Определение по дело №1391/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1668
Дата: 28 юни 2018 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20183100501391
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………… 2018 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.06.2018 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно частно гражданско дело1391 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на "Ив де Ив " ООД – Варна, представлявано от управителя Д.Г.И., чрез адвокат К.Т. срещу определение без номер, постановено в съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г., по гр.д.№ 2195 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав, с което е оставенпрекратено производството по делото поради наличието на арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът не може да прекратява делото и да го изпраща по подсъдност на частноправни структури; че ищецът е потребител по смисъла на § 13, точка 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и § 1, точка 41а, буква „а“ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и следователно се прилага разпоредбата на член 19, алинея 2 от ГПК.

Иска се отмяна на определението за прекратяване на исковото производство пред Районен съд – Варна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по член 276, алинея 1 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Излага, че между страните е налице е арбитражно споразумение, материализирано в представените по делото констативен протокол от 21.04.2017 г. и договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 01.09.2016 г., по силата на които страните са се съгласили при възникване на спор помежду им, последният да бъде разрешен от Арбитражен съд – град Варна при сдружение "ППМ". Навежда се също така, че ищецът няма качеството на "потребител" по смисъла на § 13, точка 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е търговец и купува електроенергия за осъществяване на търговската си дейност, поради което и разпоредбата на член 19, алинея 1, предложение последно от ГПК в случая е неприложима.

 

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 2195 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна е образувано по предявен от "Ив де Ив" ЕООД против „Енерго-про продажби“ АД иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата по фактура от 30.01.2018 г. в размер на 1 074,94 лева, начислена за периода 20.04.2016 г.-21.04.2017 г., представляваща корекция на сметка за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление в град Варна – ул. „Фантазия“ бл.74 ет.6 ап.27, титуляр на която е ищеца.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по член 131 от ГПК, ответното дружество е направило възражение за неподведомственост на делото пред съда, тъй като ищецът е клиент по сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия за посочения обект на потребление, който се използва за стопанска дейност. Основание за предприемане на процедурата по корекцията е извършена на 21.04.2017 г. в обекта на ищеца проверка, за която е съставен КП, като в него управителят на ищцовото дружество също е заявил съгласието си всички спорове, породени от протокола или възникнали между дружеството – ищец и "Енерго-про продажби" АД – Варна да бъдат решавани от Арбитражен съд – гр. Варна при сдружение "ППМ". Също така се излага, че разпоредбата на член 19, алинея 1, предложение последно от ГПК, установяваща недействителност на арбитражни споразумения, е неприложима в случая, тъй като ищецът е търговско дружество и купува електроенергията от ответника за осъществяване на търговска дейност.

От представения по делото договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД при общи условия № 4256854 от 01.09.2016 г., както и от КП № 1103332 от 21.04.2017 г., подписан от управителя на ищцовото дружество и от служители на "Енерго–про мрежи" АД – Варна, за които в протокола е вписано, че действат и като пълномощници на "Енерго–про продажби" АД -Варна, се съдържат изявления и на двете страни, че всички спорове между клиента /ищцовото дружество/, "Енерго–про мрежи" АД – Варна и "Енерго-про продажби" АД - Варна, породени от този протокол или възникнали в отношенията между страните, ще бъдат решавани от Арбитражен съд - Варна при Сдружение "ППМ". Договорът и КП са съставени в писмена форма, подписани и от двете страни, поради което и настоящият състав на съда счита, че отговарят на изискванията на член 7, алинея 2 от ЗМТА.

Спорът между страните не попада в изключенията на член 19, алинея 1 от ГПК, тъй като ищецът "Ив де Ив" ЕООД не е потребител по смисъла на § 13, точка 1 от ЗЗП. Същият е търговец, който купува електроенергия за осъществяване на стопанска дейност с цел извличане на търговска печалба. Ищецът е "потребител на енергийна услуга" по смисъла на § 1, точка 41б от ДР на ЗЕ, но това не му придава качеството на "потребител" по смисъла на § 13, точка 1 от ДР на ЗЗП, към която изрично препраща нормата на член 19, алинея 1, предложение последно ГПК, поради което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на валидна арбитражна клауза.

Поради идентичните крайни изводи на двете инстанции атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

 

По разноските

С оглед изхода на настоящото производство, отправеното от ответника по частната жалба  искане и представените доказателства в полза на "Енерго-про продажби" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

 

Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение без номер, постановено в съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г., по гр.д.№ 2195 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав.

 

Определението може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3, точка 2  във връзка с член 280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.