Присъда по дело №53/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 9
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20223400200053
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 9/20.04.2022.
по НОХД №53/2022 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА

Г. Х. А. е предадена на съд, за това, че:
През периода от 14.06.2012 г. до 12.06.2021 г., в гр.Дулово, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
5757.75 лева, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и такси" към
община Дулово изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации, в
нито един от случаите на получени в периода 214 броя дарения от различни
лица на обща стойност 159 360.50 лв.
Престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения
на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на
нарочно искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се
пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на
делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК.
Подсъдимата призна изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. При наличие на условията на чл.372
ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и за
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от около една година
изтърпяването на което да се отложи за срок от три години,и глоба в размер
на 500лв.
Защитникът на подсъдимата обосновава становище за определяне на
наказанията лишаване от свобода и глоба в минимални размери, поради
наличие единствено на смекчаващи вината обстоятелства, както и за
приложение на чл.66 НК.
В правото си на защита и в последната си дума подсъдимата изразява
съжаление.

Признатите от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
Подс.А. няколко пъти е работила в Испания, сезонна работа, като със
средствата преживявала в България. Свободно владеела турски език и гледала
1
турска телевизия. Поради затрудненото си финансово положение, тя се
свързвала с мъже, по посочените в ТВ канали телефони за запознанства, както
и чрез приложението whatsapp. Споделяла им всичко за себе си, за
затрудненията си, обяснявала им, че е безработна и има три деца, като тези
хора са предлагали да й помогнат изпращайки й пари. В замяна на
получените средства тя не е обещавала на никого нищо, нито се е срещала с
тях. Не е имало изискване на насрещна престация или задължение за връщане
на сумите. Парите са получавани безвъзмездно.
Подсъдимата през периода 14.04.2012-12.04.2021г. е получавала
множество парични преводи чрез системите за експресни парични преводи
„Western Union", „Money Gram" и "Easy Pay", от офисите на тези компании в
гр.Дулово. Преводите са били в порядъка на по 100-200 евро. Тя е съобщавала
на изпращача имената си, а той- кода, с който следва да се получават парите.
Получените средства изразходвала за издръжка на семейството си.
За периода, подсъдимата е получила 235 превода на стойност
169 442.86лв.
Съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Дулово, при дарения се начислява данък в размер на
3.5% за периода до 2020г., а от 2021г. данъкът е 5 %.
От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е
видно, че:
През 2012г. е получен 1 паричен превод в EUR, с левова равностойност
1658.05лв. За полученият превод, дължимият данък при дарение е 58.03 лв.
През 2014г. са получени 17 парични превода в EUR, с левова
равностойност – 9773.89лв. За получените преводи, дължимият данък при
дарение е 342.09 лв.
През 2015г. са получени 45 парични превода в EUR и USD, с левова
равностойност 35100.91 лв. За получените преводи, дължимият данък при
дарение е 1228.53 лв.
През 2016г. са получени 51 парични преводи в EUR и USD, с левова
равностойност 61172.07лв. За получените преводи дължимият данък при
дарение е 2141.02 лв.
През 2017г. са получени 25 парични преводи в EUR и USD, с левова
равностойност 15376.76лв. За получените преводи дължимият данък е 538.19
лв.
През 2018г. са получени 41 парични превода. За получените в периода
03.12-21.12.2018г. 3 бр. превода в размер на 2674.51лв, данък дарение не се
дължи поради законова отмяна на действието на чл.49 ал.3 ЗМДТ. Останалите
38 превода са в левова равностойност от 17735.56лв, като дължимият данък
при дарение е в размер на 620.74 лв.
През 2019г. са получени 28 парични превода. За получените 18 преводи,
2
в периода 08.01.-30.10.2019г., в размер на 7407.86лв, данък дарение не се
дължи поради законова отмяна на действието на чл.49 ал.3 ЗМДТ.
Останалите 10 превода са в левова равностойност от 3360.81лв, като
дължимият данък при дарение е в размер на 117.63 лв.
През 2020г. са получени 17 парични превода в EUR и лева, с левова
равностойност – 5777.73 лв. 3а получените преводи, дължимият данък при
дарение е 241.28лв.
През 2021г. са получени 10 парични превода в EUR и в лева, с левова
равностойност – 9404.71 лв. 3а получените преводи, дължимият данък при
дарение е 470.24лв.
За получените в периода 214 превода / с изключение на посочените
25бр. за 2018 и 2019г./ с обща левова равностойност 159 360.50лв,
дължимият, недеклариран данък по ЗМДТ е в общ размер от 5757.75лв.
Подсъдимата не е подавала данъчни декларации в местната община, в
двумесечен срок, за всяка една от получените суми и не е заплащала данък
върху получените суми.

Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради тяхната
непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, свидетелство за съдимост,
ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови извлечения,
писма, заключение на ССЕ и други писмени доказателства приобщени по
реда на чл.283 НПК
Получените суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са
обясненията на подсъдимата, че са и изпращани за да бъде финансово
подпомогната, и поради липса на доказателства в обратната насока, например
за измама, причина да не им се даде вяра липсва. Обясненията й не могат да
бъдат и насрещно проверени, поради недостатъчност на
индивидуализиращите данни на изпращачите.
Основният фактически извод посочен в обвинителният акт се подкрепя
от заключението на ССЕ, а именно, че за процесният период, подсъдимата е
получила суми по общо 214 превода, които е следвало да декларира в
местната община и да внесе дължимия 3.5%, съответно 5% местен данък.
Сумите са получавани в евро, долари и в лева, като експертизата подробно е
посочила получените в отделните банки и финансови институции по дати и
размер суми, изчислени и в левовата им равностойност.
При решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се
налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък
3
са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с
данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин
имущества, поради което за подсъдимата е съществувало задължение за
деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия
закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения
данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в
общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
Имайки предвид датите на първия и последният паричен превод, и
двумесечния срок за подаване на съответната декларация за всеки от тях, то
периода на деянията е от 14.06.2012 г. до 12.06.2021 г.
За нито една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в
законовия срок и съответно не е заплатила дължимият данък.

Обвиненото лице е заявило незнание на задължението за деклариране,
но незнанието не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява
незнаещия /Ignorantia juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция.
Юридическото измерение на този основен правен принцип е разпоредбата на
чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се
публикуват. Като гражданин на Република България, подсъдимата има не
само права, но и задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това
задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който
гласи Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със
закон, съобразно техните доходи и имущество.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че с
бездействието си подсъдимата обективно е осъществила състав на
престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала
съответните декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирала нито едно
от получените дарения, като по този начин е избегнала установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 5757.75лв, които според чл.93
т.14 НК покриват признака „големи размери”. Всяко едно от тези 214 броя
деяния, поотделно осъществява един и същ състав на това престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват
продължение на предшестващите от обективна и субективна страна, поради
което и престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се
избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху
получените като дарения суми.

4


ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието съдът е длъжен да се
съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, като приложи
чл.58а НК. След преценка за липса на условията на чл.58а ал. НК,
наказанието се определи съгласно разпоредбите на Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно
минало, оказаното съдействие в ДП за разкриване на обективната истина по
делото, семейното и материално положение на лицето, а като отегчаващи -
многобройността на отделните деяния-214, извършването им в значителен
период от време, а именно девет години. Така при условията на чл.5 НК
съдът определи наказанието лишаване от свобода в размер над минималния и
под средния предвиден в закона, а именно две години, като така определения
размер на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи окончателно
наказание лишаване от свобода за срок от една година е четири месеца. По
същият начин е определен и размера от 800 лв на кумулативното наказание
глоба.
Съобразявайки размерът на наказанието лишаване от свобода, липсата
на осъжданост и личността на подсъдимата, съдът намира, че постигането на
поправимост е достижимо и без ефективното изтърпяване на наложеното
наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването е
отложено за срок от три години.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата
е осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП.

Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.




ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
5