Р Е Ш
Е Н И Е № 113
гр. Габрово, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА
при секретаря Веселина Йосифова като разгледа докладваното от съдията
Димова т. дело № 70 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево, ул. "Стефан Пешев" № 147, представлявана от управителя д-р П.Г.Ц., чрез адв. С.Б. от ГАК против НЗОК, гр. София 1470, ул. "Кричим" № 1, ЕИК *********.
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че е
изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица
по клинични пътеки, съгласно сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО,
индивидуален договор № 070247 от 20.02.2015 г. Съгласно чл. 4 , ал. 1 от
Договора, изпълнителят има право за получава договореното заплащане за извършената
и отчетената дейност по КП при условията, в сроковете и реда, определени в
решението и настоящия договор. В ал. 2 е предвидена законна лихва за забава за
просрочено време.
Във връзка с извършените медицински дейности на 23.01.2017 г. ищцовото дружество е депозирало: дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 26957/12.07.2016 г. на стойност 15 742,00 лв. и към нея спецификация за клинични пътеки и амбулаторна процедура болнична медицинска помощ по Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. юни 2016 г.; дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 27139/10.11.2016 г. на стойност 3746,00 лв. и към нея спецификация за клинични пътеки и амбулаторна процедура болнична медицинска помощ по Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. октомври 2016 г.; дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 27151/07.12.2016 г. на стойност 9 026,00 лв. и към нея спецификация за клинични пътеки и амбулаторна процедура болнична медицинска помощ по Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. ноември 2016 г. Описаните финансови документи са депозирани и приети в РЗОК - Габрово на 23.01.2017 г. без възражение. Като дата на плащане /дата на възникване на данъчното събитие/ е посочена датата 23.01.2017 г. До настоящия момент не е извършено плащане по тях. Твърди се, че ищцовото дружество за м. юни, м. октомври и м. ноември 2016 г. е спазило начина на отчитане на дейността си в необходимия документален вид. Изпълнението на задълженията по договора е започнало от страна на ищеца и е извършена болнична дейност в необходимия обем, то ответника не е изпълнил задълженията си от друга страна да заплати извършените от ищцовото дружество медицински дейности, с оглед на което е налице неизпълнение на Договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Претендира и лихва за забава, както следва: 2 570,00 лв.- законна лихва за забава върху просрочена главница от 15742,00 лв. по дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 26957/12.07.2016 г. за периода от 24.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск; 610,00 лв.- законна лихва за забава върху просрочена главница от 3 746,00 лв. по дебитна известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 27139/10.11.2016 г. за периода от 24.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск; 1470,00 лв.- законна лихва за забава върху просрочена главница от 9 026,00 лв. по дебитна известие № **********/23.01.2017 г. към фактура № 27151/07.12.2016 г. за периода от 24.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск.
Моли се да се осъди ответника НЗОК
да заплати на ищцовото дружеството сумата от 33164,00 лв., представляваща
стойността на неизплатеното, извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и
консумативи, както следва: главница в
размер на 15742,00 лв. по дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към
фактура № 26957/12.07.2016 г. и спецификация за клинични пътеки и амбулаторна
процедура болнична медицинска помощ по Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. юни
2016 г., сумата от 2570,00 лв. - законна лихва върху главицата от 15742,00 лв.
за периода от 24.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; главница в размер на 3746,00 лв. по дебитно известие №
**********/23.01.2017 г. към фактура № 27139/10.11.2016 г. и спецификация за
клинични пътеки и амбулаторна процедура болнична медицинска помощ по Договор №
070247/20.02.2015 г. за м. октомври 2016 г., сумата от 610,00 лв. - законна
лихва върху главицата от 3746,00 лв. за периода от 24.01.2017 г. до датата на
предявяване на иска; главница в размер
на 9026,00 лв. по дебитно известие № **********/23.01.2017 г. към фактура №
27151/07.12.2016 г. и спецификация за клинични пътеки и амбулаторна процедура
болнична медицинска помощ по Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. юни 2016 г.,
сумата от 1470,00 лв. - законна лихва върху главицата от 9026,00 лв. за периода
от 24.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху сумите, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът оспорва, че претенцията на ищцовото дружество за м. октомври 2016 г. и м. ноември 2016 г., за сумите от 3746,00 лв. главница и 610 лв. - лихва, както и 9026,00 лв. - главница и 1470,00 лв. - лихва е подведомствена на гражданските съдилища. Според решение № 2702/01.03.2018 г. на ВАС, Шесто отделение, договори за оказване на болнична медицинска помощ съдържат съществена особеност, която ги отличава от договорите в гражданското /облигационното/търговското/ право - страна по договорите е НЗОК като юридическо лице на публичното право и правен субект носител на публична власт, поради което между нея и другата страна, в случая от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД няма равнопоставеност. В отношенията между НЗОК и лечебните заведения, сключили с нея договори за оказване на медицинска помощ са приложими правилата по ЗЗД, освен по въпроси, които не са уредени с договора за медицинска помощ. С измененията в АПК /ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./ се уреди за първи път у нас институтът на административния договор. Между НЗОК и от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД е налице писмено съглашение между административен орган и лечебно заведение, което попада в дефинитивното определение на чл. 19а, ал. 2 от АПК. По силата на чл. 19ж оспорването става по реда на глава десета от АПК, т.е за спорните правоотношения, възникнали след 20.09.2016 г. компетентен да се произнесе е Административния съд по компетентност.
Оспорва териториалната подсъдност на Окръжен съд - Габрово.
Не се оспорва подписването и действието на договора между страните, който многократно е променян.
Оспорва се размера на иска, като се твърди, че сумите за процесните периоди, които се претендират, представляват превишение над утвърдените стойности по Приложение № 2б за съответните три месеца на 2016 г. - юни, октомври и ноември 2016 г. Позовава се на Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-11/17.01.2017 г., с което е прието да се закупи със задна дата отчетена дейност от изпълнителите на болнична помощ за периода април -ноември 2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение № 2б към индивидуалните договори на лечебните заведения. Създадена е организация за изпълнение на същото с писмо изх. № 19/18.01.2017 г. В резултат на това на 23.01.2017 г. МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД е представила в РЗОК - Габрово три дебитни известия с номера 27202, 27203 и 27204 към фактурите за месеците юни, октомври и ноември 2016 г. Приети са в РЗОК- Габрово с оглед бъдещо одобрение на трансфер като основание за предстоящото плащане. Месец по-късно НС е приел свое Решение № РД-НС-04-20/13.02.2017 г., като в т.3 е посочено, че отлага изпълнението на Решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. за срока по §9 от ЗБНЗОК за 2017 г. Същото се явява окончателен отказ от плащане с изтичане на ЗБНЗОК за 2017 г.
Взема становище, че управителя на НЗОК ръководи касата в съответствие с решенията на НС, поради което делото би следвало да е подсъдно на Административен съд - София град, защото седалището на Надзорния съвет е в гр. София. ЦУ на НЗОК и РЗОК - Габрово са били създали нужната организация за плащане, но финалния акт, поради който плащане е било осъществено е Решението на Надзорния съвет, затова този орган би следвало да е процесуално легитимиран, а делото да се води по неговото седалище, предвид и на факта, че НС няма териториални поделения.
Оспорва иска по основание и размер. Заявява, че претенцията е в размер на 28 514,00 лв. е пресметната коректно и представлява точен сбор от сумите за общо три периода в рамките на бюджетната 2016 г., които суми превишават утвърдените стойности за съответните периоди. Счита, че за НЗОК е останало неподкрепено от фактическа страна твърдението за извършена лечебна дейност, за която се претендира плащане. На следващо място твърди, че ищецът сам и по собствена валя е допринесъл за определен преразход на средствата, което обаче следва да остане за негова сметка, като не е получил заплащане от самите пациенти и не е управлявал коректно листата си планов прием.
Анализира нормативната уредба, като стига до извода, че ЗБНЗОК определял Касата като орган, който администрира бюджета, а не като орган, който администрира медицинската помощ. Конституцията на РБ гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и избор на изпълнител, договорил се с Касата, но те не са неограничени. Поради това правилно и законосъобразно НЗОК е отказала да заплати отчетената дейност над определената месечна стойност, равняваща се на исковата претенция. Претендираната сума за осъществената болнична помощ над определената стойност не са дължими на годно правно основание, поради което лечебното заведение няма ликвидни и изискуеми вземания срещу НЗОК.
В допълнителна искова молба, се оспорват твърденията на ответника. Оспорва се възражението за неподсъдност на делото на Окръжния съд. Посочва решение № 5750/29.08.2016 г. на Административен съд - София -град по адм.д. № 7527/2015 г., с което се обявява за нищожно Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в частта по т.2 и т. 3, а ответникът се позовава на него.
В срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Поддържа искането си за неподсъдност на делото на Окръжен съд - Габрово, като иска производството по делото да се прекрати и делото да се изпрати на Административен съд - Габрово. Оспорва позоваването от ищеца на нормата на чл. 177, ал. 2 от НРДМД-2015 г. за 24-часовото изпълнение на лечебни дейности. Поддържа отговора и направените в него искания.
С определение от 29.11.2018 г., Габровският окръжен съд остави без уважение направения отвод от ответника, за родова неподсъдност на делото на ГОС, в частта на исковата претенция за периода от м. Октомври 2016 г. и м. м. Ноември 2016 г. за сумата от 14852,00 лв., като неоснователен, което определение беше потвърдено с Определение № 10 от 25.01.2019 г., постановено по ч. т. д. № 10/2019 г. на ВтАС.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв. Св. Б. поддържа предявения иск, а ответникът, чрез юрисконсулт М. Н. го оспорва. И двете страни претендират съдебно - деловодните разноски по делото. Процесуалният представител на ищцовото дружество, в определения от съда срок, представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства, на 20.02.2015 г. между НЗОК, като възложител и МБАЛ "Д-р Стойчо Христов", като изпълнител, е сключен договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59 от ЗЗО и НРДМД за 2015 г. В чл. 1 от договора е описан обемът на договорената за изпълнение болнична медицинска помощ /БМП/, а именно изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица и здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНОЗК за 2016 г. /ЗБНЗОК за 2016 г./, за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г., медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2/2016 г.за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /обн. в ДВ, бр. 24/29.03.2016 г. и Наредба № 2 от 2016 г./ със съдържанието посочено съответно в Приложение № 11 "Клинични пътеки по Решението". В чл. 4, ал. 1 от Договора е договорено, че изпълнителят има право да получава договореното заплащане за извършената и отчетена дейност по КП при условията, в сроковете и по реда, определени в Решението и настоящия договор. Според чл. 4, ал. 2 от Договора се дължи законната лихва, при незаплащане в срок на извършената и отчетена дейност. Сключено е допълнително споразумение № 070247 от 20.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Между страните са били подписани и Допълнително споразумение № 10 от 13.09.2016 г., № 11 от 30.09.2016 г., № 12 от 12.10.2016 г., № 13 от 31.10.2016 г., № 14 от 10.11.2016 г. и № 27 от 28.04.2017 г.
От представените доказателства по делото, а именно приложените спецификации за БМП по договор № 070247/2015 г. и таблиците представени от ответника е видно, че ищцовото лечебно заведение е подавало към НЗОК ежедневни отчети, включително за извършените дейности определени като надлимитни. От представената кореспонденция е видно, че директорът на болницата многократно е уведомявал представителя на НЗОК, че следва да им бъде заплатена стойността на предоставената болнична помощ и медицински изделия за процесните периоди.
От допуснатата и приета по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че за процесните месеци определените стойности за изкупуване от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" на оказана болнична помощ /клинични пътеки/ са следните: за м. Юни 2016 г. - 239 475,00 лв., за м. Октомври 2016 г. - 255 450,00 лв. и за м. Ноември 2016 г. - 255 387,00 лв. По процесния договор з м. юни 2016 г. са преведени 242107,00 лв., за м. Октомври 2016 г. - 257 913,00 лв. и за м. Ноември 2016 г. - 256 895,00 лв. Вещото лице е изчислило, че общата сума за извършената болнична медицинска помощ от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов", надвишаваща определената месечна стойност, посочена в Приложение № 2 към Договор № 070247/20.02.2015 г. за м. Юни 2016 г., м. Октомври 2016 г. и м. Ноември 2016 г. е в размер на 28514,00 лв. В системата на РЗОК - гр. Габрово са налични справки, приложени по делото, за наличие на информация относно МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" за изпълнението на утвърдените месечни стойности, посочени в Приложение № 2 от индивидуалните договори за всеки един от процесните месеци. Ищецът МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" не е изготвяло листа за планов прием за процесните месеци. Към 31.12.2016 г., РЗОК - Габрово няма наличности по откритите банкови сметки -транзитна сметка и сметка за наличностите. Със закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. са утвърдени 1 343 322,00 лв. за болнична медицинска помощ. От "Кратък отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2016 г." се установява, че платените суми на изпълнилите по договори за БМП са в размер на 1 613 555,00 лв. Процесните дебитни известия са осчетоводени в регистрите на РЗОК към 31.12.2016 г., като счетоводните записи са сторнирани през м. Юни 2018 г.
В допълнително заключение, вещото лице установява, че МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" не е получавало изпратени от РЗОК - Габрово справки: на 26.06.2016 г. за достигнати 99% от утвърдената месечна стойност за процесния месец; на 23.10.2016 г. за достигнати 74% то утвърдената месечна стойност за процесния месец и на 27.11.2016 г. за достигнати 92% от утвърдената месечна стойност за процесния период. Няма нормативен документ, който да въвежда ред за изплащане и получаване на справки за достигнато изпълнение на месечните стойности по Приложение № 2 към договорите с лечебните заведения за болнична медицинска помощ. Съгласно чл. 221, ал. 5 от Решение "Районната здраво осигурителна каса текущо анализира постъпващата информация по чл. 217 и ежеседмичното информира изпълнителите на БМП за достигнатото изпълнение на месечните стойности по Приложение № 2 към Договорите с НЗОК". Информирането се извършва с генерирането на справки в Персонализираната информационна система въз основа на ежедневните отчети на лечебните заведения, в т.ч. и на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов".
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и го допълва. Според Закона за счетоводството и ПМС 57/2015 г., РЗОК - Габрово е следвало да поиска от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов", който е издател на фактурата, да издаде протокол за анулирането на тези документи и въз основа на него да бъдат направени счетоводните записи за сторниране. Реално издадените дебитни известия се връщат на издателя, но продължават да съществуват. Болницата е пуснала дебитни известия към РЗОК, които са осчетоводени в Здравната каса, но не са анулирани като счетоводни документи, а това става след като се установи, че са погрешно издадени. Съгласно чл. 13, ал. 3 на Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4 от Закона за бюджета, стойността на заплатените дейности се вписва като месечна стойност в приложението към договорите, т.е. това което се плати, това се вписва в приложението към договорите между Здравната каса и лечебното заведение. За цялата 2016 г. са подписани 20 допълнителни споразумения, които касаят определените месечни стойности. Първите са от края на 2015 г. и след това всеки месец с корекциите на сумите на плащанията се подписват нови приложения. Критериите за сумите, които следва да бъдат вписани в Приложение № 2 за размер на месечните стойности са платените суми за закупена болнична помощ. За това окончателното Приложение № 2 към договора, в което месечните стойности отразяват купена и платена болнична медицинска помощ е Споразумение № 17/2016 г. В чл. 13, ал. 3 от Правилата е записано, че месечните стойности са равни на платените суми за болнична медицинска помощ, вписват се в допълнителните споразумения и по-точно в приложените към допълнителното споразумение, което е равно на действително платените суми по болнична помощ. Всеки месец има корекции на тези допълнителни споразумения, съобразно икономиите, които са направени от отпуснатите бюджетни средства за РЗОК.
Съдът следва да кредитира заключението на вещото лице, освен с оглед на неговите специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността му. Своето заключения вещото лице е обосновал въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, т. 3 и т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРДМД/ между НЗОК и БЛС за 2015 г. и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде уважен искът следва да се установи валидно сключен договор за предоставяне на медицински услуги на здравноосигурени лица за претендираните периоди, а именно: за м. Юни 2016 г., м. Октомври 2016 г. и м. Ноември 2016 г., като следва да се установи, че в тези периоди ищецът е предоставил лечение по клинични пътеки на претендираната стойност от 28 514,00 лв., които са отчетени в системата на ответника НЗОК, но не са заплатени, тъй като са дейност извършена над лимита определен от Касата за съответния период.
По делото не се спори, че страните са обвързани
от сключения между тях договор № 070247/02.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59 от ЗЗО и НРДМД за 2015
г. За процесите периоди е бил в сила Националният рамков договор за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. В глава седма на НРД 2015 са
уредени общите условия и редът за сключване на договори за оказване на
медицинска помощ с изпълнителите на медицинска помощ. Според чл. 24, ал. 3 от
НРД 2015, част от съдържанието на договора са цените на медицинските дейности,
установени по реда на чл.55д от ЗЗО. Според ал. 4, т. 2 на договора, неразделна
част от същия са приложения за стойност на медицинските дейности за болнична
медицинска помощ, за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска
помощ, и/или за лекарствена терапия при злокачествени заболявания. С подписване на договора, ищецът се е задължил, като
изпълнител на медицинска помощ, да предоставя описаните в договора и
допълнителните споразумения към него, услуги по оказване на болнична помощ срещу
договореното в договора и споразуменията към него, заплащане. Съгласно
чл. 40, ал. 2 от договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, е
уговорено между страните, че възложителят има задължение да заплати извършената
и отчетена медицинска дейност в рамките на стойностите, посочени в приложение №
2 "Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП". Не е спорно, че и за трите процесни периода между страните
са сключвани допълнителни споразумения, с които е променяно, както приложение №
2, така и други клаузи от договора, съгласно изискването на чл. 59, ал. 3, изр.
1 от ЗЗО.
Спорният въпрос по делото е дължи ли плащане НЗОК по процесния договор за извършените от лечебното заведение дейности, за процесите три периода, които се явяват дейност извършена над финансовите лимити определени от ответника и може ли касата да определя лимити. За да бъде даден отговор на спорния въпрос, следва да се даде отговор на въпроса дали може здравно заведение да откаже на здравно осигурен пациент, който се е обърнал към него с проблем, предоставянето на болнична медицинска дейност.
Правата на здравноосигурените лица, принципите на определяне обема на финансираните от бюджета на здравното осигуряване медицински дейности и реда за тяхното заплащане, са регламентирани в Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като всяко от тях само може да избере къде да получи необходимата му болнична помощ. Осъществяването на медицинска помощ на здравноосигурените лица се извършва от лечебно заведение - изпълнител на медицинска помощ, с който НЗОК е сключила индивидуален договор при условията и по реда на чл. 58 и сл. от ЗЗО. В конкретния случай такъв договор е действащ между страните по настоящия спор и съгласно същия лечебното заведение в чл. 5, т. 9 е поело задължение да осигури непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност. Медицинските дейности, за които се претендира заплащане от ищцовото дружество, са реално извършени, за тях има издадени дебитни известия и са осчетоводени в регистрите на РЗОК към 31.12.2016 г.
Действително за процесите три периода ищецът е извършил дейности изискващи размер по - голям от договорения, но следва да се вземе предвид, че ищецът е извършил тези дейности, отчитайки правата на здравноосигурените лица, които са потърсили лечение при него и изпълнявайки задълженията си по договора. Клаузите в договора, които предвиждат заплащане само на фактурите, чиято месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет определен от Касата, противоречи на ЗЗО, а и в Националният рамков договор за 2015 г. не е предвидена възможност НОЗК да откаже да плати на това основание.
Освен това следва да се има предвиди, че нито ЗЗО, нито НРД за 2015 г. предвиждат възможност изпълнителят на болнична медицинска помощ, какъвто е ищеца да поиска и получи заплащане за извършената от него дейност по отношение на здравноосигурени лица по клинични пътеки в предвидените от нормативните актове и договора обеми и видове, от друго лице. НЗОК е платеца на цената на оказаната болнична помощ от гарантирания пакет от здравни дейности, като никъде в законодателството не е предвидено, че извършените медицински дейности извън определения лимит ще са за сметка на лечебното заведение.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че действително лечебното заведение не може да откаже да предостави лечение на пациент, но когато с това се превишава определения от касата бюджет, същата не дължи плащане, а следвало да остане за сметка на здравното заведение. Здравноосигурените лица имат право да получат медицинска помощ и лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ на основание сключения с НЗОК договор са задължени да оказват медицинска помощ. Правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане на оказаната медицинска помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания. Това право е обусловено от вида и обема на оказаната медицинска помощ от изпълнителя и стойността на всяка от медицинските дейности, съгласно Националния рамков договор, действащ за съответния период, и индивидуалния договор с изпълнителя на медицинската помощ.
Предвид гореизложеното, ищецът е изправна страна по процесното договорно правоотношение, като в изпълнение на задълженията си по чл. 1 и чл. 5 от договора е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица по процесите клинични пътеки за м. Юни 2016 г., м. Октомври 2016 г. и м. Ноември 2016 г., които са от пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и НРД за МД за 2015 г. За процесите случаи, са спазени критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, визирани в чл. 59в ЗЗО. Осъществената болнична помощ, в изпълнение на сключените между страните договор и допълнителни споразумения към него, следва да бъде заплатена в изпълнения обем, вкл. и за надлимитните дейности, след като е извършена съобразно изискванията на сключения договор между болницата и здравната каса, и е отчетена пред възложителя, който е приел отчета, макар и като надлимитна дейност. В този смисъл са постановените решения 0 28 от 28.02.2018 г. по гр.д. № 36/2017 на ГОС, потвърдено с Решение № 171 от 19.07.2018 г. по в.гр.д. № 240/2018 г. на ВтАС; Решение 0 201 по т.д. № 8/2017 г. на ГОС, потвърдено с Решение 0 118/15.06.2018 г. на ВтАС и недопуснато до касационно обжалване с определение № 231/09.05.2019 г. по т.д. № 2432/2018г. , І т.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, съдът намира, че направените действителни разходи в размер на общо 28 514,00 лв. за дейности по клинични пътеки за периоди: за м. Юни 2016 г., м. Октомври 2016 г. и м. Ноември 2016 г., които не са възстановени на лечебното заведение, подлежат на заплащане. Поради изложеното искът като основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска по чл. 79 от ЗЗД, основателен е и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за периода от деня следващ падежа на всяко задължение до датата на депозиране на исковата молба - 03.09.2018 г. в размер на 4 650,00 лв. Началният момент за определяне на мораторната лихва - деня следващ падежа на задължението е съобразен с чл. 225 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на НС на НЗОК, че плащанията се извършват до 30 число на месеца, следващ отчетения.
Съобразно уважаването на иска в размера, в който е предявен се дължи заплащане и на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход от спора, в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 3 026,00 лв., от които 200,00 лв. за внесен депозит за вещо лице, 1 326,00 лв. заплатена държавна такса по сметка на ГОС и 1 500,00 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, ул.”Кричим” № 1 да заплати на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево, ул. "Стефан Пешев" № 147, представлявана от управителя д-р П.Г.Ц. сумата от 28 514,00 лв. /двадесет и осем хиляди петстотин и четиринадесет лева/ - главница, дължима за извършената болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица по сключения между страните индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070247 от 20.02.2015 г., за месеците за м. Юни 2016 г., м. Октомври 2016 г. и м. Ноември 2016 г., както и сумата от 4650,00 лв. /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/- мораторна лихва върху просрочената главница до датата на предяваване на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, ул.”Кричим” № 1 да заплати на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево, ул. "Стефан Пешев" № 147, представлявана от управителя д-р П.Г.Ц. сумата от общо 3 026,00 лв. /три хиляди двадесет и шест лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: