О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 157
гр. Хасково, 19.06.2020г.
Окръжен съд - Хасково, НО, I-ви въззивен наказателен състав, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. ч. н. д. № 245
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл.
вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от
РП-Харманли против протоколно определение от 28.05.2020г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 88 по описа за 2020г. на Районен съд –
Харманли, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице, и производството е било прекратено, а делото
върнато на РП-Харманли за отстраняване на констатираните процесуални нарушения.
В протеста се твърди, че обжалваното
определение е неправилно и необосновано. Намира за незаконосъобразни и
неприемливи доводите на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното
производство, а именно липсата на мотиви защо цитираните изрази, използвани от
обвиняемия, се приемат за непристойни.
Посочва, че съгласно даденото в Постановление № 2 от 29.06.1974г.,
постановено по н.д. № 4 по описа за 1974г. на Пленум на ВС определение за
„непристойни действия“, преценката дали едно действие е непристойно и съответно
чрез него се осъществява състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е
правна, а прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт излага факти,
обуславящи съставомерността на деянието, а не правни доводи. В протеста се
изразява несъгласие с изложеното от първоинстанционния съд за непълнота в
диспозитива на обвинителния акт досежно мястото на извършване на деянието. Счита,
че е необходимо посочването на точното място на извършване на престъплението
само ако същото е елемент от състава на престъплението. Твърди се и допускане
на съществени процесуални нарушения при провеждане на разпоредителното
заседание, изразяващи се в предоставяне на възможност на пострадалите лица В. К. Д., В. А. А. и на С. Т. К. да вземат отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, а същевременно първоинстанционният съд, предвид наличието на отстраними
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство обуславящи връщане
на делото на досъдебната фаза, не се е произнесъл по направените искания от
пострадалите лица за конституирането им в качеството на частни обвинители. С
тези съображения се иска отмяната на атакуваното протоколно определение и
даване на задължителни указания на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок срещу
подадената жалба не са направени писмени възражения.
Съдът, като прецени материалите по
делото, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 88 по
описа за 2020г. на РС-Харманли е образувано на 28.02.2020г. по обвинителен акт,
внесен от РП-Харманли, с който е било повдигнато обвинение на А.К.Й. за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за това, че на 25.06.2019г. в гр. С., област Х. на публично
място в сградата на ИРМ-С., находяща се на
адрес: град С., пл. „Ш.“ № * извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нарекъл ***** в О. Д. „З.“
Х., а именно В.
К. Д. – „коя си ти
защо уволняваш дъщеря ми“, „коя си ти, ти боклук“, „ако те цапна, знаеш ли къде
ще отидеш“, „ако ти цапна един така, се оплачи на майка си“, „циганка, луда“,
„детето ти да полудее“, „ще те смачкам“, „ще те унищожа“; нарекъл В. А. А. – ********* на О Д „З.“ Х. – „значи така
черния помак, те накара да я уволниш“; изблъскал С.
Т. К. – ******* О Д „З.“
Х., затиснал я до стената със собственото си тяло и се
опитал да вземе мобилния й телефон.
В проведеното на 28.05.2020г.
разпоредително заседание представителят на РП-Харманли, пострадалите лица В. Д., В. А. и С. К., подсъдимият А.Й.
и защитникът му адвокат В. Л. взели становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК, като са изразили мнение за липса на допуснати на досъдебното производство и
в обвинителния акт съществени процесуалния нарушения, налагащи прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на РП-Харманли.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, защото в обвинителния акт липсвало изложение на всички
съставомерни белези на престъплението, а именно обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържала единствено описание на фактическите действия, с
които било извършено твърдяното престъпление, без да се обоснове защо същите се
окачествяват като непристойни и изразяващи грубо нарушение на обществения ред и
явно неуважение към обществото. Районният съд е приел, че е налице противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, която се
изразява в употребата на глагола „нарекъл“, носещ различно значение от
направеното в обстоятелствената част описание на инкриминираните действия. Не
на последно място първоинстанционният съд е мотивирал връщането на делото на
досъдебна фаза с наличието на непълнота в диспозитива на обвинителния акт
досежно мястото на извършване на деянието, доколкото в обстоятелствената част
на обвинителния акт мястото на извършване на престъплението е описано в сградата
на О. С.
„З.“ – гр. Д., ИРМ – гр. С.’, находяща се в гр. С.,
пл. „Ш.“ № *, а в
диспозитива като място е посочено сградата на ИРМ-С.,
находяща се на адрес: град С., пл. „Ш.“ № *. С тези мотиви
съдът е приел, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.
246 от НПК, съответно са налице отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до накърняване правото на защита на обвиняемия, прекратил е съдебното
производство и е върнал делото за отстраняването им.
Въззивната инстанция, след като съобрази
изложените доводи и възражения и извърши проверка на постановеното определение,
намира подадения частен протест за допустим, но неоснователен, поради следното:
За да върне делото в разпоредително
заседание, районният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт липсва твърдение на прокурора защо приема извършените от подсъдимия Й.
действия за непристойни и изразяващи грубо нарушение обществения ред и явно
неуважение към обществото. Изводът за това дали описаните в обвинителния акт
действия представляват непристойни такива по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК и
съответно на дадените задължителни указания по прилагането на закона в
постановление № 2 от 29.06.1974г.,
постановено по н.д. № 4 по описа за 1974г. на Пленум на ВС е правен. Относно
това дали прокурорът дължи при изготвянето на обвинителния акт да обоснове правната
квалификация на повдигнатото обвинение е било образувано тълкувателно дело № 6
по описа за 2017г. на ВКС, ОСНК. Макар да няма произнасяне по същество по
поставените за тълкуване въпроси, доколкото искането на главния прокурор е
оставено без разглеждане, от мотивите се извежда, че прокурорът дължи да отрази
в обстоятелствената част на обвинителния акт всички факти, които приема за
установени и обуславят обективните и субективните елементи от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинението. Няма изискване в
обвинителния акт да се съдържа подробна аргументация за приетата от прокурора
правна квалификация, тоест в случая не е необходимо представителят на
държавното обвинение да мотивира защо действията, които е приел, че са
извършени от подсъдимия Й., представляват непристойни такива, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а е достатъчно да
твърди, че са такива. Правната оценка на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт принадлежи на съда и
когато се установи доказателствена необезпеченост на фактическото и/или на
юридическото обвинение съдът упражнява правомощията си по чл. 304 и по чл. 334,
т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. В конкретния случай, ако при
постановяване на присъдата се установи, че твърдените действия не осъществяват
състава на чл. 325, ал. 1 от НК, съдът ще оправдае подсъдимия, чрез което в максимален
обем се осигурява защита на процесуалните му права. Прокурорът не дължи анализ
на доказателствените източници, както и аргументация защо възприема конкретната
правна квалификация.
На следващо място първоинстанционният съд
е приел непълнота на диспозитива на обвинителния акт досежно мястото на
извършване на деянието. Този извод на съда също е оспорен в подадения частен
протест. В обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, следва да се
посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на
извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за
самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия,
както и доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е да се
изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от
състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат
фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние. Докато
в заключителната част е достатъчно да бъдат посочени твърдяната от прокурора
правна квалификация на деянието и данните за самоличността на неговия
извършител, а в настоящия случай това изискване е изпълнено. Обвинителният акт
представлява единство от обстоятелствената част и диспозитив, поради което не е
необходимо в заключителната му част повторно да се възпроизвеждат всички
обстоятелства от съобразителната част на акта. Ето защо посоченото
несъответствие между описанието на мястото на извършване на деянието в
обстоятелствената част на обвинителния акт („О.
с. „З.“ – гр. Д., ИРМ – гр. С.,
находяща се в гр. С., пл. „Ш.“ № *“) и в
диспозитива му (сградата на ИРМ-С., находяща се на
адрес: град С., пл. „Ш.“ № *“) не е нарушение на процесуалните правила, не води
до затрудняване на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, нито до
ограничаване на правото му на защита, а представлява единствено непрецизност на
обвинителния акт.
Такава непрецизност на обвинителния акт,
а не съществено процесуално нарушение, представлява отбелязаното от
първоинстанционния съд използване на глагола „нарекъл“ при описанието на
изпълнителното деяние в диспозитива на обвинителния акт. Действително глаголът
„наричам“ носи различно смислово значение, доколкото смисълът му е на
„назовавам“, „именувам“, а не всички цитирани изрази, изречени от подсъдимия Й.,
представляват епитети, окачествяване или друг вид наименуване. Въпреки това
същото не представлява нередовност на обвинителния акт, тъй като процесуалният
закон изисква заключителната част на обвинението да показва конкретните
признаци на престъплението, изложени с юридически термини. В диспозитива на
обвинителния акт са включени всички елементи от състава на престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК със съответните правни термини, използвани от
законодателя.
Макар настоящата съдебна инстанция да не
споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в протестираното определение,
съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на
РП-Харманли, но поради наличието на други пороци във внесения обвинителен акт.
Видно от материалите на досъдебното производство
свидетелите В. К. Д., В. А. А.
и С. Т. К. са били третирани
като пострадали с произтичащите от това качество права в хода на
досъдебното производство. Същите са били посочени като пострадали лица в
списъка по чл. 246, ал. 4 от НПК. Въпреки това в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват твърдения от страна на представителя на държавното
обвинение, лицата В. А. А. и С. Т. К. да са претърпели имуществени и/или неимуществени
вреди от престъплението. Съответно при липса на каквито и да е твърдения от
страна на прокурора, обуславящи качеството пострадал на В. А. А. и С. Т. К., не може да се
направи преценка защо в досъдебната фаза на наказателното производство са били
счетени за такива и защо са били посочени като пострадали в списъка на лицата
за призоваване. Следователно дали следва да бъдат призовани за провеждането на
разпоредително заседание с указания за вземане на отношение по обсъжданите в
него въпроси и за възможността за конституирането им в съдебното производство.
Прокурорът следва да изложи своите твърдения за всички факти, които имат
отношение към извършване на деянието, за което е повдигнато обвинението.
Неоснователно е направеното в частния
протест възражение относно допускането на съществено процесуално нарушение при
провеждането на разпоредителното заседание, а именно предоставянето на възможност
на пострадалите В. Д., В. А. и С. К. да вземат отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, без да се произнесе по направените от тях искания за конституирането им
в качеството на частни обвинители. С разпореждане № 314 от 04.03.2020г. съдията-докладчик е насрочил
провеждането на разпоредително заседание, като е указал да се уведомят
пострадалите лица за правото им да упълномощят повереник, да направят искане за
конституиране като частен обвинител и граждански ищец, както и да дадат отговор
по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание и да направят
съответните искания. В проведеното на 28.05.2020г. разпоредително заседание
пострадалите лица са направили искания за конституирането им като частни
обвинители, но тъй като съдът е установил наличието на отстраними съществени
процесуални нарушения е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
РП-Харманли, като произнасяне по искането за конституиране на пострадалите като
частни обвинители не е направено. Първоинстанционният съд стриктно е спазил
хронологията на действията извършвани в етапа на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание като съобразно разпоредбата на чл.
247б, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от НПК е уведомил пострадалите за правата им и за
възможността да вземат отношение по въпросите на разпоредителното заседание.
Следвайки последователността на процесуалния закон районният съд първо е
разгледал въпросите, които следва да бъдат обсъдени на разпоредително заседание
съгласно чл. 248, ал. 1 от НПК и след това съобразно ал. 2 на същата разпоредба
е щял да се произнесе по направеното искане. По този начин проведено разпоредителното
заседание не е опорочено по начин, изискващ провеждането на ново такова, а
единствено при евентуална отмяна на определението, постановено по чл. 248, ал.
1, т. 3 от НПК, ще се появи необходимостта от провеждането на второ
разпоредително, в което съдът да се произнесе по направените искания за
конституиране като частни обвинители на пострадалите, доколкото конституирането
на страните в съдебната фаза на наказателния процес може да се извърши
единствено на този етап.
С оглед посоченото въззивната инстанция намира,
че прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на
РП-Харманли е правилно, макар и поради различни съображения от изложените от
първоинстанционния съд. Обстоятелствената
част на внесения в съда обвинителен акт не съдържа всички факти, касаещи
деянието, за което е повдигнато обвинението, с което е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Настоящият съдебен
състав намира подадения частен протест за неоснователен, а определението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345
вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 28.05.2020г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №
88 по описа за 2020г. на Районен съд – Харманли.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
Председател: Членове:
1.
2.