РЕШЕНИЕ
№70 08.04.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на осми април през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 231 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод молбата на Д.К.Д., ЕГН **********,***,
против Я.Г.Я., ЕГН **********,***. Твърди се, че страните живеят на семейни
начала. На 28.02.2019 г., около 18.00 ч., молителката се била прибрала у дома,
където бил ответника и детето им- Я.Я.Я.. Започнала разговор с ответника, на
който същия й отговарял ядосано, на висок тон и заядливо. Детето им не
отговаряло на въпросите на баща си тъй като било наплашено, при което ответника
започнал да му крещи. Молителката се намесила и казала на Я. да спре.
Последният се обърнал към нея и с юмрук я ударил в лицето в областта на дясното
ухо. Започнал да я блъска в стената и да я заплашва, че ще я изхвърли от дома,
тъй като бил негов. Детето започнало да пищи и да защитава майка си, при което
ответника започнал да блъска и него. Молителката взела телефона си и се обадила
на 112, като докато чакала да пристигнат полицаите, Я. продължавал да я блъска
и заплашва. Преди седмица я заплашил с нож и я оскубал. Желае се да бъде
оказана защита по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ спрямо молителката
и детето Янис, като се моли да бъде отстранен Я. от обитаваното от страните
жилище, находящо се в с. Р., ул. „*****, № 8.
Ответникът не взема писмено становище по молбата. В съдебно заседание се
явява лично като чрез процесуалният си представител взема становище за
неоснователност на молбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото не се спори, че страните живеят във фактическо съжителство, както и че Я.Я.Я.
е син на ответника и на молителката. Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която в общи линии са отразени сочените в молбата обстоятелства. Изискана
и приложена бе преписка по съставен протокол за предупреждение от 28.02.2019 г.
на Я.Я.. Към същият е представена и докладна записка, изхождаща от Н.Л.
/съставил протокола/, в която е отразено, че при отиване на място по сигнал на
молителката, не били установени свидетели, както и видими следи от удари и
наранявания по Д.Д.. На същата е била предложена помощ за транспортирането й до
лекарски кабинет за преглед, на което Д. отказала. Последната отказала и да й
бъде оказано съдействие за отвеждането й от дома, заедно с детето, като не дала
адекватен отговор защо не е желае да бъде отведена при родителите си,
заявявайки, че ще остане в дома заедно с ответника Янков. В съдебно заседание
св. Л. потвърди изложеното в докладната, като заяви, че на място молителката е
заявила, че Я. й бил нанесъл шамар в областта на бузата и ухото. За друго
осъществено насилие свидетелят заяви, че не му е било съобщавано, както и че
това зачервяване не е категоричен, че е било от твърдения удар, тъй като
молителката е била разстроена и плачела. В съдебно заседание се представи копие
от съдебно- медицинска експертиза, извършена по ДП № 304 ЗМ-105/2019 г. по
описа на РУ- Несебър, от която се установява, че Д.Д. е съобщила, че на
28.02.2019 г., около 18,00 ч.-19,00 ч., е била ударена по дясното ухо с юмрук.
Това доказателство не следва да бъде ценено като годно такова в рамките на
настоящото производство, тъй като касае образувано досъдебно производство,
което е поставено на разглеждане на друг орган. Дори обаче да съставляваше
някаква индиция и да се установяваше с категоричност, че касае същите
твърдения, заложени от молителката в молбата, предмет на настоящото
производство, то от заключението е видно, че е констатирано зачервяване на
дясна тъпанчева мембрана, установено на 01.03.2019 г. Съдебният лекар е
посочил, че не може да се диференцира причината за зачервяването, като не може
да се изключи и удар в областта на ухото, но този механизъм в конкретния случай
не можел да се докаже. Видими травми не са били установени. Други доказателства
не са ангажирани по делото.
С
оглед на така изложеното съдът намира молбата за неоснователна. В
производството по закона за защита от домашно насилие в тежест на ответника е
да докаже, че обстоятелствата, изложени от молителя, не отговарят на
действителността. Същевременно обаче инициаторът, в случая Д.Д., също следва да
ангажира доказателства относно твърдените от нея факти. Действително нормата на
чл. 13, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие придава доказателствена
стойност на декларацията по чл.9, ал.3, на които съдът може да се позове. С
представянето обаче само на декларацията не следва да се счита, че отпада
задължението на молителката да докаже изложените в нея обстоятелства, при
положение, че от страна на ответника се оспорват твърденията. В този смисъл, за
да бъде издадена исканата заповед за защита от страна на Д., следва последната
да ангажира доказателства, който пряко или поне косвено да наведат на извода,
че действително е бил осъществен твърдения акт на домашно насилие. В случая
това не бе сторено. От изисканата служебно преписка по издадения протокол за
предупреждение, в частност от докладната записка и показанията на св. Л., се
установява, че протокола е бил издаден само и единствено въз основа на
изложените от молителката твърдения. Наред с това се установи, че по същата не
е имало белези от удари или наранявания, заявени от молителката, въпреки че
полицаите са пристигнали непосредствено след извършения твърдян акт на насилие
спрямо Д.. Същата е отказала и предложено съдействие за транспортиране до
лекарски кабинет, където съответното компетентно лице е можело да установи
наличие и на невидими на пръв поглед наранявания. Такива данни не дава и
представеният с молбата амбулаторен лист. Нещо повече, самата молителка е
отказала и да напусне жилището, като доброволно се е върнала при лицето, за
което се твърди, че е извършител на домашното насилие, въпреки, че е можела да
бъде конвоирана до жилището на родителите й, намиращо се в също в с. Р.. Нелогично
бе даденото от същата обяснение в съдебното заседание, че не желаела да „разнася”
детето, тъй като вече било станало късно /21.00 ч./ и същото трябвало да си
ляга. Посоченият от Д. час не е толкова късен, че да не позволява напускане на
жилището, а това е можело да стане със съдействието на органите на полицията.
Наред с това при осъществен сериозен акт на домашно насилие пострадалият е
логично да желае да отдалечи от насилника си не само себе си, но и детето си,
без значение в кой час на денонощието се случва това. Всичко това дава
основание на настоящата инстанция да приеме за недоказано твърдението на Д.Д.,
че на сочената в молбата дата спрямо нея и спрямо детето й е бил осъществен твърдения
акт на домашно насилие, което прави искането й неоснователно.
На
следващо място в съдебно заседание се установи, че страните понастоящем не живеят
заедно, като молителката обитава с детето жилище, част от което е и нейна
собственост, а ответника живее на друг адрес. Идеята на исканата мярка за
защита, а именно отстраняване на извършителя, е да се ограничат срещите на
двете страни и да се предотврати възможността за извършване на нов акт на
домашно насилие. След като никоя от страните не живее вече в жилището, което са
обитавали съвместно, на практика е постигната целта на исканата мярка.
На
основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, в тежест на молителката следва да бъде поставено
заплащането на държавна такса в размер на 80 лв. за разглеждане на делото. С
оглед изходът на делото, на ответника следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, които съобразно представения договор за защита възлизат на
сумата от 450 лв.- адвокатско възнаграждение. От страна на молителката бе
направено възражение за прекомерност на същия, което следва да бъде уважено,
като същото бъде намалено до предвидения в чл.22 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения размер от 400 лв., тъй като делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Д.К.Д., ЕГН **********,***, против Я.Г.Я., ЕГН **********,***, за издаване
на заповед за защита от домашно насилие, осъществено на 28.02.2019 г. от
ответника спрямо Д. и детето им Я.Я.Я., ЕГН **********, чрез налагане на мерки по чл.5,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд- Несебър сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Я.Г.Я., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, считано от днес, пред Окръжен съд- гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: