Р Е Ш Е Н И Е
№
21 22.01.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 154 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
В.А.К.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2113-09-986-3/19.02.2020г. на директора на
ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против разпореждане №**********/22.11.2019г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Релевира основанието за оспорване
по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с наличие на действителен осигурителен стаж през периода на отбиване на
редовна военна служба и за времето от 01.01.1974г. до 01.11.1976г. на
длъжността „мозайкаджия, фаянсаджия IV разряд“ в
СГНС ДСП „Ремонт и строителство“ – гр.София. Моли за отмяна на решението.
В
с.з. представителят на жалбоподателя по ЗПП поддържа жалбата. Претендира
деловодни разноски за вещо лице.
Представителят
на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва жалбата като
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление вх.№2113-09-986/14.10.2019г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил
жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ. Представил е удостоверения
за осигурителен стаж, трудова книжка и военна книжка.
Съгласно
опис на осигурителния стаж от 16.10.2019г., изчисленият осигурителен стаж,
превърнат към III категория възлиза на 19г, 07м., 28д с навършена възраст на
заявителя към датата на подаване на заявлението 67г., 0м, 11д. От посочения
осигурителен стаж, като действителен е зачетен стаж от 13г., 0м, 18д. За първия
спорен период на наборна служба 30.09.1971г. – 03.11.1973г. като срочно служещ
в БА/ЦВА е изчислен стаж от 02г, 01м, 04д, но същият не е зачетен като
действителен. За втория спорен период 01.01.1974г. – 01.11.1976г. при
осигурителя РСУ Ремонтстрой стажът не е зачетен поради неоформена трудова
книжка. Трудовата книжка съдържа отбелязвания за наличие на трудови
правоотношения през спорния период, както следва:
-за
времето от 28.01.1974г. до 01.01.1974г. при осигурителя РСУ Ремонтстрой Жданов
20, дейност „ремонт на сгради“ на длъжността „мозайкаджия, фаянсаджия IV р.“, преназначен съгласно чл.37 от КТ,
-за
времето от 01.01.1974г. до 01.06.1975г. при осигурителя ДСП РССФ I-ви район Жданов 20, същата дейност и длъжност, освободен по
чл.130, б.“е“ с чл.129, б.“г“ от КТ и
-за
времето без начален период до 01.11.1976г. при осигурителя ДСП РССФ I-ви район Жданов 20, същата дейност на длъжност „мозайкаджия
IV р.“, освободен на горното правно основание. Посочените три
записвания са оформени с подписи на ръководителя и печати. Под тях от
ведомството е посочена продължителност на стажа цифром и словом от 3г., 2м, 3д.
без печат и подпис на ръководителя /вж. л.50/.
С
разпореждане №**********/22.11.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
Кюстендил е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ въз основа на данните в
описа за осигурителния стаж. Прието е, че лицето не отговаря на изискванията на
чл.68, ал.1-2 от КС за 2019г., т.к. следва да има осигурителен стаж от 38г, 8м
и не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, т.к. няма действителен
осигурителен стаж от 15г., а има 13г, 0м, 18д. Органът е установил, че
заявителят има необходимата възраст за пенсиониране по чл.68, ал.1-2 от КСО от
64г и 2м и по чл.68, ал.3 от КСО от 66г и 4м.
Оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е издадено по подадена жалба от К.
срещу разпореждането от 22.11.2019г. Преди произнасяне по оспорването,
директорът е изискал от Столична община издаване на УП-3 и УП-2 за заявителя,
но с писмо вх.№2112-09-129-8/17.02.2020г. директорът на дирекция „Финанси“ към
общината е уведомил органа за липсата на съхранени в архива ведомости на
„Ремонтстрой“ и ДСП „РССФ“. С решението на органа жалбата на К. е отхвърлена
като неоснователна. Органът е приел, че периода на отбиване на военната служба се
зачита като стаж във вр. с чл.9, ал.7 от КСО и същия взима участие при
определяне размера на пенсията, но не и за правото за това по чл.68, ал.3 от КСО, т.к. по дефинициите на §1, т.3 и т.12 от ДР на КСО лицата нямат сключено
правоотношение за положен труд и възнаграждение. За периода 01.01.1974г. –
01.11.1976г. органът е отказал зачитане на осигурителен стаж поради неоформена
трудова книжка по реда на чл.6, ал.1 от НТК и липса на запазена разплащателна
документация в Столична община и в Обединен осигурителен архив – с.Н. Органът е
посочил, че в трудовата книжка липсват подписи на гл.счетоводител и
ръководител, а цифром и словом записите не отговарят на календарната продължителност
на периода, който е 02г.,10м, 00д., а не записания 03г, 02м, 03д.
Решението
е връчено на адресата на 25.02.2020г., а жалбата по делото е подадена чрез
администрацията на органа на 04.03.2020г.
В
хода на съдебното производство съдът е извършил констатация от военна книжка
серия ГК №032017 на жалбоподателя. Записванията в книжката сочат за начало на
военната служба 30.09.1971г. и край 03.11.1973г. Лицето е уволнено поради
навършване срока на службата по заповед №258/03.11.1973г. Периодът на службата
е оформен с подпис на началник поделение и печат на поделението, МНО. Периодът на
отбиване на наборната военна служба е потвърден и от приобщеното писмо на
директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ към Държавна агенция
„Архиви“ на л.62 от делото.
От
приетото заключение на вещо лице Н.С.С. и изявленията на експерта в съдебно
заседание се установява, че при проведеното проучване за евентуално
местонахождение на ведомостите на осигурителя СГНС ДСП „Ремонт и строителство“
за спорния период в архивите на СГНС, „Държавен архив“ и НОИ, вещото лице е
установило, че дейността на осигурителя е прехвърлена в строително предприятие
в гр.Н.И. като в осигурителния архив в с.Н от същия осигурител са предадени
само ведомостите от 1985г. занапред. Липсата на разплащателна и друга
документация за спорния период е причината вещото лице да не е в състояние да
установи характера на работата и категорията на положения от жалбоподателя
труд. Заключението на вещото лице е обективно и достоверно, т.к. почива на
годни доказателствени източници. Същото не е оспорено от страните. В писмо от
09.12.2020г. директорът на Дирекция „Финанси“ към Столична община потвърждава
липсата на съхранена счетоводна документация, вкл. разплащателни ведомости,
наряди, графици за работа и други за осигурителите при СГНС ДСП „Ремонт и
строителство“.
В
съдебно заседание на 20.01.2021г. в изпълнение на указанията на съда по чл.171,
ал.4 от АПК /вж. л.73-74 и л.82-гръб/ жалбоподателят сочи, че не може да
ангажира свидетели, т.к. лицата, с които е работил и ръководителите при
осигурителя са починали, а при личното издирване на документи липсват запазени
такива. Жалбоподателят представя и съдът е приел единствено запазена от него
заповед на началник управление в Ремонтно строително управление /РСУ/
„Ремонтстрой“ при СГНС за назначаване на работа на основание чл.27, б.“б“ от КТ
на длъжността „мозайкаджия – фаянс“, IV разряд
при РСУ, считано от 28.01.1974г. до 28.02.1974г. по заповед за назначение
№13165/24.01.1974г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е основателна като краен резултат. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че
решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила.
Налице е обаче сочената от жалбоподателя негова материална незаконосъобразност
досежно периода на отбиване на редовната военна служба.
Доказването
по делото се подчинява на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40, ал.1-3 от
НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените документи, между които са
записванията в трудовата книжка, разплащателните ведомости на осигурителя,
други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд и др., респ.
с документ по утвърден образец въз основа на данните от първичните документи за
положен труд.
За
първия спорен период:
Действителният
спорен период е 30.09.1971г. – 03.11.1973г., който правилно е отразен в описа
на осигурителния стаж и доказан от констатацията от военната книжка на
жалбоподателя и писмото от ДА „Архиви“. Грешното записване на периода в
процесното решение досежно годините е техническа грешка, която не се отразява
върху законосъобразността на акта. Неправилно обаче е становището на органа, че
стажът е недействителен, т.к. противоречи на трайната и последователна практика
на ВАС по идентични правни казуси.
Дефиницията
за „действителен стаж“ по §1, т.12 от ДР на КСО е приета с измененията на КСО,
обн. ДВ, бр.107/2014г., в сила от 01.01.2015г. поради което е неприложима към
стажа, придобит преди приемане на посоченото законово правило. Това важи и за
процесния стаж през периода 1971-1973г. При преценката на този стаж приложение
намира нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което действителността на
стажа следва да се преценява съобразно действащите до 31.12.1999г. нормативни
разпоредби. Съгласно чл.81 от ППЗП /отм./ изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III
категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили съгласно чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България /обн. Изв., бр.13/14.02.1958г., отм. бр.112/27.12.1995г., в
сила от 27.02.1996г./. Времето на изслужена военна служба, през което лицата са
били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение се
зачита за действителен трудов стаж при пенсиониране по действащото
законодателство до 31.12.1999г. и съответно – за действителен осигурителен стаж
при пенсиониране съгласно действащите нормативни правила за отпускане на лична
пенсия. Следователно, времето на наборна военна служба в периода от
30.09.1971г. до 03.11.1973г. с
продължителност от 2г., 01м, 04д трябва да се зачете не само за трудов стаж от III категория, а и като действителен осигурителен стаж. При
неговото прибавяне към останалия действителен стаж, признат от органа в размер
на 13г, 00м, 18д се получава сбор от над 15г. действителен осигурителен стаж,
който при наличие на изискуемата се нормативна възраст, дава право на К. за
отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
За
сравнение вж. решение №8524/06.06.2019г. на ВАС по адм.д. №2326/2019г., решение
№17644/23.12.2019г. на ВАС по адм.д.№5368/2019г., решение №12404/07.10.2020г.
на ВАС по адм.д.№6255/2020г., решение №11681/03.10.2018г. на ВАС по
адм.д.№10591/2017г., решение №14805/01.12.2020г. на ВАС по адм.д.№6666/2020г.,
всички на VI о.
За
втория спорен период:
Правилна
е преценката на органа за недоказан осигурителен стаж през периода 01.01.1974г.
– 01.11.1976г. поради липса на безспорни доказателства по правилото на чл.40 от
НПОС.
От
доказателствата по делото се установи, че липсват запазени разплащателни
ведомости и други разходооправдателни документи за положен труд от К..
Единствените документи са записванията в трудовата книжка и представената
заповед на ръководителя за назначаване от 1974г., но същите преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не удостоверяват по безспорен начин съществуването на
процесния осигурителен стаж. Трудовата книжка съдържа неправилно оформяне на
стажа след прекратяване на трудовото правоотношение и взаимно изключващи се
дати на назначаване и прекратяване на отделните трудови правоотношения, които
не се съотнасят с крайния период на назначението по заповедта от 1974г.
Неправилно
е становището на органа за приложение на реда по чл.6, ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка. Посочената Наредба е приета с ПМС №227/23.11.1993г., обн. ДВ,
бр.102/03.12.1993г., а процесните вписвания в книжката са извършени преди това.
Редът
за надлежно оформяне на трудовата книжка се извежда от нормите на т.8 от
Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС №149/20.03.1953г. и т.6, б.“в“ от
Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж,
издадена от МФ, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите, в
сила от
29.12.1967 г., обн., ДВ бр.20/12.03.1968г. Визираните норми императивно
изискват при оформяне на стажа след прекратяване на трудовия договор спазване
на определени правила, свързани с наличие на подпис на ръководителя и печат на
учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне и двете
страници. В случая по делото, на стр.11 от трудовата книжка липсват нормативно
предвидените подписи и печати на отделен ред след прекратяване на трудовите
правоотношения. Последица от неспазване на посочените правила е липсата на
обвързваща доказателствена сила на документа. Отделно от това,
доказателствената сила на записванията се поставя под съмнение и от нелогичните
отделни записвания в книжката. При първото постъпване на работа началната дата
следва крайната за прекратяване на трудовия договор /28.01.1974г. и
01.01.1974г./, второто назначение не следва първото /01.01.1974г./, а третото
назначение няма начална дата. Освен това, формираният сбор от продължителността
на стажа не съответства на календарните дни по отделните записвания.
Допълнителна яснота не внася и заповедта за назначаване от 28.01.1974г., т.к.
нейната крайна дата не съвпада с нито едно от записванията в трудовата книжка.
При този анализ на всички възможни източници за сведения за трудовата дейност на
К., се налага извода, че претендираният от лицето стаж не може да бъде
установен с редовни документи по чл.40 от НПОС и липсва правно основание за
неговото зачитане от пенсионния орган. Трудовия и съответно осигурителния стаж
следва да бъде установен по правилата на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
Изложеното
налага отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка по
реда на чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО за ново изчисляване
на осигурителния стаж на жалбоподателя, като се включи периода 30.09.1971г. – 03.11.1973г.
и се извърши нова преценка за наличие на правото на пенсия за ОСВ по реда на
чл.68, ал.3 от КСО.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кюстендил дължи заплащане на
жалбоподателя на деловодни разноски за вещо лице в размер на 150лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2113-09-986-3/19.02.2020г.
на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на В.А.К. против разпореждане №**********/22.11.2019г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Кюстендил за постановяване на нов
административен акт при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП НА НОИ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.А.К. деловодни разноски в размер на 150лв. /сто
и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: