№ 731
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД. № 396 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Ф.С.М.,ЕГН ********** чрез адвокат Р.И. с адрес: ***,партер
против Решение № 2338 от 15.12.2022 г., постановено по АНД № 4805/2022 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н. с., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 22-3389-000147/18.07.2022г. ,издадено от 06 РУ при
ОДМВР-Пловдив, с което на Ф.С.М., на основание чл.175а ал.1 предл.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
12 месеца.
Твърди
се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния и с процесуалния закон. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на НП по изложени съображения за необоснованост, тъй като
според касатора, неправилно РС – Пловдив е преценил събраните по делото
доказателства. Претендира разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба –06 РУ при ОДМВР- Пловдив, не изразява становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
С
обжалваното Решение № 2338/15.12.2022г. г., постановено по АНД № 4805/2022 г. Пловдивският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000147/18.07.2022г.
,издадено от 06 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на Ф.С.М., на основание
чл.175а ал.1 предл.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че е осъществен състава на
визираното в НП административно нарушение, като при издаването му не са
допуснати процесуални нарушения. Правилно нарушението е квалифицирано като
такова по чл.104Б т.2 от ЗДвП, както и че се явяват неоснователни възраженията
на жалбоподателя М., че не е извършил нарушение. В тази насока съдът е развил
подробни мотиви. Като неоснователно е прието и възражението на М. в насока, че
с действията си водачът не е целял именно полученият ефект, като са отхвърлени
доводите на последния, че в случая резките маневри, свързани с управление на МПС
с превишена скорост е било поради наличие на препятствие на пътя. Поведението
на жалбоподателя се установява по категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е изложил
подробни мотиви по всяко едно от възраженията и е приел, че при правилно
установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.
Установено,
че НП е издадено от компетентен орган, който правилно е приложил съответната на
нарушението санкционна норма в производство, което не опорочава НП и не налага
неговата отмяна като незаконосъобразно.
С
други думи казано, РС - Пловдив е приел, че нарушението и нарушителят са
доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП са спазени всички законоустановени изисквания.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
изцяло от настоящата инстанция.
Касационната
инстанция, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, приема, че
със своите действия водачът е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.104б
т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С
нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е
видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия – като „Преднамерено подава мощност към
мотора, следствие на което, задната част на автомобила се завърта на дясно,
следа на ляво, отново на дясно и продължава движението си направо…“ - дрифт.
Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява ползване
на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с
предназначението му за превоз на хора и товари. Противно на застъпеното в
касационната жалба становище, че завъртането не е било преднамерено и не е част
от поведението, което се обобщава с понятието
„дрифт““, касационният състав намира, че подобен метод на управление е
присъщ на съответната категория професионални водачи, които следва да го
практикуват на указаните места и по време на организирани мероприятия, но не е
присъщ на ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора.
Или иначе казано, с начина на шофиране
са осъществени от обективна и субективна страна именно признаците на нарушение
по чл.175а,ал.1 предл. трето от ЗДвП. Не са представени доказателства,
подкрепящи тезата на М., дори като индиция, че се касае за маневра с цел
избягване на кал и вода поради спукана тръба.Събраните гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели на касатора са в противоречие с останалите
събрани гласни и писмени доказателства, поради което правилно не са били
кредитирани от първоинстанционния съд.
Поради изложеното настоящият касационен
състав намира, че водачът е осъществил виновно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Простъпката не разкрива белезите на „маловажно“ нарушение и закономерно е била
санкционирана по реда на чл.175а ал.1 от ЗДвП.
Районният
съд е достигнал до правилен извод, което налага постановеното от него съдебно
решение да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
претенциите на касатора за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива не се следват.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2
от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХXVІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2338 от 15.12.2022 г.,
постановено по АНД № 4805/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н. с.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.