Решение по НАХД №4046/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1605
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 9 май 2025 г.)
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20241110204046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1605
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110204046 по описа за 2024 година
Производството се развива по реда на Глава Десета от Дял Трети на
АПК, като е образувано по инициатива на задържано лице Г. С. Д., която е подала
жалба срещу индивидуален административен акт (ИАА), обективиран в Заповед
рег. № ***********. за задържане на лице, издадена от служител Л. К. К., заемал
длъжност „инспектор” в ГД „НП” – МВР.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката
адв. К. К. по съображения, подробно изложени в рамките на устните състезания.

А ответникът по жалбата Л. К. счита, че жалбата е неоснователна, т. к. е
имало прокурорско постановление, с което са наредени определени издирвателни
действия на полицейските органи и задържания на лица, свързани с престъпна
дейност.
В производството по този раздел на АПК съдът следва да провери пет групи
обстоятелства, които са визирани в чл.146, т. т. 1 – 5 от АПК, и са, свързани с
компетентност на издателя на акта; спазване или неспазване на установената
форма; наличие или липса на съществено нарушение на процесуалните правила ;
противоречие на акта с материалния закон и несъответствие на акта с целта на
закона.
В рамките на делото и на доказателствените данни, които съдът е събрал се
установява от фактическа страна, че в Окръжната прокуратура на
гр. Пазарджик било водено досъдебно наказателно производство № 100/2023г. на
СлО – ОП Пазарджик, водено за престъпления по чл.256 и по чл.321 от НК.
1
От писмената справка, която е изпратена от Пазарджишка ОП (вж. л.22 от
съд. д.), е установено, че към наказателна отговорност въпросната Окръжна
прокуратура е привлякла лицата М. П. Д. и В. А. Д., а жалбоподателката – Г. С. Д.
към датата на справката (26.03.2024г.) няма качеството на обвиняемо лице по
делото, като прокуратурата е посочила в своята писмена справка, че предстои да
прецени дали да привлече други или същите лица към наказателна отговорност за
престъплението по чл.321, ал.3 от НК.
Също така се установява от доказателствените материали по делото, че на
21.02.2024г. служителят на ГД „НП” – МВР Л. К. К. (на длъжност „инспектор”)
издал Заповед рег. № ***********., с която задържал на осн. чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР лицето Г. С. Д., като отразил в заповедта, че освен основанието по ЗМВР е
налице основание, свързано с гореспоменатото досъдебно производство по описа
на СлО – гр. Пазарджик и са цитирани текстове по чл.256 и чл.321 от НК.
Срещу тази заповед за задържане на лице, на 06.03.2024г. е подадена жалбата
по делото.
Жалбата се явява допустима, с оглед спазването на срока за оспорване на
цитирания ИАА, а по отношение на обстоятелствата, визирани в чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав счита следното:
По повод на компетентността следва да се приеме, че полицейски орган е
издал тази заповед при наличие на компетентност, каквато притежава по ЗМВР,
доколкото ответникът по жалбата Л. К. заема длъжност в структура на МВР и се
явява полицейски орган, който съгласно ЗМВР има правомощието да издава такива
актове, и съдът не счита, че е налице това основание за отмяна на оспорвания
административен акт.
По втората точка – спазване на установената форма и реквизити , то
видно е, че заповедта е в писмена форма (чл.74, ал.1 от ЗМВР), която се предписва
от закона, съдържа съответни реквизити, визирани в чл.74, ал.2 от
ЗМВР – посочен е органът, който издава заповедта (чл.74, ал.2, т.1 от ЗМВР);
посочено е задържаното лице с неговите данни (чл.74, ал.2, т.3 от ЗМВР); има
данни за датата на задържане и часа на задържане (чл.74, ал.2, т.4 от ЗМВР);
ограничаването на правата на задържаната (чл.74, ал.2, т.5 от ЗМВР); правото да
бъде обжалвана заповедта, правото на адвокатска защита, правото на медицинска
помощ, правото на телефонно обаждане, правото да се свърже с консулски власти
и правото да ползва преводач (чл.74, ал.2, т.6, б. б. „а” – „е” от ЗМВР). Заповедта е
връчена на съответното лице Г. С. Д. (чл.74, ал.7 от ЗМВР). В издадената заповед за
задържане, приложена на л.13 от съд. д., са посочени, според издателя на
заповедта, и основанията, на които е задържал въпросното лице Д. (чл.74, ал.2, т.2
от ЗМВР). Според съдебният състав, при така установеното от наличните
доказателства, няма нарушение относно формата и съдържателната част на
визираната заповед, която се оспорва с жалбата на Г. Д..
При издаването на заповедта според съдът няма съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с издаването на тази заповед за задържане на
2
лице по ЗМВР, които да са засегнали правата и законните интереси на жалб. Г. С.
Д.. Законът за МВР дава основание на полицейските органи в изрично изброени
хипотези, които са посочени в чл.72, ал.1 от цит. з., да бъдат задържани
определени лица при определените предпоставки за това, като изброителната
разпоредба е непълна, защото чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР предвижда и други
определени със закон случаи, при които е възможно едно лице да бъде задържано.
Съдът счита обаче, че са налице хипотезите на чл.146, т.4 и т.5 от АПК
за отмяна на издадената заповед за задържане, поради противоречие с
материалния закон и най-вече, като несъответна на целта на закона. Защо
противоречи на материалния закон издадената заповед за задържане, която се
оспорва с жалбата? Защото Законът за МВР предвижда полицейският орган да
задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление – това е
основанието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. От справката от Окръжна
прокуратура – Пазарджик става ясно, че Г. С. Д. не е привличана към наказателна
отговорност като обвиняема, нито в материалите по делото, които е представила
Пазарджишката ОП могат да бъдат изведени някакви данни, че същата има
участие към или в инкриминираната престъпна дейност. След като това е така,
полицейският орган, за да пристъпи към задържане на едно лице , той трябва да
разполага с минимален набор на фактически данни, които да сочат, че това
лице е свързано с престъпната дейност, която се разследва.
След като Г. С. Д. е свидетел по воденото досъдебно производство ,
коментирано по-горе, под надзора на Пазарджишката ОП, и не е привличана към
наказателна отговорност до настоящия момент, следва се приеме, че същата не
отговаря на изискването на чл.72, т.1, ал.1 от ЗМВР, а именно – да бъде лице, за
което има данни, че е извършило престъплението, заради които данни се налага да
бъде задържано. Очевидно е при това положение, че материалният закон не е
спазен при издаването на оспорения ИАА (заповед за задържане), което налага
отмяната му.
По отношение на целта на закона този състав на първата инстанция намира
за нужно да посочи, че задържането на едно лице предполага , при водено
досъдебно производство, това лице да има някакво процесуално качество и това
процесуално качество да е довело до ситуация (или хипотеза), при която не са
изпълнени определени процесуални изисквания (напр. лицето е привлечено като
обвиняем, но не се явява пред съответния орган; или лицето е свидетел, призовано
е редовно, но не се явява пред съответния орган). Тогава с цел осигуряване на
това лице полицията би следвало да пристъпи към задържане на лицето, ако го
установи, а след това да го отведе пред съответния разследващ орган. В ситуацията
с жалб. Г. С. Д. няма данни тя да е извършила престъпление (дори прокуратурата
не ги посочва в коментираната писмена справка), нито има данни да се е укривала
от органите на досъдебното производство, за да се цели нейното фактическо
задържане за 24 часа от полицията.
Доколкото съдът е обвързан от това, което е посочил издателят на заповедта
(ответник Л. К.), като основание за задържането, а именно – разпоредбата на чл.72,
3
ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да се приеме, че след като за лицето няма данни да е
извършило престъпление, няма никакви данни същата да е предприела някакви
укривателни действия, които възпрепятстват нейното участие в каквото и да
било качество в това досъдебно производство на прокуратурата, същата няма
основания да бъде задържана по посочения текст от Закона за МВР.
Също така няма данни да е с неизвестна самоличност , няма данни по
някакъв начин същата да е предприемала някакви действия, с които да пречи на
органите на МВР да извършват определени действия (напр. хипотезата на чл.164,
ал.1, т.2 от НПК), доколкото същата Г. Д. е присъствала при провеждането на
претърсвания и изземвания, и може да се счита, че същата укрива някакви
предмети или вещи от значение на досъдебното производство, тогава би могло да
се пристъпи към нейното задържане, последвано и от незабавен обиск на самото
лице, но такива данни по настоящото дело няма представени, а доказателствената
тежест за спазването на изискванията за законосъобразност на ИАА е на издателя
на оспорения административен акт. Следователно не е налице и изискуемата цел
на закона, за да бъде издаден оспорвания ИАА (заповед за задържане). Целта на
едно задържане от полицията е лицето временно да бъде ограничено от
възможността да се придвижва, с оглед на това полицията да извърши
определени действия с негово участие, които са свързани с дейността на това лице,
вкл. и криминална, след като е отразено именно това основание. В конкретиката на
нашия казус тази цел не е изпълнена и това е основание (второ) за отмяна на
оспорената заповед.
Само за пълнота на изложението, обстоятелството, че прокуратурата в
гр. Пазарджик е разпоредила на полицията извършването на определени
оперативно-издирвателни действия и задържането на определени лица, не
освобождава полицейският орган, издал заповедта, да прецени на база събраните
факти и обстоятелства, и доказателствени материали по досъдебното
производство, кои лица са свързани с инкриминираната престъпна дейност . По
логиката на ответника по жалбата, ако прокуратурата му разпорежда ОИМ и
задържане на лице, то би се стигнало до задържане на „всяко срещнато”
лице-гражданин, което е абсурдно юридически и отваря вратите за полицейски
произвол.
По тези съображения издаденият ИАА (цитираната заповед за задържане)
следва да бъде отменен на посочените основания, и затова на осн. чл.172 и чл.172а
вр. чл.146. т.4 и т.5 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане рег.
№ ***********., издадена от Л. К. К. (на длъжност „инспектор” в ГД „Национална
полиция” – МВР), с която на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е била задържана за срок
от 24 часа жалбоподателката Г. С. Д..
Решението може да се оспорва по реда на Глава XII от АПК пред
4
Административния съд – София-град в 14-дневен срок, който срок за
жалбоподателя и за ответника по жалбата тече от днес.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с писмено
заявление желание от тяхна страна.

Съдебното заседание приключи в 09:37 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5