МОТИВИ
към Решение № 216/29.12.2019 г.
по АНД № 580/2019 г. по описа на РС – С.
С. районен съд е
сезиран с акт за констатиране на дребно хулиганство от 28.12.2019 г., съставен на основание чл. 2 от Указа за
борба с дребното хулиганство /УБДХ/ от З. Г., на длъжност „мл. експерт” в РУ – С., срещу И.Д.М. *** за извършена от него
непристойна проява на 28.12.2019 г. около 20,30 ч. в гр. С..
Представител на РП – С. не се
явява в съдебно заседание и не взема становище.
В хода на съдебните прения административно-привлеченият
И.М. заявява, че не може да вземе становище дали
актът за констатиране на дребно хулиганство е съставен срещу него основателно.
При упражняване на правото си на
последна дума административно-привлеченият моли съдът да му наложи глоба в
случай, че го признае за виновен в извършване на деянието, за което е съставен
акта за констатиране на дребно хулиганство.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административно-привлеченият И.Д.М. е роден на *** г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес
***, женен, неосъждан, с основно образование, не работи,
ЕГН **********.
И.М. имал претенции, че бил
пренебрегнат от управителката на игрална зала „Л.” Р. М. при раздаване на
подаръци на други клиенти на залата и затова искал да получи от нея пари.
На 28.12.2019 г. около 20,30 ч.
той посетил игралната зала, находяща се на адрес гр. С., ул. „П.. В. З.” № 1 и се свързал по телефона със св. М.П., на длъжност заместник-управител на залата, като
отново поискал пари. По това време св. П. бил на
втория етаж в същата сграда и отново му отказал, след което чул шум и слязъл в
залата. Там се намирали 5-6 клиенти, а раздразнен и превъзбуден,
М. започнал да ги гони навън. Свидетелят П. на
няколко пъти направил забележка на М. и в отговор на това последният го хванал
за ръката и му казал „много съм як, внимавай, много лошо бия”. Свидетелят Г.И., работещ като портиер в игралната зала, попитал М.
защо прави така, но той не му дал никакво обяснение. След като всички излезли
пред залата, М. започнал да препятства влизането на други посетители вътре.
Свидетелят П. извикал полиция, а след пристигането на
полицейски служители М. продължил да му се заканва.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите М.П.
и Г.И., частично от обясненията на административно
привлечения И.М., както и от приобщените по делото
като писмени доказателства /по арг. от чл. 5, ал. 1
от УБДХ/ обяснения на М.П.,
Г.И. и В.Д..
Предвид безспорно установените по
делото факти, съдът намира, че с действията си И.М. е
осъществил от обективна и от субективна страна непристойна проява – дребно
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Действията на административно-привлечения
И.М., изразяващи се в гонене на клиентите на игрална
зала „Л.” извън нея, в недопускане на клиенти да влизат в залата и в заплашване
на М.П., не са мотивирани от лични отношения с тези
или с други лица, извършени са на публично място и са израз на стремежа му да
демонстрира собствената си „ценност” като клиент на игралната зала,
пренебрегвайки моралните норми за поведение в обществото и значимостта на
достойнството на останалите присъстващи – клиенти и персонал на залата. Затова
е безспорно, че тези действия на административно-привлечения представляват
оскърбително отношение и държание към гражданите и с тях М. е нарушил
обществения ред и спокойствие. Поради това тези действия на М. следва да бъдат
квалифицирани като непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Не се установява нарушението на
обществения ред и спокойствие да е грубо и да е израз на явното неуважение на
извършителя към обществото, поради което съдът приема, че непристойните
действия на административно-привлечения не са от естество да ангажират негова
наказателна отговорност за престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна страна
административно-привлеченият И.М. е извършил
непристойните действия умишлено – съзнавал е противообществения характер на
непристойните действия, съзнавал е, че с тях нарушава обществения ред и е искал
настъпването на този противоправен резултат.
С оглед изложеното съдът намери,
че И.Д.М. виновно е извършил дребно хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 28.12.2019 г., около 20,30 ч. в гр. С.,
в игрална зала „Л.”, находяща се на ул. „П.. В.З.” № . е извършил непристойна
проява, като е гонил клиентите на игралната зала извън нея, не е допускал в
залата да влизат клиенти и е заплашвал М.С.П., които
действия представляват оскърбително отношение и държание към гражданите и с
които И.М. е нарушил обществения ред и спокойствие,
без да съставляват престъпление по НК.
За това нарушение съдът му наложи
административното наказание, предвидено
в чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ - “глоба
от 100 лв. до 500 лв.” и определи глобата в размер 350 лв.
При определяне вида на наложеното
наказание съдът съобрази невисоката степен на обществена опасност на дееца и на
извършеното от него деяние. Поради това алтернативното на глобата наказание
“задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР”, предвидено в чл. 1, ал.
1, т. 1 от УБДХ, би било явно несправедливо.
При определяне конкретния размер
на наложената глоба, а именно в размер близо над средния, предвиден в чл. 1,
ал. 1, т. 2 от УБДХ, съдът отчете относителното равновесие между смекчаващите
отговорността на административно-привлечения обстоятелства (невисока степен на
обществената му опасност като извършител на административно нарушение и на
обществената опасност на извършеното деяние) и отегчаващите отговорността му
обстоятелства (проявена упоритост в преследване на противоправния резултат –
нарушаване на обществения ред и спокойствие въпреки отправените му забележки;
необоснован стремеж да се изяви като лице, което определя правилата за
поведение в игралната зала; липса на критичност към извършеното деяние).
Съдът прие, че така определеното административно
наказание по своя вид и размер – глоба в размер 350 лв. е справедливо и е
най-подходящо за постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По така изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: