Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар, Теодора Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Митев
ВЧНД № 81 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано
след като Върховният касационен съд на Република България, Наказателна колегия,
ІІІ н.о. с решение № 249 от 22.01.2019г. по н.д. №1129/2018г. отменя въззивна присъда
№68/27.09.2018г. по ВНОХД № 945/18
г. на Варненски окръжен съд и връща делото
за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
С първоинстанционната присъда постановена на 27.06.2018г. по НОХД №
5784/17г. на ВРС подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 15.11.2016г.
в гр. Варна, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ:
сертификат № 19449 от 11.10.2014 г за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка"/“Proficiency in Survival Craft and Rescue
Boats“/, на който е
придаден вид, че е издаден от Дирекция „Морска администрация", гр. Варна,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с
оглед на което и на основание чл. 316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е
осъден на четири месеца „лишаване от свобода", при „общ" режим. На
основание чл.68 НК, е приведено в изпълнение наказанието осем месеца „лишаване
от свобода", наложено с присъда по НОХД №476/14 по описа на Районен съд,
Асеновград, за изтърпяването на което е определен „общ" режим.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. А.К.
от ВАК, с оплакване за незаконосъобразност. Защита счита, че
първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата и в тази
връзка отношението на подсъдимия към настъпилия резултат. Навежда доводи за
липса на субективния елемент, което правело деянието несъставомерно. В
условията на евентуалност счита, че се касае за маловажен случай по чл.9, ал.2
от НК и моли за прекратяване на наказателното производство. Алтернативно
сочейки на правно основание чл.318 ал.1 т.1 вр. чл.318 ал.3 НПК се иска отмяна
на съдебния акт, т.к. е неправилен, незаконосъобразен и постановен при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура определя
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Моли за
неговото потвърждаване.
Пред настоящия въззивен съд, защитника на подсъдимия поддържа жалбата на
изложените в нея основания. По същество оспорва фактическата обстановка с
аргументи за непълнота при формирането й. В условията на евентуалност поддържа
становището че се касае за малозначително деяние. Пледира за оправдаване на
подсъдимия.
Въззивникът П. моли да бъде оправдан.
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, като взе предвид становището на страните, както и след цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 НПК, настоящият
състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна
инстанция приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. е морско лице, работещо
на длъжността „фитер" /корабен механик/. Съгласно изискванията на
Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците
STCW 78 и Наредба
№ 6 за компетентност на морските лица в Република България, преминаването на
курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка" и издадения въз основа
на курса сертификат, е условие за осъществяване дейността на морските лица,
заемащи офицерски длъжности и за квалифициран моряк на палубна команда. Подобен
сертификат за
придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft and Rescue
Boats"/ не е
бил задължителен за длъжността „фитер", но, според изискванията на някои
корабни компании или по искане на корабособственика, сертификатът е необходим и
за тази длъжност. Изискуемият сертификат се получавал след изкаран курс на
обучение в Агенция „Морска администрация", гр. Варна, и притежава
определен срок на валидност, като изискване за издаване на нов сертификат е да
бъде проведен опреснителен курс.
През 2005 година подсъдимият получил
такъв сертификат, преиздаден на 11.01.2010 г., със срок на валидност 10.01.2015
г.
През 2016 година била въведена нова
бланка на посочения сертификат, в който фигурирал срока на валидност.
Подсъдимият следвало да придобива
различни умения, за което да представя съответните сертификати, които били
необходими за работата му. Същият не изкарал изискуемият опреснителен курс за
„Водач на спасително средство и дежурна лодка" през 2014 г, но се снабдил
с неистински сертификат № 19449 от 11.10.2014г, удостоверяващ участието му в
курса.
На 15.11.2016г. е подал заявление в
Дирекция „Морска администрация", гр. Варна за преиздаване на свидетелство
за специална и допълнителна подготовка. Такова било и свидетелството за
придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка". Към заявлението приложил оригинала на сертификат №
19449 от 11.10.2014 г. и още два сертификата, които били редовни. Документите
депозирал пред свидетелката М. Д.– служител в дирекцията, която ги предала за
обработване на свидетелката П. С.. По това време последната е заемала
длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Морска администрация", гр.
Варна. Обработвайки заявлението, тя е направила справка в електронния регистър
и установила, че в информационния масив не фигурират данни подс. П. да е
изкарал опреснителен курс. От електронния регистър установила и несъответствие
в датата на издаване на сертификата и датата на валидност. Датата на валидност
била „1019 година." вместо „2019 година".
Свидетелката С. забелязала, също така,
че цветът на мокрия печат на бланката е различен от този, който се използва.
Направило й впечатление различие в подписа на Директор на Дирекцията „Морска
администрация", гр. Варна, изразяващо се в това, че, към момента на
издаване на документа, друго лице, различно от посоченото в документа, полагало
подписи на сертификатите, тъй като по това време директора е ползвал платен
годишен отпуск. За горното били сигнализирани полицейски органи и образувано
досъдебно производство.
В хода на проведеното разследване е
установено, че представеният от подсъдимия сертификат № 19449 от 11.10.2014г. е
сканирано дигитално изображение на предходния получен от него сертификат.
Видно от заключението на изготвената в досъдебното
производство комплексна почерково-техническа експертиза е, че подписът в графа
за Директор на Дирекция „Морска администрация" в гр.Варна в сертификат
№19449/11.10.2014г. за придобита квалификация „Умение за управление на средства
за оцеляване и спасителна лодка" представлявал цветно копие на подпис,
изпълнен от Б. М. К.. Същото се отнасяло до подписа, положен за притежателя на
сертификата подс. К.Х.П. на позиция "Signature of the folder of the
certificate". Отпечатъкът от печат в инкриминирания документ бил копие на
отпечатък, различен от отпечатъка на Дирекция „Морска администрация" в гр.
Варна.
Според заключението на
извършената по досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, подписът
в графа „С уважение" в Заявление от К.Х.П. до Директора на Дирекция
„Морска администрация" гр. Варна от 15.11.16 г. бил положен от К.Х.П..
Подписът в долен десен ъгъл, след текста „Ревизия 6/10.07.2012г." във
визираното заявление също бил положен от К.П..
Заключението на назначената и
изготвената в хода на съдебното производство тройна комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза установява, че подписът в графа
„Director of Directorate Maritime Administration-Varna", над текста „Capt.
B.Covachev" в оригинал на Сертификат № 19449/11.10.2014г. „Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats" /Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна
лодка/ не е положен първично, непосредствено върху документа, а представлява
дигитално, растерно изображение на автентичен подпис на лицето Б. М. К.,
възпроизведено на хартиен носител посредством цветно, лазерно принтиране; Подписът в графа „Signature of the Holder of
the certificate" в оригинал на Сертификат № 19449/11.10.2014г. Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка не е положен първично,
непосредствено върху документа, а представлява дигитално, растерно изображение
на автентичен подпис на лицето К.Х.П., възпроизведено на хартиен носител
посредством цветно, лазерно принтиране; Отпечатъкът от печат в Сертификат №
19449/11.10.2014г. не е положен първично, a представлява лазерно принтирано,
дигитално изображение на такъв вид печат използван от дирекция „Морска
администрация" гр.Варна преди използвания в момента печат или на такъв
печат използван за подпечатване на други, различни от обичайните сертификати,
документи; Инкриминираният документ не е изготвен върху оригинална бланка на
Дирекция „Морска администрация"; Не се установили различия в текстовите
части на оригиналните бланки и Сертификат №19449/11.10.2014г., но се констатира
несъответствие в датата отбелязана в графа „Date of issue: 11.10.2014"
/дата на издаване/, с тази в графата „Valid until: 10.10.1019" /cpoк на
валидност/.
Заключението също сочи, че
инкриминираният документ е изготвен пасредством сканиране лицевата част и гъба
на оригинално издаден Сертификат /най-вероятно този на лицето П. с изтекла
давност/, последвано от компютърна обработка - корекция на определени
текстовете в него, лазерно принтерно възпроизвеждане на двете страни на
документа върху бял лист хартия, изрязането им с определени размери, точно им
налагане и двустранно ламиниране.
Подсъдимият е роден на ***г. Осъждан е с
присъда по НОХД № 476/14 по описа на РС-Асеновград, влязла в сила на 08.10.2014
г, по която е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода",
отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. За него са събрани
положителни характеристични данни по местоживеене и по месторабота.
Така приетите за установени фактически
положения от въззивния състав не се различават съществено от фактическите
изводи на ВРС. Изложените факти се извеждат от анализ на събраните относими и
допустими доказателствата по делото установени от гласните и писмените
доказателствени средства - показанията на свидетелките Димитрова и С. от
съдебното производство и тези депозирани пред орган на ДП, приобщени чрез
тяхното прочитане по реда на чл.281 НПК, изготвените в хода на досъдебната и
съдебна фаза експертизи - комплексна почерково-техническа, съдебно графическа,
тройна комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, както и останалите
писмени доказателства по делото прочетени по реда на чл. 283 от НПК като
справка за съдимост и характеристика на подсъдимия, сертификат
№19449/11.10.2014г., заявление от К.Х.П. от 15.11.2016г. писмо с рег. №
В-590/27.03.20г.18 и приложени към същото документи - заверено копие на
заявление на К. П. с вх. № 89058-060/15.11.2016г., заверено копие на сертификат
№ 709552/28.03.2013г., заверено копие на сертификат № 42/02.10.2013 г.,
заверено копие на сертификат №48/62/11.10.2014г.; заверено копие на
приемо-предавателен протокол от 07.12.2016г., заверено копие на писмо с изх. №
В-1784/16.08.2017г., заверено копие на писмо до Директора на Дирекция „Морска
администрация“ - Варна с изх. В 1784/08.08.2017г.; заверено копие на писмо до
ст. разследващ полицай Кръстева от Директора на Дирекция „Морска администрация“
– Варна с изх. № В-1131/09.06.2017 г.; заверено копие на писмо до Директора на
Дирекция „Морска администрация“ – Варна с изх. № В-1131/29.05.2017 г., заверено
копие на писмо ИА „Морска администрация“ Дирекция – Варна с изх. №
В-547/23.03.2018 г.; заверено копие на извлечение от системата на дирекция
„Морска администрация“ - Варна досежно изпращането на писмо до РП - Варна от
15.03.2018г.; заверено копие на писмо до Директора на Дирекция „Морска
администрация“ – Варна с рег. № В-547/15.03.2018г. и др.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е подложил
на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства. Както се посочи по - горе фактическите обстоятелства
са идентични
с приетите от ВОС. Не е
необходимо да бъдат коригирани и допълвани.
По начало е
правилна и преценката на ВРС, че подс. П. е осъществил документно престъпление,
но неправилно е приложил материалния закон.
Настоящият въззивен
състав намира, че правните съображения на съда досежно правната квалификация на
извършеното деяние не могат да бъдат споделени, а именно - тази по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК,
по която е осъден подсъдимия. Несподеляеми са и доводите на защитата, че
деянието е малозначително и попада в обхвата на чл.9 ал.2 от НК.
За разлика от първостепенния съд въззивна инстанция
намира, че в конкретния случай, престъплението осъществено от подс. П.,
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Налице е хипотезата на чл.316 вр. чл. 308,
ал. 4, т.2 от НК. Аргументите за това са
изводими от ниската обществена опасност на деянието, обуславяща се от
практическата липса на вредни последици. Обстоятелствата свързани с наличната
морска квалификация на подсъдимият поддържаща се само с опреснителен курс, но
не и за придобиване на първоначални умения свързани с дейността са също фактори
в подкрепа на извода за ниската обществена опасност на извършеното от него
деяние. Преценката за наличието на признаците визирани в чл.93, т.9 от НК се
основава и на личността и обществената опасност на дееца. Макар и с условна
присъда рефлектираща негативно на обществената опасност на дееца, дълги години той е изпълнявал
съвестно професионалните си задължения. С добри характеристични отзиви по
месторабота и по местоживеене и с добро име в обществото, които в съвкупност с
останалите обстоятелства обусляват извода, че извършеното престъпление
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените
случаи на престъпление от този вид, което е основание съответствие с материалния
закон да се преквалифицира престъплението, за което е обвинен подс. П., в
по-леко наказуемо такова и присъдата да
бъде изменена с
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Както е посочил
ВКС, ІІІ н.о. в отменителното решение № 249 от 22.01.2019г по настоящото дело,
че при преценката на степента на обществена опасност на деянието е необходимо
да се имат предвид следните обстоятелства: Това, че инкриминираният сертификат
не е бил императивно изискуем съгласно международните и вътрешните стандарти за
наемане на морски лица, но е бил изискван от бъдещи работодатели / корабни
компании / като гаранция за придобити допълнителни умения от лица на морска
служба. Това изискване, по преценка на работодателя или собственика на кораба,
е било поставяно и за заемане на длъжността „фитер". Лице, получило
редовен сертификат, е имало по-добри шансове да бъде наето на работа в
сравнение с лице, което не разполага с такъв документ. Посоченото обстоятелство
представлява сериозен мотив да бъде извършено документно престъпление /
снабдяване с неистински документ /, което е от значение и при оценката на
степента на обществена опасност на инкриминираното деяние.
На следващо място,
процесният сертификат е представен пред Дирекция „Морска администрация",
Варна, с цел да бъде получено ново свидетелство за придобита квалификация
„Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка", въз
основа на проведен опреснителен курс. Сертификатът е трябвало да послужи за
преиздаване на свидетелството, което се вписва в електронния регистър, достъп
до който имат работодателите при наемане на морски лица. Следователно,
подсъдимият е бил заинтересован да си послужи с неистинския сертификат, воден
от мотива да бъде предпочетен при наемане на работа. На следващо място,
личността на дееца не може да бъде разгледана извън данните за съдебното му
минало, а то е обременено от предходна условна присъда, в чиито изпитателен
срок е извършено инкриминираното деяние. Това несъмнено повлиява негативно на
преценката за степента на обществена опасност на дееца.
От друга страна,
налице са обстоятелства, които сочат на това, че степента на обществена
опасност на деянието е по-ниска в сравнение с типичните случаи на престъпление
от съответния вид. В тази насока от значение е, че подсъдимият е разполагал с
редовни документи за придобито умение, което е налагало само да се яви на
опреснителен курс, но не и за пръв път да придобие съответното умение. Той е
личност, която е с добри характеристични данни по местоживеене и по месторабота.
Дълги години е работил на кораби и е изпълнявал пълноценно служебните си
задължения.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна са налице
всички съставомерни признаци на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.4 т.2 от
НК поради което и следва да преквалифицира извършеното в по-леко наказуемо престъпление, като
приеме, че подс. П. е осъществил именно този състав от НК, за който
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Въззивникът е осъществил инкриминираното деяние и от субективна страна, като
умисълът на същия е обективиран в поведението му.
Въззивният съд
прецени принципите на чл. 54 НК и след като отчете всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства както и обществената опасност на дееца и
извършеното, които биха допринесли за постигане на целите на наказанието и с
оглед на липсващ законов минимум намира за съответно на обществената опасност
на деянието определянето на наказание пробация на подс. П., което е алтернатива
на наказанието лишаване от свобода. Счита, че следва да наложи на подсъдимия
съответни по вид и размер пробационни мерки. А именно - по чл.42 а ал.2 т.1 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и по чл.42а
ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Вззивната инстанция намира, че така
определеното наказание в
най-голяма степен съответства на извършеното деяние и на максимално реализиране
в конкретния случай на очертаните в чл.36 от НК цели на наказанието, както с
оглед генералната, така и с оглед специалната превенция, тъй
като във всеки момент на виновно неизпълнение на наказанието - би довело отново
да замяната му с лишаване от свобода.
С
оглед така постановеното по настоящото дело наказание – пробация, не следва да
се изтърпява съгласно чл. 68, ал. 5 от НК отложеното наказание от 8 месеца
лишаване от свобода по НОХД № 476/2014г. по описа на РС Асеновград, в която
насока първоинстанционната присъда следва да се отмени.
Разноските по делото правилно са възложени в
съответствие със закона (чл.189, ал.3 НПК) върху осъдения подсъдим и присъдата
на районния съд в тази част следва да се потвърди.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваната
първоинстанционна присъда следва да бъде изменена в изложения по-горе смисъл поради което
и упражни правомощията си по чл. 337 ал.1 т.2 от НПК.
С оглед на
горното и предвид липсата на
други констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.334‚ т.3 НПК, вр. чл.337, ал.1, т.2, пр.3
от НПК‚ и чл.338 от НПК, въззивният съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 185 по НОХД №5784/17г. по
описа на ВРС постановена на 27.06.2018г., в частта с която на подс. П. е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, КАТО прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието на
подс. К.Х.П. в престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 от НК, поради което му налага наказание “пробация” чрез следните пробационни
мерки:
-
по чл.42а ал.2 т.1 от НК -
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и
- по
чл.42а ал.2 т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 68, ал. 5 от НК ОТМЕНЯ присъдата
в частта, с която на основание
чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №
476/2014г. по описа на РС-Асеновград от осем месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.