Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
гр. Русе, 08.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 8 юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Вероника Якимова и с
участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано пред Административен
съд – Русе по искова молба от Д.Д.И. и П.Б.И., изпратено по подсъдност на
Русенския окръжен съд.
След многократни уточнения на
исковата молба ищците твърдят, че на 23/24.06.2014г. в дома им в гр.Ветово,
обл.Русе, ул.“М.“ № 28 нахлули маскирани полицейски служители, които разбили
входни врати и разпоредили на ищеца да легне на пода, като поставили белезници
зад гърба му. В съседната стая била ищцата с внучетата си. Започнало
претърсване на жилището. Ищците не били уведомени какво се търси. Докато лежал
на пода, на ищеца му прилошало, тъй като бил астматик и имал високо кръвно налягане, но не му разрешили да
си вземе лекарствата. Претърсването продължило няколко часа. Ищците твърдят, че
не са наясно какви вещи са търсени, не им е представено разрешение за
претърсване. Впоследствие във връзка с извършеното претърсване не са участвали
в никакви следствени действия. Сочат, че са претърпели стрес, уплаха, а ищецът
твърди, че вследствие на случилото се му се е влошило здравословното състояние
- получил диабет, бил диагностициран и с Болест на Бехтерев, за които смята, че
са в резултат на преживения силен стрес.
Считат, че следва да бъдат обезщетени
причинените им при претърсването и изземването неимуществени вреди, като насочват исковете си / след прекратяване на производството относно
част от претенциите / срещу Министерство на вътрешните работи / МВР / и
Прокуратура на Р България солидарно за сумата от по 40 000 лв. , за всеки от двамата ищци.
В отговора от МВР, депозиран по
делото, се взема становище искът да се отхвърли като недопустим, алтернативно
като неоснователен и недоказан.
В отговора на Прокуратурата на РБ се
оспорват предявените искове като неоснователни и се правят възражения за липса
на материално-правна и
процесуално-правна легитимация на Прокуратурата като ответник в
настоящото производство, че претенцията не следва да е в условията на
солидарност с МВР, на основание чл. 121 ЗЗД, че не са налице нарушения от страна на
Прокуратурата, че не е доказана и установена причинно-следствената връзка между
твърдените действия и бездействия и настъпилите неимуществени вреди. Прави се и
възражение за давност и се оспорва размерът на претенцията.
Доколкото ищците не сочат на какво
точно правно основание предявяват исковете си, и съобразно уточненията им в
с.з. преди доклада по чл. 146 от ГПК, съдът приема, че правната им квалификация
е по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ.
След преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори от страните по делото, че
през м.06.2014г. в дома на ищците, в
гр.Ветово, обл.Русе, ул. „М. „№ 28, е било извършено претърсване и изземване,
при което били иззети вещи / мобилни телефони и сим - карти/.
Извършеното претърсване и изземване не е на
23/24.06.2014г., както твърдят ищците, а на 19.06.2014г., в 7.10 часа, съгласно
Протокол от същата дата, удостоверяващ претърсване и изземване на ул.“М.“ № 28
в гр.Ветово, от служители на РУП-Г.Оряховица, при което лицето Илия Д.Д. е било
поканено да предаде вещи, имащи отношения към воденото разследване.
Това процесуално- следствено действие
било във връзка с разследването по образуваното ДП 325/2014г. на РУ МВР - Г.Оряховица.
Протоколът е одобрен с изрично Разпореждане от същата дата – 19.06.2014г., в
17,25 ч., постановено по ЧНД № 540/2014г., от съдия в РС - Г.Оряховица, в което
е посочено, че това е била единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, които са от значение за разкриване на обективната истина по ДП 325/2014г.
на РУ Полиция –Г.Оряховица, водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
Впоследствие, след проведено
разследване, в Районен съд – Г.Оряховица бил внесен обвинителен акт срещу 6
лица, за престъпления по чл. 211вр. чл. 210 от НК и по чл. 210 вр. чл. 209 от НК. По образуваното НОХД № 816/2014г. от съда били одобрени споразумения, с
които подсъдимите се признали за виновни по обвиненията, по които били
предадени на съд, и им били определени съответни наказания.
При тези установени факти се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано
по обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетения за
причинени неимуществени вреди.
Доколкото не се касае за претенции за
обезщетения, основаващи се на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и длъжностни лица на
държавата и общините, при или по повод изпълнение на административна дейност,
за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, не е налице хипотезата на чл.
1 ал.1 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл по настоящото производство има и влязло в
сила произнасяне на Административен съд-Русе, чиято подсъдност е разглеждането
на такъв иск.
В случая, исковете се насочват срещу държавата, която следва да
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и
прокуратурата – чл.2 ал.1 от ЗОДОВ. Последната
разпоредба урежда лимитативно хипотезите, в които може да се ангажира
отговорността на държавата, а именно :
1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи,
2. нарушаване на права, защитени от
чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по
Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание
над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на
специални разузнавателни средства.
Т.е. отговорността на правозащитните органи по
специалния закон предполага едно от изброените по-горе действия/бездействия или
нарушения на техни органи. Претенциите на ищците обаче не се основават на някое
от тях, а на процесуално-следствено действие -претърсване и изземване, извършено
от органи на досъдебното производство / санкционирано от съд /.
Последното не попада в хипотезите, които са основание за ангажиране на отговорността на държавата, конкретно на нейни правозащитни органи. В този смисъл е налице и трайна практика на Съда по правата на човека в Страсбург / напр. по делата Карамитров и други, Красимир Йорданов и Илия Стефанов, Говедарски / , съгласно която чл. 2 от ЗОДОВ в сегашната му редакция съдържа изчерпателно изброени хипотези, при които би могла да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени само от определени действия на органи на съдебната власт, докато за действия на същата власт, непопадащи в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ, каквото, примерно, е действието на прокуратурата по изземване, пазене и връщане на веществени доказателства, законът не предвижда отговорност на държавата. Именно и поради това Съдът е заключил, че чл. 2 от ЗОДОВ в сегашната му редакция не е ефикасно вътрешно средство за постигане на обезвреда на засегнатите лица.
В допълнение, в решението си по делото
Гуцанови Съдът е посочил, че искът за обезщетение за вреди въз основа на чл. 2
от ЗОДОВ не би бил достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита, тъй
като има ограничен обхват на разглеждане, с оглед изрично предвидените в закона
хипотези, които ограничават националния съд в рамките на подобно производство.
Изложеното сочи на неоснователност на
исковите претенции и обуславя отхвърлянето им.
Съобразявайки нормата на чл. 10 от ЗОДОВ,
направените от ответниците разноски / юрисконсултско възнаграждение - по 360 лева / са в тежест на ищците, които
следва да заплатят по сметка на РОС и деловодните разноски - за експертиза, в
размер на 429 лева.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Д.И., ЕГН ********** и П.Б.И., ЕГН ********** срещу Министерство на
вътрешните работи и Прокуратурата на Република България, на основание чл.2 ал.1
от ЗОДОВ, да им заплатят солидарно по
40 000 лева за всеки – обезщетение за неимуществени вреди от претърсване и
изземване на 23/24.06.2014г. в дома им в гр.Ветово,ул. „ М. „ №28.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** и П.Б.И., ЕГН **********,***28,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Прокуратурата на Република България 360 лева- деловодни разноски, на Министерство
на вътрешните работи – 360 лева разноски,
и по сметка на Русенския окръжен съд- 429 лева деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: