НОХД № 204/2010г. по описа на РС-Монтана
М О Т И В И
Подсъдимият П.В.П. xxx е обвинен в това, че за
периода от 1.01.2010г. до 16.01.2010г. в с. С., обл. Монтана, при условията на
опасен рецидив и чрез използване на МПС-лек автомобил “Опел”, модел “Вектра” с
неустановен ДК № и чрез използване на техническо средство/подбран или подправен
ключ/, след предварителен сговор с Н.Ю.В. xxx, отнел от владението на Г.Н.Х. xxx.
движими вещи-300 л. домашна ракия, 1 бр. ел. мотор, марка “Вида”, 2 бр. медни
капаци от казани за ракия, 2 бр. медни тръби “лули” от казани за ракия, 2 бр. медни
котли по 50л., 1 бр. меден котел от 30л. и медна пръскачка за лозе, на обща
стойност 3 089 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен-престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н.Ю.В.
xxx е обвинен в това, че за периода от 1.01.2010г. до 16.01.2010г. в с. С., обл.
Монтана, чрез използване на МПС-лек автомобил “Опел”, модел “Вектра” с
неустановен ДК № и чрез използване на техническо средство/подбран или подправен
ключ/, след предварителен сговор с П.В.П. xxx, отнел от владението на Г.Н.Х. xxx.
следните движими вещи: 300л. домашна ракия, 1 бр. ел. мотор, марка “Вида”, 2 бр.
медни капаци от казани за ракия, 2 бр. медни тръби “лули”от казани за ракия, 2
бр. медни котли по 50л., меден котел от 30л. и медна пръскачка за лозе, на обща
стойност 3 089 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои, като случаят не е маловажен -престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. В пледоариите по същество намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, а и от направените самопризнания на подсъдимите, не прави анализ
на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинвителния акт. Предлага на
съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и тъй като производството
е по реда на чл. 370 и сл. от НПК, предлага да се наложи на подсъдимите наказание,
при условията на чл. 55 от НК, т. е под предвидения в закона минимум. Относно
наказанието на подсъдимия П., след отчитане нависоката степен на обществена
опасност на деянието и дееца-висока стойност на откраднатото и предходна
съдимост, предлага наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. А по отношение на подсъдимия В. предлага съдът да му наложи
наказание от 1 година лишаване от свобода и счита, че няма пречка наложеното
наказание да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 3 години. По предявения граждански иск счита, че същият е доказан, като
съдът го уважи изцяло. С тези наказания, представителят на РП-гр. Монтана счита
че, биха се постигнали целите на личната и генерална превенция както по
отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
Предявен е
граждански иск от пострадалата Г.Н.Х. xxx срещу подсъдимите П.В.П. и Н.Ю.В.,xxx,
за сумата от 3 089 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
от престъплението, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Конституирана като граждански ищец, моли
съда да признае подсъдимите за виновни и уважи изцяло предявения граждански иск
със законните последици.
Подсъдимия П.В.П. разбира в какво е обвинен. Признава
вината си и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият Н.Ю.В. разбира в какво е обвинен и
признава вината си. Разкайва се и съжалява за извършеното. При условията на чл.
371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник
на подсъдимия П.,xxx изразява съгласие по смисъла на чл. 373, ал. 1 от НПК. Приема
за безспорно установени и отразени факти в обвинителния акт, като счита, че
квалификацията на деянието в конкретния случай е правилна. Излага съображения
за многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Намира, че едно наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложение разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК в старата редакция на текстта, за достатъчно, да постигне
целите на наказанието, прокламирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Упълномощеия защитник на подсъдимия В., адвокат
П. счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Правилно е определена и
квалификацията на извършеното деяние. Обвинението е доказано по безспорен начин
и от самопризнанието на подсъдимия и от събраните на досъдебното производство
доказателства. Изтъква смегчаващи вината обстоятелства, навежда съображение, че
клиентът му е повлиян от своя братовчет, който е с богато съдебно минало, с
добра професионална квалификация-работи в момента по трудов договор, поради
което съдът да му наложи наказание наказание мужду 3 и 6 месеца лишаване от
свобода, при прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срот от 2 години. Счита,
че такова наказание ще изиграе своята възпитателна роля и ще бъде в съзвучие с
личната и генерална превенция посочена в закона. По отношение на предявения
гражданският иск счита, че съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че
отнетата ракия е в промишлено количество, произведена в нарушение на други
закони-данъчни и акцизни и част от отнетите вещи се притежават и владеят в нарушение
на закона, за което се носи и съответна отговорност. Счита, че гр. иск не
следва да се уважи в размера посочен от вещото лице, в тази му част-да се
изключат спиртните напитки и вещите за придобиването им. подзащитният му
слуедва да заплати 1/3 от размера на гражданският иск, който съдът прецени, че
следва да бъде уважен.
Доказателствата по делото са писмени.
С оглед на
процедурата по чл. 370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните на
досъдебното производство писмени доказателства, протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелката Г.Н.Х.
xxx, като притежава освен жилището на ул. ”Тридесет и седма” № 2, и
наследствена къща, чиито приземен етаж е ползван като килер, за съхраняване на
вино, ракия и други вещи. На 2.01.2010г. свидетелката за кратко посетила тази
къща със съпруга си, оставила всичко в изправност и заключила вратите. При
последващо посещение на 16.01.2010г. Х. и синът й-свидетелят Т. А. Т. установили,
че катинарът на вратата на първия етаж на къщата е отключен и явно личало, че в
помещението е влизано. При внимателен оглед двамата установили, че липсват 100 литра
ракия от пластмасов бидон. Липсвали също 5 бр. 10-литрови пластмасови бутилки
от минерална вода, също пълни с ракия. В помещението имало и три 50-литрови
буренца с отлежала ракия, които били изпразнени. Липсвали още три медни
котли/два-50 литрови и един-30 литров/, както и медна пръскачка за лозе, водна
помпа “Вида”, две лули от казани за варене на ракия и два капака от такива
казани, с вместимост 180л.
В началото 2010г.
-на 2.01.2010г. подсъдимият П.П. помолил братовчед си-подсъдимият Н.В., да го
закара с автомобила на В.-xxx, за да види баба си. Двамата отишли в дома на
бабата и дядото на подсъдимия П., където постояли няколко часа. Вече се
мръквало, когато излезли от къщата. Подсъдимият П. помолил братовчед си да свие
по някаква улица и спрели пред някаква къща. Подсъдимият П. споделил с В., че
къщата е необитаема и е собственост на някакви хора от София, които не си идват
в селото. Подсъдимият П. прескочил металния портал и влязъл в двора. След около
десетина минути се върнал и подал на подсъдимия В. няколко 10-литрови бутилки
от минерална вода, които били пълни с домашна ракия. При покана от страна на П.
да му помогне, че в къщата имало много ракия и медни части, оградата прескочил
и подсъдимия В.. Металните вещи-капаци от казани за ракия, водна помпа “Вида”, пръскачка
и 2 бр. лули за казан, подсъдимият П. бил изнесъл и оставил до вратата на
къщата. Двамата влезли в приземния етаж на къщата през входна двукрила дървена
врата, остъклена в горната й част, чийто катинар бил дръпнат и паднал на земята
и изнесли ракията, като я натоварили в автомобила. След това, натоварили и
медните вещи. Отнетото имущество закарали в дома на подсъдимия П., като ги
качили на тавана на къщата. Още същата вечер продали известно количество ракия
на свидетеля Р. А. Ф./С./от гр. Монтана. На този свидетел продали ракия още два
пъти-веднаж 30л. В 10 литрови пластмасови бутилки от минерална вода, веднаж
20литра в такива бутилки и веднаж 15л. пластмасово бидонче. С протокол за
доброволно предаване от 2.02.2010г. свидетелят Ф. предал на органите на
разследването 1 десетлитрова пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с
ракия и 1 шестлитрова пластмасова бутилка от минерална вода, на дъното на която
имало около 300 гр. ракия, като ракията била възстановена на собственичката
срещу разписка.
От подсъдимите
домашна ракия закупила и свидетелката М. С. И., като им заплатила сумата от 100
лв. за три десет литрови пластмасови бутилки от минерална вода и една 7 литрова
такава.
Подсъдимите
докарвали ракията за продан на площада в кв. ”Кошарник” в гр. Монтана, с лекия
автомобил “Опел Вектра” и там я предлагали на желаещи да я закупят. Продавали
ракия и в старата циганска махала, за което свидетелства А. Б. А.. Същият
твърди, че към средата на м. януари 2010г. по телефона му звъннал подсъдимия П.
и го помолил да го закара до старата циганска махала. Свидетелят отишъл в домът
на П. с лекия си автомобил “Форд-Екскорт” с ДК № xxxxxx. Двамата натоварили в автомобила
около 15 десет литрови пластмасови бутилки от минерална вода, пълни с ракия, която
била два вида-безцветна и жълта, като го закарал на посочен от подсъдимия адрес.
Последният му казал, че има за продан около 180-200 литра ракия. Подсъдимият
дал на свидетеля две непълни бутилки и му заръчал да ги продаде на площада. А
подсъдимия му взел колата и заминал в махалата да продава останалото количество
ракия. Свидетелят А. продал двете бутилки на площада на непознати купувачи.
В края на м. януари
2010г. двамата подсъдимите продали 8 литра ракия и на свидетеля С. Й. А..
На 4.01.2010г.
подсъдимият П. предал в изкупвателен пункт “Метабол-2000”ООД-гр. Монтана 10.10
кг. отпадъчна мед, 0.5 кг. месинг и 1 кг. алуминий, за които му била заплатена
сумата 76.70 лв.
Видно от
извършената съдебно-оценителна експертиза на досъдебното производство, стойността
на отнетите вещи и домашна ракия, възлизат общо на стойност 3 089 лв. Минималната
работна заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е била 240 лв.
и се нанася 12.9 пъти в общата стойност.
При условията на чл. 373, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания на подсъдимите П. и В. и надлежно
събраните на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, както
и от изпълнената експертиза.
Налице са
условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че деянието е доказано по
несъмнен и категоричен начин за подсъдимите П. и В..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено че, подсъдимият
П.В.П. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, а именно, за периода от 1.01.2010г. до 16.01.2010г. в с. С., обл. Монтана,
в условията на опасен рецидив и чрез използване на МПС-лек автомобил “Опел
Вектра” с неустановен ДК № и чрез използване на техническо средство/подбран или
подправен ключ/, след предварителен сговор с Н.Ю.В. xxx, отнел от владението на
Г.Н.Х. xxx. движими вещи: 300 лв. домашна ракия, 1 бр. ел. мотор, марка “Вида”,
2 бр. медни капаци за казани за ракия, 2 бр. медни тръби”лули” от казани за
ракия, 2 бр. медни котли по 50л., 1 котел от 30л. и медна пръскачка за лозе, на
обща стойност 3 089 лв., без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да присвои, като случаят не е маловажен.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимият Н.Ю.В. xxx е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, а именно, за времето от 1.01.2010г. до 16.01.2010г..в с. С., обл. Монтана,
чрез използване на МПС-лек автомобил “Опел вектра” с неустановен ДК № и чрез
използване на техническо средство/подбран или подправен ключ/, след
предварителен сговор с П.В.П. xxx отнел от владението на Г.Н.Х. xxx движими
вещи: 300 л. домашна ракия, 1 бр. ел. мотор, марка “Вида”, 2 бр. медни капаци
от казани за ракия, 2 бр. медни тръби “лули” от казани за ракия, 2 бр. медни
котли по 50л., медзен котел от 30л., медна пръскачка за лозе, на обща стойност
3 089 лв. без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да
присвои, като случаят не е маловажен.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимите П. и В. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали
са общественоопасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали настъпването на тези последици.
Горната фактическа обстановка е установена по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства-протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, разписка, покупко-разплащателна сметка, протоколи от
разпознаване на лица, справки-характеристики, бюлетини за съдимост, обяснения, протоколи
от разпит на свидетели-Х., Т., Б., А., И. и Ф., дадени на досъдебното производство,
които са обективни, взаимно се допълват, последователни са и съдът ги кредитира
като дадени компетентно и безпристрастно, както и от назначената и неоспорена
от страните съдебна експертиза.
Причини и условия за настъпване на престъпленията
се свеждат до ниско правно и обществено съзнание на подсъдимите, незачитане на
телесната цялост и лично достойнство на хората, ниска правна култура.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, както и от приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетели от досъдебното производство. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, мястото и начина на извършване на деянието. подсъдимите
са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително
и квалифициращите признаци-чл. 196, ал. 1, т. 2 за подсъдимия П. и чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, за двамата подсъдими-П. и В..
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П., съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
Конкретното
деяние е извършено от подсъдимия П. при условията на опасен рецидив-от бюлетина
за съдимост е видно, че е осъждан с 15 присъди за престъпления от общ характер,
като настоящето престъпление подсъдимият е извършил по чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК-извършил е престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, наказанието по
които не е отложено по чл. 66 от НК, което заслужава по-висока морална, социална
и правна укоримост.
Налице са и
квалифициращите елементи на състава на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5
от НК-престъплението е извършено след предварителен сговор с подсъдимия Н.Ю.В.,
като е използвано МПС и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот.
При индивидуализирането
на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, и с оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на
чл. 58а от НК, в редакцията й преди изменението с ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26 от 6.04.2010г.,
влязъл в сила на 10.04.2010г., предвид извършването на деянието преди влизане в
сила на това изменение, както и с оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, като определяне
на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е по-благоприятно за
подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието-1.01-16.01.2010г.,
предвиденото в закона е от три до петнадесет години лишаване от свобода, при
което следва да се спази разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
наказанието да се определи под минималния размер предвиден в закона.
Деянието е извършено
при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, с оглед наличие на
предишните осъждания, наличие на квалифициращи елементи на извършване на
деянието и високия размер на щетата.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването на вината на
досъдебното производство и в съдебно заседание, съдействие при разкриване на
обективната истина, младата възраст. А като отегчаващи-степента на обществена
опасност на подсъдимия, предходна съдимост, упоритост при извършване на
кражбите, опит да прехвърли част от вината на батовчед си-подсъдимият В..
При тези данни, като отчете подбудите за
извършване на деянието, наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът, с оглед характера на процедурата, като призна подсъдимия П.В.П. за
ВИНОВЕН, в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 58а, във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36 от НК, го осъди
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът присъди това наказание да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът прецени,
че са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
за групиране на наказанията по настоящата присъда и по НОХД № 219/2010г. по
описа на РС-гр. Моннтана-деянията по тези присъди са извършени преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Като определи едно общо най-тежко
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспадна от общото наказание лишаване от свобода, изтърпяната
част до момента от цитираната по-горе присъда.
Съдът намери
подсъдимия Н.Ю.В. за виновен по повдигнатото обвинение, за извършено
престъпление от страна на подсъдимия по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществената опасност
на деянието, извършено при наличие на квалифициращия състав на чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 и 2 и т. 5 от НК и предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и с оглед чл. 373, ал. 2 от НПК съдът съобрази приложението
на чл. 58а от НК в редакцията й преди изменението с ЗИДНК, обн. В ДВ бр. 26/2010г.,
влязло в сила от 10.04.2010г., предвид извършването на деянието, както и с
оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, като определянето на наказанието по реда на чл. 55
от НК е по-благоприятно за подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на
извършване на деянието-1.01-16.01.2010г., предвиденото в закона наказание е от
една до десет години лишаване от свобода и при спазване разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, определи наказанието под минималния размер предвиден в
закона.
Съдът определи
наказанието при преобладаващи смегчаващи вината обстоятелства.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха липсата на предходна съдимост, признаването
и осъзнаването на вината, младата възраст, трудовата му заетост в момента, съдействие
при разкриване на обективната истина по делото. А като отегчаващи-обществената
опасност на деянието-извършване на квалифицирана кражба, висок размер на щетата.
При тези данни,
като отчете смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът с оглед
характерла на процедурата, като призна подсъдимия В. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 от НК и при условията
на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК го
осъди на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът прецени,
че за наложеното наказание лишаване от свобода, следва да приложи института на
условното осъждане-чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице необходимите
предпоставки за това-наказанието е до 3 години лишаване от свобода, подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за превъзпитание на подсъдимия, не
е наложително да изтърпи това наказание.
Съдът намира, че
така наложените наказания са съобразени със закона, обстоятелствата по делото
подкрепени с надлежни доказателства и личността на подсъдимите, както и с
техните самопризнания. И ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за
съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск предявен от Г.Н.Х.
xxx против подсъдимите П.В.П. и Н.Ю.В.,xxx, за сумата от 3 089 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, заедно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
За да е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В случая по един категоричен начин се
доказа, че са настъпили имуществени вреди на пострадалата Х., които са в
резултат на виновното, противоправно поведение на подсъдимите П. и В. и
последните следва да репарират вредите, които виновно са причинили другимо.
С оглед
събраните доказателства на досъдебното производство и признанието на
пострадалата в съдебно заседание, че са й възстановени 11 литра домашна ракия, съдът
намери за основателен гражданският иск за причинени имуществени вреди в размер на
3 012 лв. Съдът уважи горната сума, заедно със законната лихва, счетано от 16.01.2010г.
до окончателното й изплащане, като отхвърли претенцията над тази сума до предявения
размер от 3 089 лв., като неоснователна. Съдът намира възраженията на
упълномощения представител на подсъдимчия В., за присъждане до 1/3 от размера
на шетата, посочена в заключението на вещото лице, за неоснователно. Наведени
доводи за нарушението на данъчни и акцизни закони от страна на гражданският
ищец а несъстоятелни и неотносими към предмета на обвинението.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите П. и В. бяха присъдени и същите се
осъдиха да заплатят по сметка на ВСС направените по водене на делото разноски в
размер на 35 лв., държавна такса от 120.48 лв. съобразно уважената част на гр. иск
и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този
разбор на доказателствата от правна и фактическа страна, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: