Определение по дело №499/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.420, ал.3 във връзка с чл.275 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „П.” гр. К., чрез законния му представител, против определение № 539 от 09.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 776/2014 г. на К. р. с., в частта, с която е отхвърлено искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., за разликата над сумата от 292 778.28 лева, за което вземане е издадена заповед № 284 от 09.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Определението се обжалва за следните суми: 1.) 13 339 лева – остатък по фактура № 15478/01.04.2010 г., 2.) 33 100.81 лева – остатък по фактура № 12710/23.10.2009 г., 3.) 64 986.62 лева – остатък по фактура № 12711/01.11.2009 г. и 4.) 5 542.87 лева – остатък по фактура № 17622/30.12.2010 г. Твърди се в частната жалба, че приетият от районния съд остатък в размер на 13 339 лева е заплатен с платежно нареждане. По отношение на сумата от 33 100.81 лева по фактура № 12710/23.10.2009 г. твърди, че стойността на посочената като дължима в спогодбата – споразумителен протокол от 05.10.2012 г. сума от 96 485.69 лева не отговаряла на действителното положение, тъй като към момента на подписване на спогодбата тази сума вече била заплатена от частния жалбоподател, като в счетоводството на кредитора се водило като плащане на лихви, а в счетоводството на частния жалбоподател – като плащане по фактури (главница). В резултат на техническа грешка тези плащания не били отразени в справката, но съществували в правния мир. Що се касаело до заключенията на съда за сумата 64 986.62 лева по фактура № 12711/01.11.2009 г., налице била чисто аритметична грешка при изчисленията, тъй като общата стойност на фактурата била 97 986.62 лева, като при изваждане от нея на платената сума в размер на 38 000 лева се получавала сума от 59 986.62 лева, а не приетата от съда сума в размер на 64 986.62 лева. На последно място, остатъкът от 5 542.87 лева по фактура № 17622/30.12.2010 г. бил изплатен на кредитора, която се доказвало от аналитичните и синтетични сметки, както и от справка за счетоводните движения. Поради изложеното, моли съда да спре изпълнението по заповед № 284 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 776/2014 г. на Районен съд – К. до размера на 348 509.96 лева. Към частната жалба прилага писмени доказателства.

Ответникът А. В. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „А. – ** – А. К. Г., чрез своя представител по пълномощие, в представен отговор, на основание чл.276, ал.1 от ГПК, признава жалбата за частично основателна до размера на сумата от 318 869.96 лева.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Въз основа на подадено от едноличния търговец А. В.К. с фирма „А. – ** – А. К. Г. заявление приложен към него документ – спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012 г. с нотариална заверка на подписите, е издадена заповед № 284 от 09.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 776/2014 г. на К районен съд срещу длъжника „П.” гр. К. (частен жалбоподател в това производство) за сумата в размер на 1 271 796.76 лева, ведно със законната лихва и съответни разноски. Установено е по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К.

В срока за възражение е направено искане от „П.” гр. Кърджали за спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 741, на основание чл.420, ал.2 от ГПК.

С определение № 539 от 09.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 776/2014 г., К.районен съд е спрял принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 741 до размер на сумата 292 778.28 лева, като е отхвърлил искането за спиране за разликата над сумата от 292 778.28 лева до пълния размер на вземането, за което е издадена заповед № 284 от 09.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

Във връзка с горното и с оглед подадената частна жалба, спорът по делото се свежда до това налице ли са предпоставките за спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело за сумата над 292 778.28 лева и до размера на 348 509.96 лева, респективно – налице ли са убедителни писмени доказателства за недължимост на сума в този размер.

Към частната жалба е представено платежно нареждане за кредитен превод от 04.07.2014 г., установяващо заплащането на сумата от 13 339 лева по фактура № 15478/01.04.2010 г., представляваща остатък по посочената фактура, за която съдът е приел, че няма доказателства за плащането й. Ето защо, следва да се приеме, че са налице предпоставките за спиране на принудителното изпълнение за този размер от 13 339 лева, представляващ остатък по фактура № 15478/01.04.2010 г.

Не се установява по делото суýата от 33 100.81 лева по фактура № 12710/23.10.2009 г. да е била заплатена от частния жалбоподател към момента на подписване на спогодбата – споразумителен протокол от 05.10.2012 г., така както се твърди в частната жалба. Доводът в тази насока, че в цитираната спогодба неправилно била посочена стойност от 96 485.69 лева по фактура № 12710/23.10.2009 г., както и че била налице техническа грешка, не е в състояние да опровергае по какъвто и да е начин в настоящото производство признаването от страна на частния жалбоподател на задължение по посочената фактура именно в размер на 96 485.69 лева. Ето защо, не са налице предпоставките за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело за сумата от 33 100.81 лева по фактура № 12710/23.10.2009 г.

Неоснователен е и довода в частната жалба за аритметична грешка, допусната от първоинстанционния съд при изчисленията, касаещи размера на задължението на жалбоподателя по фактура № 12711/01.11.2009 г. Както е видно от справката към спогодбата – споразумителен протокол от 05.10.2012 г., признатото от „П.” гр. К. задължение по фактура № 12711/01.11.2009 г. е в размер на 102 986.62 лева, а не 97 986.62 лева, колкото сочи частният жалбоподател. И тъй като не се оспорва обстоятелството, че от дължимата стойност по посочената фактура е заплатена общо сума в размер на 38 000 лева, то дължимия остатък е 64 986.62 лева – точно толкова, колкото е приел и районния съд.

Що се касае до сумата от 5 542.87 лева, представляваща остатък по фактура № 17622/30.12.2010 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените пред него доказателства не се установява заплащането й от „П.” гр. К..

Независимо от изложеното дотук обаче, доколкото самият кредитор признава жалбата за частично основателна до размера на сумата от 318 869.96 лева, респективно – за сума в размер на 26 091.68 лева над сумата от 292 778.28 лева, за която е спряно принудителното изпълнение, то следва жалбата да се признае за основателна за този размер. Впрочем, от материалите по ч.гр.д.№ 776/2014 г. по описа на К. районен съд и от приложените към отговора на частната жалба писмени доказателства е видно, че заявителят е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата от 952 926.80 лева, а не за целия размер на вземането по заповедта за изпълнение – 1 271 796.76 лева, като за разликата от 318 869.96 лева заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист са обезсилени.

Ето защо, следва да се отмени обжалваното определение на районния съд в частта, с която е отхвърлено искането на „П.” гр. К. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., за разликата над сумата от 292 778.28 лева и до размер на 318 869.96 лева, като се спре принудителното изпълнение за тази част.

В останалата й част – за разликата над 318 869.96 лева и до претендираната сума от 348 509.96 лева, жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение в тази й част.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 539 от 09.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 776/2014 г. на К.районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на „П.” гр. К. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., за разликата над сумата от 292 778.28 лева и до размер на 318 869.96 лева, вместо което постановява:

СПИРА принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., за разликата над сумата от 292 778.28 лева и до размер на 318 869.96 лева, за което вземане е издадена заповед № 284 от 09.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 776/2014 г. на Районен съд – К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П.” със седалище и адрес на управление в гр. К., Б.Б. № 79, ЕИК *******, против определение № 539 от 09.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 776/2014 г. на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на „П.” гр. К. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., за разликата над сумата от 318 869.96 лева и до 348 509.96 лева, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.