Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр.Пещера, 19.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
граждански състав, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Евгения Млячкова, като
разгледа докладваното от съдия Павлова гр.д.№ 1126 описа на съда за 2018 г.и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.Б.Л., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, против Община
Брацигово, като представител на ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово. С допълнителна уточняваща молба ищцата е
поискала да бъде конституиран друг ответник вместо първоначално посочения, а
именно ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик,
представлявано от Директора Иван Иванов.
В исковата молба ищцата твърди,че била
назначена на работа като старши учител в Основно училище „Христо Ботев" с.
Исперихово, Община - Брацигово, със Заповед от 08.09.2014г. и месечно основно
възнаграждение 555 лева, при условия, на които тя се съгласила.На 01.10.2014г.
е преназначена на същата длъжност, с променено възнаграждение за месец, в
размер на 477 лева, т.е. заплатата и е намалена със 78 лева. Тя твърди, че не е
давала съгласието си за такава промяна. Счита,
че е налице нарушение по чл.118 ал.1 от КТ. Директорът на посоченото учебно
заведение - В.П., е прекратил трудовия й договор, на основание чл.327 ал.1,т.12
от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със
същата заповед е наредено на лицето да се удържи сумата 422.55 лева, за
неправомерно ползвани 15 дни платен отпуск и по чл.222 ал.3 от КТ - да се
изплати обезщетение от 4778.88 лева. Заповедта е от дата 07.09.2015., както е
отразено в нея. Поради неправемерното изменение на първоначалния договор за
назначение на работа, от 09.09.2014г. с последваща заповед от 01.10.2014г.,
касаеща размера на трудовото възнаграждение - от 555 лева на 477 лева, твърди
че ищцата е претърпявала всеки месец вреди в размер на 78 лева. Същата,
изчислена за времето от 01.10.2014г. до 07.09.2015 г. се равнява на период от
11 месеца и 7 дни - на 886 лева, което е всъщност загуба за ищцата. Твърди, че
в Заповед №997-947 от 04.09.2015г., неоснователно е постановено на ищцата да се
удържи сумата от 422.55 лева, отнасяща се до неползвани 15 дни отпуск. Не е
посочена с каква заповед от кога, е позволен този отпуск. Твърди, че добросъвестно е получила сума, която не
подлежи на възстановяване по избрания от директора на ОУ „Христо Ботев",
начин. Заради незаконосъобразното
намаление на трудовото възнаграждение на доверителката й от 555 лева на 477 лева, последното се е
отразило и на размера на обезщетението от 4778.88 лева за 8 месеца. За осем
месеца, разликата от 78 лева се отразява на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ с 616 лева. Твърди и че по този начин неправилно й била изчислена и пенсията. Ако се смятала върху трудово възнаграждение
от 555 лева щяла да се увеличи с 66 лева, т.е. вредата е около 2310 лева.
Предвид
горното, общия размер на нанесените вреди на ищцата бил 4234.55 лева.
С уточняваща молба сочи, че претендира да й бъде заплатена единствено сумата
от 886 лева представляваща неплатеното в периода 01.10.2014г. до 07.09.2015г. /
11 месеца и 7 дни/ трудово възнаграждение над размера от 477 лева до 555 лева. Със
същата молба претендира да й бъде заплатено и неплатено обезщетение при
пенсиониране в размер на 422.55 лева,
неправилно удържана сума от работодателя за използван платен годишен отпуск в
размер на 14 дни. Претендира и законна лихва върху сумите от датата на подаване
на исковете- 27.08.2018г. до окончателното плащане.
С
уточняващата молба ищцата не поддържа претенцията за преизчисляване на пенсията
й, както и други неплатени суми по обезщетението й при пенсиониране. Претендира
разноски и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ОУ „Христо
Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от
Директора Иван Иванов, чрез адв. П.Х.. Оспорват се претенциите по основание,
твърди че трудовия договор е изменен като трудовото възнаграждение на ищцата е
променено на 477 лева, съответстващо на образованието, което е имала ищцата-
полувисше, както и че през 2015 година е използвала целия си платен отпуск и
затова е удържана сума от обезщетението й по чл. 222 ал.3 от КТ. Удържана била
и законосъобразно сума за работно облекло. Правят се доказателствени искания и
се претендират разноски.
Не е спорно между страните, че ищцата е
работила при ответника, както и че
трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори и че на ищцата й се полага обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ,
както и неговия размер, като спорът е до тези 422,55 лева от това обезщетение,
които според ищцата неправомерно са удържани.
Приет е по делото Трудов договор №035-817/08.09.2014г.
видно от който ищцата е постъпила на работа при ответника на 08.09.2014г. на
длъжността „страши начален учител“, с образование – бакалавър, за неопределен
срок, със 6 – месечен изпитател срок в полза на работадателя, и работна заплата
в размер на 555 лева. Договорът е подписан и от двете страни. Ищцата е
постъпила на работа на 08.09.2014г.
Прието е по делото Допълнително
споразумение № 170-120/07.10.2014г. към трудов договор от дата 08.09.2014г.,
подписано от ищцата, с което се променя размера на работната заплата на 477
лева, за длъжността старши начален учител, със срок на договора –неопределено
време.
От приетите по делото заверено копие на
трудова книжка на ищцата/официален удостоверителен документ/, се установява че
същата има „полувисше образование“ специалност начален учител, като същата е
работила като старши начален учител първоначално с трудово възнаграждение за
периода от 08.09.2014г. до 01.10.2014г. в размер на 555 лева, и от 01.10.2014г.
до 07.09.2015г. в размер на 477 лева в ОУ „Христо Ботев“с.Исперихово.
Приета е по делото Заповед №
997-947/04.09.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Н.Л. с
ответника поради придобиване на право на пенсия за оисгурителен стаж и възраст.
Заповедта е връчена на ищцата на 04.09.2015г., като със същата заповед е
постановено на ищцата да се удържи от сумата по чл. 222 ал.3 от КТ / осем
брутни трудови възнаграждения / сумата от 422,55 лева, представляваща неправомерно
използвани 15 дни от платения годишен отпуск. Другата сума, за която е
разпоредено да се удържи, е за работно облекло. По отношение на същата обаче
ищцата не претендира да й е неправилно удържана и не ангажира доказателства в
този смисъл.
Приети са по делото Заповеди за
разрешаване на платен годишен отпуск за 2015 година в размер на 52 дни, като
ищцата е подавала заявления/молби за ползването им – от дата
27.01.2015г.-2дни,от 30.03.2015г.-6дни,от 19.05.2015г.-2дни, от
01.06.2015г.-1ден, от 15.06-29.06, от 30.06.-28.07., 04.08.-31.08.2015г. общо 50дни,
от дата 01.09.2015г.-1ден. Като към 03.09.2015г.
на ищцата са и останали от 2015 година 4 дни от платения й годишен отпуск видно
от Заповед № 992-942/01.09.2015г.
Прието е по делото молба от ищцата с вх.
№ 2416/02.09.2014г. с молба да бъде назначена в ОУ Христо Ботев с. Исперихово
на длъжността – начален учител.
Приети
са по делото удостоверение за допълнително обучение от ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.Пловдив,
за работа с деца със специални образователни потребности, Свидетелство за
полувисше образвание и учителска правоспособност
от Институт за детски учители „Вела Пеева“ гр. Пазарджик за детска учителка, Свидетелство
за преквалификация на специалност с полувисше образование от Тракийски
университет „Ан.Тошев“ гр. Стара Загора за начален учител, както и
автобиография , от които е видно,че ищцата има образователна степен – полувисше
образование.
Приети
са по делото Заповеди за утвърждаване на
щатно разписание за длъжностите в ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово в сила от
01.09.2014г. и в сила от 01.01.2015г. с дадено поименно разписание на
длъжностите, от които е видно, че ищцата под номер 3 е посочена с образователна
степен първоначално – бакалавър и основна
заплата от 555 лева, а в щатното разписание от 01.01.2015г. като
професионален бакалавър и основна заплата от 477 лева.
Разпитани по делото са свидетелите Х.З.
и Александър Лилов.
Св. З., считоводител при ответника, дава
сведения, че ищцата кандидатствала за длъжността начален учител, като със
заявлението си представила единствено трудова книжка, като казала че има висше
образование. След като сключили трудовия й договор и си донесла дипломите,
разбрали че тя има полувисше образование и поради това сключили допълнително
споразумение, с което изменили работната й заплата на 477 лева от 555 лева.
Твърди че първоначално определената заплата не отоваряла на образованието й.
Св. Лилов, съпруг на ищцата,депозира
показания, че закарал жена си да си подаде документите за работа, била начална
учителка с полувисше образование, започнала работа и след един месец се върнала разплакана, защото й били
намалила размера на заплатата със 70 лева.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид
служебните отношения на първия свидетел и личните отношения на втория свидетел,
доколкото същите дават идентични сведения,
че ищцата има полувисше образование, както и че заплатата й била намалена. В
този смисъл са и събраните по делото писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се
установява следното :
Съдът намира , че е сезиран с иск по чл. 242 във вр.
чл. 128 от КТ и чл. 222 ал.3 от КТ.
Трудовият договор е двустранен, възмезден,
формален договор. Същият се сключва в писмена форма, като форма за действителност,
като съществените белези на този договор и които го отличават от другите видове
договори са : йерархическата подчиненост и зависимост при изпълнение на
работата, контрол при изпълнението й, работно време, определено работно място и
уговорено трудово възнаграждение. В случая ищцата първоначално е подписала
трудов договор на 08.09.2014 година, и постъпила на работа на 08.09.2014г., който
е бил за неопределено време и със срок
на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Размерът на трудовото
възнаграждение е бил уговорен в размер на 555,00 лева. На 07.10.2014 година се
подписва двустранно споразумение, с положени подписи както от ищцата, така и от
ответника, в което е посочено, че трудовият договор се изменя като трудовото възнаграждение се променя на
477 лева. Споразумението е в сила от 01.10.2014 година, като същото е било връчено
на ищцата. В конкретния случай не е
налице нарушение на чл. 118 от КТ, тъй като трудовият договор не е променен
едностранно, а видно от същия по съгласие и на двете страни, финализирано с
полагане на подписи. В исковата молба не се сочи порок на волята, или друг
недостатък на договора, обуславящ неговата недействителност, поради което и твърдението
на ищцата за липса на съгласие се явява неоснователно. Ето защо след като е доброволно е подписала
допълнителното споразумение за изменение
на първоначално сключения трудов договор, то същото е породило действие и е
обвързало ищцата. С допълнително споразумение, по взаимно съгласие страните
могат да уговорят и намаление на размера на трудовото възнаграждение, доколкото
минималният му размер не е определен с нормативен акт. При липса на порок на
волята на договарящите, уговорката за намаляване размера на трудовото
възнаграждение не е недействителна и без да е уговорена промяна в останалото
съдържание на трудовия договор- в този
смисъл е и Решение № 216 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г., IV г.
о., ГК. Съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г., в сила от
01.01.2014г., минималната работна заплата за страната е била 340 лева, а с ПМС
№ 419 от 17.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 година, е определена на 360 лева. Не
се сочи и че е нарушен колективен трудов договор, в който трудовото
възнаграждение да е посочено с по-висок размер. Ето защо искът по чл. 242 във
вр. чл. 128 от КТ за
заплащане на сума размер на 886 лева представляваща неплатеното в периода
01.10.2014г. до 07.09.2015г. / 11 месеца и 7 дни/ трудово възнаграждение над
размера от 477 лева до 555 лева, се явява неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че
придобитата образователна степен от ищцата
- полувисше образование, съответства на сега действащата „бакалавър“. Видно
от Решение № 155 от 23.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4946/2013 г., IV г. о., ГК, е посочено, че при действащата
нормативна уредба, полувисшето образование, съответстващо, съгласно § 5 от ПЗР
на ЗВО и § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., на висше
образование "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" от
ЗВО - "професионален бакалавър по...", отговаря на изискването по чл.
37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование
"бакалавър". Лицата, завършили полувисше образование, не са
отговаряли на това изискване само през периода от влизането в сила на
изменението на чл. 37, ал. 2 от ЗНП със ЗИДЗНП, обн. в ДВ, бр. 36/31.03.1998
г., до влизането в сила на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр.
41/22.05.2007 г. Ищцата е назначена 2014 година, поради което образователната
степен, която е имала е била бакалавър. Не е спорно между страните, че същата е
имала нужната образователна степен за заеманата от нея длъжност – старши начален
учител.
По отношение на придобиването на право
на пенсия за сигурителен стаж и възраст, то същата е подала заявление от
04.09.2015г. и е поискала да се възползва от правото си на ранно пенсиониране
при учителите. Молбата й е уважена и е издадена оспорваната заповед, с
която трудовото парвоотношение е
прекратено на това основание и е разпоредено да й се изплати обезщетение по
реда на чл. 222 ал.3 от КТ в размер на 8 брутни трудови възнаграждения.
В чл. 272 ал.1 от КТ е посочено изчерпателно с какви вземания
е допустимо без съгласието на работника, да се извърши удръжка от трудовото му
възнаграждение. По аргумент
от горното, е допустимо удръжки да се правят от обезщетението, което получава
работника при прекратяване на трудовото правоотношение и възникване на правото
му по чл. 222,ал.3 от КТ. Видно от приетите
и неоспорени по делото молби за ползване на платен годишен отпуск за 2015
година и съответните им заповеди, с които такъв е бил разрешаван от
работодателя, се установява, че ищцата за 2015 година е имала да ползва общо 56
дни платен годишен отпуск. До датата на пенсиониране /считано от 07.09.2015г./
са й останали 4 дни от платения й годишен отпуск за 2015 година. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че са ползвани 15 дни
неправомерно от платения й годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се полага
пропорционално на отработеното време през годината съобразно чл. 176 от КТ. През 2015 година общият брой на работните дни
е бил 252 дни, като се приспаднат почивните дни и обявените официални празници,
съответно и разместванията на дни, съгласно Решение на МС № 748 от 5.11.2014г. за разместване на
почивни дни през 2015 г. Видно от Заповед № 507-457/26.01.2015г. на Директора
на ОУ „ Христо Ботев“ и Заповед №803-753/18.05.2015г., ищцата е имала да полза
56 дни за 2015 година.
Видно от Заповеди за разрешаване
ползването на платен отпуск през 2015 година с №№852-802/01.06.2015г./1ден/,№875-825/08.06.2015г
/50дни/ , №992-942/01.09.2015г./1 ден/ , общо ползвани 52 дни, като на ищцата са останали 4 дни от платения
й годишен отпуск за 2015 година към дата 03.09.2015г. Направено аритметично
изчисление представляващо резултат от броя на отработените дни от ищцата през
2015 година /171 дни от 01.01.2015г. до 04.09.2015г. последния работен ден/ умножен
по общия брой дни платен годишен отпуск, който й се полага/ 56 дни за 2015
година/ и разделен на броя на работните дни за 2015 година/ 252 дни/ (171*56/252),
дава като резултат именно че ищцата е имала да ползва 38 дни платен
годишен отпуск до датата си на пенсиониране(пропорционално на отработеното
време през годината),
а тя е ползвала 52. Ето защо „неправомерно“изполваните дни от платения годишен
отпуск са 14 дни(52-38=14), а не 15 дни както е посочено в
заповедта. Ето защо неправилно е удържана сума за един ден. Общата удържана сума
е 422,55 лева за 15 дни, като за 1 ден е 28,17 лева.
В случая ответника е извършил прихващане
на своето вземане към ищцата за използваните дни от платения й отпуск в повече
от полагащото й се за календарната година, с дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Доколкото вземането на ищеца не е за трудови възнаграждения, а е за
обезщетения по КТ, то няма и законова забрана за извършване на прихващане.
Ето
защо искът следва да се уважи за 1 ден
за сума в размер на 28,17 лева, удържана без основание от обезщетението й по
чл. 222 ал.3 от КТ, като до цялата претендирана сума от 422,55 лева да се отхвърли
като неоснователен, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото
до окончателното плащане. Следва да се отбележи и че страните не спорят, че
ищцата има право да получи обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 8
брутни заплати, като спорът е по отношение на удържаната сума за 15 дни
използван платен годишен отпуск в размер на 422,55 лева. В исковата молба няма
искане за възстановяване на сума за работно облекло в какъвто смисъл ангажира
защита ответника.
С оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, а на
ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от искове.
Не са направени възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения от
страните. Ето защо по компенсация в полза на ответника на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 481,27 лева. Ответникът
следва да заплати държавна такса върху уважения размер от иска съобразно чл. 1
от ТДТССГПК,а именно 50,00 лева по сметка на РС Пещера.
Мотивиран от горното, Пещерския районен
съд,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.Б.Л., ЕГН **********,*** , срещу ОУ
„Христо Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от
Директора Иван Иванов , иск по чл. 242,във вр. чл. 128 от КТ за заплащане на
сума размер на 886 /осемстотин осемдесет и шест лева/ лева представляваща
неплатеното в периода 01.10.2014г. до 07.09.2015г. / 11 месеца и 7 дни/ трудово
възнаграждение над размера от 477 лева до 555 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ОУ „Христо Ботев“
с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от Директора Иван
Иванов, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 28,17 /двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ лева,
представляваща удържана сума от обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата от 27.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Н.Б.Л., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на ОУ
„Христо Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от
Директора Иван Иванов, разноски по делото по компенсация в размер на на 481,27
лева.
ОСЪЖДА ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от Директора Иван Иванов, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пещера
държавна такса върху уважения размер от иска в размер на 50,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
от
страните в двуседмичен срок от получаването на препис от същото пред Окръжен
съд – гр. Пазарджик.
Районен
съдия: