Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.05.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седемнадесети април Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 611 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Г.Г.С. действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Д.Д.К., против Г.И.С.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща.
Родителите ѝ били разведени, като тя живеела с майка си. С Решение от
13.07.2011г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр. д. № 1548/2011
г., ответникът бил осъден да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 100
лв., считано от 25.03.2011 г. От този момент били изминали осем години, били
променени нуждите ѝ, била диагностицирана с инсулинозависим диабет. Имала
и циклоплегия. Повишили се нуждите ѝ за дрехи, храна, различни
консумативи. Били повишени и възможностите на ответника. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да измени размера на постановената с Решение № 324
от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1548/2011г. на PC – Стара Загора, ежемесечна
издръжка, като увеличи размера на същата от 100 лв. на 350 лв. и да осъди
ответника да заплаща на непълнолетната си дъщеря Г.Г.С., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д.Д.К., ежемесечна издръжка в
размер на 350 лв., считано от завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини,
изключващи плащането ѝ. Претендира разноски. Моли допускане на
предварително изпълнение на решението.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото Г.И.С.. Не оспорва
фактите, че е баща на ищцата и че тя страда от посоченото заболяване. Твърди,
че откакто е разбрал за него, започнал да превежда месечно суми от порядъка на
130-170 лева издръжка. От няколко години Г.С. живеел в Германия, като скоро му
се било родило трето дете – К. Г.С.. Ежемесечно заплащал и издръжка в размер на
130 лева на второто си дете – С. Г.С., родителските права на която били
предоставени на майка ѝ П. С. П.. От края на 2018 г. Г.С. заплащал
издръжка на ищцата в размер на 170 лева месечно, чрез своя брат Н. С.. Към
момента ответникът не работел по трудов договор. Поисканата издръжка в размер
от 350 лева месечно била непосилна за него. Моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан иска за размера над 170 лева месечно. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание ищцата поддържа исковата си молба. Твърди новонастъпилия
факт, че по време на преглед, проведен на 06.02.2019 г. е диагностицирана с
притискане на нервни коренчета и плексуси. Моли съда да уважи молбата, като
присъди претендираната издръжка в пълен размер.
Ответникът
поддържа отговора на исковата си молба и моли съда да отхвърли иска за размера
над 170 лв.
Съдът
намира за установено следното: между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че Д.К. и Г.С. са бивши съпрузи, като Г.С. е тяхна
дъщеря. С Решение № 824 от 13.07.2011 г., постановено по гражданско дело № 1548
по описа за 2011 г., ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна
издръжка в размер на 100 лева, до настъпване на основание за прекратяването или
изменянето ѝ.
По
делото са налични доказателства че родителите на ищцата са родители и на други
собствени деца. Представени са удостоверения за раждане на детето Д. М., син на
Д.К. и на детето С. Г.С., дъщеря на ответника. Представено е и извлечение,
издадено на основание Конвенция от 08.09.1976 г. от която е видно, че
ответникът има още едно дете – К. Г.С..
По
делото е приложена епикриза от 22.12.2016 г. на ищцата с поставена диагноза
инсулинозависим захарен диабет, новооткрит. Препоръчано е спазване на посочения
режим и изписване на лекарство. С Експертно решение № 2747 от 21.11.2018 г. е определена
50 % трайно намалена работоспособност. Съгласно амбулаторен лист № 2190 от
10.12.2018 г. при профилактичен преглед е установена миопия на дясното око и
циклоплегия. Направени са очни изследвания като са закупени диопртични очила на
стойност 162 лева. Представени са и касови бонове за закупуване на различни
медикаменти – магнезий, глюкомер и тест ленти за изследване на кръвната захар.
От ищцата е попълнена декларация, установяваща, че получава издръжка в размер
на 120 лева.
От
представеното по делото удостоверение издадено от трето лице – Албастрино ООД се
установява, че за периода от м. юли до м. декември 2018 г. Д.К. е получила
средномесечно трудово възнаграждение в размер на 696 лева.
По
делото са представени и заверени копия на десет броя платежни нареждания, от
които се установява, че ответникът е заплащал месечна издръжка в размер на 130
лева от м. февруари до м. август 2018 г. и от м. ноември 2018 г. до м. февруари
2019 г. за дъщеря си С. С., на името на майка ѝ – П. С. П.. Представени
са и още две платежни нареждания, от които е видно, че ответникът е заплащал по
170 лева месечно – издръжка на ищцата за месеците от януари до април 2019 г.
Ответникът е бил на трудово правоотношение с работодател ……. от 08.12.2017 г.
до 06.08.2017 г., като за периода от 08.12.2017 г. до 28.02.2018 г. е получавал
брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, а за периода от 01.03.2018
г. до 06.08.2018 г. е бил в неплатен отпуск.
По
делото като свидетел беше разпитана и Й. Н. С. – майка на ответника. Заявява,
че същият към момента живее в Германия. От последното си трудово правоотношение
в България не бил работил по други трудови правоотношения. От 2017 г., плащал
по 200 – 250 лева на месец. През 2018 г. плащал по 150 – 160 лева на месец, а
през октомври, ноември и декември 2018 плащал по 130 лева месечно, тъй като парите
не се харчели за здравето на детето. За 2019 г. плащал 170 лева месечно от
януари месец до април. Плащал по 200 – 250 лева на месец, защото Д.К. искала да
купи устройство, което се монтира на ръката на детето, за да може да се измерва
кръвната захар, но това така и не се случило. Г.С. винаги се срещал с дъщеря
си. Давал ѝ пари, подаръци. Свидетелката плащала на 2-3 пъти издръжката
вместо сина си, като той ѝ възстановявал парите. Издръжката била
изплащана редовно.
По
делото е установено, че свидетелката е в близки родствени взаимоотношения с
една от страните. Наличието на евентуална нейна заинтересованост от изхода на
делото, налага извършване на преценка на показанията им по реда на чл. 172 ГПК.
След анализ, съдът счита, че не са налице основания тези показания да не се
кредитират. Те са логични, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и се подкрепят
от доказателствената съвкупност, по-конкретно представените платежни нареждания
за плащанията към ищцата за 2019 г.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
На
основание чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на решението, с което е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 13.07.2011 г. – са изминали близо осем години – време в което ищцата
е растяла, развивала се е както физически, така и социално и ежедневните
ѝ нужди са значително нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в
страната, значително се е повишила минималната работна заплата, която определя
и минималният размер на дължима издръжка, като сумата от 100 лева, определена с
решението от 2011 г., вече е под законоустановения минимум. Не на последно
място, значително се е променило здравословното състояние на ищцата – била е
диагностицирана с диабет, както и с придружаващи заболявания, които без
съмнение са увеличили разходите за правилното ѝ отглеждане и развитие.
Поради тези съображения съдът намира, че действително е налице изменение на
обстоятелствата и следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете".
Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне
на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е
безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на
неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването
на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща
тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум. В конкретния
случай заплащаните от бащата суми над присъдения с решението по дело №
1548/2011 г. на РС – Стара Загора размер, въпреки че са установени по делото,
варират като размер и не могат да осигурят необходимата за ищцата финансова
сигурност. По отношение нуждите на лицата, имащи право на издръжка, по делото
се установи, че Г.С. е на шестнадесет години – време, през което, както е
всеобщо известно, е налице повишаваща се нужда от средства, свързани с израстването
на организма, разширяването на социалния кръг на личността, различни
образователни потребности. Нещо повече – по делото се доказа, че по отношение
на нея са налице извънредни разходи, свързани със здравословните ѝ
проблеми. Безспорен между страните е фактът, че тя страда от инсулинозависим
диабет – болест, за която е общоизвестно, че е свързана с множество усложнения,
като за поддържането ѝ са необходими допълнителни финансови средства,
спрямо обичайните, необходими за отглеждане на дете в такава възраст. Някои от
усложненията вече са проявени – доказва се от представеният амбулаторен лист №
391, с който на ищцата е поставена диагноза притискане на нервни коренчета и
плексуси, като диабета е посочен като придружаващо заболяване. Следва да се
посочи обаче, че съдът не приема за доказан извода, че това заболяване е било
свързано с разходи за ищцата или за майка ѝ до момента на приключване на
съдебното дирене. Представената рецепта за закупуване на лекарство не е
доказателство за реално извършен разход, тъй като не доказва закупуването на
такова. На следващо място установено беше по делото, че Г. има и миопия
(късогледство), като и циклоплегия, като за подобряване на проблема са закупени
очила, които представляват еднократен разход. От друга страна тя не практикува
спортове и не е записана на платени извънкласни дейности. Въпреки това, съдът
достига до заключение, че цялостното ѝ здравословно състояние без
съмнение изисква разходи, които са по-големи от средностатистическите за дете
на нейната възраст, като дори и без тях, претендираната от ответника сума от
170 лева на месец за издръжка се явява недостатъчна. Като взе предвид
гореизложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето, с оглед правилното му отглеждане,
възпитание и хармонично развитие, следва да се определи обща месечна издръжка в
размер на 580 лева. В съответствие с предписанията на ППВС № 5 от
16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката трябва да бъде изплащана от
ответника, тъй като той не упражнява родителските права. По отношение
възможността на ответника да заплаща издръжката, съдът съобрази факта, че
същият има други две ненавършили пълнолетие деца и безусловно задължение да
изплаща издръжка и за тях – така Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6927/2014 г., III г. о., ГК. С оглед на тази преценка съдът намира, че
посочената сума от 580 лева месечно следва да се разпредели приблизително
поравно между двамата родители. Поради това Г.С.
следва да заплаща на Г.С. ежемесечна издръжка от 300 лв., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на същата. Искането на ищцата за заплащане на
издръжка над тази сума, не следва да се уважава. По отношение направеното от
ищцата искане за допускане на предварително изпълнение на решението, доколкото
предмета на иска е заплащане на издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
същото се явява основателно и следва да се уважи.
От
страните бяха направени искания за присъждане на разноски. Представеният от
ищцата договор за правна защита и съдействие е с посочена сума от 300 лева,
като е изрично записано, че е заплатена същата сума в брой. Съгласно
тълкувателната практика, в този случай договорът има характера на разписка и
разноските се считат доказани. В представения от ответника договор за
адвокатска защита, това изискване не е спазено. Посочено е договореното
възнаграждение от 300 лева, начинът на заплащане и срокът за заплащане, но не
са представени доказателства за реално извършено такова, тъй като в договора не
е записано, че договореното възнаграждение е заплатено. Няма как да се приеме,
че договорът има характера на разписка в случая, тъй като трябва да отговаря на
такава по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно не е уредено съдържанието
на разписката по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена
сила за погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите,
релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а
именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец,
време и място на плащане – така Решение № 190 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 483/2012 г., I т. о., ТК. В случая договора не посочва каква сума е заплатена
и кога, нито дори дали е заплатена такава сума. На това основание съдът счита,
че разноските на ответника за адвокатско възнаграждение не са доказани и не
следва да се присъждат в тежест на ищцата съобразно с отхвърлената част от
иска. Сторените от ищцата разноски също не следва да се присъждат в пълен
размер, доколкото искът не се уважава в цялост. Претенцията е за увеличение на
издръжката от 100 лв. на 350 лв., т. е. претендира се увеличение от 250 лв. С
постановеното решение съдът уважава частично искането за увеличение на
присъдената по предходно гражданско дело издръжка, като увеличава същата с 200
лв. и отхвърля иска за останалите претендирани 50 лв., т. е на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени 200/250 части от
направените разноски, или 240 лева. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на
ответника следва да се присъди и държавната такса, определена спрямо увеличения
размер на издръжката. Определен според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, размерът на
цената на иска е 10800 лева, което определя размер на държавна такса от 432
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с Решение № 824 от 13 юли 2011 г. по гражданско дело № 1548 от 2011 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
Г.И.С., ЕГН ********** ***. Г. К., ……….., да заплаща на непълнолетното си дете Г.Г.С.,
ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен представител Д.Д.К.,
ЕГН ********** и двете с постоянен адрес *** сумата от 300 (триста) лева –
ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ
иска за останалата част до претендирания размер от 350 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.И.С. с п. с. да заплати на Г.Г.С., с п. с. със съгласието на нейната майка и
законен представител Д.Д.К. с п. с. сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева –
разноски в производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Г.И.С., с п. с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 432 (четиристотин тридесет и два) лева – държавна такса в
производството.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
На
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 10.05.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: