РЕШЕНИЕ
№
27
гр.Поморие,
14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 12 декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 348 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от ищеца Ю.А.Д.
*** със съдебен адрес *** против ответника
„ЗАУБА” АД със седалище и адрес на управление в гр.София , представлявано от А.Т.. В молбата се твърди ,че по силата на сключен
между страните трудов договор №1181/02.01.2018 г. ищецът изпълнявал в
предприятието на ответника длъжността „сметосъбирач” с основно трудово
възнаграждение 510 лв. Твърди се ,че на 02.02.2018 г. по време на работа в
изпълнение задълженията си по договора с
ответника , левият крак на ищеца бил затиснат от кофа на фадрома използвана за
сваляне на кофи с боклук , които ищецът придържал с ръцете си . Твърди се
,че по повод на тази злополука е проведено
разследване от ТП НОИ Бургас, което е приключило с разпореждане
№21732/17.05.2018 г., с което е прието, че се касае за трудова злополука . В
резултат от злополуката, се твърди ,че на ищеца е проведено оперативно лечение
в медицинско заведение, при което са били ампутирани трети ,четвърти и пети
пръст на лявото ходило, както и част от самото ходило .Твърди се, че ищецът
поради нараняванията си и тяхното лечение е лежал два месеца на легло изпитвал
значителен дискомфорт и болки, нарушен бил сънят му . Твърди се, че за ищеца е
настъпила временна загуба на работоспособност вследствие претърпяната трудова
злополука, като работодателят не е заплатил
обезщетение на ищеца за настъпилите вследствие злополуката вреди . Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 97 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените на ищеца вреди вследствие претърпяната от него
трудова злополука довела до временна загуба на работоспособност, ведно със
законната лихва от датата на трудовата злополука -02.02.2018г.до окончателното
изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски . Представят
доказателства .
Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове
е по чл.200,ал.1 от КТ и чл.86,ал.1 от ЗЗД .
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е подал
, отговор на исковата молба. В отговора се
Оспорва иска по размер като сочи, че е налице груба небрежност от страна
на ищеца ,който не е извършвал дейността в съответствие с дадените от прекия му
ръководител указания и по този начин е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Моли за присъждане на обезщетение при намалена
отговорност при условията на чл.201 ,ал.2
от КТ . Сочи доказателства .
За да се произнесе
по предявените искове съдът като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено следното :
Между
страните не се спори , че между тях е възникнало трудово правоотношение , като същото се установява и от представения препис от трудов
договор №1181/02.01.2018 г. , сключен между страните,
съгласно който ищецът считано от 02.01.2018 г. е изпълнявал в ответното
дружество длъжността „сметосъбирач „. Не се спори между страните и относно това
, че на 02.02.2018 г. в рамките на работното време, докато ищецът е участвал в разтоварване
на съдове за битови отпадъци с челен товарач,
като придържал натоварените в кофата на товарача съдове за битови
отпадъци, е настъпила трудова злополука, при която при сваляне кофата
на земята, същата е затиснала левия крак на ищеца. Обстоятелствата
свързани с настъпилата трудова злополука се установяват от представените по
делото преписи от декларация за трудова злополука №173/21.02.2018 г. съгласно
приложението по чл.3,ал.1 от Наредбата за установяване , разследване, регистриране
и отчитане на трудовите злополуки подадена от ответното дружество до ТП на НОИ
,протокол №5103-02-10/16.04.2018 г. за резултатите от извършеното разследване
на трудова злополука и разпореждане №21732/17.05.2018
г. на НОИ-ТП-София град издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО, с което е
признато, че декларираната злополука с ищеца, се приема за трудова злополука по
смисъла на чл.55,ал.1 от КСО. В резултат
на настъпилата трудова злополука, в протокола е посочено, че на ищеца е
причинено открито смачкване на ляво ходило в областта на ІV и V пръст с видима
комуникация на кост с околната среда, размачкване на околни тъкани и видимо
скъсване на разгъващото сухожилие на ІV пръст. При проведеното лечение е
извършена ампутация на V пръст и фиксация на ІІІ и ІV пръсти изписан на
05.02.2018 г.Приет отново на 12.02.2018 г. и поради некроза на ІІІ и ІV пръсти
същите са ампутирани, което се установява и от представените епикризи. Видно от
заключението на извършената съдебно медицинска експертиза се установява ,че на
ищеца е причинено открито размачкване на стъпалото на 4 и 5 пръсти и счупване на дисталната фаланга на
трети пръст, лезия на екстензивните сухожилия на трети и четвърти пръсти, което
е наложило оперативно лечение по спешност. При оперативното лечение са зашити
сухожилията на трети и четвърти пръсти и е извършена ампутация на пети пръст с
фиксация на трети и четвърти пръсти. Няколко дни след оперативното лечение е
установена некроза на трети и четвърти пръсти, което наложило нова оперативна
намеса. При последвалата нова операция са ампутирани трети и четвърти пръсти и
част от страничната повърхност на стъпалото. Към момента на прегледа 04.11.2018
г. продължават оплакванията от болки в ляво стъпало и затруднение при
придвижване без помощни средства. Ампутираните части не могат да се възстановят.
Използването на ортопедични обувки може да възстанови затрудненото предвижване.
От
показанията на св.М., без роднински връзки с ищеца се установява, че се след злополуката ищецът три месеца бил на
легло, като свидетелят през този период помагал на семейството му да се грижи
за него, водил го на прегледи с автомобила си, закупувал му лекарства. След
това ищецът започнал да се опитва да ходи, като първоначално се придвижвал с
две патерици, а след това и с една, като не можел да изминава дълги разстояния
и се уморявал, като изпитвал болки в крака и пиел болкоуспокояващи. Според
свидетеля болките в крака продължавали и
понастоящем.
При
така установената фактическа обстановка ,събраните по делото доказателства и
като съобрази разпоредбите на закона,съдът направи следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.200 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ,
работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за
настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При
разглеждането на споровете по чл.200 от КТ за съда съществува задължението само
да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на
трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво
се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или
бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както
и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява
задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По
общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова
злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по
повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в причинна връзка с
трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна
загуба на трудоспособност /инвалидност/, както е и в настоящия случай.
Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или
служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда
задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ може да бъде изключена или
намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по чл.201, ал.1 и
ал.2 от КТ. В случая от представените трудов договор, се установява безспорно
,че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към
02.02.2018г. , което се признава от ответника и не е спорно между
страните . От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 02.02.2018г. ищецът
изпълнявал трудовите си задължения в предприятието на ответника съобразно със
задълженията си според представената длъжностна характеристика, при което
настъпила злополука вследствие, която на ищеца било причинено открито смачкване
на ляво ходило, което в хода на лечението е наложило ампутация на трети,
четвърти и пети пръсти и част от страничната повърхност на стъпалото . Тази
злополука следва да се квалифицира като трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО
, което се
установява от представеното разпореждане
№151/15.11.2012 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО и не е спорно
между страните . Следователно искът с правно
основание по чл.200, ал.1 от КТ е доказан по своето основание. По отношение
на направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
трудовата злополука от страна ищеца, който допринесъл за настъпването й, като
проявил груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, съдът намира
същото за неоснователно. Не се сочат никакви доказателства относно конкретни
действия, които биха могли да се охарактеризират, като извършени от страна на
ищеца, без полагане на дължимата грижа, която би положил и най небрежния човек
извършващ съответната дейност. Отделно от това от цитирания по-горе протокол за
разследване на трудова злополука при анализа на причините за възникване на
злополуката се установява, че същите по
никакъв начин не се дължат на действия на ищеца, а причина за настъпване на
злополуката е неправилен избор на начините за извършване на товаро-разтоварителни
работи, като не е осигурена безопасна организация на товаро-разтоварния процес,
а също така са констатирани и конкретни нарушения на трудовото законодателство
от страна на ответника във връзка с неизпълнеине от негова страна на
задълженията му да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
включително да проведе съответните инструктажи и обучения за безопасни
методи при работа.
Относно размерът на дължимото обезщетение, който е
и основният спорен между страните въпрос,
съдът прие следното :
Размерът
на дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи от съда по
справедливост , в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД .
Съгласно ППВС
№ 4/23.12.1968 г. размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на различни обстоятелства относно
степента и вида на увреждането, съобразяване на възрастта на пострадалия, на
влошаване на здравето, както и последиците, до които увреждането води- дали те
са трайни и за в бъдеще не могат да бъдат преодолени или са временни, като за в
бъдеще няма да оказват влияние върху здравето и начина на живот на пострадалия.
От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
е обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност , поради което се
кредитира от съда , се установява , че вследствие претърпяната
трудова злополука на ищеца оперативно са
отстранени трети, четвърти и пети пръсти и част от страничната повърхност на
стъпалото, като за отстраняването им той е претърпял две операции. Отделно са
били увредени сухожилията на трети и
четвърти пръст и се е наложило оперативното им зашиване. Всички тези оперативни
намеси и свързания с тях престой в болнично заведение са причинили на ищеца
болка и страдание. От момента на причиняване на уврежданията до момента на
извършения на 04.11.2018 г. преглед продължават
оплакванията от болки в ляво стъпало и затруднение при придвижване без помощни
средства. Ампутираните пръсти на ищеца не подлежат на възстановяване, като
единствено посредством използване на ортопедични обувки може да се възстанови
затрудненото придвижване. От свидетелските показания се установява , че пострадалият
не е могъл да се изправя и е прекарал на
легло около три месеца след злополуката, през който период не е могъл да се
грижи за себе си и се е нуждаел от помощта на близките си. След този период
ищецът е започнал да се придвижва с помощта на две патерици, а впоследствие
започнал да се придвижва с една патерица, но не можел да изминава големи
разстояния, изморявал се, чувствал болки и пиел болкоуспокояващи медикаменти. През
целият период на възстановяването си ищецът е изпитвал значителен дискомфорт,
както от ограничените си възможности да се придвижва, така и от това, че не е
могъл да полага грижи за себе си и за семейството си и е останал без доходи. От
друга страна ищецът е в трудоспособна възраст, в добро общо здравословно
състояние доколкото не се установява от доказателствата по делото да страда от
други заболявания. С помощта на ортопедични обувки е възможно във времето да се
преодолеят затрудненията при ходене, което ще му позволи при полагане на
съответните усилия, да възстанови до голяма степен, макар и не напълно
качеството на живот, което е имал преди злополуката. Поради изложеното съдът,
като взе предвид обстоятелствата
свързани с възрастта и здравословното състояние на ищеца прие, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените вследствие
полученото при трудовата злополука нараняване болки и страдания е 35000 лв., за
която сума искът следва да се уважи. В останалата си част над уважения размер ,
до претендирания размер от 97000 лв. искът е останал недоказан, поради което
следва да се отхвърли .
Предвид
уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорният иск с правно основание по чл.86, ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху уваженият размер на главния иск за
периода от 02.02.2018 г. – датата на причиняване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. По повод направеното от страните искания за
присъждане на разноски, съдът прие следното: Предвид частичното уважаване на иска, на
основание чл.78, ар.1 от ГПК следва ответникът , съразмерно с уважената част от
исковете, да заплати на ищеца 1238,40 лв.. На основание чл.78 , ал.6 от ГПК , ответникът
следва да заплати и държавна такса 1400 лв., представляващи 4 % от размера на
уважените искове, както и 250 лв. разноски за изплатеното възнаграждение на вещо лице. По отношение
искането за присъждане на разноски на ответника в размер на 4600 лв. съобразно
представения списък на разноските и във връзка с направеното възражение за
прекомерност на същото съдът прие следното: В случая дължимото възнаграждение
за осъществената защита на ответника, определено в съответствие с предвиденото
в чл.7,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3440 лв. В случая
уговореното възнаграждение на от 4600 лв. заплатено на процесуалния представител
на ответника, с оглед фактическата и правна сложност на делото, която е
обичайната за подобен тип дела от гледна точка на осъществените действия по
защитата, се явява прекомерно доколкото
надвишава значително минимално предвидения размер на възнаграждението
съгласно наредбата. Поради това възнаграждението следва да се намали от 4600
лв. до предвидения в закона минимум от 3440 лв., от която сума, с оглед
разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника 2198,85 лв., съобразно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Зауба”
АД със седалище и адрес на управление в гр.София , ЕИК…, представлявано от А.Т.
да заплати на Ю.А.Д. с ЕГН**********, с адрес *** със съдебен адрес ***, офис 6
сумата 35 000 лв./ тридесет и пет хиляди лева/ , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болка и страдание
, вследствие трудова злополука настъпила на 02.02.2018 г. , ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2018 г.-датата
на причиняване на уврежданията до
окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 97 000
лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 02.02.2018 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА
„Зауба” АД със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на Ю.А.Д.
1238,40 лв. разноски по делото .
ОСЪЖДА Ю.А.Д. да заплати на „Зауба”
АД със седалище и адрес на управление в гр.София 2198,85 лв. разноски по делото
.
ОСЪЖДА „Зауба”
АД със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати в полза на
държавата по сметка на ПРС , 1650 лв. разноски
по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :