№ 624
гр. Пазарджик, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102571 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 861 лв. – главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
11.07.2023г. до плащането, както и сумата 117.50 лв. – обезщетение за забава
за периода 11.03.2022г. – 20.06.2023г.
Ищецът „НД **“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **
твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника
М. К. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес в с*** произтичащо от Договор
за потребителски кредит №58291 от 31.05.2021г. Твърди, че в изпълнение на
договора е предоставил на ответника безлихвен потребителски кредит в
размер на 1080 лв., който последният се задължил да върне в срок до
10.03.2022г. на 40 равни седмични погасителни вноски по 27 лв. Поддържа,
че кредитът не е върнат в пълния предоставен размер, а ответникът е заплатил
частично 219 лв. Твърди, че поради неточното изпълнение на договора
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 11.03.2022г. до 20.06.2023г., което възлиза на 117.50лв. Иска
1
ответникът да бъде осъден да върне остатъка от кредита – 861 лв., ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до
плащането, както и да заплати дължимото обезщетение за забава. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва предаването на кредитната сума от 1080лв. и твърди, че
представената от ищеца разписка не доказва предаването на сумата. При
условията на евентуалност твърди, че е получил само 921.97 лв. Оспорва
действителността на договора поради липса на съгласие по съществените
клаузи за начините на усвояване и погасяване на кредита. Оспорва
действителността на клаузите за домашно посещение. Оспорва истинността
на погасителния план, тъй като е налице предсрочно погасяване, което не е
отразено в него. Твърди, че договора за кредит противоречи на чл.12, ал.1, т.8
ЗПК поради неяснота относно общия размер на кредита. Твърди, че договора
за кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради неотразяване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Иска съдът
да прогласи за нищожни клаузите на чл.1 и чл.11, ал.5 от договора за кредит
поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че обезщетението за забава не
се дължи, тъй като не длъжникът, а кредиторът е в забава – не е търсил
длъжника в дома му, както е предвидено в договора. Оспорва
представителната власт на пълномощника на ищеца по делото поради
ненадлежно упълномощаване, което изхожда от управителя, а не от ОС на
дружеството, съгласно изискването на чл.22/8 от устава.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер най-малко на
сумата, чието връщане претендира, както и изискуемостта на вземането.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете
за основателни.
По делото е представен в копие договор за потребителски кредит
№58291 от 31.05.2021г. между „НД **“ ООД и ответника М. К. Б., с който
2
дружеството се е задължило да предостави на ответника безлихвен
потребителски кредит в размер на 1080 лв. със срок на връщане 10.03.2022г.
Изпълнението на задължението за предоставяне на кредита се установява от
представения от ищеца разходен касов ордер №212 от 31.05.2021г., който е
подписан от ответника. Автентичността на подписа не е оспорена.
Възражението на особения представител касае съдържанието на документа
досежно размера на получената сума, за която се твърди да е по-малка от
посочената. За опровергаване на оспореното съдържание представителят на
ответника е поискал разпит на свидетел, който не е допуснат от съда на
основание чл.165, ал.1, т.6 ГПК, тъй като ищецът е възразил срещу искането –
чл.165, ал.2 ГПК. Косвено доказателство за предоставянето на кредита е
наличието на частично доброволно изпълнение от страна на ответника, който
е върнал част от сумата в размер на 219 лв. /съгласно представеното
приложение №1 към договора/.
С получаването на сумата за ответника за него е възникнало
задължението да я върне на заемодателя. В случая облигационната връзка
между страните има характеристиките на договор за безлихвен заем по
чл.240, ал.1 ЗЗД. При него задължението за връщане на заема възниква
едновременно с предаването на сумата, тъй като договорът е реален и се
счита сключен от този момент. Писмена форма се изисква само по отношение
на задължението за заплащане на лихва, когато такава е уговорена – чл.240,
ал.2 ЗЗД. Когато се касае до потребителски заем, тази писмена форма е
утежнена с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ЗПК. Предвидените в тези
разпоредби изисквания за форма и съдържание на договора са от значение за
произтичащите от заема допълнителни задължения на потребителя - за
заплащането на договорни лихви, такси, комисионни, неустойки и др.
Съгласно чл.22 ЗПК, ако изискването на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
ЗПК не е спазено, договорът за кредит е недействителен. Следователно
специалната писмена формата по чл.10, ал.1 ЗПК е за действителност, а не за
доказване на договора. Неспазването й обаче не засяга задължението на
потребителя да върне главницата на кредита – чл.23 ЗПК. Следователно за
основателността на иска за връщане на главницата – чистата стойност на
кредита, е без значение дали е спазено изискването за форма на договора за
потребителски кредит, както и неговата действителност. Ето защо
възраженията на особения представител в тази посока не следва да се
3
обсъждат.
Съдът формира извод, че на 31.05.2021г. ищецът е предал на ответника
в заем сумата от 1080лв., която последният се е задължил да върне в срок до
10.03.2022г. Установи се, че задължението не е изпълнено точно, тъй като в
уговорения срок ответникът е върнал 219лв. Следователно главният иск се
явява основателен и следва да се уважи в предявения размер от 861 лв.
Върху непогасената час от заема ответникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, считано от
момента на забавата – 11.03.2022г., до деня преди подаването на исковата
молба в съда – 10.07.2023 г. Размерът на обезщетението за забава за този
период е 123.37 лв. /изчислен от съда с помощта на калкулатора за законна
лихва от електронната страница на НАП/. Ищецът претендира обезщетение в
по-малък размер и за по-кратък период, поради което акцесорният иск следва
да се уважи в предявения размер от 117.50 лв. – обезщетение за забава за
периода 11.03.2022г. – 20.06.2023г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца съдебни разноски. Ищецът претендира разноски в размер на
1788.60 лв., от които: 100лв. - държавна такса за разглеждане на иска, 40 лв. –
държавна такса за разглеждане на молбата за обезпечение на иска, 148.60 лв.
– такса съм ЧСИ в производството за изпълнение на обезпечителната
заповед, 400лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 400лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство, 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство за налагане на запора по
обезпечителната заповед и 300 лв. внесен депозит за особен представител на
ответника по делото.
Разноските в изпълнителното производство, вкл. за налагане на
обезпечителни мерки по допуснато обезпечение на иска, не подлежат на
присъждане в исковото производство, а се събират от съдебния изпълнител.
На ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и в обезпечителното
производство, които възлизат на 1240 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ответника М. К. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с.
Братаница, обл. Пазарджик, ул. „32-ра“ №3 да заплати на ищеца „НД **“
ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД, сумата 861 лв. - главница
на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването
на исковата молба в съда на 11.07.2023г. до плащането, както и сумата 117.50
лв. – обезщетение за забава за периода от 11.03.2022г. до 20.06.2023г.,
дължими по Договор за потребителски кредит №58291 от 31.05.2021г.
ОСЪЖДА ответника М. К. Б. да заплати на ищеца „НД **“ ООД
съдебни разноски в размер на 1240 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5