МОТИВИ
към Присъда № 224/
10.06.2019г.
по НОХД № 744/2009год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият Н.Т.К.
е предаден на съд за това, че на
21.12.2008г. в с.К.обл.С е отнел чужди движими вещи- 1 бр. мобилен апарат
„Самсунг Е 250”,
ведно със СИМ карта на обща стойност 180.00 лева от владението на Р.В.Г. ***
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.194 ал.1 от НК.
С протоколно определение от 16.11.2009г. предвид
нередовното призоваване и неявяването на подс.К., съдът на основание чл.66 ал.1
от НПК е изменил мярката му за неотклонение „подписка“, като му е взел мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и е обявил същия за общодържавно издирване.
Предвид отсъствието на подс.К. и на основание чл.25 т.2 от НПК, съдът е спрял
производството по делото до установяване местопребиваването на подс.К..
Видно от материалите по делото е, че подс.К. е бил обявен
за ОДИ с тел.№ 63503/ 08.12.2009г. на ГД „КП“, но до настоящия момент няма
данни за неговото местонахождение. Предвид изминалия достатъчно дълъг период от
време от около 10 години, през което време подс.К. е бил издирван, но неговото
местонахождение не е било установено, то съдът с Разпореждане № 151/
24.04.2019г. е възобновил производството по настоящето наказателно дело и е
инициирал производство по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като е изискал и
назначали служебен защитник, който да защитава подс.К. и да отстоява неговите
законни права и интереси в лицето на адв.Зл.К. при САК.
В
проведеното открито разпоредително заседание страните бяха изслушани по
въпросите по реда на чл.248 от НПК и след като същите бяха изчерпани, съдът
обяви откритото разпоредително заседание за приключило и даде ход на делото по
същество по общия ред на НПК. Тъй като подс.К. не се яви и неговото
местонахождение не е известно след щателното издирване, то съдът разгледа
делото в негово отсъствие по реда на чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б.“а“ от НПК с обосновано
протоколно определение от 10.06.2019г.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна
присъда, като указва налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер,
предвиден за този текст от НК, като изтърпяването му бъде отложено по реда на
чл.66 от НК, ако са налице условията на него или глоба.
Пострадалият Р.Г. в съдебно заседание заяви, че не желае
да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец срещу подсъдимия,
тъй като телефона му е бил заместен още тогава с друг, закупен от подс.К.,
поради което и същия няма никакви граждански претенции към подс.К..
Защитата на подс.К. от своя страна моли съда да прекрати
наказателното производство по давност, тъй като според него деянието, извършено
от подс.К. попада в хипотезата на чл.207 от НК, а не по чл.194 ал.1 от НК.
Излага доводи в тази насока.
Тъй като св.В.Т., М.В. и П.П. не се явиха в съдебното
заседание, то на основание чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.5 от НПК и след дадено
съгласие от страните в процеса, съдът прочете показанията на тримата свидетели,
дадени от тях по време на досъдебното производство.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2008г. постр.Р.В.Г. заедно със свои приятели-
свидетелите В.Е.Т., М.Д.В. и П.К.П. решили да посетят бар „Фламинго” в с. К.,
обл. С. като поканили и подс.Н.Т.К. да отиде с тях. В заведението се почерпили,
като пили бира. Около 20.30- 21.00 ч. решили да тръгнат. Постр.Г. повикал такси
и излязъл от заведението, за да каже на таксиметровия шофьор да изчака
приятелите му. През това време св.Т. и св.В. посетили санитарния възел. На
масата, на която се черпили постр.Г. забравил мобилния си телефон, марка
„Самсунг Е 250”.
В този момент подс.К. се върнал в заведението и взел телефона на постр.Г., като
казал на св.П., който останал в заведението, че ще го предаде на собственика
му. Подс.К. и свидетелите Г., В. и Т. се качили в таксиметровия автомобил и
отпътували за гр.С, но не споделил нищо за намиращия се в него мобилен телефон
на постр. Г.. В близост до бензиностанция „ОМВ” подс.К. слязъл от автомобила и
се прибрал в с.А., където живеел. Останалите продължили, като по едно време
постр.Г. установил, че мобилният му телефон го нямало и споделил това с
приятелите си. При проведен разговор със св.П., постр.Г. разбрал, че мобилният
му телефон се намирал в подс.К.. Пострадалият провел разговор с подс.К., който
му заявил, че в момента се намира в с.А. Постр.Г. не отишъл да си вземе телефона
до дома на подс.К. тогава, но и подсъдимият не го потърсил, за да му го върне,
въпреки, че знаел много добре на кого е телефона и е заявил пред останалите
свидетели, че ще върне телефона на собственика му още докато са били в
заведението. След няколко дни подс.К. заминал за Р.Румъния, където работел. В
обясненията си като обвиняем К. заявил, че получил закани по телефона във
връзка с мобилния телефон на постр.Г., поради което изхвърлил отнетата от него
вещ.
Съгласно заключението на ценовата експертиза стойността
на отнетата от подс.К. вещ- мобилен телефон, марка „Самсунг Е 250”, ведно със СИМ- карта
възлизала на 180.00 лева към момента на извършването на деянието.
В хода на досъдебното производство подс.К. заявил, че е
изхвърлил мобилния телефон на пострадалия, но закупил телефон марка „Нокия 2600”, който предал на постр.Г.,
видно от приложената към делото разписка. Пострадалият заявил, че отнетата вещ
му е заменена и той няма претенции по отношение на извършителя на деянието.
Същото изявление направи постр.Г. и в съдебно заседание.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията
на подсъдимия К., дадени от него по време но досъдебното производство,
депозираните показания на свидетелите В.Т., М.В. и П.П. по време на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 от НПК,
заключението на ценовата експертиза,
както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали по ДП № 63/2009 год. по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
От правна страна: При така възприетата фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият Н.К.
е осъществил състава на престъпление по чл 197 т.2 във вр.с чл.194
ал.3 и чл.194 ал.1 от НК – отнел е чужди
движими вещи-1 бр. мобилен апарат „Самсунг Е 250”, ведно със СИМ карта на
обща стойност 180.00 лева от владението на Р.В.Г. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението представлява
маловажен случай в предвид размера на щетата и начина на извършването му, тъй
като общата сума е под две минимални работни заплати за страната и подс.К. е
взел телефона от масата в заведението, както и предвид факта, че вещта е била
заместена до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ, която има определена стойност в случая – 1
бр. мобилен апарат „Самсунг Е 250”,
ведно със СИМ карта на обща стойност 180.00 лева, видно от заключението на
ценовата експертиза.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
отнемане на чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал
фактическата власт върху нея и е
установил свое владение, без знанието и съгласието на владелеца й. Кражбата е
завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое
владение, без да е необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е
успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил
някаква полза от отнемането й. Изпълнителното деяние на кражбата, която е от категорията на
резултатните престъпления е довършено. Престъпния резултат- промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството е настъпил чрез отнемането
на вещта от подс.К. от владението на постр.Г. в следствие на деянието.
Съобразно изложената по-горе фактическа обстановка се
налага извода, че деянието, извършено от страна на подс.К. попада в хипотезата
на чл.194 ал.3 от НК т.е. представлява маловажен случай, тъй като общата сума на
щетата / 180,00 лева / е под две минимални работни заплати за страната / МРЗ за
периода от 01.01.2008г. до 01.01.2009г. е била 220,00 лева съобразно ПМС № 1 от 11.01.2008 г. (ДВ,
бр. 6 от 2008 г.)/ и подс.К. е взел телефона от
масата в заведението, където е бил забравен от постр.Г..
Квалификацията на деянието следва да бъде изменена и към
привилегированият състав на чл.197 т.2 от НК, тъй като видно от доказателствата
по делото и изявлението на самия пострадала, още по време на досъдебното
производство подс.К. е закупил друг мобилен телефон с идентични параметри и го
е предал на постр.Г., а последния от своя страна заяви, че всичко му е било
възстановено и няма претенции към подс.К.. по този начин следва да се счита, че
отнетата вещ е била възстановена до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, съобразно нормата на чл.197 т.2 от НК.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият К. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е имал
намерението противозаконно да присвои чуждите
вещи, видно от поведението му преди, по време и след извършване на
деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но е
искал и настъпването на последиците от него.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на
собственост, ниското правосъзнание на подс.К. и стремежът му към
облагодетелстване по лек и престъпен
начин.
Имайки предвид установеното по делото и изложено по-горе,
съда призна подс.К. за невинен в извършването на престъпление по чл.194 ал.1 от НК поради изложените по-горе съображения и виновен в извършването на
престъпление по чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 и чл.194 ал.1 от НК, тъй като
случая е маловажен, а отнетите вещи са били възстановени на пострадалият.
Признаването на подсъдим за виновен чрез присъда може да се базира само и
единствено на твърди и непоколебими доказателства и една присъда изградена
върху предположения се явява от своя страна порочен съдебен акт.
Относно наведените от страна на защитата на подс.К.
доводи, касателно съставомерността на деянието и възражението, че следва
деянието да бъде преквалифицирано в такова по чл.207 от НК, но ако се приеме
този довод, следва съда да прекрати производството, поради настъпила давност,
настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Дефинирането
на вещта като „забравена” от постр.Г. на масата в заведението, където са били в
компания заедно и с подс.К., кореспондира с доказателствата по делото, а
приемането й като възможен предмет на кражбата, е съответно на нормата на
чл.194 от НК и на установената по отношение на „забравените” вещи съдебна
практика, вкл. задължителна такава (ППВС № 6/1971 година, р. ІІ, т. 1, Р. №
646/17. 12. 2008 година на ВКС, І н. о., Р. № 380/25. 10. 2011 година на ВКС,
ІІ н. о. и др.). За разлика от „загубената” вещ, която не може да бъде предмет
на кражба, отнемането на „забравена” в превозно средство, в обществено
заведение, в чакалня и пр. вещ, с намерение да бъде присвоена, е кражба, защото
притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от
възможността да упражни фактическата си власт върху нея. Конкретният случай е
типичен на отнемане на забравена в обществено заведение вещ, която се счита за
оставена на обществено доверие, докато бъде приета на съхранение от съответното
длъжностно лице, отговарящо за такива забравени вещи. Поради това, няма как да
бъде кредитирано като достоверно твърдението на защитата на подсъдимия, че не е
съобщил за забравената в обществено заведение вещ, съобразно нормата на чл.207
от НК, а е искал да я предаде лично на притежателя й. Такова твърдение
противоречи не само на доказателствата по делото, но и на формалната логика.
Освен това, то е ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието,
защото въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред при
установяване на фактите и се извличат от поведението на дееца, а не от
субективната му преценка за деянието и резултата.
А за да
бъде предмет
на кражба, движимата вещ трябва да разкрива следните три особености:
На първо място, движимата вещ трябва да е чужда. Ако
вещта е на самия деец, нейното завладяване може да съставлява друго
престъпление – самоуправство по чл. 323 НК, измама по чл. 209 НК, но не и
кражба. Няма нужда цялата движима вещ да бъде чужда; достатъчно е някаква нейна
част да не принадлежи на дееца. В такъв случай обаче, когато част от вещта му
принадлежи, той може да открадне само останалата, непринадлежащата му част.
На второ място, за да бъде предмет на кражба, движимата
вещ трябва да се намира в нечие чуждо владение.
Това най-напред означава, че вещта не трябва да е в ничие владение –
било защото е загубена, било защото е в свободно състояние. Ако става дума за
загубена движима вещ, то нейното завладяване може да е присвояване по чл. 207 НК, но не и кражба; ако пък става дума за движими вещи в свободно състояние,
каквито например са дивечът в гората или рибата в морето (а не в зоопарка), то
тяхното завладяване също не може да бъде кражба, а само престъпление против
горското стопанство по чл. 237 НК или съответно против ловното стопанство.
Вещта следователно трябва да бъде владяна – да се намира
в нечие владение. Владението представлява възможност за фактическо ползване и
разпореждане с движимата вещ. Във всички случаи обаче вещта не трябва да бъде
във владението на самия деец – тя трябва да се намира в чуждо владение; иначе
той няма да може да я отнеме.
И на трето място, за да бъде предмет на престъплението
кражба, движимата вещ трябва да има минимална стойност в размер поне на 150
лева. В противен случай ще е налице само административно нарушение съгласно чл.
218б НК.
От изложеното по-горе става ясно, че защитата на подс.К.
неправилно смесва две коренно различни понятия, а именно- „забравена“ и „загубена“
вещ. В настоящия казус вещта, предмет на престъплението е била забравена от
постр.Г. на маса в обществено заведение, но не и загубена от него. В този
смисъл нормата на чл.207 от НК борави именно с това понятие и за да е
съставомерно престъплението по чл.207 от НК, следва вещта да е била загубена от
нейният владелец и намерена от подсъдимото лице, но в указания срок да не я е
предал на надлежните органи. В случая и както стана ясно по-горе вещта, предмет
на престъплението не е била загубена от нейният владелец, а забравена, поради
което доводите в тази насока на защитата на подс.К.- че следва престъплението
да се преквалифицира в такова по чл.207 от НК, са абсолютно неоснователни и
неправилни.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият К.
съдът прецени, като отегчаващи вината обстоятелства обществената опасност на конкретно
извършеното от него. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема признаването
на вината, направените самопризнания, изразеното съжаление за постъпката си от
подс.К., както и ниската стойност на откраднатите вещи.
Водим от горното и при условията на чл.54 НК, като
съобрази обществената опасност на подсъдимият К. и извършеното от него, подбудите
за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за
индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата на такива,
които да препятстват реализирането на тази отговорност, изминалото време от
около 10 години от извършването на деянието до настоящия момент, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ГЛОБА в размер на 180,00 / сто и
осемдесет / лева, който размер е малко над минималния и под средния размер за
глобата, фиксиран в нормата на чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 и чл.194 ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието на подс.К., въпреки
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че не са на лице
предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като не се
установиха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
типичната за този вид престъпления. В останалата си част всички смекчаващи
вината обстоятелства са взети предвид при квалификацията на престъплението.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото
представляващи възнаграждение на вещо лице в размер на 40 лева, платими по
сметка на ОД на МВР-С и сумата от 30 лева, платими по сметка на РС-С за ценова
експертиза в двете фази на производството.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът с оглед събраните
по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца
отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът счита, че в този си вид и размер присъдата ще
изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в
чл.36 от НК ще бъдат постигнати.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /