№ 218
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20221100513690 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№5250/27.10.2022 година,
подадена от ЗАД“ А.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изп.дело
№20228460400063 по описа на ЧСИ О.М., рег.№ 148 на КЧСИ, срещу отказ
на ЧСИ да намали адвокатско възнаграждение на взискателя, поради
прекомерност и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и постановление за разноски,
постановени по това изпълнително дело.
В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и това
е така, тъй като по делото освен молбата за образуване на изпълнителното
дело не са извършени други действия. Ето защо следва да се приеме, че
размерът на адвокатското възнаграждение не следва да надвишава сумата от
200лв, съобразно нормата на чл.10 от Наредба №1/2004г. на ВАС. Моли съда
да намали адвокатското възнаграждение и с оглед на това да намали и таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ.
В срока за отговор на жалбата, другата страна в процеса, взискателят
„Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.А.В., оспорва основателността на
същата, като твърди, че освен цитираната от жалбоподателя разпоредба на
Наредбата, съгласно чл.10, т.2 от същата се дължи и хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания в посочения размер, то
уговореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно
Наредбата. Моли съд да остави без уважение жалбата.
1
ЧСИ О.М. не излага мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изп. дело №20228460400063 по описа на ЧСИ О.М., рег.№ 148 на КЧСИ,
е образувано въз основа на молба, подадена от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез адв.А.В., с вх.№ 675/11.02.2022година, към която е представен
изпълнителен лист от 09.02.2022г., издаден въз основа на решение, поставено
по т.д.№794/2021г. по описа на САС, с което длъжникът ЗАД “А.“ АД, ЕИК
*******, е осъден да заплати на взискателя „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
главница от 57 806,89лв., ведно със законната лихва върху нея от 16.10.2020г.
до окончателното плащане на сумата; обезщетение за забава в размер на
3 034,86лв. за периода на забава от 10.04.2020г. до 15.10.2020г.
Към молбата страната - взискател е представила договор за правна
помощ и съдействие от 11.02.2022г., сключен с адв. В., съобразно който
уговореното и платено в брой на адвоката възнаграждение е в размер на 1
200лв. Представено е и пълномощно на адв. В..
На 11.02.2022година ЧСИ О.М. образува изп.дело№20228460400063,
постановява да се изпрати съобщение до НАП по чл.191 ДОПК, покана за
доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника ЗАД “А.“ АД, ЕИК ******* и с
оглед направеното искане от взискателя определя разноските, които се
дължат по делото, както от взискателя, като авансово дължими, така и тези,
които длъжникът следва да понесе н този етап от производството;
постановява да се състави сметка по чл.79 ЗЧСИ.
ПДИ е получена от длъжника лично на 11.02.2022 година и в нея е
инкорпорирано постановление за разноски на ЧСИ, съобразно което освен
присъдени с решението суми, ЧСИ е определил за събиране и адвокатско
възнаграждение от 1 200лв.; 4лв. с ДДС- по т.1 от ТТРЗЧСИ; 24 лв. по т.5
ТТРЗЧСИ; 5лв. по т.31, б.“б“ от ТТРЗЧСИ и 4 814,27лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 15.02.2022 година по делото постъпва молба от длъжника , с която
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и поради
това неправилно изчислена такса по т.26 от Тарифата.
На 24.08.2022 година ЧСИ постановява отказ да намали адвокатското
възнаграждение до минимума съгласно чл.10,т. 1 от Наредба №1/2004г. на
ВАС, който отказ е връчен на длъжника на 21.10.2022 година.
Общият размер на задължението, според ПДИ е заплатен от длъжника на
28.02.2022година, видно от доказателствата по делото и съобразно
извършеното от ЧСИ удостоверяване в постановлението, с което отказва да
намали адвокатското възнаграждение.
Жалбата е постъпила в кантората на ЧСИ на 27.10.2022 година, поради
което се явява подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването.
Като процесуално допустима жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По същество тя е основателна.
2
Това е така, тъй като извършените от процесуалния представител на
взискателя действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за
образуване на изпълнително производство.
Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Спорът е съсредоточен относно това коя от двете хипотези е налице.
Съобразно чл.10, т.1 от Наредба 01/2004г. на ВАС минималният размер
на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е сумата
от 200лв.
Възраженията на взискателя срещу намаляване на адвокатското
възнаграждение са свързани с размера на неудовлетвореното вземане и
приложението на т.2 от чл.10 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата - в редакцията и към момента
на сключване на договора за правна помощ -26.08.2022 година - изм. и доп.
ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. сочи, че за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Въз
основа на горното съдът приема, че законодателят е предвидил две хипотези,
като критерият за тяхното разграничаване е материалният интерес, като при
вземания до 1 000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е
200лв., а над тази сума – половината от предвиденото в чл.7, ал.2 от
Наредбата. С оглед уговорения предмет на договора за правна помощ следва
изрично да бъде посочено, че разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 10 от
Наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело като
процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в
предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално
представителство. Уговореният предмет на договора има значение спрямо
страните по него, с оглед относителния характер на възникналата облигация,
но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени,
следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния
представител на страна, тъй като последният е получил уговореното
възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да
доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в
процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните
действия на страните. Установените по делото извършени от адв. В. действия
(на този етап от производството) се изчерпват с образуване на
изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и
налагане на запор длъжникът е извършил плащане след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Ето защо съдът приема, че направеното
възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5
ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от
200лв.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на вземането е сумата от 68 797,51лв., която стойност е
3
сумарна величина от адвокатско възнаграждение в размер на 200лева и
претендираната за принудително изпълнение сума от главница и лихви за
забава. Съгласно б.“д“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от от 50 000 до
100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв. Или иначе казано
– общо в размер на 3 971,90лв., а не както е посочено в постановлението за
разноски на ЧСИ – 4 814,27лв.
Ето защо съдът намира жалбата за основателна и като последица от
нейното уважаване атакуваните актове на ЧСИ следва да бъдат отменени в
частта, която надхвърля посочените размери на адвокатското възнаграждение
е пропорционалната такса.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№5250/27.10.2022 година, подадена от ЗАД“
А.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изп.дело №20228460400063 по описа на
ЧСИ О.М., рег.№ 148 на КЧСИ, отказ на ЧСИ от 24.08.2022г. да намали
адвокатско възнаграждение на взискателя, поради прекомерност и
постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение до длъжника от 11.02.2022, получена от същия на 11.02.2022
година, в размер на сумата над 200лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над
сумата от 3 971,90лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4