Определение по дело №1112/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260244
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20203100101112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/21.07.2020г.

гр. Варна

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 1112 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: А.К.А., ЕГН **********,***

срещу

ОТВЕТНИК: К.М.А., ЕГН **********,***

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

 

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

        КОНСТИТУИРА Oкръжна прокуратура - Варна в качеството на контролираща страна в производството по делото, на основание чл. 336, ал. 2 от ГПК.

 

        ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба и отговора на Окръжна прокуратура- Варна.

 

         НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.08.2020г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ПОСТАНОВЯВА служебно производството по гр. дело № 1112 /2020 год. по описа на ОС Варна, да се разгледа при „ЗАКРИТИ ВРАТА” на основание чл.136 ал.1 т.2 от ГПК, за защита на личния живот на страните, предвид характера на настоящото производство.

 

ПОСТАНОВЯВА личен разпит на ищеца А.К.А., като го ЗАДЪЛЖАВА да се яви лично в насроченото открито съдебно заседание, на основание чл. 340 ал.1 вр. с чл.337, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца А.К.А., че ако не изпълни задължението и не се яви в съдебно заседание, ще бъде принудително доведен.

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:

 

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

 

ИЩЕЦЪТ твърди, че с Решение № 76/05.04.2019 год., постановено по гр.д. № 35/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, влязло в законна сила на 24.04.2019 г. е поставен под ограничено запрещение по искане на неговия баща К.М.А., с ЕГН: **********, който към настоящия момент упражнява функциите на негов попечител.

Поставянето на ищеца под ограничено запрещение било поискано от неговия баща. защото А.А. имал психично заболяване в следствие на употреба на психотропни вещества, което ограничавало възможността му пълноценно да се грижи за своите работи.

Първата хоспитализация се състояла по настояване на неговите родители, в периода от 24.08.2016 г.до 13.09.2016 г., в условията на дневен стационар в Първа психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, където бил приет за лечение с поставена диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноидни, Синдром на зависимост" и бил повлиян положително от терапията, видно от Епикриза по ИЗ № 35681 издадена на 13.09.2016, от Първа психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна. След два месеца, на 29.11.2016 г., след опит за самоубийство последвала втора хоспитализации отново в Първа психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Психотично разстройство.", което било видно от Епикриза по ИЗ № 49572/418, издадена на 19.12.2016 г. от Първа психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна с препоръка за лечение с медикаменти в амбулаторни условия под наблюдение на психиатър. Развитието на заболяването прогресирало през 2017 г., поради несистемен прием на препоръчаните му медикаменти, като през месец април, когато отпътувал за Франция да работи, спрял да ги приема окончателно и след като се завърнал на 19 май същата година, след прекъсването на препоръчаното лечение, състоянието му се влошило и имал промяна в поведението. Поради проява на депресивно състояние, на ищеца му бил извършен преглед на 08.02.2018 г. от психиатър и му била поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство, със сегашен епизод - умерена или лека депресия". На 01.08.2018 г. след епизод на проявена агресия към себе си и неадекватно поведение, бил приет в отделение за мъже с психични разстройства в „Център за психично здраве Д-р П. Станчев - Добрич'' ЕООД, където му била поставена диагноза „Параноидна шизофрения. Халюпинаторно-параноиден синдром", което било видно от Епикриза по ИЗ № 1257/359, издадена на 21.08.2018 г. „Център за психично здраве Д-р Q. Станчев - Добрич" ЕООД. През 2018 г. било образувано и проведено производство по чл. 157, във вр. с чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето по искане на „ЦПЗ Д-р П. Станчев - Добрич" ЕООД, ищецът да бъде задължително настанен за лечение, видно от Протокол от проведено на 28.08.2018 г. открито съдебно заседание по НЧД № 1050/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, а с Протоколно определение, постановено в проведеното на 31.08.2018 г. открито съдебно заседание по същото дело, по отношение на ищеца било постановено да бъде проведено задължително лечение от стационарен тип за срок от 3 месеца в Държавна психиатрична болница - село Царев брод, където постъпил в изпълнение на определението на съда, на 13.09.2018 г. и бил изписан на 13.12.2018 г., видно от Епикриза № 654/2018 г., издадена от Държавна психиатрична болница -Царев брод.

След изписването му от Държавна психиатрична болница - Царев брод в края на 2018г. и от началото на 2019 г. ищецът заживял в дома на своите родители, които споделят, че заболяването му е в следствие на употребата на психотропни вещества, че средата му ие била много надеждна, а той бил много наивен и доверчив, поради което и приятелите му от тази среда злоупотребявали с доверието му, а той не можел да контролира поведението си, поради заболяването което развил. До образуване на делото за поставянето му под ограничено запрещение пристъпили, когато разбрали, че от сметката му липсвали 1000 евро и той не знаел и не помнел къде и за какво ги бил изхарчил. Това обстоятелство притеснило родителите му и те решили да поискат от съда синът им А.А. да бъде поставен под запрещение, за да не увреди финансовото си състояние. Самият ищец също бил притеснен от състоянията, в които изпадал в следствие на заболяването си и си давал сметка, за това че някой можел да се възползва от тези негови състояния, поради което и той също изявил желание да бъде ограничена дееспособността му, за да бъдат защитени интересите му от собствените му действия, тъй като осъзнавал, че заболяването му и състоянието му към тогавашния момент пречели да контролира поведението си и че се нуждае от лечение. Така се стигнало до образуването на гр.д. № 35/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, в което било постановено запрещението на ищеца с  Решение № 76/05.04.2019 год., влязло в законна сила на 24.4.2019 г.

След поставянето му под запрещение, ищецът, съзнателно, отговорно и с желание се подложил на лечение, което продължавал да прилага и към настоящия момент, в резултат на което, както и благодарение на подкрепата на близките му, в периода от поставянето му под ограничено запрещение с цитираното по-горе съдебно решение до настоящия момент, състоянието му значително се подобрило, успял бил да преодолее трудностите, възстановил се  и продължил напред, като върнал доверието към себе си, намерил нова среда, започнал да контактува по-спокойно с хората без да се притеснява, че не може да контролира поведението си. Към настоящия момент ищецът бил самостоятелен и се справял сам в живота, способен бил да се грижи сам за себе си и за делата си. В тази връзка близките на ищеца споделяли, че той бил изключително отговорен към себе си и здравословното си състояние и че сам следял за осигуряване на медикаментите за лечението си, като сам посещавал личния си лекар специалиста психиатър д-р Райна Мандова и аптеката във връзка с изписване и закупуването на лекарствата за лечението му, които сам приемал. Твърди, че се разбира отлично с всички членове на семейството си и че не се било налагало повече да постъпва в болница. Твърди, че не е имал противообществени прояви, не е злоупотребявал с алкохол и не взема наркотични/психотропни вещества и че комуникира нормално с всички. Твърди още, че се чувства добре, че бил способен напълно да се грижи за себе си и да преценява и защитава своите лични и имуществени интереси, че осъзнава важността на лечението си и вредата, която си е нанесъл с употребата на психотропни вещества и че не желае и е твърдо решен да не позволява повече да изпада в такива безпомощни състояния. Споделя, че желае да започне работа, регистрирал се е като безработен в бюрото по труда /видно от Регистрационна карта № 10119830, издадена Бюрото по труда и Служебна бележка с изх. № 60-30-02-10621/24.02.2020 г., издадена от Агенция по заетостта/, но е установил, че предвид поставянето му под ограничено запрещение, възможностите му са много ограничени и най-вече, че е възпрепятстван да упражнява работата, в която е добър и с която се справя много добре и му харесва, а именно да работи използвайки уменията и познанията си по английски език, включително да извършва преводи и да може да удостоверява верността на писмени преводи, каквото не може да извършва към настоящия момент предвид ограничената му дееспособност. Към настоящия момент, именно защото владее отлично писмено и говоримо английски език,  ищецът често бива ангажиран от негов познат и приятел британски поданик, на когото да помага и да извършва за него преводачески услуги от и на английски език, с което той се справял много добре и би искал да може да работи, включително като заклет преводач и да се издържа упражнявайки тази професия. Поради ограничената му дееспособност обаче и предвид изискването за лицата, които извършват и удостоверят писмени преводи да бъдат дееспособни лица, ищецът не може да извършва преводаческа дейност и да упражнява тази професия, поради което и същият желае да му бъде възстановена дееспособността, за да може да работи. Твърди, че към настоящия момент се чувства добре, спокоен и уравновесен и че се грижи сам за себе си и за делата си.

Счита, че основанията за поставянето му под ограничено запрещение са отпаднали и че вместо да му е от полза и да е в защита па неговите интереси, обстоятелството, че е под запрещение му създавало неудобства, като например факта, че се налагало на редица места попечителя му да се подписва, за да удостоверява съгласието си за извършваните от него действия, както и че поради запрещението е ограничен в избора на работа, например, като е препятстван да работи това, което умее добре и му харесва, а именно като преводач от английски език, тъй като преводач може да бъде само дееспособно лице.

С оглед липсата както на медицински, така и на юридически критерий за поставяне под запрещение, моли съда да отмени ограниченото запрещение над него.

 

В срока по чл. 131 от ГПК от ОТВЕТНИКА е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че искането е основателно и моли претенцията да бъде уважена.

Твърди, че по негово искане през месец април 2019 г. Окръжен съд Добрич поставил под ограничено запрещение сина му,  тъй като няколко години преди това бил диагностициран с психично заболяване в следствие на употреба на психотропни вещества. Сочи, че към момента, в който поискал синът му да бъде поставен под запрещение състоянието на последния се било влошило и това ограничавало възможността му пълноценно да се грижи за своите работи, като с поведението си той застрашавал собствените си интереси и дори живота и здравето си. Синът на ответника напълно съзнавал това и бил съгласен с  действията на баща си и с поставянето му под запрещение, осъзнавал, че това било изцяло в негов интерес, поради което и оказал съдействие и положил усилия да се лекува и да подобри състоянието си.

Твърди, че А. през целия период след поставянето му под запрещение, както и към настоящия момент, се отнесъл и продължавал да се отнася много отговорно към заболяването си и лечението си. Той действително с желание и съвестно се подложил на лечение, което благодарение и на неговото постоянство и отговорност дало резултат. През цялото време той сам следял за осигуряване на медикаментите за лечението си, сам и редовно посещаваше личния си лекар психиатър д-р Райна Мандова. Сам ходел до аптеката, за да си купува изписаните му лекарства и ги приемал редовно. Състоянието му към настоящия момент било съвсем различно от това, което било преди 1-2 години. Търди, че вече синът му бил самостоятелен и можел да се справя сам в живота, можел да се грижи и се грижел сам за себе си. Отношенията му и с ответника и майка му също били много добри. Уважителен бил и ценял тяхната подкрепа и доверие. Действително се разбирал отлично с всички членове на семейството.

Твърди, че действително предвид актуалното състояние на ищеца - сина му А.А., основанията за поставянето му под ограничено запрещение били отпаднали и моли същото да бъде отменено.

 

 

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА

 

Предявен по реда на Глава ХХVIII от ГПК – „Поставяне под запрещение“ от ИЩЕЦА: А.К.А., ЕГН **********,***, срещу ОТВЕТНИКА: К.М.А., ЕГН **********,***, е иск с правно основание чл. 340 от ГПК вр. с чл.5 от ЗЛС, за отмяна на ограниченото запрещение, под което е поставен ищецът с Решение No 76 / 05.04.2019г., постановено по гр.д. 35 / 2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

 

III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

 

В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадането на поне един от двата критерия – медицински и юридически за поставяне на лицето под запрещение, като в този смисъл установи, че ищецът вече не страда от конкретното посочено заболяване, което е от кръга на посочените в чл.5 от ЗЛС такива, както и че е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.

 

 

ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и уточняващите я писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.  

 

ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца двама свидетели при режим на водене за установяване състоянието и поведението на ищеца.

 

ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като извърши личен преглед на ищеца А.К.А., да даде заключение за психиатричното състояние на същия – за заболяванията, от които страда, както и дали разбира свойството и значението на постъпките си и дали може вследствие на заболяването да се грижи сам за себе си и за своите работи и интереси.

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, платими от ищците в тридневен срок от уведомяването на ищците по телефон.

 

НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача д-р Светлин Върбанов, което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.

 

УКАЗАНИЯ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

 

УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.

 

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

 

УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:

 

  УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,  а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.

 

                                          

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: