РЕШЕНИЕ
№
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
МАРИЯ В.
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря МАРИЯ Б. ТОШЕВА
като
разгледа докладваното от Мария В. Атанасова в.гр.д. № 20201100508197 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 79475/30.04.2020 г. по гр.д. № 12079/2019 г. на СРС, 26 състав, съдът
е осъдил Н.И.Т. да преустанови действията си, с които пречи на Ц.В.Т., Е.И.Т. и
И.И.В. да упражняват необезпокоявано правото си на
собственост върху имот с идентификатор 68134.1939.83, като премахне посадените
в собствения му поземлен имот с идентификатор 68134.1939.86 по плана на гр.
София тринадесет броя дървета – 1) Явор – широколистно дърво (с височина над 5
метра), което е на разстояние около 2,12 метра от имота на ищците; 2) Липа –
широколистно дърво (с височина 4,50 метра), което е на разстояние 0,95 метра от
имота на ищците; 3) Вишна – широколистно дърво (с височина над 3 метра), което
е на разстояние 1,95 метра от имота на ищците; 4) Ела – иглолистно дърво (с
височина над 5 метра), което е на разстояние около 2,86 метра от имота на
ищците; 5) Липа – широколистно дърво (отсечено, но живо, с издънки от пъна),
което е на разстояние около 0,85 метра от имота на ищците; 6) Липа –
широколистно дърво (отсечено, но живо, с издънки от пъна), което е на
разстояние около 1,20 метра от имота на ищците; 7) Липа – широколистно дърво (с
височина над 10 метра), което е на разстояние около 2,54 метра от имота на
ищците; 8) Бреза – широколистно дърво (отсечено, но живо, с издънки от пъна),
което е на разстояние около 0,90 метра от имота на ищците; 9) Туя – иглолистно дърво (с височина над 10 метра), което е
на разстояние около 2,85 метра от имота на ищците; 10) Ела – иглолистно дърво
(с височина над 5 метра), което е на разстояние около 1,60 метра от имота на
ищците; 11) Бреза – широколистно дърво (с височина над 10 метра), което е на
разстояние около 2,60 метра; 12) Явор – широколистно дърво (с височина над 5
метра), което е на разстояние около 2,47 метра от имота на ищците; 13) Вишна –
широколистно дърво (с височина над 5 метра), което е на разстояние около 2,45
метра от имота на ищците.
Със
същото решение съдът е осъдил Н.И.Т. да заплати на Ц.В.Т., Е.И.Т. и И.И.В. сумата от 437,23 лева, представляващи разноски по
делото, както и сумата от 1080,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника Н.И.Т..
В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че
СРС не е съобразил нормата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, която предвижда дълготрайни
декоративни дървета и дървета с историческо значение да се отсичат или
изкореняват само по изключение и след разрешение на кмета, издадено въз основа
на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Твърди се, че за отсичане на
процесните дървета трябва да се спази специален ред.
Поддържа се, че в чл. 34 ЗОСИ също е предвидена специална закрила за определени
дървета. Сочи се, че специалният ред за премахване на дърветата следва да бъде
спазен, независимо от това дали дърветата са засадени на законното отстояние. Поддържа се, че ищците не са доказали, че
дърветата им пречат, като същите са засадени преди изграждането на къщата на
ищците в настоящия й вид. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на ищцовите претенции. Претендират се разноски по делото.
В
законоустановия срок е постъпил отговор на жалбата от
ищците Ц.В.Т., Е.И.Т. и И.И.В.. В отговора се
поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че процесните
дървета не са ползват от особена законова закрила. Твърди се, че съдът не е длъжен
да изследва непоставени от ответника възражения, относими
към правния спор. Излагат се подробни съображения, че ППЗТСУ е отменен и не
представлява действащ нормативен акт към днешна дата. Поддържа се, че
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ е приложима само за дървета, находящи се в озеленени и залесени площи. Поддържа се, че
раздел XI
на ЗУТ е приложим само за площи, достъпни за обществено ползване, а в случая се
касае за ползване само от собственика на имота. Сочи се, че ответникът не е
оспорвал приетата пред СРС експертиза, а видно от нея нито едно от процесните дървета не попада под режима на чл. 34 ЗОСИ, на
Приложение № 3 към чл. 37 и Приложение № 4 към чл. 41 ЗБР, респ. нито едно от
дърветата не е вековно или забележително. Твърди се, че ответникът не е
представял пред СРС никакви доказателства за това, че процесните
дървета са картотекирани. Твърди се, че при действащата нормативна уредба не е
задължително да се извършва картотекиране на дърветата. Излагат се съображения,
че Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност не поставя под особена закрила всички картотекирани
дървета. Поддържа се, че картотекирането на дълготрайни декоративни дървета на
възраст над 12 години, които не са под особена закрила и са засадени в
нарушение на чл. 52 ЗС, е недопустимо. Сочи се, че ищците са доказали по-големи
от обикновените пречки за ползване на имота си, като са доказали, че процесните дървета са посадени в имота на ответника на
разстояние, по-малко от нормативно допустимото, а това винаги създава пречки за
упражняване на правото на собственост на съседа. Излагат се съображения, че
ограда между съседните имоти винаги е имало, като тя е била изградена и реновирана от наследодателя на ищците до описания в
протокол от о.с.з. от 09.12.2019 г. вид. Предвид изложеното се моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
С
Определение от 29.09.2023 г. въззивният съд е
конституирал на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия въззивник Н.И.Т. синовете му Н.Н.Т.
и Я.Н.Т..
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.
259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. Съдът се произнася
служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както
и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите,
която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните
по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от
изложеното в жалбата, с която е сезиран.
Софийски районен съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Според
мотивите на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д.
№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС „Негаторният иск, като
иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него”.
За уважаване на предявения негаторен
иск ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване: 1/ че
са собственици на посочения в исковата молба имот; 2/ че в съседния имот,
собственост на ответната страна, са засадени дървета в нарушение на законоустановените минимални отстояния,
което създава на ищците по-големи от обикновените пречки да упражняват правото
си на собственост.
В исковата си молба ищците са твърдели, че са
собственици на имот с идентификатор 68134.1939.83, граничещ с имота на
първоначалния ответник Н.И.Т. с идентификатор 68134.1939.86. Поддържали са, че
в имота на ответника са засадени тринадесет дървета в нарушение на минималните отстояния, установени в чл. 52 ЗС, вследствие от което се
създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост. Във връзка с
това ищците са поискали от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да премахне дърветата, нарушаващи минималните отстояния
по чл. 52 ЗС.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от първоначалния
ответник Н.И.Т.. В този смисъл по арг. от чл. 133 ГПК
възраженията на ответника, които същият е могъл и е трябвало да направи срещу
твърденията в исковата молба, са били преклудирани. Тази преклузия се
отнася до защитните възражения, основани на факти, известни на ответника към
датата на изтичане за срока за отговор на исковата молба. Независимо от това
ответникът не е бил лишен от правото да направи общи оспорвания, както и да
изложи правни доводи по същество.
По делото не е спорно, а и се установява от
представените Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том XXVII, дело № 4967/1959 г. на I нотариус при СРС и удостоверение за наследници
с изх. № РВТ18-УГ01-1045/29.01.2018 г., че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 68134.1939.83.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том IV, дело № 675/1994 г., че първоначалният
ответник – Н.И.Т., е бил собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1939.86. Не е спорно, че към датата на исковата молба родителите на
първоначалния ответник Н.И.Т., които са имали запазено вещно право на ползване
върху поземлен имот с идентификатор 68134.1939.86, са починали. Правото на
собственост на Н.И.Т. върху поземлен имот с идентификатор 68134.1939.86 е
преминало към конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници по закон –
синовете Н.Н.Т. и Я.Н.Т., за които няма данни по
делото да са се отказали от наследството на баща си. Напротив същите изрично са
заявили, че желаят да встъпят в производството – л. 228 и л. 229 от в.гр.д. №
8197/2020 г. на СГС.
Тоест по делото е установена първата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС – искът е предявен от
титулярите на правото на собственост срещу собствениците на имота, в който се
твърди, че са засадени дървета в нарушение на минималните отстояния
по чл. 52 ЗС.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните съдебнотехническа експертиза, изготвена от
инж. А.Т., магистър по горско стопанство. За изготвяне на експертизата вещото
лице е посетило имотите на 22.10.2019 г. и 23.10.2019 г. В експертизата си
вещото лице е изяснило, че дърветата от вида явор достигат до височина до 40 метра,
липите – до 20 метра, вишните – до 9 метра, туята –
до 15 метра, брезата – до 25 метра.
Инж. Т. е посочил писмено
в заключението си и устно по време на разпита си пред СРС, че е измерил, че
дърветата се намират на следните разстояния от оградата между процесните имоти:
1) Явор – намиращ се на разстояние от 2,12 метра
от границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,50
метра, частично окастрен към датата на огледа;
2) Липа – намираща се на 0,95 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 4,50 метра,
частично окастрена към датата на огледа;
3) Вишна – намираща се на 1,95 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 3,50 метра;
4) Ела – намираща се на 2,86 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,85 метра;
5) Липа – намираща се на 0,85 метра от границата
на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки
(млади клонки) около дънера;
6) Липа – намираща се на 1,20 метра от границата
на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки
(млади клонки) около дънера;
7) Липа – намираща се на 2,54 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 10,80 метра;
8) Бреза – намираща се на 0,90 метра от границата
на имота на ищците, отсечена към момента на измерването, но с пораснали издънки
(млади клонки) около дънера;
9) Туя – намираща се на 2,85 метра от границата на имота на ищците, с
височина към момента на измерването от 10,70 метра;
10) Ела – намираща се на 1,60 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 6,30 метра;
11) Бреза – намираща се на 2,60 метра от
границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 10,80
метра;
12) Явор – намиращ се на 2,47 метра от границата
на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,90 метра;
13) Вишна – намираща се на 2,45 метра от
границата на имота на ищците, с височина към момента на измерването от 5,50
метра.
При разпита си пред
СРС инж. А.Т. е обяснил, че отсечените три броя дървета (две липи и една бреза)
са отсечени до дъно, но имат издънки. Уточнил е, че коренът-пън или трябва да
се третира с хербициди, или да се изкорени, защото при изрязване на широколистните
дървета, се появяват издънки. Експертът изрично е изяснил, че е характерно за
широколистните дървета да имат издънки. Поради това вещото лице е посочило, че
трябва да се премахне всяко вторично възпроизводство на широколистните дървета.
Вещото лице инж. Т.
е посочило също така, че между имотите има добре изградена ограда от мрежа и
стълбове, като той е измервал разстоянието от всяко дърво до мрежата.
Инж. Т. е уточнил
също така, че представената по делото схема на дърветата съответства на
описаното в исковата молба.
Във въззивното производство е допусната служебно от СГС
допълнителна експертиза, възложена на инж. А.Т., за изясняване разстоянието от
центъра на всяко дърво до оградата между имотите. Вещото лице е посетило
имотите на 24.01.2022 г. за целите на експертизата. В заключението си експертът
е обяснил, че стъблото на дървото се състои от сърцевина, първична дървесина,
вторична дървесина, камбий и кора. Вещото лице е
уточнило, че диаметърът на сърцевината е най-често от 1 мм. до 5 мм., като
формата на дънера при напречен хоризонтален пререз не
е окръжност, а е с изместена сърцевина в резултат от въздействието на факторите
на околната среда. Вещото лице е посочило, че не може да измери разстоянието от
сърцевината на всяко от процесните дървета до
оградата между двата съседни имота, като това е възможно само за отсечените
дървета.
При огледа от
24.01.2022 г. инж. Т. е установил следното по отношение на процесните
дървета:
5) Липа – отсечена
преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от
най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 0,98 метра;
6) Липа – отсечена
преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от
най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 1,35 метра;
7) Липа – отсечена
през 2021 г., с пораснали млади клони; разстоянието от най-малкия кръг на
дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 2,68 метра;
8) Бреза – отсечена
преди първоначалната експертиза, с пораснали млади клони; разстоянието от
най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до оградата се равнява на 1,02 метра;
10) Ела – отсечена
през 2021 г.; разстоянието от най-малкия кръг на дънера (сърцевината) до
оградата се равнява на 1,70 метра.
Въззивният съд е допуснал служебно допълнителна
експертиза, която да даде отговор на въпроса какво е разстоянието от сърцевината
на дърво № 4 (ела) и дърво № 9 (туя) до оградата
между процесните имоти. Същата е възложената на
вещото лица Р.Н., агроном, която е извършила оглед на имотите на 09.08.2023 г.
Вещото лице Н. е
посочила, че туя е род иглолистно дърво, което
достига височина до 60 метра, а елата е род иглолистно дърво, което достига
височина до 50 метра. Посочила е, че дървото се състои от сърцевинна
част, същинска дървесина (беловина) и кора. Вещото
лице Н. е обяснило, че за установяване на разстоянието от сърцевината на живо
дърво до оградата със съседния имот е необходимо да се измери обиколката на
дървото на височина 1,30 метра, като резултатът следва да се раздели на 3,14
/Пи/. Полученият резултат следва да бъде разделен на половина, за да се получи
мисленото разстояние от центъра на дървото до кората му. Този резултат следва
да бъде прибавен към разстоянието, измерено от кората на дървото до оградата,
за да се получи разстоянието от центъра на дървото до оградата.
Спазвайки
горепосочените формули, вещото лице Н. е изчислило, че разстоянието от
сърцевината на дърво № 4 (ела) до оградата на съседния имот е 2,91 метра.
Вещото лице изрично е уточнило, че за резултата е използвало измереното от инж.
А.Т. разстояние от кората на дървото до оградата.
За дърво № 9 (туя) вещото лице Н. е изчислило, че разстоянието от центъра
на дървото до оградата е 3,01 метра, като е измерило с ролетка, че разстоянието
от основата на ствола до оградата е 2,85 метра.
В хода на разпита си вещото лице Н. е изяснило,
че използваният метод на измерване е с приблизителна точност, като отклонението
е до 1-2 см.
По делото е
допусната и повторна комплексна експертиза, възложена на инж. Д.Ч., инженер по
горско стопанство, и Д.А., геодезист. Оглед по комплексната експертиза е
извършен на 02.12.2023 г. В комплексното заключение експертите са посочили, че
средното разстояние от дърво № 9 (туя) до оградата е
равно на 3,00 метра, а разстоянието от кората на дървото до оградата е 2,70
метра. Посочили са също така, че средното разстояние от дърво № 4 (ела) до
оградата е равно на 2,945 метра, а разстоянието от кората на дървото до
оградата е 2,84 метра.
В експертизата е
посочено, че останалите дървета, предмет на делото, са отсечени. Посочено е
също така, че върховете на двете разклонения на дърво № 9 (туя)
са отрязани, а кореновата система на това дърво е плитка. В тази връзка в
експертизата е констатирано, че се очаква нападение от гъбни, насекомни и други
заболявания, които предизвикват гниене на сърцевината и при по-силен вятър
дървото може да се откърши и падне. В този случай според експертизата може да
се събори къщата в имота на ищците, находяща се на
ул. „*****************, или дървената къща в имота на ответната страна, находящ се на ул. „***********
В експертизата е
посочено, че и върхът на дърво № 4 (ела) е отрязан, като също се очаква
нападение от вредители, което може да доведе до скършване при ветролом и снеговал.
В хода на съдебното
заседание вещото лице Ч. е разяснило, че центърът на дървото не може да се
установи. Трябва да се отреже дървото, за да се види къде е центърът. Инж. Ч. е
посочила също така, че центърът на дървото може да е на различно място и зависи
от слънцегреенето и начина, по който е израснало
дървото. Уточнила е, че ядрото не е винаги в центъра, измества се и е на различно
място. Заявила е също така, че разликата между дънера и стъблото е 1-2 см.
Инж. Ч. е посочила,
че центърът на дърветата в случая е изчислен математически, защото не може по
друг начин да се установи търсеното разстояние от центъра на дървото до
оградата между имотите.
На въпрос на
процесуалния представител на въззивниците инж. Ч. е
обяснила, че не може да се предотврати нападението от вредители на двете
дървета с отрязани върхове – дърво № 4 (ела) и дърво № 9 (туя).
Измерванията по комплексната
експертиза са извършени от вещото лице А., като е отмерено разстоянието от
мрежата между имотите до най-близката кора на всяко от дърветата и от мрежата
до най-далечната кора на всяко от дърветата, за да се види големината на всяко
дърво и средно аритметично да се установи средата на дърветата.
Вещото лице А. е
посочило, че разликата между съществуващата ограда и регулационната линия между
имотите е в порядъка на 10 см., което е в рамките на допустимата графична
точност. За целите на експертизата вещото лице се е съобразило с цифровия модел
на сайта на ГИС. Експертът е уточнил, че измерванията са извършвани долу, до
земята.
При така установеното от фактическа страна
съдът приема от правна страна следното:
Според Решение №
60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г. на II Г.О. на ВКС преценката за отстоянията,
които трябва да бъдат спазени съгласно чл. 52 ЗС, се извършва съобразно с
височината, до която достига съответният дървесен вид.
По арг. от чл. 94 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони високи са дърветата с височина над 5
метра. В настоящия случай всички дървета, предмет на негаторния
иск, принадлежат към дървесни видове, които могат да достигнат височина над 5
метра, поради което представляват високи
дървета.
На основание чл. 52
ЗС високите дървета не могат да се засаждат на разстояние по-малко от 3 метра
от границата със съседния имот. Тази разпоредба е с императивен характер и въззивният съд
следи служебно за правилното й приложение. По арг. от
т. 3 от мотивите на Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. от по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС „когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от
съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният
съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение. Да се приеме обратното, би означавало въззивният
съд да се постави в невъзможност да приложи тази императивна материалноправна норма”.
Засаждането на
дървета на отстояния, по-малки от предвидените по чл.
52 ЗС, винаги представлява пречка за упражняване на правото на собственост на
съседа. В Решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г. на II Г.О. на ВКС върховните съдии са разяснили, че
„когато отстоянието
не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством
иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва,
дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му”. Същото разрешение е възприето и в Решение №
60098/14.01.2022 г. по гр.д. № 812/2021 г. на II Г.О. на ВКС, в което обаче е допълнено, че „Искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС,
отнасящи се до дървесни видове под режим на особена закрила, могат да бъдат
уважени, само ако по установения ред е дадено писмено разрешение за
премахването им”.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба е необходимо да се посочи, че
според чл. 34, ал. 1 ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и
черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност
за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. По арг. от чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазване на
селскостопанското имущество и уредбата в ЗМСМА дърветата от тези видове се
премахват след разрешение от кмета. Нито едно от процесните
дървета обаче не спада към посочените в чл. 34, ал. 1 ЗОСИ и поради това не се
ползва от закрилата на ЗОСИ.
По арг. от чл. 63, ал. 2 ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и
дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение
след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна
експертиза за състоянието на дървото. Според чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ, приложим и
към днешна дата съгласно § 20, т. 2 от ЗР на ЗУТ, дълготрайни декоративни
дървета са дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, я., бор, смърч, ела и
други. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ действително е приложима и за дървета,
разположени в частни имоти, според практиката на ВКС – така Решение №
482/03.06.2009 г. по гр.д. № 6271/2007 г. на III Г.О. на ВКС. Въпреки това следва да се посочи,
че приложното поле на чл. 63, ал. 2 ЗУТ е свързано с действия по
преустановяване съществуването на дълготрайни декоративни дървета или дървета с
историческо значение. Както обаче е посочено в Определение № 68/13.02.2020 г.
по гр.д. № 2827/2019 г. на II Г.О. на ВКС, в случая съдът не е постановил да се извърши отсичане или
изкореняване на дърветата, а същите да бъдат премахнати. Тоест съдебното
решение може да се изпълни и чрез изместване на дърветата на разстояние в
съответствие с минималните отстояния по чл. 52 ЗС. Следователно
не се констатира нарушение на чл. 63, ал. 2 ЗУТ при постановяване на първоинстанционното решение.
На основание чл. 19,
ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на
писмено разрешение от кмета на общината в изрично изброени случаи общинската
дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в
частни имоти. Тоест разпоредбата е приложима за две групи дървета – 1/ общинска
дълготрайна декоративна растителност и 2/ картотекирани дървета и храсти в
частни имоти. В настоящия спор се касае за дървета, находящи
се в частен имот. Но в хода на производството пред СРС, преди да изтекат преклузивните срокове по чл. 131 ГПК, не са наведени твърдения от първоначалния ответник, респ. не
са представени никакви доказателства, че процесните
дървета са били картотекирани по реда на чл. 15 и сл. от горепосочена наредба.
Съдът няма задължение служебно да извършва проверка дали дърветата са били
картотекирани, след като собственикът на дърветата не е релевирал
своевременно това обстоятелство в срока за отговор на исковата молба. Независимо
от това въззивният съд е извършил справка в публичния
регистър на зелените площи и картотекираната растителност към Столична община,
като не констатира процесните дървета да са вписани
като картотекирани, респ. като намиращи се в озеленена площ на територията на
район „Витоша“, кв. „Бояна“. Поради това не може да се приеме, че ограниченията
на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност са приложими в настоящия случай. Отделно от това в
чл. 26 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност изрично е посочено, че споровете за премахване на дърветата по
границите на имотите се разрешават по съдебен ред. В чл. 48, ал. 1 от Наредба
за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община
също е предвидено, че спорове за изкореняване или отсичане на дървета, засадени
в нарушение на минималните отстояния, се решават по съдебен ред.
Необходимо е да се
посочи също така, че ако са нарушени минималните отстояния
по чл. 52 ЗС, собственикът на дърветата е длъжен да ги премахне. Същият трябва
да извърши това, независимо от това дали той самият е засадил дърветата в
нарушение на чл. 52 ЗС. Това е така, защото, допускайки съществуването на
дърветата на разстояние по-малко от предвиденото в чл. 52 ЗС, собственикът на
имота поддържа състоянието на неправомерно въздействие върху съседния имот.
От мотивите на
Решение № 61/16.10.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г. на II Г.О. на ВКС е видно, че според върховните
съдии правилен е изводът, че преценката за това дали е спазено отстоянието по чл. 52 ЗС се извършва с оглед разстоянието
от центъра на дървото до оградата между имотите, доколкото центърът на дървото
определя посаждането. Външният диаметър на дървото е променлива величина и се
увеличава при растежа на дървото. Затова външният диаметър не може да е меродавен
критерий за определяне на законоизискуемото
разстояние по чл. 52 ЗС.
С оглед на тези
разяснения на ВКС въззивният съд в настоящия казус подробно
е изследвал разстоянието от центъра на граничните дървета (№ 4 – ела и № 9 – туя) до оградата между двата имота. За останалите дървета
(№ 1 – явор, № 2 – липа, № 3 – вишна, № 5 – липа, № 6 – липа, № 7 – липа, № 8 – бреза, № 10 – ела, № 11 – бреза, № 12 –
явор и № 13 – вишна) задълбочено изследване за разстоянието от центъра на
дърветата до оградата не се е налагало, доколкото видно от първоначалната и
допълнителната експертиза на инж. А.Т. разстоянията от кората на дърветата до
оградата са такива, че несъмнено се установява засаждането на дърветата в
нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗС.
От материалите по
делото действително се установява, че дървета № 1 – явор, № 2 – липа, № 3 –
вишна, № 5 – липа, № 6 – липа, № 7 – липа, № 8 – бреза, № 10 – ела, № 11 – бреза,
№ 12 – явор, № 13 – вишна са отсечени. По делото обаче няма наведени твърдения,
респ. представени доказателства от страна на въззивниците,
че дънерите на тези отсечени дървета са обработени с хербициди, респ. че са
преместени на разстояние, по-голямо от установеното по чл. 52 ЗС. Поради това
искът по чл. 109 ЗС за всички гореизброени 11 бр. дървета е основателен, както правилно е приел и
СРС.
По-нататък следва да се посочи, че дърво № 4 от
списъка с дървета към исковата молба, представляващо ела, също е засадено в
нарушение на минималните триметрови отстояния по чл.
52 ЗС, поради което искът по чл. 109 ЗС е основателен
и за него. Това се установява както от експертизата на вещото лице Н., така и
от комплексната експертиза на вещите лица инж. Ч. и А.. Действително и двете
заключения са изчислили разстоянието до центъра на елата по математически
начин, но въззивният съд приема, че това е
единственият възможен начин. Всички вещи лица по делото са разяснили пред съда,
че с точност разстоянието от сърцевината до оградата между имотите може да се
измери само ако дървото е отсечено,
но не и ако е живо към момента на измерването.
В съответствие с
приетите по делото експертиза на вещото лице Н. и комплексна експертиза на
вещите лица инж. Ч. и А. въззивният съд установява,
че дърво № 9, представляващо туя, е засадено при
спазване на минималните отстояния по чл. 52 ЗС. И в
двете заключения експертите приемат, че центърът на дърво № 9, представляващо туя, не се намира на разстояние по-малко от 3 метра от
оградата между имотите. Следва изрично да се посочи, че според въззивния съд изчисленото разстояние от центъра на туята до оградата следва да се кредитира, защото по данни
на вещото лице А. евентуалното отклонение на оградата от регулационната линия е
в рамките на допустимата графична точност, а според изявленията в отговора на въззивната жалба съществуващата ограда е изградена именно
от наследодателя на ищците (настоящи въззиваеми).
Независимо от
горното обаче от събраните по делото доказателства се установява, че дърво № 9,
представляващо туя, създава пречки за упражняване на
правото на собственост на ищците (настоящи въззиваеми).
Това следва от обстоятелството, че инж. Ч. е констатирала, че върховете на
двете разклонения на дърво № 9, представляващо, туя
са били отрязани. Само по себе си
това обстоятелство е предпоставка за нападение от гъбички и насекоми, от които
дървото да изгние и при силен вятър може да падне върху къщата на ищците.
Доколкото от
изявленията на инж. Ч. става ясно, че гниенето на сърцевината не може да бъде
предотвратено, то се налага извод, че и дърво № 9, представляващо туя, създава неоснователно въздействие върху имота на
ищците (настоящи въззиваеми), тъй като поради самото
местоположение на дървото съществува опасност при изгниване да падне и да се
засегнат животът или здравето на ищците (настоящи въззиваеми)
или да им се причинят имуществени вреди. А по арг. от
чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община собствeниците са длъжни да следят за болни и изсъхнали дървета, представляващи
опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите, и да ги премахват
своевременно за своя сметка по реда на чл. 46, ал. 3 и ал. 4 от същата наредба.
Редът, към който се препраща, не предвижда извършване на оценки или експертизи
от страна на общината.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат само въззиваемите.
Същите са представили списък по чл. 80 ГПК /л. 320 от делото на СГС/, като са
претендирали разноски за депозити за експертиза в размер на 400,00 лева, както
и разноски за адвокатско възнаграждение
в
размер на 11 700,00 лева.
С
оглед изхода на спора разходите за внесени депозити за вещи лица следва да се
присъдят в цялост.
По
повод претендирания адвокатски хонорар следва да се
посочи, че по делото са представени Договор за правна помощ от 08.09.2021 г.,
Анекс към договор за правна помощ от 02.05.2023 г., Анекс към договор за правна
помощ от 16.10.2023 г. и Анекс към договор за правна помощ от 24.03.2025 г. за
удостоверяване на обстоятелството, че разноските са реално сторени.
Своевременно
обаче процесуалният представител на въззивниците е
направил в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивниците. Това
възражение въззивният съд намира за основателно.
С
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС.
СЕС изрично указва, че при установяване
на т. противоречие националният съд е длъжен да откаже да приложи
националното право, дори и в последното минималните размери на адвокатските
възнаграждения да отразяват реалните пазарни цени на услугите в страната.
В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС също е
посочено, че за да не се стигне до ограничаване на конкуренцията, съдът е длъжен
при присъждане на разноските да се съобрази с легитимните цели.
Предвид
гореизложените задължителни разяснения на СЕС, въззивният
съд приема, че НВАР няма обвързващ характер. НВАР служи само като ориентир на
съда, но последният съобразява конкретните обстоятелства по делото, за да
прецени какъв размер от заплатеното адвокатско възнаграждение да присъди, за да
се постигне справедливост в отношенията между страните.
Въведеният
с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение
– в размер не по-нисък от минималния, определен в НВАР, също следва да се счита
за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Това е изрично
прието в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на I Т.О. на
ВКС.
В
съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК
размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът
вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В
този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на
III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I
Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О.
на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на
ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. №
1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. №
2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. №
3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.
В
конкретния случай въззивният съд намира, че
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция
следва да се намали до сумата от 3000,00 лева. Същата е съобразена с вида на
предявения иск за собственост, правната и фактическата сложност на делото, броя
на проведените съдебни заседания, положените усилия от процесуалния
представител, вкл. при събирането на доказателства пред въззивния
съд. За определяне на възнаграждението въззивният съд
е отчел и обстоятелството, че макар на страната на въззиваемите
да участват три лица, то адвокатът е осъществявал процесуалното
представителство и на тримата въззиваеми с едни и
същи процесуални действия.
С
оглед гореизложеното на въззиваемите следва да се
присъдят общо разноски от 3400,00 лева, включващи заплатените депозити за вещо
лице и адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 79475/30.04.2020 г. по гр.д. № 12079/2019 г. на СРС, 26 състав.
Разположението
на дърветата и оградата между имотите са отразени на скица, приложена на л. 111
от в.гр.д. № 8197/2020 г. на СГС, приподписана от
съда и представляваща неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА Н.Н.Т., ЕГН **********, и Я.Н.Т., ЕГН **********, да заплатят
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц.В.Т.,
ЕГН **********, Е.И.Т., ЕГН **********, И.И.В., ЕГН **********,
и тримата с общ адрес в гр. София, кв. „Бояна”, ул. „******************, сумата
от 3400,00 лева, представляващи разноски за заплатени депозити за вещи лица и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.