПТП и факта, че ищцата е
претърпяла вследствие на него имуществените вреди, по отношение на които
решението е влязло в сила, включително начието на
валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и ответното
дружество.
С оглед непреклудираните доводи на въззивниците, спорни по делото са наличието на причинна
връзка между претендираните имуществени разходи за
болногледач, рехабилитатор и усилена храна за посочените във въззивните жалби периоди и тяхното плащане.
По въззивната
жалба на „ДЗИ О.З.“ЕАД:
Ответното дружество обжалва решението, в частите, с които районният съд е уважил
предявената искова претенция за сума в размер над 3 310 лв. Поддържа се, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди за платено възнаграждение за болногледач вследствие на процесното ПТП в размер на 700 лв. за период от три месеца
и половина след датата на инцидента, а не в размер на 2 400 лева за период
от една година след него, както и че се е нуждаела от усилена диета на стойност
по 180 лв. на месец за срок от шест месеца, а не за период от една година,
поради което дължимото обезщетение по това перо от исковата претенция възлиза
на 1080 лв., а не на 2 160 лв., както е прието от районния съд.
Въззивната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което въззивният съд кредитира като компетентно и обективно
изготвено, ищцата се е нуждаела от усилена диета – белтъчно хранене, за период
от шест месеца след датата на инцидента. С исковата молба се претендира сума в
размер на по 180 лв. на месец за период от една година, като решението е влязло
в сила в частта, в която съдът е уважил иска за сума в размер на 1080 лв. за период от шест месеца след датата
на инцидента. Предвид заключението на СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че
по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, съобразно
изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на причинно-следствена връзка
между твърдените разходи за усилена храна в периода след 17.12.2016 г. и ПТП. Предвид
изложеното, районният съд неправилно е присъдил обещетение
в размер над 1080 лв., като е приел,
че твърдените евентуално извършени разходи за усилена храна в периода 17.12.2016
г. – 17.06.2017 г. са били извършени във връзка с него.
Неправилно
е решението на районният съд и в частта, в която е приел за основателна
исковата претенция за имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение
на болногледач на ищцата за периода, след изтичане на три месеца и половина от
инцидента, т.е. след 02.10.2016 г. Съгласно заключението на СМЕ, което въззивният съд кредитира по изложените по-горе съображения,
ищцата се е нуждаела от болногледач за срок от 3-4 месеца след датата на инцидента, т.е. не се установява да е
налице причинно-следствена връзка между евентуално извършени разходи за такъв
за периода след изтичане на четири месеца от датата на инцидента. Предвид
изложеното, следва да се обсъди въпроса доказано ли е извършването на разходи
за болногледач за периода след изтичане на три месеца и половина от датата на
ПТП, по отношение на който решението е влязло в сила, до изтичането на
четвъртия месец, по отношение на който е доказано, че ищцата е имала нужда от
болногледач. Въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото не се установява ищцата да е извършила разход с това
основание за посочения период. От показанията на свидетеля Елеонора Пеева –
родственица на ищцата (л. 44 – гръб и л. 45 от делото пред СРС), ценени
съобразно чл. 172 ГПК, не се установява да е плащано възнаграждение за полагане
на грижи за ищцата за месец октомври, 2016 г. Свидетелката сочи, че с брат й са
плащали на тяхна съседка през месец януари и февруари, 2016 г. по 200 лв., за
да гледа ищцата, тъй като били на работа, а в впоследствие по 120 лв. на месец.
Показанията на свидетелката касаят период преди датата на инцидента, поради
което са негодни да установят разходи за болногледач във връзка с него. Дори да
се приеме, че е допусната техническа грешка и показанията на свидетеля касаят
периода след настъпване на ПТП – месец януари и февруари, 2017 г., същите
отново не могат да обосноват извод за основателност на исковата претенция, тъй
като не установяват плащане на обезщетение за обсъждания период – месец октомври,
2016 г. Съобразно изложеното по-горе, евентуалното плащане на възнаграждение за
болногледач за посочените от свидетеля месеци – януари и февруари, 2017 г., не
е в причинно-следствена връзка с инцидента, в който смисъл е заключението на
СМЕ.
С
оглед изложеното, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в обжалваните от въззивника-ответник
части и предявената исковата претенция за сума над дължимата такава от 3 310
лв. до присъдената в размер на 6090 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора – предвид уважения размер на предявените искове,
решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, разноски за експертизи в размер над 203,61 лв., както и на основание
чл. 38 ЗА на адвокат С.К.Н. адвокатско възнаграждение в размер над 461,70 лв.
По насрещната въззивна
жалба:
Въззивникът-ищец
обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за сума
в размер на 900 лв., представляваща разходи за рехабилитатор в периода 17.08.2016
г. – 28.02.2017 г. за проведени общо 30 процедури на стойност по 30 лв. всяка.
Насрещната
въззивна жалба е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните в срока
по чл. 200 ГПК, което въззивният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено, вследствие на инцидента ищцата е претърпяла двуглезенно счупване в областта на дясна глезенна става, причинило трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като е получила и
усложнение: възпаление на оперативната рана от външната страна на десния
глезен, по-късно оформена атонична (трудно
заздравяваща) рана на същото място. Посочено е, че ищцата се е нуждаела от
рехабилитатор, като Здравната каса поема 7 + 7 процедури в амбулаторни условия
за един месец и 10 процедури в болнични условия за един месец.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е провела 10 сеанса, платени от Здравната
каса, и 30 допълнителни такива –
платени от нея. От материалите по делото не се установява пряка причинно-следствена
връзка между претендираните като необходими общо 30
допълнителни процедури и процесния инцидент. За да
достигне до този извод, съдът съобрази, че в представената медицинска
документация – епикризи, находящи
се на л. 7 – л. 10 от делото пред СРС, не е указан брой необходими процедури за
рехабилитация на ищцата. Необходимостта от извършване на обсъждания брой
процедури не се установява и от заключението на СМЕ. В последното вещото лице
не е посочило за какъв период ищцата се е нуждаела от рехабилитация, съответно
какъв брой процедури са били действително необходими за възстановяването й.
Заключението не е оспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК, като във въззивната жалба не са направени и оплаквания за допуснато
процесуално нарушение при приемане на същото, респективно не са изложени доводи
заключението да е непълно. Предвид изложеното, от ищеца не е доказано наличието
на пряка причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените разходи за
рехабилитация в размер на 900 лв. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, страната е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които
черпи изгодни правни последици, което не се установява да е сторено по
отношение на обсъждания претендиран разход. За
пълнота е необходимо да се посочи и че предвид данните по делото, че ищцата е
провела само 10 от общо полагащите й се 24 процедури по Здравна каса, липсва пряка причинно-следствена връзка между претендираните разходи за 14 допълнителни процедури и ПТП и
тъй като пострадалата сама е избрала да не се възползва от възможността да се
ползва от процедурите, осъществявани по клинична пътека на Здравната каса, в
случай че действително се е нуждаела от тях.
Предвид
изложеното, насрещната въззивна жалба е неоснователна
и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна
част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника-ответник следва да се присъдят
разноски за настоящото производство, в общ размер на 155,60 лв., от които: 55,60 лв. –държавна такса за въззивно обжалване, и 100 лв.– юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 вр. чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на въззивника-ответник
следва да бъде присъдена и сума в размер на 39,77 лв. допълнително юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство. Въззивникът-ищец претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл. 38 ЗА, но предвид изхода на делото, такива не му се дължат.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 338553 от 14.02.2018 г., постановено по
гр. д. № 46713/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско
отделение (ГО), 145-ти състав, в частта, в която районният съд е осъдил
ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на М.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД,
сума в размер над 3 310 лв. до
6 090 лв., представляваща разликата обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от нея
вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.06.2016 г. в
град С., предизвикано от И.Д.Т., между когото и ответното дружество към датата
на индидента е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", с полица №
BG/06/116001345100, валидна към датата на произшествието, както следва: разходи за силна храна (усилена диета)
в размер на 1080 лева в сторени в периода 17.12.2016 г.- 17.06.2017 г., и разходи за болногледач в размер на 1 700
лева за периода 03.10.2016 г. - 17.06.2017 г., ведно със законна лихва върху посочените
суми от 11.07.2017 г., включително в частта, в която ответникът е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
разноски за експертизи в размер над 203,61
лв., както и на основание чл. 38 ЗА на адвокат С.К.Н. адвокатско
възнаграждение в размер над 461,70 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.М.И., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, за сумата в размер над 3 310 лв. до 6 090 лв., представляваща разликата обезщетение за
претърпени имуществени вреди,
претърпени от нея вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило
на 17.06.2016 г. в град С., предизвикано от И.Д.Т., между когото и ответното
дружество към датата на индидента е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност", с полица № BG/06/116001345100, валидна към датата на
произшествието, както следва: разходи за
силна храна (усилена диета) в размер на 1080 лева в сторени в периода 17.12.2016 г.- 17.06.2017 г., и разходи
за болногледач в размер на 1 700 лева за периода 03.10.2016 г. - 17.06.2017 г., ведно със законна лихва върху посочените
суми от 11.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338553 от 14.02.2018 г., постановено по
гр. д. № 46713/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско
отделение (ГО), 145-ти състав, в частта, в която районният
съд е отхвърлил като неоснователна предявената искова претенция за разликата,
над сумата от 6090 лева до претендирания размер от
6990 лв., представляваща претендирани имуществени
вреди – разходи за рехабилитатор в размер на 900 лв. за допълнителни 30 сеанса
за периода 17.08.2016 г. - 28.02.2017 г.
В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 вр.
чл. 273 ГПК, сума в размер на 155,60 лв.,
предсталяваща разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, както и сума
в размер на 39,77 лв. – допълнително юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, дължимо с оглед изхода на спора.
ОТМЕНЯ
определение № 397316/30.04.2018 г., постановено по гр. д. № 46713/2017 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение (ГО), 145-ти състав,
в частта, в която „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК
*******, е осъдено да заплати в полза на СРС сума в размер над 132,40 лв., представляваща държавна такса, дължима съобразно
уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.