Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Габрово, 01.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети
януари, две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 246 от 2023 г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба вх. № СДА-01-2013 от 07.11.2023 г., подадена от Р.В.Н. ***, ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-1752-000062 от 20.10.2023 г. на началник РУ - Габрово при ОД на МВР -
Габрово.
С процесния ИАА на
жалбоподателя Р. В. Н. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС с рег. № ЕВ 3691 ВК за
срок от 180 дни и са отнети два броя регистрационни номера на същото МПС на
основание чл. 171, т. 2А, б. «а» от ЗДвП, затова, че същият, като собственик на
МПС с този рег. номер, е допуснал притежаваното от него превозно средство да бъде
управлявано на 19.10.2023 г. от Т.Д. Ц.,
която е неправоспособен водач.
В жалбата си Д. възразява, че прекратяването
на регистрацията на ППС следва да е за собственика, който управлява МПС, а в случая
управляващият автомобила е трето лице. Също така от съдържанието на заповедта
не е ясно какво нарушение е извършил жалбоподателят, което ограничава правото
му на защита. Правната квалификация е неправилна и неясна.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. С.Б.,
която поддържа жалбата.
Ответната страна – началник
РУ към ОД на МВР – Габрово, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С Определение № 1078 от 28.11.2023 г. съдът е
указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи, че процесният
автомобил е управляван от неправоспособен водач на посочената дата, както и че
той е собственост на жалбоподателя.
Жалбоподателят Р.В.Н. е собственик на товарен
автомобил Пежо партнер с д.к. № ЕВ 3691 ВК, видно от приложен по делото
документ – история за ПС с рег. номер ЕВ 3691 ВК.
На 19.10.2023 г. е съставен АУАН на Т.Д. Ц. за
това, че на същата дата като водач на този автомобил при направена й проверка
тя не представя СУМПС и при направена проверка от ОДЧ се установява, че е
неправоспособен водач, непритежаващ такова свидетелство за управление.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движението
по пътищата, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение
първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по представения АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН бл. № 608691/19.10.2023 г., съставен от мл. инспектор при
ОДМВР, РУ - Габрово, още повече, че по същество жалбоподателят не е провел оспорване
на същия в проведеното поделото о.с.з. Съдът намира за установено по делото в
тази връзка, че видно от съставения АУАН действително на процесната дата и час
автомобилът – собственост на жалбоподателя, е управляван от посоченото в него и
в процесната заповед за налагане на ПАМ Т.Д. Ц. – неправоспособен водач.
Наличието на правоспособност се установява със СУМПС и съставлява положителен
факт. В правото на доказване подлежат положителните факти. Липсата на
правоспособност и, респективно, на документ, в случая – свидетелство за
правоуправление, са отрицателни факти, за наличието на които свидетелства така
съставения АУАН, неоспорен по делото от жалбоподателя. Положителният факт –
наличие на такава правоспособност и документ, който я удостоверява, напротив –
не се установява от страната, която има полза от него – жалбоподателят Р.Н..
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните, както
и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168,
ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според
която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година, т.е. не е задължително собственикът на
МПС – адресат на акта за налагане на ПАМ, да е управлявал сам същото, без да е
имал такова право, достатъчно е да е предоставил управлението на такова лице,
без самият той да е негов водач.
В случая е налице последната хипотезата и точно тя е посочена в процесния
ИАА – МПС на жалбоподателя е управлявано от лице /Тони Димитрова Цанкова/, която
е „неправоспособен водач и не притежава СУ на МПС“. Т.е. от обстоятелствената
част на заповедта става ясно, че Цанкова не притежава такава правоспособност
изобщо, поради което и не притежава СУМПС. Не се сочи нито в тази заповед, нито
в съставения и приложен по делото АУАН, че тя е лишена от право да управлява
МПС или е с отнето свидетелство на по-късен етап. На практика която и от
изброените в приложената норма хипотези да е налице, последицата е една и съща
– прилагане на предвидената в същата правна норма принудителна мярка –
прекратяване регистрацията на МПС на неговия собственик.
Съдържанието на процесния ИАА е ясно – не е спорно кое е лицето, на което
се налага ПАМ – това е собственикът на автомобила, управляван от
неправоспособен водач. Безспорно е и за което МПС се налага мярката. Водачът е
също ясно посочен – Тони Димитрова Цанкова, като е отразена датата, на която тя
е управлявала превозното средство, както и фактът, че тя е неправоспособен
водач и не притежава СУ на МПС. По отношение на Н. в Заповедта изрично е
записано, че същият „като собственик на т.а…. допуска/предоставя управлението
на МПС на“ така посоченото лице – т.е. неговото поведение е също ясно описано и
то е посочено като предпоставка за налагането на мярката в хипотезата на
приложената правна норма именно по тази причина.
В случая хипотезата на приложената с процесната Заповед разпоредба е
налице. ПАМ не е санкция за извършено нарушение, за да се обследва въпросът за
наличието на такова, вкл. въпросът за вината на лицето, управлявало автомобила
или на собственика, на чието МПС се прекратява регистрацията. Достатъчно е да е
изпълнен фактическият състав на нормата, която съдържа като елементи описание
на поведението на собственика – предоставя превозното си средство да бъде
управлявано от лице с изначално липсващо или с в последствие отнето СУМПС – във
всички изброени в нормата хипотези става въпрос все за лице, което няма правото
да управлява такова ППС. Разпоредбата, послужила като основание за налагането
на процесната мярка, е императивна, тя не предоставя на компетентния орган
право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ и в случая авторът на процесната заповед е
реализирал именно това свое правомощие.
В процесната заповед е посочено, че е извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, съгласно която разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Тази норма в случая не е спазена и затова на водача
Цанкова е съставен АУАН, като от нея е потърсена административно-наказателна
отговорност за извършването на това нарушение. На собственика на автомобила Н.
обаче се налага ПАМ, според законовото предвиждане на приложимата разпоредба,
посочена по-горе за така извършеното нарушение.
По делото нито се твърди, нито се установява, че това предоставяне на
управлението на посочения неправоспособен водач е станало без знанието и/или
против волята на жалбоподателя.
„В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за
управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на
превозното средство не е елемент от фактическия състав.“ - Решение № 9667 от
24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., VII о. „След като законът
предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление, в случая
административният акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е следвало да бъде издаден на собственика“
- Решение № 2073 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2018 г., VIII о.
Мярката е приложена в минимален размер от 180 дни.
Административният орган е счел, че този минимум е достатъчен, за да се
постигнат нейните цели. Както бе посочено по-горе самото й налагане не е въпрос
на оперативна самостоятелност, а такъв на обвързана компетентност, поради което
той е задължен да наложи мярката, единствено срокът й на действие е въпрос, по
който може да се вземат различни решения в законовата рамка, който въпрос в
случая е решен правилно и законосъобразно – имайки предвид, че собственикът,
чиито права се ограничават с налагането й, не е управлявал лично автомобила,
авторът на процесния ИАА е избрал и наложил минимален срок на това ограничение.
Процесният ИАА е издаден и от компетентен орган,
в рамките на предоставените му от закона правомощия, което се установява с
приложените по делото Заповед № 8112з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с която същият определя службите за контрол по ЗДвП, сред
които са областните дирекции на МВР. В тази връзка със Заповед 264з-894 от
06.04.2022 г. директорът на службата за контрол ОД на МВР – Габрово е
оправомощил началник сектор ПП при същата да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от Дирекцията.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че
оспореният ИАА е
издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила
и в изпълнение и приложение на материалния закон, поради което жалбата
срещу него се явява неоснователна
и като такава следва да се
остави без уважение.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 172,
ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба с вх. № СДА-01-2013
от 07.11.2023 г., подадена от Р.В.Н. ***, ЕГН: **********, на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1752-000062 от 20.10.2023
г. на началник Районно управление - Габрово при ОД на МВР – Габрово, с която в
качеството му на собственик на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № ЕВ 3691 ВК за срок от 180 дни на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от същия нормативен акт.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/