РЕШЕНИЕ

 

Номер   260027                      07.01.2021    Година          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      девети  декември                                        2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    6571      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 525647-F546678/17.07.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Е.С.Е.2020“ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „Е.С.Е.2020“ ООД ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

         

 МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 525647-F546678/17.07.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Е.С.Е.2020“ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят „Е.С.Е.2020“ ООД твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че като данъчно заделъжено лице по чл.3 ЗДДС не е подало в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставка е станал изискуем. Във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС е извдършена проверка, в хода на която е установено, че на 15.01.2020г. от банкова сметка *** размер на 30645.12лв. към дружество в Испания, представляващ авансово плащане. Заявлението за регистрация по ЗДДДС е следвало да се подаден най-късно до 08.01.2020г., нарушението е извършено на 09.01.2020г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F546678/14.05.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Г.В.И. изцяло потвърждава изложените в него констатации.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „Е.С.Е.2020“ ООД административно нарушение по чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, договор за франчайз, споразумение за прекратяването му, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички касови наличности.

    От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния извод, че на 15.01.2020г. е било извършено авансово плащане от банкова сметка ***ство и следователно в 7-дневен срок преди това същият е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В този смисъл изцяло ирелевантни са обстоятелствата, свързани с характера на самото плащане и въз основа на какви правоотношения между търговеца и друго лице е извършено то. Макар наистина в последствие договорът за франчайз да е прекратен, то към 08.01.2020г. е направено напълно законосъобразно плащане и в следствие на същото жалбоподателят е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

 

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез издаване на касов бон за всяка от тях, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 525647-F546678/17.07.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Е.С.Е.2020“ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 600лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

   По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно „Е.С.Е.2020“ ООД ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.