№ 183
гр. Монтана, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. М.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200446 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-000201/24.02.2023г. на
Началник Сектор Пътна полиция (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени на
Д. Н. Д., с посочен съдебен адрес в гр.Враца, чрез адв.И. М. от АК – Враца,
преупълномощил адв.И. С. от АК - Враца, административни наказания - глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява мпс за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
(в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.),
санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ,
бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача Д.
са отнети 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/12 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Д. Н. Д.,
лично и чрез адв.И. С. от АК – Враца, моли да бъде отменено, като се
претендират и разноски. В писмено становище, подписано с КЕП от адв.С., се
излагат допълнителни доводи за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
1
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 27.01.2023г. в 14:30 часа на РП ІІІ – 112 км 41 + 500 с посока на
движение от с.Студено буче към с.Д-р Йосифово при излизане от завой,
между водачите на л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ХХХХХ, управляван от
жалбоподателя Д. Н. Д., ЕГН ********** и л.а. „Ф.П.“ с рег. № ХХХХХ,
управляван от лицето О.Н. М., ЕГН **********, възникнало ПТП.
Вследствие на реализираното ПТП водачите, участници в ПТП били
транспортирани до ЦСМП – Монтана. За съдействие на пътните полицаи
отработващи посетеното ПТП, се отзовали колегите им св.М. Д. Д. и И. Б. И..
Заради причинените травми от ПТП, било невъзможно Д. да бъде тестван за
употребата на алкохол чрез техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с
фабричен № ARPM 0828. Д. направил няколко опита да се тества с
техническото средство пред лица от екипа на ЦСМП – Монтана и дежурния
лекар, но не му стигал въздух. Мл. авто-котрольор И. Б. И. издал талон за
медицинско изследване № 090463, който Д. подписал, но при оформянето на
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества,
дежурният лекар д-р И. попълнил, че Д. отказва да подпише протокола, като
„отказа“ бил удостоверен с подпис на св.Ю. А. Ц., медицинска сестра.
Последната не била в залата когато Д. бил преглеждан и където бил оформен
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества,
св.Ц. подписала там където дежурния лекар й казал. Св.Д. приел, че е налице
отказ от страна на водача Д. да даде проба за биологично (кръвно)
изследване, като преди това разговарял с Д., който нямал признаци на
употребил алкохол водач. Заради ПТП било образувано ДП № 86/23г. по
описа на РУ - Монтана, в рамките на което вещото лице д-р И. Д. И.ОВ –
съдебен лекар, по разпореждане на разследващ полицай, следвало да
2
установи дали водача Д. е бил под въздействието на алкохол или не, тъй като
била отказана кръвна проба. Още същия ден, когато станало ПТП на
27.01.2023г., около 18:00 часа, д-р Д. посетил Д. в болничната му стая в
Хирургично отделение на МБАЛ АД гр.Монтана. Започнал разговор между Д.
и д-р Д., който първоначално вървял нормално, Д. казал кой е, от къде е, и че
няма спомен за случилото се, но изведнъж му прилошало, седейки се
наклонил на една страна и обърнал очите си, при което със съдействието на
медицински лица легнал и му била включена система. След подобрение на
състоянието на Д., д-р Д. се върнал при него, обяснил му последиците от
недаване на кръвна проба, Д. заявил, че не употребява алкохол поради
здравословни причини и разбирайки от д-р Д. за последиците от недаване на
кръвна проба, Д. се съгласил и дал кръвна проба, която била предадена от д-р
Д. на НТЛ към ОД МВР – Монтана. Видно от Протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръв № 23/А-51/03.02.2023г. на НТЛ
към ОДМВР – Монтана, в представената за изследване кръв взета на
27.01.2023г. в 18:30 часа в ОСМ – МБАЛ „Д-Р СТАМЕН И.“ АД гр.Монтана
от жалбоподателя Д. Н. Д., ЕГН **********, НЕ Е констатирано наличие на
етилов алкохол, като крайната концентрация е 0.00 %.
Св.М. Д. Д. не знаел, че Д. е дал кръвна проба на 27.01.2023г. в 18:30
часа, като на 28.01.2023г. съставил АУАН Серия GA бл. № 853103 спрямо
жалбоподателя Д. Н. Д., за административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, посочвайки в акта за нарушение, че Д. е отказал да даде проба за
биологично (кръвно) изследване и че отказа е удостоверен от дежурния лекар
д-р И. в протокол, а Д. е отказал да подпише протокола в присъствието на
дежурна медицинска сестра от ЦСМП – Монтана. Така съставения АУАН бил
връчен на Д. на 28.01.2023г. в болничната му стая в Хирургично отделение на
МБАЛ АД гр.Монтана. Въз основа на изготвения АУАН Серия GA бл. №
853103/28.01.2023г., Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като
административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-
1632/21г. на МВР намерил, че Д. е извършил административно нарушение
по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП,
санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена справка за нарушител/водач относно Д.,
последният е правоспособен водач от м.08.1966г., спрямо който са съставени
3
само 2 бр. АУАН, 1 бр. НП, т.е. процесното, което се обжалва и не е влязло в
сила и 2 бр. фишове, които са заплатени.
В жалбата против процесното НП са изложени следните доводи:
Не сме съгласни с констатациите в НП, че жалбоподателят е бил
контактен и в кондиция. Видно от приложената медицинска документация Д.
Д. е имал наранявания на главата и от местопроизшествието е транспортиран
директно в лечебно заведение, където е хоспитализиран за периода от
27.01.2023г. до 02.02.2023г. Допълнително в лечебното заведение
жалбоподателят е предоставил кръв за изследване. Считаме, че с оглед
претърпените от произшествието травми жалбоподателят не е бил в
състояние да разбира задаваните му въпроси от органите на реда и не е
осъзнавал действията си. Той не е осъзнавал, че като отказва да даде кръв
извършва нарушение. Жалбоподателят дори не е разбрал че трябва да дава
кръв и защо това е необходимо.
Анализирайки описаното в наказателното постановление Д. Д. е бил
неадекватен. Първо след няколко опита Д. не е могъл да даде проба с
техническо средство, второ подписал е талон за изследване на кръвна проба, а
след това е отказал да даде кръв. Това не са действия на човек в кондиция,
който е в състояние да направи адекватна преценка на ситуацията.
Допълнително жалбоподателят няма никакви спомени от произшествието
като първите му спомени са от лечебното заведение, където доброволно е дал
кръв.
С оглед на гореописаното Ви моля, да постановите решение, с което
изцяло да ОТМЕНИТЕ горепосоченото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, т.к. са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно отразяване на
фактическата обстановка.
В жалбата против процесното НП е направено искане за изготвяне на
съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), поддържано в рамките на съдебното
следствие. Съдът намери това искане за основателно, тъй като видно от
приложеното копие на епикриза към жалбата, Д. е с поставена окончателна
диагноза S06.00 мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
хроничен субдурален хематом в дясно фронтопариентално и хроничен
субдурален хематом в ляво темпоропариетално. Видно от заключението на
4
назначената и изготвена СМЕ - Д. Н. Д., 75г., вследствие на претърпяното
ПТП е получил следните увреждания – травма в областта на главата с
разкъсно-контузна рана в лявата тилна област, счупване на черепа с
фрактурна линия в лявата тилна област, кръвоизливи под твърдата и под
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, контузии и натъртвания в
областта на гръдния кош, корема и крайниците. При такава тежка черепно –
мозъчна травма със счупване на черепа, с кръвоизливи под твърдата и под
меките мозъчни обвивки и с контузия на мозъка е възможно Д. Н. Д. да не е
бил в състояние да разбира случващото се, инструкциите на полицаите, както
и свойството и значението на действията си, да няма спомен от станалото
ПТП, както и да няма спомен от последващата проверка на полицейските
органи.
В рамките на съдебното следствие св.М. Д. Д., като актосъставител,
поддържа изложените обстоятелства в АУАН, заявявайки, че не знае, че Д. е
дал кръвна проба. Св.Т. Н. Д. (брат на жалбоподателя) и св.Р. Д.А Й. (дъщеря
на жалбоподателя), дават показания за това какво е било здравословното
състояние на Д. след претърпяното ПТП, напълно кореспондиращи с
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ, което като
обективно и компетентно се кредитира от настоящия съд. Св.Ю. А. Ц. –
медицинска сестра, заявява, че е изпълнила разпореждане на дежурния лекар
да подпише там където й е посочил, и на практика не е била свидетел на отказ
от страна на Д. да даде кръвна проба и да подпише съставен протокол от
дежурния лекар. Свидетеля по АУАН И. Б. И., редовно призован за две
поредни заседания, не се явява без да сочи уважителни причини за
неявяването си, и тъй като съдът прие, че делото е изяснено от фактическа и
правна страна, след становище на явяващата се страна, съдът заличи това
лице като свидетел по делото.
Съгласно чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018г.) от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност да се извърши проверка с техническо
средство или тест на място, от лицата по ал.1 (В случаите, когато контролните
органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие,
се извършва проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при
5
необходимост – и на останалите участници в произшествието. При
необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се
изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози), се вземат проби от медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на
медицинска помощ или са настанени за лечение”.
Съгласно чл.4, ал.(3) от горе цитираната Наредба – „В случаите по ал.2
контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на
участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за
оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като
посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното
заведение талона за изследване по чл.3, ал.2.”.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка, и като се имат предвид цитираните разпоредби на Наредба № 1 от
19.07.2017г., съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) НЕ
е приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Проверката
за употребата на алкохол у жалбоподателя Д. като водач на МПС НЕ Е
извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ.
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.), действаща към времето на
съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че АНО
НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал
позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Д. няма
несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да е отказал проверка за
употреба на алкохол, като с оглед здравословното състояние на водача Д. е
била налице хипотезата на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.,
съгласно които - чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност
да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по
ал.1 (В случаите, когато контролните органи задължително посещават на
място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо
средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите
6
на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието.
При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се
изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози), се вземат проби от медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на
медицинска помощ или са настанени за лечение.”
По силата на чл.4, ал.(3) от горе цитираната Наредба – „В случаите по
ал.2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на
участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за
оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като
посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното
заведение талона за изследване по чл.3, ал.2.”
Видно е от данните по делото, че Д. на 27.01.2023г. в 18:30 часа в ОСМ
– МБАЛ „Д-р СТАМЕН И.“ АД гр.Монтана е дал кръвна проба, която след
надлежно изследване в НТЛ към ОДМВР – Монтана, НЕ Е констатирано
наличие на етилов алкохол, и крайната концентрация е 0.00 %.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, защото кредитира обясненията на
жалбоподателя Д., подкрепени от показанията на св.Т. Н. Д., св.Р. Д.А Й. и
св.Ю. А. Ц.. Съдът кредитира показанията на св.Д. (брат от жалбоподателя) и
св.Й. (дъщеря на жалбоподателя), защото макар и близки на жалбоподателя, и
с това да се презюмира, че не са обективни, на практика техните показания се
потвърждават изцяло от медицинските документи по делото и заключението
на СМЕ. В подкрепа на показанията на св.Д. и св.Й., са и показанията на
св.Ц., медицинска сестра в ЦСМП – Монтана. Св.Д. не е знаел, че след
раздялата си с Д., още същия ден на 27.01.2023г. в 18:30 часа жалбоподателя е
дал кръвна проба, която е била обект на изследване в рамките на
образуваното ДП № 86/23г. по описа на РУ – Монтана, с цел разследване на
причините за настъпи ПТП. Показанията на св.Д., св.Й. и св.Ц. се
потвърждават от посоченото в представената епикриза, изготвена от
Отделение по хирургия при МБАЛ „Д-р Стамен И.” АД гр.Монтана, от която
е видно, че вследствие на претърпяното ПТП жалбоподателя Д. е имал
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Настоящият съд
7
приема, че на практика водача Д. не е отказал да бъде проверен за употреба на
алкохол, защото състоянието му е било такова, че е следвало по разпореждане
на пътните полицаи да му бъде взета кръвна проба и да се следва процедурата
по чл.4, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за
недоказано по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения
АУАН, за оборена. Без правно значение е отразения отказ в протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби от 27.01.2023г.,
защото такъв на практика не е бил налице. За прецизност следва да се посочи,
че дори да се приеме, че е бил налице отказ за даване на кръвна проба от
страна на Д., независимо от влошеното му здравословно състояние, на който
отказ на 27.01.2023г. след 14:30 часа да е станал свидетел Д., то процесния
АУАН е бил съставен на 28.01.2023г., а на 27.01.2023г. в 18:30 часа Д. е бил
дал кръв за изследване, чийто резултат е отрицателен.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното
приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на
административното нарушение и ограничаване правото на защита на
нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е невъзможно)
или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува във вреда на
нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52, ал.4 от
ЗАНН. Здравословното състояние на жалбоподателя е било такова, че дори и
да е имал възражения, той не е бил в състояние да ги изложи.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя Д. и неговата вина
– след покана в хода на полицейска проверка, водача Д. да е отказал да му
бъде извършена проба за употреба на АЛКОХОЛ. Според настоящият съд
неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица
ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка до
недоказаност на извършеното административно нарушение.
Последица от гореизложеното е отмяна на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача Д. са отнети 12 (десет) контролни точки на основание
8
чл.6, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в редакция
преди изм., бр.27 от 24.03.2023г.).
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Д.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва присъдено поискано чрез адв.И. С. от АК - Враца
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.С. от АК – Враца са в размер на
1000 (хиляда лева), които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия
съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски НЕ са
съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя Д.
на сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 1200 (хиляда двеста) лева, искането за
разноски, следва да бъде оставено без уважение. Присъдените разноски
следва да бъдат заплатени от ЮЛ – ОДМВР – Монтана.
С оглед изхода на делото, въззиваема страна като ЮЛ – ОДМВР -
Монтана следва да бъде осъдена да заплати по сметка на МРС – сумата 140
(сто четиридесет) лева – деловодни разноски – възнаграждение за вещото
лице д-р И. Д. И.ОВ, изготвило СМЕ.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000201/24.02.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на Д. Н. Д., с посочен
съдебен адрес в гр.Враца, чрез адв.И. М. от АК – Враца, преупълномощил
9
адв.И. С. от АК - Враца, са наложени административни наказания - ГЛОБА в
размер на 2000 (две хиляди) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 24 (ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г.) и са ОТНЕТИ 12 (дванадесет) контролни точки на
основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в редакция преди
изм., бр.27 от 24.03.2023г.).
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Д. Н. Д.
сумата 500 (петстотин) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Д. Н. Д., чрез адв.И.
С. от АК - Враца за присъждане на сумата 1000 (хиляда) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати по сметка на РС – Монтана
сумата 140 (сто четиридесет) лева, представляваща възнаграждение на вещо
лице за изготвена СМЕ.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10